РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Айтос, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100242 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Х.И., ЕГН
**********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., ***, със съдебен
адрес: *** - чрез адв.З.К. от БАК против И.А.И., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: с.Д., община Р., обл.Б..
Ищцата Р.И. моли да бъде установено по отношение на нея, че ответникът
И.А.И. не е собственик на ½ (една втора) идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р.,
обл.Б., съставляващо поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м.,
при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от
237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е
отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III
- 406, 407, II-408 и ХI- 405.
С така заявената претенция ищцата е предявила отрицателен установителен
иск за собственост, който намира правно основание в чл.124 от ГПК, като наред с това и на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, при уважаването на иска се моли за отмяна на Нотариален
акт за поправка на нот. акт № 96, том VI (шести), рег. № 5729, дело № 910/2012г. и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том VI (шести), рег. № 5968, дело №
969/2012 г. до размера на собствената на ищцата ½ ид.част от процесния имот.
Представят се писмени доказателства и се заявяват доказателствени искания,
както следва: за допускане на гласни доказателства – двама свидетели, за назначаване на
1
съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и по реда на чл.192 ГПК – за задължаване на нотариус
Б.Д., рег. № 324 на НК да представи копие от нотариално дело № 910 от 2012г. Ищцата
претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът И.А.И., действайки чрез
адв.П.А. представя писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на исковата
претенция като наред с това и в условията на евентуалност прави възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност. Представя писмени доказателства и заявява
доказателствени искания, като също моли за назначаване на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ) и за допускане на гласни доказателства.
По реда на чл.211 от ГПК, наред с отговора на исковата молба от отв.И.А.И. е
постъпил насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) – за осъждане на Р.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да му
предаде държането над частта от имот с пл.406, която е придадена
към УПИ ХII-406, 404 в кв.34 по плана на с.П. и заградена с
паянтова ограда, което пространство се заключава в триъгълник,
разположен по имотната граница на бивш имот 767 по отменение план
на с.П., община Р. за 1957 година, а след направена конкретизация:
част от процесния имот с площ от 123 кв.м., образуваща триъгълник
със страни – 18.26 метра, 14.22 метра и 18.79 метра.
На основание чл.109 от ЗС И.И. моли за осъждане на
Р.Х.И., ЕГН **********, с адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да
премахне горепосочената паянтова ограда, поставена около часта от
процесния имот от 123 кв.м., образуваща триъгълник по страните му
от 18.26 метра и 14.22 метра. В съдебно заседание, чрез адв.А. поддържа
насрещните искове. Моли за уважаването им, както и за отхвърляне на претенциите на
ищцата. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, като моли за присъждането им.
В отговора на насрещните искове Р.Х.И., действайки чрез адв.К.,
ги оспорва като неоснователни. Прави възражение за изтекла в нейна
полза давност и поддържа доказателствените си искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв.К.
поддържа исковите претенции, моли за уважаването им, както и за отхвърляне на
насрещните искове. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Не е спорно между страните, че по отношение на процесния имот
първоначално е съставен Нотариален акт (НА) № 55, том VI (шести), рег. № 5591, дело №
2
877/2012г. на нотариус - Б.Д., вписан в НК под № 324, с район на действие – района на РС –
Айтос, с който НА за собственици по давностно владение на недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р.,
обл.Б., съставляващо поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м.,
при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от
237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е
отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III
- 406, 407, II-408 и ХI- 405, са признати И. Х. И., ЕГН ********** и ищцата Р.Х.И..
Не е спорно също така, че гореописаният документ за собственост (НА №
55/2012г.) е поправен с Нотариален акт за поправка на нот. акт № 96, том VI (шести), рег. №
5729, дело № 910/2012г. на нотариус № 324 - Б.Д., вписан в НК, с район на действие –
района на РС – Айтос, с което действие за единствен собственик по давностно владение на
недвижимия имот е признат И. Х. И., като е прието имената на ищцата Р.Х.И. да не се четат,
както и вместо „собственици“ да се чете „собственик“.
Видно от приложените към исковата молба копия от цитирани нотариални
актове, двата са вписани в Служба „Вписвания“ при Районен съд –Айтос. Редовно вписан е
и съставеният след извършената поправка Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
171, том VI (шести), рег. № 5968, дело № 969/2012г., с който И. Х. И. и съпругата му А. А.а
И.ова даряват процесния имот на внука си – ответника в настоящото производство И.А.И..
На фона на изложеното ищцата обосновава претенцията си, с която оспорва
правото на собственост на ответника по отношение на ½ ид.част от имота, като твърди, че
до направена от самата нея справка в СВ при РС-Айтос, няколко месеца преди завеждане на
иска, не е знаела за извършената поправка на нотариален акт и никой не е оспорвал
владението й.
Излага съображения, че с извършената поправка е лишена от правото на
собственост досежно имота, като посоченото действие счита за нищожно, доколкото с него
се преследвали цели, различни от внасяне на промяна в съществуващ действителен нот.акт.
Ответникът, с подадения отговор на исковата молба оспорва отразената в
исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че ищцата никога не е била владелец, а
само държател на спорната част от имота. Едновременно с това се позована на подадената
от нея декларация от дата 19.11.2012г., с която е признала правата на праводателя му,
съответно И.И. твърди, че с това се опровергава заявеното в исковата молба, че Р.И. не е
знаела за извършаната поправка на нотариален акт.
В този смисъл и по повод съжденията на страните, съдът намира, че следва да
се изложат някои специфики по повод нотариалният акт за собственост въз основа на
извършена обстоятелствена проверка, а именно, че същият се издава в едностранно
охранително производство, поради което и не се ползва със сила на присъдено нещо. В това
3
производство дейността на нотариуса не е свидетелстваща, както в останалите нотариални
производства, a решаваща, доколкото нотариусът не удостоверява юридически факти, a ce
произнася пo съществуването на едно право. Ето защо и съдържащата се в този акт
констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод нa
нотариуса, a не удостоверен от него факт. Правният извод на нотариуса за съществуването
на това право е оборим, но се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. B конкретния случай (на л.85 от делото) е представено Удостоверение от нотариус
Бисер Д., съгласно което на 19.11.2012г. в общия мy регистър е вписана Декларация от
ищцата Р. Х.И., с която същата е декларирала, че самата тя няма претенции към процесния
имот и е съгласна с факта, че И. Х. И. (дядо и дарител на ответника) е негов собственик
„тъй като той ползва и стопанисва имота повече от 10 години“.
Представеното от нотариус Б.Д. удостоверение е неоспорено от страните и
прието от съда, като при съпоставката му с останалия доказателствен материал се налага
извода, че именно на база на така декларираното от ищцата обстоятелство, на същата дата –
19.11.2012г. нотариусът е извършил Нотариален акт за поправка на нотариалния акт пo
обстоятелствена проверка, с което е коригирал правният си извод, без с това действие да се
е променил вида на акта и условията пo него. Освен това, с така представеното
удостоверение на нотариус Д. се опровергава твърдяното от ищцата обстоятелство, че
същата не е знаела за извършената поправка на нот. акт, а е узнало за стореното едва
няколко месеца преди завеждане на делото.
Изхождайки от така изложеното и при съпоставка на ангажираните
свидетелски показания на К. И.О. и А. А.И.ова със заключенията (първоначално и
допълнително) на вещото лице И.Б. съдът приема, че в териториалния обхват на процесния
УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.П., община Р. попадат части от имоти пл.н.404,
405 и 406 като дворищната регулация със съседния УПИ № ХIII -406, 407 в кв. 34 не е
приложена, а спорните 123 кв.м., съгласно ръчната скица, приложена към и.молба, е
заградено от имот 406 и попада в УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34.
Oт представената към допълнителната СТЕ комбинираната скица е видно, че
процесното УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.П. по действащият кадастрален и
регулационен план от 1988г. е с площ от 532 кв.м., включващ площта от 237 кв.м. от имот
пл.н.404 (оцветен със светло син цвят), а площта от 233 кв.м. от имот пл.н. 406 (с розов и
виолетов цвят), кат от нея единствено 123 кв.м. ( оцветените във виолетов цвят) се владеят
от ищцата и са отдели с ограда от останалата част от имота, собствен на отв.И.И., съгласно
извършеното му дарение.
Предвид изложеното съдът намира, че искова претенция по чл.124 от ГПК – за
признаване установено по отношение на ищцата Р.И., че ответникът И.А.И. не е собственик
на ½ (една втора) идеална част от недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 470
(четиристотин и седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р., обл.Б., съставляващо
поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени
имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 237 кв.м., при граници:
4
улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ № ХII -406, 404
в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62
кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III - 406, 407, II-408 и ХI- 405 е
неоснователна и недоказана, поради което и следва да бъде отхвърлена. Предвид
изложеното и доколкото искането за отмяна на Нотариален акт за поправка на нот. акт №
96, том VI (шести), рег. № 5729, дело № 910/2012г. и на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 171, том VI (шести), рег. № 5968, дело № 969/2012 г. до размера на
собствената на ищцата ½ ид.част от процесния имот, е обвързано от уважаване на
предявения отрицателен устоновителен иск, съдът не дължи нарочно произнасяне по
претенцията по чл. 537, ал.2 ГПК.
По отношение на насрещните искове и на база на така възприетата
фактическа обстановка следва да се отбележи, че изложеното освен, че обуславя наличието
на процесуални предпоставки за завеждането на собственическите искове пo чл. 108 и
чл.109 от ЗC, от друга страна доказва основателността както на ревандикационната
претенция, така и на негаторната.
При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното:
По отношение на иска по чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което е владее или държи, без да има основание за това. Макар, че искът е
осъдителен е налице първоначалното, обективно, кумулативно съединяване на един
установителен иск, като в тежест на ищеца И.А.И. е да докаже своята активна легитимация,
а именно, че е собственик на вещта. В настоящия случай и изобщо по отношение на
недвижимите имоти ищецът е облекчен от формалния характер на тяхното придобиване –
чрез нотариален акт, в случая представения като писмено доказателство към исковата молба
нотариален акт за дарение. Изложените съображения са относими и по отношение на иска
по чл.109 ЗС. Пасивната легитимация и по двата иска също е в тежест на ищцовата страна,
която следва да докаже, че ответницата Р.И. е лицето, което владее или държи прецесната
част от имота и то без да има основание за това (по ревандикационния иск) и че препятства
ищеца в ползване на собствеността му (по неготорния иск чл.109 ЗС).
С иска по чл.109 от ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу
всяко лице, което макар и да не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни действия
създава пречки за упражняване на правомощията на собственика, включително
възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от
случаите, при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл.109 от
ЗС, съдът следва да установи по безспорно доказана от страна на ищеца собственост и да
изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за която се твърди, че
ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли
препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са
ограниченията и може ли да се даде търсената защита. Следователно такъв иск може да се
води успешно само ако действията на ответника са противоправни и е налице конкретно
нарушаване на правата на ищеца. В настоящия случай като се съобразят фактите по делото
5
за вида и характера на пречките, които се изтъкват от ищеца по наср.иск И. – чрез оградата
в имота му, за която не се спори, че огражда площ от дворно място от 123 кв.м., ползвани от
ответницата Р.И. (както и самата тя твърди и дори обосновава собственическа претенция по
давност), следва да се приеме, че такава зависимост е безспорно установена. При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявените ревандикационен и
негаторен искове са освен допустими и основателни, а и доказани на база приетите
заключения по СТЕ, поради което следва да бъдат уважени. За изчерпателност следва да се
посочи, че по отношение на направеното възражение за изтекла придобивна давност, с
отговора на исковата молба, И.И. ce легитимира като единствен собственик на процесния
имот, на осн. чл. 79 ал.2 ЗС въз основа на Договора за дарение от 2012 г., който се явява
годно основание да го направи собственик и за нeгo тече кратка придобивна давност oт 5
години, която е изтекла през 2017г. – т.е. години преди завеждането на иска. He ce доказаха
твърденията в исковата молба, че ищцата владее претендираната от нея част от имота и че
