Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 267
гр. Троян, 24.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи
състав
на двадесет и
четвърти юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията - СИМЕОНОВА
гражданско дело №
1196 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск
с правно основание чл. 498, ал.3,Ѝ( вр. чл.493, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.
498, ал.3, вр.
чл.493, ал.1 от КЗ, предявен от «*****, *****,
със седалище и адрес на управление: гр.**** представлявано от управителя Т***** *** против
ЗАД „*****“ АД, ЕИК ***** представлявано Н.Ч.И.Г., П.Ш., Т.И.и Н.П.-изпълнителни
директори.
Първоначално искът е предявен с цена на иска 429.30 лева, но до приключване на
съдебното дирене пълномощникът на ищеца измени размера на иска на 1 017.36 лева.
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2019
г. около 12.00 часа в гр.Априлци,
кв.***** възникнало ПТП между л.а. «****, управляван от **** и т.а. «Х****» с рег. **** управляван
от ***. Сочи се, че причината за настъпване на ПТП е изцяло по вина на водча на
л.а. «****», който е отнел
предимството на другия водач. Посоченият автомобил е
имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество.
Ищецът
твърди, че като собственик на увредения автомобил е заявил щетата при
ответника, който изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 268.90 лв.
В молбата се сочи, че действително претърпените щети възлизат на 1 698.20 лв.,
поради което ищецът претендира разликата от 429.30 лв. между платеното
обезщетение и реалното увреждане и стойността на вредите. В съдебно заседание
преди приключване на съдебното дирене и на база приетото заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, пълномощникът на ищеца поиска и
съдът допусна изменение в размера на предявения иск, който е увеличен на
1 017.36 лева.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати причинените имуществени вреди в размер на 1017.36 лв.,
които представляват разликата между платеното обезщетение и реалното увреждане
и стойността на вредите на увредения
товарен автомобил „***** във връзка с настъпилото ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2019г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е представил
писмен отговор чрез юрисконсулт Н.З., в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва и механизма на
настъпилото ПТП. Той признава обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на деликвента, управлявал л.а. „******, в размер 1 268.90 лв. във връзка с
процесната щета.
Ответникът е направил искане да бъде
отхвърлен предявения срещу него иск като неоснователен, като му бъдат присъдени
направените разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание се
явява лично законният представител – управителят *****, както и се представлява от пълномощника адв.Р.Д.
***, който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, като на ищеца
бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
За
ответното дружество, редовно призовани, не се явава законен представител или пълномощник
в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното свидетелство за регистрация
на МПС се установява, че товарен автомобил „**** е
собственост на „*****
По
делото е представено писмо от ответното застрахователно дружество с изх. №
1597/УККЗПОЕ/20.11.2019г., изпратено до ищеца, с което на последния е изпратена
извършена калкулация, опис и двустранен констативен протокол. От приложения към
писмото опис-заключение е видно, че ответника е изчислил сумата 1 268.90 лв.
като обща стойност на застрахователното обезщетение, която е привел на ищеца с
платежно нареждане от 27.09.2019г. Ищецът е оспорил опис-заключението на щетата
на ответника.
Видно
от приетия като доказателство по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 10.09.2019г.
, оспорен от ответника досежно съдържанието му, водачът на лек автомобил „*****“
с рег. № ***** е посочил в т.14, че признава вината си за причиненото ПТП
Не е спорно по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на
управлявания от деликвента автомобил „******
по договор
за застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № BG/03/****** валидна от 25.09.2018 г. до 24.09.2019 г.,
действала към датата на ПТП – 10.09.2019г.
По искане на ищеца е разпитан един свидетел – *******-свидетел-очевидец
на настъпилото ПТП. От показанията на свидетелката се установява, че на
10.09.2019г. тя пътувала заедно с дъщеря
си Полина Тихова, която управлявала товарен автомобил „Х*****“ по главен път в
гр.А****. Произшествието настъпило на ул.“*******, като свидетелката описва, че
били „връхлетени“ от кола, която дошла отляво и ги ударила. Водачът на другия
автомобил признал, че е виновен за инцидента, като споделил, че отскоро бил
правоспособен водач.
За
доказване на твърденията, изложени в исковата молба и във връзка с оспорванията
в отговора на ИМ, по искане на страните е допусната съдебно - автотехническа експертиза. От
изготвеното заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, се установява, че щетите, причинени на т.а. „Х*****“
с рег. № *****, в резултат на настъпилото на 10.09.2019г. ПТП, и
средствата, необходими за ремонт, са в размер на 2 286.26 лева /към датата
на настъпване на ПТП /. При определяне на тази стойност вещото лице е
съобразило причинените щети, подмяна на увредените детайли с нови, при което е
изчислило и степен на овехтяване.
