Р Е Ш
Е Н И
Е №10
гр.Кюстендил,
01.02.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
При секретаря: Емилия Стойкова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№107/2016г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на „***“ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** №*** ет.***, подадена чрез пълномощника адв.***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.„***“ №***, ет.***, офис ***, против „***“ ЕООД в открито производство по несъстоятелност, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„*** „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност,
с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** и „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„***
По реда на чл.694 ал.3 от ТЗ /в действалата към датата
на подаването му редакция, съгласно ДВ бр.38/2006г., а с изменението в ДВ
бр.105/2016г. – чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ/ е предявен иск с правно основание чл.240
ал.1 и ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ за установяване
по отношение на посочените като ответници дружества съществуването на неприето
в производството по несъстоятелност на „*** ЕООД вземане на „***“ООД в общ
размер на 891 815 лева, от които: 740 000 лева – главница и
151 815 лева – договорна лихва, в размер на 9%, начислена за периода от
31.01.2014г. до 16.03.2016г., произтичащо от сключен между „***, като заемодател, и „***“ ЕООД, като заемател, договор за заем от датата 21.01.2014г.
В исковата молба се твърди, че с решение от
25.02.2015г. по търг.д.№76/2014г. по описа на ОС-Кюстендил по отношение на „***“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност,
а в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ „***“ ЕООД е
предявило вземане срещу несъстоятелния длъжник в общ размер на 891 815
лева, от които: 740 000 лева – главница и 151 815 лева – договорна
лихва, в размер на 9%, начислена за периода от 31.01.2014г. до 16.03.2016г.,
която сума е била дължима по силата на сключен между двете дружества договор за
заем от 21.01.2014г. Ищецът твърди още, че синдикът е включил вземането в
списъка на приетите предявени вземания, но срещу включването му са били
подадени възражения, както от длъжника, така и от двама кредитори в същото
производство - „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност и „*** ЕООД. Сочи, че в проведеното по реда на чл.692 от ТЗ
производство, предмет на търг.д.№24/2016г. по описа на ОС-Кюстендил, с
определение с №414/10.11.2016г. съдът е изключил от списъка на синдика приетото
вземане на „***“ ООД.
С горната хронология се обосновава правният интерес на
ищеца от предявяване на процесния иск, който „***“ ООД основава на следните твърдения: 1/ на 21.01.2014г. между него, в
качеството му на заемодател, и „***“ ЕООД, в
качеството му на заемател, е бил сключен договор за заем, по силата на който
ищецът е предоставил на заемателя сумата от 1 000 000 лева, при годишна
лихва от 9 %, като сумата е била предоставена, чрез превод по банковата сметка
на „***“ ЕООД; 2/
длъжникът е имал задължението да върне главницата, заедно с лихвата най-късно
до 21.01.2015г.; 3/ на 28.05.2014г. „***“ ЕООД е
погасило частично задължението си, като е превело по сметка на „*** ООД сумата от 260 000 лева; 4/ предвид липсата
на пълно изпълнение по сключения договор, заемателят дължи на ищеца остатъка от
главницата – 740 000 лева и договорна лихва от 9 %, начислена за периода
от 31.01.2014г. до 16.03.2016г. в размер на 151 815 лева, или общо
891 815 лева.
В срока за отговор по първоначалната искова молба
всеки от ответниците е депозирал такъв.
„***“ ЕООД е
оспорило основателността на предявения иск, възразявайки, че вземането на ищеца
по договора за заем е било погасено изцяло, чрез плащане, извършено от трето
лице – „***“ ООД, по
нареждане на „****“ ЕООД,
поради което понастоящем това вземане не съществува. В отговора се уточнява, че
на 12.02.2014г. между „***“ ООД и „***“ ЕООД е бил сключен договор за заем, по силата на
който страните са се съгласили „***“ ООД, като
заемодател, да предостави на ответника, като заемател, сума в размер на
992 500 лева, което да се извърши чрез погасяване по банков път на
задълженията, които „***“ ЕООД има
към „***“ ООД –
превод по посочена сметка на това дружество. Поддържа се още, че този договор е
бил изпълнен, като с платежно нареждане от 17.02.2014г. „***“ ООД е платило от името и за сметка на „***“ ЕООД на „****“ ЕООД
сумата от 992 500 лева, с което задължението е било изплатено.