има изградена в нея постройка. Съгласно кадастралния и регулационния план на с.П. от
1988 година, с който имота е включен в регулацията на селото и изследването на
извършената Съдебно-техническа експертиза, в процесното УПИ XII-404, 406, в кв. 34
попадат части от имоти планоснимачен № 404 - записан на М. А. М. и И.А.И.;
планоснимачен № 406 - записан на Х. Х. А. и И.А.И.. B кадастралните регистри не фигурира
името на ищцата - Р.Х.И., като пo отменения план на с.П., имот № 406, чиято част се
претендира от нея, представлява част от бивш имот № 767, записан на лицето О. А. К.. B
резултат на извършения оглед на място от вещото лице се установява, че дворищно-
регулационната линия между УПИ XII и УПИ XIII e приложена и се състои от масивна
ограда с дължина 11 м и височина около 0,70м. По повод възражението на Р.И. за изтекла в
нейна полза давност следва да се отчете и възприетото в непротиворечивата съдебна
практика становище, че реална част от УПИ може да се придобие по давност само в
хипотезата на чл.200 от ЗУТ, ако отговаря на условията на чл.19 ЗУТ, какъвто не е
настоящия случай (напр. Решение № 102/30.05.2016г. по в.гр.д.№ 3728/2015г. на BKC, I-вo
гp.отделение, Решение №1109/09.12.2008г., постановено от тричленен състав на Трето ГО
на ВКС по гр.д.№3117/2007г., Решение №1008/14.09.2009г., постановено от тричленен
състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3465/2007г., решение №406/02.10.2014г., постановено
от въззивен състав на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№484/2014г.), като предвиденото
в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към
съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията.
Предвид отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещната искова
претенция, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът намира, че съдебно-деловодните
разноски разноски на отв.И.А.И. следва да му бъдат заплатени от Р.Х.И. в цялост и съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, т.е. в размер от 900,30 (деветстотин лв. и тридесет ст.)
лева.
6
По изложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Х.И., ЕГН **********, с адрес: с.П.,
община Р., обл.Б., *** против И.А.И., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: с.Д., община Р., обл.Б., с който ищцата Р. Х..И. моли да бъде
установено по отношение на нея, че ответникът И.А.И. не е собственик на ½ (една втора)
идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 (четиристотин и
седемдесет) кв.м., находящо се в с.П., община Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот №
406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени имоти №№ 407,
408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 237 кв.м., при граници: улица, поземлени
имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана
на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при
граници: улица и поземлени имоти №№ III - 406, 407, II-408 и ХI- 405, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЕМА за установено спрямо Р.Х.И., ЕГН **********, че
И.А.И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.Д., община Р.,
обл.Б. е собственик на поземлен имот № 406, в кв.34 по плана на с.с., с площ от
233 кв.м., при граници: поземлени имоти №№ 407, 408, 405 и 404 в кв.34 по плана на с.с., с
площ от 237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№ 406, 407 и 405, за които имоти
е отреден УПИ № ХII -406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №№ III
- 406, 407, II-408 и ХI- 405, поради което ОСЪЖДА Р.Х.И., ЕГН **********, с
адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да предаде на И.А.И., ЕГН
********** държането на част от процесния имот от 123 кв.м.,
образуваща триъгълник със страни – 18.26 метра, 14.22 метра и
18.79 метра (заградена с паянтова ограда, което пространство се
заключава в триъгълник, разположен по имотната граница на бивш
имот 767 по отменение план на с.П., община Р. за 1957 година и
оцветена с тъмно лилав цвят в скицата към доп. заключение на СТЕ).
На основание чл.109 от ЗС ОСЪЖДА Р.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: с.П., община Р., обл.Б., *** да премахне паянтовата
ограда, поставена около частта от процесния имот от 123 кв.м.,
(оцветена с тъмно лилав цвят в скицата към доп. заключение на
СТЕ) образуваща триъгълник по страните му от 18.26 метра и 14.22
метра.
Допълнителното заключение на СТЕ, ведно със скицата към него да се считат
неразделна част от настоящото решение.
7
ОСЪЖДА Р.Х.И., ЕГН ********** да заплати на И.А.И., ЕГН
********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 900,30 (деветстотин лв.
и тридесет ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8