М О
Т И В И
Обвинението срещу подс М.А.Ч. е по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК за това, че на 29.08.2016 г. в гр.Ст.Загора , отнел чужди движими вещи-
парична сума от 70 лв.,1 бр.мобилен телефон,марка „Майкрософт Лумия“ на стойност 347,67 лв.,1 бр.мъжки портфейл от
естествена кожа на стойност 16,60 лв. всичко на обща стойност 434.27 лв. ,от
владението на Б.Н.А.,без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои,като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. А.–
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението срещу подсъдимия.
Граждански иск не е предявен.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното самопризнание на
подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени,
експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ
МАТЕРИАЛ.
Подс. Ч. и св. Б.А. се познавали от около пет години. През месец
август 2016г. подсъдимият
помолил св.А. да го приеме да живее в дома му , докато си намери работа.Св.А. се съгласил и той се
нанесъл при него.
На 29.08.2016г. ,следобед ,двете
момчета и техният приятел -св. Тодор Иванов K. ,отишли в
парк „Аязмото“ в гр.Стара Загора
.Взели бутилка бира и седнали да си говорят на пейките ,намиращи се на детската площадка в
района западно от „ДНА“.Св.А. извадил
от задния джоб на панталона си мобилния си
телефон(марка „Майкрософт Лумия“) и портфейла си и за да не му пречат ,ги оставил до себе си. Не
след дълго св.K. си тръгнал. По това време на св.А. му прилошало и той припаднал. Подс.Ч. , който
бил до него ,се възползвал от ситуацията
и взел портфейла и мобилния му телефон.После бързо се отдалечил и до светофара на кръстовището на бул.“Руски“ и
ул.“Августа Траяна“настигнал св.K..Казал
му :“Давай да се махаме,че Борката умря!“.Св.K. решил ,че това е шега и понечил
да позвъни на св.А..Подс.Ч. му
казал да не опитва , защото
е взел мобилния телефон на
приятеля им.Извадил апарата
и го показал го на св.K.,
като счупил СИМ-картата и я изхвърлил.След това се разделил със св.K..
Още същият ден подс.Ч. продал мобилния телефон в антикварен
магазин „Надин“в гр.Нова Загора, собственост
на „Сакони“ЕООД-гр.Нова Загора. Св. Борян M-управител на магазина, му дал
за вещта 130.00 лв. Изготвен бил договор за покупко –продажба на движими вещи от
29.08.2016г.
Няколко дни по-късно
св.M продал телефона на св.Д.дот гр.Нова Загора.Последният го ползвал
около две седмици и го продал на св.И.д-също
от гр.Нова Загора.
Когато на 29.08.2016г.св.А. се свестил в ЦСМП,той констатирал ,че портфейлът и телефонът му ги няма.В
портфейла се намирали парична сума от 70 лв.,една дебитна карта на „Райфайзенбанк“,личната му карта и СУМПС.Вечерта той
посетил св.K. в дома му в
гр.Стара Загора и го попитал
къде са вещите
му.Св.K. му разказал за случилото се .Двамата опитали да се свържат по телефона с подс.Ч. , но той отговорил , че телефонът вече го няма.
Описаната фактическа
обстановка се
установява от самопризнанията на подс. Ч. в
с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите Б.А., Т. K., Д. Димов, И. Димов, Б. M, протокол
за доброволно предаване, договор, справки от мобилни оператори за трафични
данни, експертнто
заключение на съдебно-икономическа експертиза, свидетелство за съдимост, справка от ГД „ ИН” към МП.
Видно от заключението на съдебно -
оценъчната експертиза общата стойност на предмета на престъплението към момента на
деянието е 434,27 лева
Следователно цитираните до тук доказателствени
средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно
главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор
– подс. Ч. е автор на процесното деяние, което
мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подс. Ч. е осъществил изпълнителното деяние отнемане в
двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/ взел
ги е от мястото на престъплението / и е установил трайна фактическа власт върху
тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои така
както намери за добре, което е и
направил/.
Видно
от свидетелството за съдимост подсъдимия към момента на деянието е бил осъждан
както следва :
По НОХД
№ 1721/2010 г. по описа на РС
–Сливен му е определено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 2 години.Наказанието е изтърпяно на 16.03.2012г.
По НОХД № 724/2013
г. по описа на РС –Сливница , НОХД № 1472/2013г. по описа на РС-Стара Загора , НОХД №1178/2013г. по описа на РС-Сливен ,НОХД №2657/2013г. по описа на РС-Стара Загора и НОХД №1699/2013г. по описа на РС-Стара Загора ,му е определено едно общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 години и 6 месеца.
Наказанието е изтърпяно на
05.05.2015г.
Престъплението
предмет на настоящото дело е извършено от подсъдимия през месец Август 2016 г. в условията на "опасен рецидив" по
смисъла на чл. 29 ал. I б. "а" и б. "б" от НК, тъй като към
момента на извършването му, подс. Ч. е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по -малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено на основание чл. 66 от НК и
едновременно с това е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и за нито едно от тези осъждания изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, и не са изминали пет години от
изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбите на чл. 30 от НК.
Двете
наложени наказания са изтърпявани отделно и от изтърпяване им не е изтекъл
петгодишният срок по чл.30 ал. I от НК.
Следователно
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и следва да се квалифицира и по чл. 196,
ал. 1 т.1 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към
момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подс. Ч. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението,
преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и
координирани отделни действия е успял да реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК съдът намира, че подс.
Ч. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина и критичното отношение към
извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението семейното
положение, а като отегчаващи – многобройните осъждания извън необходимите за
приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/,недобрите характеристични данни, изключително високата степен на обществено
опасния характер на деянието и дееца– престъплението предмет на настоящото дело
е широко разпространено в страната и съдебния район, за извършване на
престъплението подсъдимият се е възползвал от здравословното неразположение на
пострадалия, деецът е с недобри характеристични данни,
Следователно
на подсъдимия следва да се наложи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление
и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и
на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1
от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в размер на 6 години лишаване
от свобода следва да се намали с една трета и да се определи за изтърпяване
наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи
при първоначален строг режим .
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 42,32 лева /
възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора от подс. Ч..
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