„Корпоративна
търговска банка“ АД-в несъстоятелност счита исковата претенция за
неоснователна, с основно възражение за несъществуване на вземането, поради
погасяването му чрез плащане от страна на трето лице за сметка на длъжника. В
случай, че този довод не бъде споделен, „Корпоративна търговска банка“ АД-в
несъстоятелност прави възражение за липса на реално предаване от страна на „*** ООД на „***“ ЕООД на паричната сума по договора от 21.01.2014г.
– неизвършване на банковия превод по представеното от ищеца преводно нареждане,
евентуално – последващо сторниране на въпросната операция, а при установяване
на нейното осъществяване - липса на
връзка между извършеното плащане и сключения договор за заем от 21.01.2014г.
Дружеството оспорва формалната и/или материална доказателствена сила на два от
представените от ищеца частни документи – договор за заем от 21.01.2014г. и
платежно нареждане от 21.01.2014г., с твърдения за липса на достоверна дата на
същите и на доказателства, които да установяват действителността на съдържащите
се в тях изявления на подписалите ги страни. В отговора на исковата молба ответникът
прави изрично оспорване на автентичността на тези два документа – същите не
били подписани от лицата, посочени като техни автори – и моли на основание
чл.193 от ГПК да бъде открито производство за проверка на истинността им, като
същевременно ищецът да бъде задължен да представи оригиналите. С посочените
доводи се претендира отхвърляне на иска, както относно главното вземане, така и
относно акцесорната претенция за лихва.
В подадения от „*** ЕООД отговор на първоначалната искова молба се поддържа неоснователност на
исковата претенция, с доводи, че в производството по т.д.№24/2016г. по описа на
КОС е било установено, че „***“ ООД няма
вземане към несъстоятелния длъжник, поради погасяване на задължението му от
трето за спора лице.
Синдикът на „***“ ЕООД – Б.А.М.,
е представил писмено становище, според което в случай, че в процеса се
установи, че ищецът е получил плащане от името на ответника „***“ ЕООД, то искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В допълнителната искова молба, депозирана от ищеца в
предвидения от закона срок, е оспорено твърдението на „***“ ЕООД, че задължението му към ищцовото дружество е било погасено чрез
извършено плащане от „***“ ООД на 12.02.2014г., доколкото единственото
погашение на задължението по договора за заем е било извършено на 28.05.2014г.,
чрез заплащане по сметка на дружеството на сумата в размер на 260 000
лева. Ищецът е заявил още, че договорът от 12.02.2014г., представен от ответника,
е бил създаден за нуждите на съдебния процес, тъй като в действителност такъв
не е бил сключван. Не се оспорва факта на плащане от страна на „Рубин индъстри“
ООД в полза на „*** на сумата
от 992 500 лева, извършено на 17.02.2014г. по банков път, но се твърди, че
това плащане е било свързано с друг договор, сключен между тези две дружества и
няма отношение към задължението на „**** ЕООД.
Заявено е, че в този смисъл се оспорва истинността на представените с отговора
на исковата молба доказателства.
Отговори на допълнителната искова молба са подали в
срок „***“ ЕООД и „***“ АД-в несъстоятелност. Първото дружество е счело, че
оспорването на документите, представени с отговора на „***“ ЕООД, съдържащо се в допълнителната искова молба, не е достатъчно
конкретизирано и е направено искане за задължаване на страната да ги представи
в оригинал за установяване на съдържанието им.
„***“ АД-в
несъстоятелност е изтъкнало доводи за неоснователност на възраженията на ищеца
относно представения договор от 12.02.2014г., като същевременно дружеството е
посочило, че за твърденията на ищеца, че сумата от 992 500 лева му е била
платена във връзка с договор, сключен между него и „Рубин индъстри“ ООД, не са
представени никакви доказателства.