В
експертизата вещото лице е направило изчисления и по въпроса за стойността на
щетата по пазарни цени с нови части, като заключението е, че стойността е
2 358.26 лв.
На
въпроса, поставен от ответното дружество, за стойността на вредите по средни
пазарни цени с алтернативни части, както и съобразно цените на три независими
автосервиза, заключението е, че при използване на части, втора употреба,
стойността на щетата е 1 120 лв., а с нови, но неоригинални части-
1 640.00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Отговорноста на застрахователя
при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова,
доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото
накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск
по чл. 45 ЗЗД против деликвента.
Съгласно
чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Съгласно чл.493,
ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 498, ал. 3
от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, последният да е заплатил застрахователно обезщетение на
увредения, който не е съгласен с размера на заплатеното такова. Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В конкретния случай е налице определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1 268.90 лв., за което ищецът твърди, че е с 1 017.36 лв.
по-малко от действително причинените вреди и която сума претендира в настоящето
производство.
Съдът намира, че от
представените доказателства безспорно се установява, че деликтът е
извършен
от ******* при управление на л.а. „*****“ с рег. № ****** на 10.09.2019г. в гр.*****.
Доказва се противоправността на деянието, което е извършено при нарушаване на
нормите, уреждащи предимството при движение на ППС. Доказва се виновността на
дееца, който е извършил конкретното нарушение и
настъпилата вреда, в резултат на причиненото
от Г***** ПТП, както и нейния
размер – разликата между изплатената и действителната стойност на увредения
автомобил и средствата за неговия ремонт – 1017.36 лева.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, изложени в отговора, че не всички
увреждания по т.а. „*****“ са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Видно
е от отразеното в двустранния консативен протокол и от разпита на свидетеля *******
че вредите са настъпили в предна и задна врата, както и праговете и средната
колона. Именно тези увреждания фигурират
и в описа на ответното дружество. Оценката, която е направена от ответника на
посочените увреждания, е с 1 017.36 лв. по-малка от оценката, направена по т.1
от заключението по допуснатата АТЕ, определена по приложения опис на щета,
включваща нови части с овехтяване, материали за боядисване и труд.
Предвид на изложеното се налага извод за
установени елементи на фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД , а именно –
виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП – **** ****, пряк
причинител на причинените имуществени вреди на притежавания от ищцовото
дружество товарен автомобил и съответно - последвалите като пряка последица
от това поведение имуществени вреди в патримониума на ищеца.
Предвид наличието на валидна застраховка на
автомобила, с който е причинено процесното ПТП, доказаната деликтна отговорност
на застрахования, както и по-висок размер на стойността на дължимото
застрахователно обезщетение, са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя за сумата в размер на 1017.36
лв., която представлява разликата между платеното обезщетение и реалното
увреждане и стойността на вредите на
увредения товарен автомобил „**** във връзка с настъпилото ПТП на 10.09.2019г.
Съдът намира, че искът е доказан, както по
основание, така и по размер.
Предвид това
счита, че исковата претенция е основателна и доказана в претендирания размер на
сумата от 1 017.36 лева и искът следва да бъде уважен изцяло.
Ищцовото дружество претендира и присъждане на законна
лихва върху сумата от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, чийто
по-висок размер се претендира в настоящето производство, като съдът счита, че
следва да уважи и тази акцесорна претенция. Лихвата при деликт има
компенсаторен, а не мораторен характер и основанието й е чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължи
се като допълнение към размера на определеното обезщетение. Длъжникът се смята
в забава и без покана.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в
производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно -сумата 570.00
лв.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.498,
ал.3 вр. чл.493, ал.1 от КЗ ЗАД „******, ЕИК ****,
представлявано от двама от всички изпълнителни директори - Н.Ч.И.Г., П.Ш., Т.И.и
Н.П. , да заплати на «***** със седалище и адрес на управление: гр.*****9,
представлявано от управителя *****, сумата
от 1 017.36
/хиляда и седемнадесет лв. и 36 ст./ лева, която представлява разликата
между платеното обезщетение и реалното увреждане и стойността на вредите на
товарен автомобил „***** във връзка с настъпилото ПТП на 10.09.2019г, ведно със
законната лихва, считано от 27.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ЗАД
„*******,
представлявано от двама от всички
изпълнителни директори - Н.Ч.И.Г., П.Ш., Т.И.и Н.П., да заплати на «*******, със седалище и адрес на управление: гр.******,
представлявано от управителя *****, сумата от 570.00 /петстотин и
седемдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: