№ 12
гр. В.П., 22.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100445 по описа за 2022 година
С решение №23 от 13.02.2022г., постановено по гр.д.№423/2020г. по описа на Районен
съд - гр.В.П. е уважен предявеният от Р. В. Я. срещу П. Д. П. иск с правно основание чл.
128, ал. 1 и ал. 3 от СК за определяне на мерки за лични отношения на молителя (баба по
майчина линия на детето Д. П.ова П.а) с детето.
С Решение № 164/ 11.07.2022 год. по в. Гр.д. № 146/2022 год. по описа на О.С. – Ш. е
обезсилено решение №23 от 13.02.2022г., по гр.д.№423/2020г., по описа на Районен съд -
гр.В.П., поради неучастието в производството на майката на детето в качеството й на
задължителен необходим другар и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Настоящото производство е образувано във връзка с указанията на въззивната
инстанция, като съдът е конституирал като задължителен необходим другар в качеството на
ответник в производството С. М. С. – майка на детето и й предоставил едномесечен срок да
депозира отговор на исковата молба, да ангажира доказателства и да направи
доказателствени искания.
Производството по делото е образувано по молба от Р. В. Я. срещу П. Д. П. и С. М. С. с
правно основание чл. 128, ал. 1 и чл. 128, ал. 3 от СК за определяне на мерки за лични
отношения на молителката - баба по майчина линия с детето Д. П.ова П.а, както следва:
всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване.
Ищцата претендира при отсъствие на майката на детето да упражнява част от определения с
Решение № 86/24.04.2015 г. по гр.д. № 363 от 2014 г. по описа на Районен съд – В.П. на С.
С. режим за лични контакти с детето, а именно - то да бъде при ищцата през посочения в
Решението месец през лятото.
Твърди се в исковата молба, че Д. П.ова П.а е дъщеря на ответника П. П. и С. М. С..
Ищцата излага, че родителите на детето са разделени, като последното живее при баща си в
гр.В.П., а майка му понастоящем е в чужбина. Навежда твърдение, че с Решение на съда от
24.04.2015 г., постановено по гр.д. № 363 по описа на РС-В.П. за 2014 год. родителските
права по отношение на детето били предоставени на бащата, като бил определен и режим на
1
лични контакти с неговата майка – всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 9:00
часа до 17:00 часа в събота и от 09.00ч. до 17,00ч. в неделя, без преспиване, както и 30 дни
през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск. Ищцата релевира, че е
педагог по образование, има близки отношения с детето и от години помага на родителите за
отглеждането и възпитанието му, като същото често е пребивавало при нея в гр. Т., където
близо две години ходело на балет, за който баба му го взимала от гр. В.П., а баща му го
прибирал обратно. Сочи, че в дома й детето има собствена стая и вещи – ролери,
тротинетка, има и приятели- внучката на нейната сестра. Излага, че е водила детето на
екскурзии, на театри. Ищцата излага, че обикновено е взимала детето в петък от баща му и
го връщала при него в неделя. Акцентира, че отношението на първия ответник към нея се
променило и същият започнал да ограничава контактите на детето с баба му.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и заедно с процесуалния
си представител кат поддържа исковата молба изцяло и моли същата да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. П., в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че след
фактическата раздяла на ответника и дъщерята на ищцата С. С. от 2014 г., детето им Д.
живее с баща си, който сам и с помощта на своите роднини и близки полага грижи да детето.
Допълва, че никога не е препятствал контактите на майката на детето и неговата баба без да
се съобразява с определения от съда режим на лични контакти. Оспорва твърдението на
ищцата между нея и детето да има изградена емоционална връзка. Ответникът излага, че е
констатирал наличието на проблеми у детето от психологично и емоционално естество,
появили се вследствие на налагани от страна на ищцата наказания, на неглижиране и
пренебрегване на детето, на негативно отношение към него, като самото дете не желаело да
посещава баба си. Счита, че ищцата се отнася лошо с детето, тъй като то нарича съпругата
на ответника „мамо“. На мнение е, че детето се разстройва от поведението на баба си, която
отправяла клетви по адрес на новото семейство на ответника. Ответникът заявява, че от
месец юни 2020 г. детето не е посещавало баба си, като самото то не желае и да говори с
нея. Поддържа се, че при установения режим на лични отношения, предоставен на майката
на детето, който не се изпълнява, удовлетворяването на искането на ищцата би нарушило
правата на ответника като родител и би попречило да вижда детето си в определеното от
съда време. Навежда твърдение, че в жилището на ищцата живеят още двама нейни внуци –
Л., който вече е пълнолетен и П.. Същевременно релевира, че жилището се състои само от 3
стаи, като когато Д. е оставала с приспиване при баба си, е спяла на разтегателен диван
заедно с нея. Предвид изложеното, ответникът счита, че не следва Д. да посещава баба си и
през лятото и през събота и неделя с преспиване, освен ако тя не пожелае. В случай, че
съдът уважи исковата молба, ответникът настоява да бъде определен режим на лични
отношения между бабата и детето, както следва: два пъти в месеца – всяка втора и четвърта
събота за времето от 10:00 до 18.00 ч., като всяка втора седмица бабата да взема детето в гр.