Ищецът и ответникът„Корпоративна търговска банка“ АД-в
несъстоятелност са направили искания за присъждане на разноските, които са
сторили в производството по делото.
За установяване на своите твърдения и възражения
страните са направили доказателствени искания, както следва:
Ищецът е поискал да бъдат приети като доказателства по
делото заверени преписи от следните документи: решение от 25.02.2016г. по
търг.д.№76/2014г. по описа на ОС-Кюстендил; списък на приети предявени вземания
в производството по несъстоятелност на „***“ ЕООД, изготвен от синдика Б.М.; определение №414/10.11.2016г. по
търг.д.№24/2016г. по описа на ОС-Кюстендил; договор за заем от 21.01.2014г.;
преводно нареждане за кредитен превод с №1197842/21.01.2014г.;
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по търг.д.376/2014г. по описа на КОС.
Ищецът е поискал и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която, след
като се запознае с доказателствата по делото и след справка в счетоводствата на
„***“ ООД и „******“ ЕООД, да
даде отговор на въпросите: 1/ Какъв е размерът на договорната лихва върху
главницата за периода от 31.01.2014г. до 16.03.2016г.? и 2/ Отразено ли е задължението, съответно –
вземането на „***“ ЕООД към „*****“ ООД, в какъв размер и на какво основание?
Ответникът „***“ ЕООД е
приложил към отговора на исковата молба, с искане да се приемат като
доказателства, следните документи (в заверени преписи): договор за заем от
12.02.2014г.; нареждане за плащане от 12.02.2014г.; уведомление от
06.01.2015г.; преводно нареждане за кредитен превод с №1216254/17.02.2014г.;
извлечение от счетоводни сметки на „***“ ЕООД.
Същото дружество е поискало още и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
която след проверка в неговото и в счетоводството на ищеца, да даде отговори на
следните въпроси: 1/ Извършено ли е било плащане на 17.02.2014г. по сметка на „***?; 2/ Осчетоводено ли е било това плащане в
счетоводството на „***“ ЕООД ?; 3/
Какви вземания и задължения от и към „*** са били
осчетоводени в счетоводството на „***“ ЕООД през
2014?
Останалите страни не са направили искания за събиране
на доказателства и не са възразили срещу уважаване на горните, но са поискали
по реда на чл.183 от ГПК да се представят оригиналите на част от приложените
документи.
С определение №493/21.09.2017г. съдът е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като се е произнесъл и по
исканията на страните, допускайки събиране на доказателства – представените от
ищеца документи и назначаване на поисканата от страните експертиза. Съобразно
чл.183 от ГПК съдът е задължил ищеца да представи в съдебно заседание
оригиналите на следните документи – договор за заем от 21.01.2014г. и платежно
нареждане от 21.01.2014г., като го е предупредил за последиците от
непредставянето на оригиналите – изключване на документите от доказателствата
по делото.
В рамките на предоставения срок ищцовото дружество не
предприе никакви действия по изпълнение на вмененото му задължение и с
определение, постановено в съдебното заседание, проведено на 30.11.2017г.,
съдът изключи от доказателствата по делото представените от ищеца документи
- договор за заем от 21.01.2014г. и
платежно нареждане от 21.01.2014г.
При все допускането използване на специални знания из
областта на счетоводството за даване отговор на поставени от страните въпроси,
посредством назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, такава по делото не е
изпълнена, поради процесуалното бездействие на страните, изразяващо се в
незаплащане на определените от съда депозити за вещо лице.
Окръжен съд-Кюстендил, съобразявайки гореизложеното и
преценявайки приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното
от фактическа страна:
С решение от 25.02.2016г. по търг.д.№76/2014г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил по отношение на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е било
открито производство по несъстоятелност.
В срока по чл.685 ал.1 от ТЗ „***“ ООД е предявило вземане към длъжника, в общ размер на 891 815.00
лева, от които: 740 000 лева – главница и 151 815 лева – договорна
лихва, начислена за периода от 31.01.2014г. до 16.03.2016г., която сума е
твърдял да е била дължима по силата на сключен между двете дружества договор за
заем от 21.01.2014г. Предявеното вземане е било прието от синдика изцяло и
включено в списък №1 на приетите предявени вземания, съставен на основание
чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ.
В установения от закона срок други двама кредитори - „Корпоративна
търговска банка“ АД-в несъстоятелност и „***“ ЕООД – са подали възражения против включването на вземането на „Критие“
ООД в списъка на приетите вземания и в проведеното по реда на чл.692 ал.3 от ТЗ
производство по ч.т.д.№24/2016г. по описа на КОС, с определение №414 от
10.11.2016г. съдът е изключил изцяло вземането на този кредитор от списъка на приетите
вземания.
От представените от ответника „****“ ЕООД документи - договор за заем от 12.02.2014г.;
нареждане за плащане от 12.02.2014г., уведомление от 06.01.2015г. и преводно
нареждане за кредитен превод с №1216254/17.02.2014г. (чиито оригинали бяха
представени в производството по делото по реда на чл.183 от ГПК за извършване
на сверка), се установява, че на 12.02.2014г. между „***“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управител З.К. от
една страна, като заемодател, и „****“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от
управител Т.Т., от друга – като заемател, е бил сключен договор за заем, по
силата на който страните са се съгласили „***“ ООД, да предостави на „***“ ЕООД, сума
в размер на 992 500 лева, което да се извърши чрез погасяване по банков
път на задълженията, които заемателят има към „***“ ООД, като сумата бъде преведена по банков път по сметка на „***. Според представен документ, озаглавен „нареждане за
плащане“ от 12.02.2014г. Т.Т., като управител на „***“ ЕООД, е наредила на „***“ ООД, на
основание сключения договор за заем от 12.02.2014г., да преведе от името на
наредителя и за негова сметка на „*** ООД по
тяхна банкова сметка – *** – сумата от 992 500 лева. Според приетото като
доказателство по делото преводно нареждане за кредитен превод с
№1216254/17.02.2014г., „***“ ООД е превело
посочената сума по сметката на „****“ ЕООД, с
вписано основание за плащане „по договор“. За извършеното плащане „*** ЕООД е било уведомено на 06.01.2015г., според
удостовереното в този смисъл в уведомление от същата дата.
Други, значими за основателността на твърденията и
възраженията на страните, факти не се доказаха по делото. Съдът не следва да
обсъжда констатации и изводи на вещо лице по експертиза, назначена и приета в
друго съдебно производство–приложената към исковата молба съдебно-счетоводна
експертиза по търг.д.№76/2014г. по описа на КОС.
При така установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
Исковата претенция е допустима – осъществени са
специалните предпоставки на Търговския закон относно страните и предмета на
спора, очертаващи наличието на правен интерес от съдебно установяване на
спорното право, както и кръга от надлежни участници в производство. Искът е
предявен в срока по чл.694 ал.1 от ТЗ (в действалата към датата на подаването
на исковата молба в съда редакция на нормата), доколкото определението на съда
по т.д.№24/2016г. по описа на КОС за одобряване на списъка с предявени и приети
вземания, по силата на което вземането на ищеца е било изключено от същия е
било обявено в ТР по партидата на длъжника на 10.11.2016г., а искът е предявен,
чрез изпращане на исковата молба по пощата на 17.11.2016г.
Предявеният иск е неоснователен, поради следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.240 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на ответниците, че „***ООД има вземане към „***“ ЕООД, произтичащо от сключен между ищеца, като заемодател, и ответника „***“ ЕООД, като заемател, договор за заем от датата
21.01.2014г., в общ размер на 891 815 лева, от които: 740 000 лева –
незаплатена главница и 151 815 лева – договорна лихва, в размер на 9%,
начислена за периода от 31.01.2014г. до 16.03.2016г.
Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че
между ищеца и „***“ ЕООД на 21.01.2014г. е бил сключен договор за заем, по силата на който
ищецът като заемодател е предал на ответника „***“ ЕООД, като заемател,
сумата от 1 000 000 лева; 2/ че падежът на задължението на заемателя
да върне получената сума е настъпил; 3/ че страните са договорили лихва в
посочения в исковата молба размер, която за процесния период възлиза на
исковата сума.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай означава, че
ищцовата страна, под страх, да не докаже основателността на исковата си
претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко доказване на
твърдението, че ответното дружество му дължи претендираните суми, т.е. да
ангажира онези доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна
достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на това фактическо
твърдение.
Описаното не бе сторено от ищцовата страна и извод, че
между страните на посочената дата е бил сключен договор; че такъв договор е
имал съдържанието, твърдяно в исковата молба и, че „***ЕООД е получило по такъв договор от ищеца сума в размер на
1 000 000 лева, не може да бъде аргументиран. Приложените към
исковата молба договор за заем от 21.01.2014г. и платежно нареждане от
21.01.2014г. бяха изключени от доказателствата по делото по реда на чл.183
изр.2 от ГПК, като същевременно липсват други доказателства, подкрепящи
твърденията на ищеца. Обстоятелството, че ответникът „****“ ЕООД не оспорва изрично сключването на договор за заем от 21.01.2014г. и
неговия предмет, не променя извода за недоказаност твърденията на ищеца, тъй
като – дори да бе налице признание на този факт, то същото не обвързва съда,
следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото (чл.175 от ГПК) и не
освобождава ищеца от задължението да докаже твърденията, на които основава
своята претенция.
Наред с горното може да се посочи, че дори да се
приемат за верни твърденията на ищеца относно наличието на договорно
правоотношение по договор за заем от 21.01.2014г., по силата на което
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1 000 000 лева, от
които заемателят е върнал на 28.05.2014г. 260 000 лева, то в контекста на
направените от „*** ЕООД
възражения и представените от него доказателства - договор за заем от
12.02.2014г. и преводното нареждане от 17.02.2014г., следва да се счете, че
остатъкът от задължението е погасен чрез плащането на сумата от 992 500
лева, извършено от „*** към „***“ ООД от името и за сметка на заемателя. Ищецът не
доказа възражението си, че надлежно удостовереното плащане на горната сума е било дължимо във връзка с договор, сключен
между тези две дружества, в какъвто смисъл са му дадени изрични указания от
съда.
Изложеното очертава извод за недоказаност на исковата
претенция за дължимост, както на главница, така и на лихва по договор между
страните. При липсата на проведено в нужната степен доказване на твърденията на
ищеца, искът, като неоснователен, подлежи на отхвърляне изцяло.
На основание чл.694 ал.7 от ТЗ (преди изменението с ДВ
бр.105/2016г. - чл.694 ал.2), ищецът следва да понесе разноските за
производството. Претендиралият присъждане на разноски ответник - „Корпоративна
търговска банка“ АД-в несъстоятелност, не е доказал да е сторил такива. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавната такса, от предварителното
заплащане на която е бил освободен, а именно – сумата от 35 672.60 лева,
съставляваща 4 % от цената на иска, дължима по чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** против „***“ ЕООД в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.„***
„Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** и „***ЕООД, с ЕИК **&*, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„***, по реда на чл.694 ал.3 от ТЗ /в действалата към
датата на подаването му редакция, съгласно ДВ бр.38/2006г., а с изменението в
ДВ бр.105/2016г. – чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ/ иск с правно основание чл.240 ал.1 и
ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ за установяване по
отношение на посочените като ответници дружества съществуването на неприето в
производството по несъстоятелност на „*** ЕООД
вземане на „***“ООД в общ
размер на 891 815 лева, от
които: 740 000 лева – главница и 151 815 лева – договорна лихва, в
размер на 9%, начислена за периода от 31.01.2014г. до 16.03.2016г., произтичащо
от сключен между „***ООД, като
заемодател, и „***“ ЕООД, като
заемател, договор за заем от датата 21.01.2014г.
О С Ъ Ж Д А „Критие“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавна такса в размер на сумата от 35 672.60 лева (тридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и
два лева и шестдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София, в 2-седмичен срок, считано от датата на получаване на
препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: