№ 322
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно гражданско дело №
20221800500270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 42/18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 652 по описа за
2021 г. на РС-Костинброд са отхвърлени предявените от М. З. М. срещу „В.
12“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл.224 КТ:
- за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед №
24/28.06.2021 г. като същото бъде отменено;
- искане за осъждане на ответника да и заплати сумата от 3080.00 лева-
обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнение
за 2 месечен период, както и да и заплати обезщетение в размер на 420.00 лева
за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са възложени разноските по
делото.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца М. З. М.
срещу онази част от решението, в която искът за незаконно уволнение е
1
отхвърлен.
Жалбоподателката прави оплаквания, че обжалвания акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Излага оплакване, че не е
съобразен от страна на първоинстанционния съд факта, че няма как датата на
която е прекратено трудовото правоотношение 24.06.2021 г., да предшества
датата на която е била подадена молба за напускане- 25.06.2021 г.
На следващо място сочи, че не е било съобразено обстоятелството, че
трудовото правоотношение е било прекратено на друго основание, а именно с
предизвестие/в подкрепа на което са и приложените по делото 2 броя молби
от 25.06.2021 г. и 28.06.2021 .г/. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, в обжалваната му част.
Ответникът по жалбата „В. 12“ ЕООД счита, че решението на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. З. М. с искова молба
срещу „В. 12“ ЕООД с която са били предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца,
извършено със заповед № 24 от 28.06.2021 г. на управителя на „В. 12“ ЕООД,
за заплащане на сумата от 3080, 00 лева-обезщетение за времето, през което е
останал без работа, поради уволнението за 2 месечен период, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане; за заплащане на сумата от 420, 00 лева, на осн. чл. 224 от КТ, за
неизплатена отпуска за 2021г.
В исковата молба се твърди, че дисциплинарното уволнение било
незаконно, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено на
различно основание от това, което е посочено в молбите от 25.06 и 28.06.2021
г.
В заповедта за прекратяване на трудово правоотношение е било
посочено, че договорът се прекратява по взаимно съгласие, а не както е била
реалната и воля- за едностранно прекратяване от работника с предизвестие.
Заявено е било, че не е заплатен годишен отпуск за 2021 г., в размер на 10
дни.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото
трудов договор и допълнително споразумение към него/л.38 от п.д./, че между
тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „продавач бюфет“, при 8- часов работен
ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 800. 00 лева и с
2
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0, 6 % за всяка година.
Това трудово правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие със
заповед № 24/28.06.2021г. на управителя на „В. 12“ ЕООД на основание чл.
325, ал. 1 КТ/л.61 от п.д./.
В обжалваната заповед е посочено, че следва да се изплати на
жалбоподателката обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 10 дни, както и в размер на една брутна заплата.
Заповедта е подписана от управителя, главен счетоводител, и е връчена на
ищцата на датата, в която е изготвена.
Видно от молба от 25.06.2021 г./петък/, подадена от М. М.- жалбоподател
по настоящото дело, става ясно, че същата е поискала да и бъде прекратено
трудовото правоотношение считано от 26.06.2021 г./събота/, като в случай, че
не бъде уважена молбата й, при условията на евентуалност е отправила
искане същата да се счете за едномесечно предизвестие.
На 28.06.2021 г./понеделник/, е била подадена писмена молба от М. М.-
жалбоподател по делото, с която е отправено искане за освобождаването и от
длъжност, считано от 28.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, а по същество правилно.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено по взаимно
съгласие между страните по трудовото правоотношение.
Заповедта е била изготвена и подписана от жалбоподателката на
28.06.2021 г., като в нея не са били отразени възражения от нейна страна.
Видно от съдържанието на процесната заповед, тя не само е била изготвена на
28.06.2021 г., но и е била връчена на ищцата на същата дата.
По въпроса може ли искането за съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ да се
конвертира в предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, е даден отговор в Решение №
193 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 767 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение. Със същото съдът е постановил, че „законът не позволява
волеизявлението по чл. 325, ал. 1 КТ да се конвертира във волеизявление по
чл. 326, ал. 1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са
законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. В мотивите на
цитираното решение, ВКС е приел, че „едностранното волеизявление на
страната има за съдържание онези правни последици, които се иска то да
породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
писменото волеизявление на работника по чл. 325, ал. 1 КТ е покана за
3
насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия
договор от работника или служителя с предизвестие, писменото
волеизявление по чл. 326 КТ има за съдържание прекратяване на трудовия
договор. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по
взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи
изрично волеизявление по чл. 326, ал. 1 КТ, при условие, че желае да
упражни това право. Работодателят не може да го зачете като такова по
чл.326, ал. 1 КТ, защото самоволно променя волята на предложителя, каквато
възможност не е уредена от законодателя. В конкретният случай, молбите,
които са били подадени от ищцата са били покана за насрещно писмено
съгласие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, което е било прието своевременно от адресата му.
Ето защо се явява неоснователно възражението на ищцата, че в заповедта
за прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника по делото не е
била отразена правилно нейната воля. Видно от процесните молби, то същата
е посочила изрично, че желае да бъде незабавно освободена от заеманата от
нея длъжност. Първата молба е била подадена на 25.06.2021г./петък/, докато
втората е била подадена на 28.06.2021г./понеделник/.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищцата,
че процесната заповед е била изготвена и връчена на 24.06.2021 г., поради
което отправеното възражение се явява неоснователно.
Неоснователно е направеното оплакване пред въззивната инстанция, че
спрямо ищцата е била упражнена принуда от страна на ръководителя на
обекта, с цел да бъде подписана обжалваната заповед. Това твърдение е
въведено за първи път с въззивната жалба, като освен, че е несвоевременно
направено, то в негова подкрепа не са ангажирани каквито и да било
доказателства.
В този смисъл процесната заповед за уволнение се явява законосъобразна,
а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а в останалата част е влязло в сила като
необжалвано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора М. З. М. няма право на разноски, като на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна „В.
12“ ЕООД сумата от 600, 00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/18.02.2022 г., постановено по гр. д. №
652 по описа за 2021 г. на РС-Костинброд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М. З. М., ЕГН**********, срещу „В. 12“ ЕООД иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно на уволнението
й, наложено със заповед № 24/28.06.2021 г. на управителя на дружеството.
В останалата му част решението не е обжалвано и влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН**********, да заплати на „В. 12“ ЕООД,
ЕИК*********, сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатска
защита пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5