Т., а всяка четвърта седмица да идва да го вижда в гр. В.П.. Изразява категорично
несъгласие детето да отива при баба си през лятото, но в случай, че съдът прецени искането
за основателно, моли да бъде определено ищцата да го взима през лятото за период не по-
дълъг от 1 седмица, през която бащата не ползва платения си годишен отпуск.
В съдебно заседание първият ответник редовно призован се явява лично и заедно с
процесуалния си представител. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, тъй като
счита, че същата не е в интерес на детето. В случай, че исковата претенция бъде уважена,
моли да бъде определен по-стеснен режим на лични контакти.
В предоставения от настоящия съдебен състав срок за отговор на исковата претенция
конституираната в производството като задължителен необходим другар в качеството на
ответник С. М. С. – майка на детето депозира такъв. Взема становище по допустимостта и
2
основателността на исковата претенция. Не оспорва, че между ищцата и детето Д. има
изградена силна емоционална връзка. Излага, че ищцата винаги й е помагала при
отглеждането и възпитанието на детето.
В съдебно заседание вторият ответник С. С., редовно призована не се явява и не
изпраща представител. Депозирала е становище на осн. чл. 143, ал. 3 от ГПК, в което моли
съда да уважи исковата претенция изцяло.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните по делото няма разногласие, а и от представеното Удостоверение за
раждане, изд. въз основа на акт за раждане № IV-138/ 28.04.2011 год., съставен в гр. В. се
установява, че детето Д. П.ова П.а произхожда от родители С. М. С. - майка и П. Д. П. –
баща (ответниците по делото).
Не е спорно, а и от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.
№8741/2020 г., изд. от общ. Т., се установява че ищцата е майка на С. М. С., съответно баба
по майчина линия на детето Д. П.ова П.а.
С влязло в сила на 18.08.2015 г. Решение№86/24.04.2015 год., постановено по гр.д. №
363/2014г. по описа на Районен съд – В.П., упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. П.ова П.а е предоставено на бащата, а на майката С. М. С. е
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца от 09,00 до 17,00 ч. в събота и от 09,00 ч. до 17,00 ч в неделя, както и 30
дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск.
От констатациите в соц. доклад на Д. „С.П.“ – гр. В.П. става ясно, че след раздялата на
ответниците през март 2014 г., Д. живее заедно с баща си в гр. В.П.. Жилището, което
обитават е собственост на бабата и дядото на детето по бащина линия. Отразено е, че
първият ответник съжителства на семейни начала с Е. П.а, с която на 25.07.2020г. сключили
граждански брак. Посочено е, че жилищните условия, в които детето се отглежда са
отлични, като на детето е осигурена собствена стая, обзаведена според пола и възрастта на
детето Д.. По данни на бащата, същият винаги се съобразявал с желанието на дъщеря си да
контактува с майка си и баба си по майчина линия, никога не възпрепятствал контактите им.
Пред социалния работник ответникът споделил, че през месец септември 2020 г. завел
детето на психолог в град В., тъй като било уплашено и стресирано. Забелязал, че детето се
страхувало при позвъняване от страна на баба му и майка му.
Според доклада на Д. „С.П.“ – гр. Т., в процеса на социалното проучване са
констатирани много добри жилищно-битови условия, безопасна и сигурна среда в дома на
ищцата -Р. Я. в гр.Т. за срещи между нея и детето Д., като се счита, че е налице стабилна
среда, предпоставяща поддържане на отношения на привързаност и пълноценно
задоволяване потребностите на детето. Изложено е и, че същата е пенсионер, продължаващ
да работи на постоянен трудов договор като рехабилитатор на слуха и говор в Специално
училище за ученици с увреден слух "С.И.Р." гр. Т.. Посочено е, че Р. Я. живее заедно със
своя внук – Л. М., който е син от първия брак на дъщеря й. По нейни данни същият и Д.,
заедно живяли в гр. В., в апартамент, собственост на С., но през 2014г. поради финансови
проблеми и вероятност от загуба на жилището дъщеря й заминала да работи в О.к. В., като
П. Д. не пожелал да отиде с нея. Р. Я. споделила, че първоначално не са имала проблем със
взаимоотношенията с първия ответник, въпреки раздялата му с дъщеря й. През 2020 год.,
обаче, отношенията им претърпели обрат и Д. започнал да препятства срещите между детето
Д. и неговата майка С., както и между детето и баба му по майчина линия. Ищцата е
заявила, че от месец май 2020 год. до месец октомври 2020 г. е виждала детето само 2 пъти
от 9:00 до 17:00 часа. Пред социалния работник, провеждащ социалното проучване ищцата
3
твърди, че разговорите с детето се осъществяват единствено чрез мобилния телефон на П.
П., но при включен високоговорител и само в негово присъствие. Дадено е заключение, че с
оглед изграждане, поддържане и съхраняване на емоционална връзка между детето и
неговата майка, както и с членовете на разширеното семейство по майчина линия е
необхоД. бащата да не ограничава детето от срещи и контакти помежду им.
По делото са приобщени четири доклада изготвени от специалист психолог от Комплекс
за социални услуги за деца и семейства – Ш. при Институт по социални дейности и
практики. Първият от тях е изготвен във връзка с ползване от насочената за тази услуга Д.
„Психологическо консултиране“ през месец ноември 2020г. , по желание на нейния баща,
като видно от заключението на специалиста след проведените срещи, доколкото е било
установено емоционалното напрежение при детето, следствие на нарушената комуникация и
взаимоотношенията в семейството, то и в резултат на проведените срещи със специалиста са
отчетени промени в психо — емоционалното състояние на детето, които се изразяват в
успокоение и намаление на тревожността. Отчетени са и промени в нагласата на детето и
постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката, като специалистът при
възстановяване на връзката с бабата, е препоръчал медиирани срещи помежду им.
По делото са представени и три доклада-на КСУДС гр.Ш. с изх. №238/14.05.2021 г., с
изх.№426/08.09.2021 г. и с изх.№561/03.12.2021 г., изготвени от специалист-психолог, след
спиране на настоящото производство по инициатива на страните. Същите отразяват срещите
и резултатът от тях при работата с Д. и нейната баба, както и заключенията на психолога
касателно отношението помежду им и това на бащата. Отразено е притеснението на детето
да разказва спокойно за ежедневието си и това, че внимава, случайно да не предаде
информация за семейството си, това, че не пита за майка си и за другите си близки, а
предпочита да се съсредоточи върху заниманията, които в момента прави заедно с баба си,
което се сочи, че е вид защита от нейна страна. В индивидуални разговори с детето същото
споделяло, че по този начин се чувства най-добре и не се притеснява, че ще засегне някого с
думите си. Посочено е, че са направени нужните действия срещите между Д. и баба й да се
провеждат редовно, и на детето да бъде осигурена сигурност. Не са осъществявани срещи
против желанието на момичето и на неговия баща тъй като това би допринесло
допълнително напрежение и тревога в детето, като от наблюденията на психолога по време
на срещите е видно, че връзката между Д. и баба й не е прекъсната. Изложено е, че на този
етан конфликтът между родителите поставя детето в конфликт на лоялност.
По делото са приложени и справки от РУ-В.П. във връзка с подаден сигнал от страна на
Р. Я. от 09.11.2020 год. и съотв.жалба от П. П..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на 4 свидетели, водени
от страните по делото.
Свидетелят Л. М./брат на Д./ излага, че до месец юни 2020 год. редовно се виждал със
сестра си в град Т., но от тогава баща й започнал да създава пречки на детето да контактува
с роднините си по майчина линия. Свидетелят заявява, че никога не е виждал сестра си
притеснена или срамежлива, когато си идва, защото в дома си в Т. се чувства спокойна.
Излага, че когато Д. е идвала редовно в Т., баба им й помагала с домашните. Категоричен е,
че баба му никога не е малтретирала нито него, нито сестра му. Разказва, че в гр. Т. Д. има
изграден кръг от приятели, с които се вижда и си говори по телефона. Твърди, че от юни
месец 2020 год. не могат да се свържат с Д. по телефона, като счита, че както той, така и
баба му и майка му са блокирани и това е причината да не могат да осъществят контакт със
сестра му. Акцентира, че преди около година самият той видял в телефона на сестра си, че
телефонният номер на майка им е блокирал и го отблокирал. Според свидетеля причината,
довела до влошаване отношението на бащата на сестра му Д. към майка им и баба им, е
изразеното от последните несъгласие детето да се обръща към съпругата на първия ответник
4
с обръщението „мамо“. Заявява, че самата Д. споделила на братовчедка си М., с която са в
близки приятелски взаимоотношения, че я карат да вика на съпругата на баща си „майка“.
Твърди, че преди това Д. се обръщала към съпругата на баща си с обръщението „како“.
По делото и пред настоящия съдебен състав е разпитана св. В.Т. /сестра на ищцата/,
която свидетелства за посещенията на Д. при сестра й преди същите да се ограничат. Описва
разходките които правели с нейната внучка М., игрите, както и за емоционалната
обвързаност на двете, за всичките грижи, които сестра й е полагала към внучката си
включително и когато е била с нея и при боледуванията й. Характеризира сестра си като
изключително търпелива, предвид работата й – а именно с деца с увреждания, както и
споделя за състоянието й след безуспешните й опити да се свърже с внучката си. Пред
настоящия съдебен състав свидетелката допълва, че вече 3 години сестра й не е виждала
внучка си самостоятелно, тъй като баща й не й позволява, ограничава по всякакъв начин
контактите на детето, както с баба му, така и с майка му, включително е забранил
телефонните разговори с детето. Твърди, че детето може да осъществи контакт с майка си
посредством телефона на баща си, но не и чрез своя личен телефон. Счита, че номерът на
сестра й е блокиран от контактите на Д. и затова не може да се свърже с нея по телефона.
Излага, че бабата на детето винаги по поводи му изпраща подаръци. Категорична е, че не е
чувала сестра й да негодува по отношение на новото семейство на бащата на Д., нито да й се
кара, че се обръща към съпругата му с обръщението „мамо“.
Разпитана по делото е и св. Е. П.а – съпруга на П. П. , с която имат дете и заедно се
грижат и за Д.. Свидетелката е заявила, че до скоро Д. е имала добри отношения с баба си,
но в един момент сама е отказвала да я посещава. Споделила, че баба й и майка й са й се
скарали, че нарича нея „мама“, правили й забележки, че контактува твърде често с
родителите на свидетелката, с които Д. не била свързана по никакъв начин. Твърди, че Д. и
майка й са отчуждени помежду си - виждали се много рядко - един път в годината само.
Детето споделяло, че майка му не знае какво обича, какво харесва, че като й звънни по
телефона те нямат какво да си кажат, защото те не се виждат, че не живеят заедно. Д. й
разказала, че веднъж й било наложено наказание да застане гола до стената с вдигнати ръце.
Твърди, че никой не е карал Д. да започне да й вика „мамо“, самото дете изявило желание.
Допълва, че преди избухване на епидемията от Ковид – 19 бабата на детето често ходила в
училището и му носила сладки, но детето не се чувствало добре след тези посещения.
Акцентира, че Д. сама изявила желание да ограничи контактите с майка си по телефона и да
говори с нея посредством високоговорител в присъствието на баща си, тъй като по този
начин не се страхувала, че ще бъде упреквана, че не отива в Т. и че не се обажда по-често.
П.а заявява, че е станала свидетел на проведен между детето и майка му разговор, в който Д.
е помолила С. да се чуват по телефона веднъж седмично. Излага, че действително телефонът
на майката е блокиран, но желание за това изявило самото дете. Сочи, че не е сигурна дали
телефонът на ищцата също е блокиран, но предполага, че е така.
Свид. Д. И. излага, че детето се страхува от баба си и не желае да контактува с нея.
Споделя, че преди ответникът да се задоми, Д. е викала на неговата съпруга „мамо“.
Пред настоящия съдебен състав е разпитан и свид. Ю.Л. (тъст на ответника), който
заявява, че според него детето не желае да ходи при баба си в Т., тъй като тя го настройва
срещу Е.. Счита, че ищцата има завишени изисквания към детето, които последното явно не
може да оправдае, което допълнително го стресира. По негови наблюдения след престой в Т.
детето се връща разстроено, не желае да контактува с баба си и майка си.
По делото е изслушан бащата на детето П. П., който твърди, че никога не е препятствал
контактите на детето си с неговата баба, но то самото не желаело да я посещава. Пред
настоящия съдебен състав заявява, че с времето проблемите са се задълбочили. Твърди, че
детето се разстройва след срещите с баба си.
5
Настоящия съдебен състав изслуша ищцата и същата призна, че в началото е изразявала
пред детето негодуванието си, че Д. нарича Е. „мамо“, но след като детето й се обидило,
повече не си е позволявала да повдига темата.
По реда на чл.15, ал.1 от ЗЗкД, в присъствие на социален работник е изслушана и
малолетната Д.. Настоящия съдебен състав, като съобрази материалите по делото и
обстоятелството, че детето вече е било изслушано веднъж пред съд, счете, че повторно
изслушване е ненужно и по-скоро би навредило, отколкото охранило интересите на детето.
Детето е заявило, че не желае да ходи при баба си, защото тя го настройвала срещу баща му
и неговата съпруга. Д. разказва, че не се е случвало баба й да я наказва и да й се кара, но не
винаги изпълнявала желанията й. Допълва, че когато не й говори лоши неща за баща й и
семейството му, се чувства добре при нея. Разказва, че когато баба й дошла да я види на
училище, й донесла подаръци – лакомства и си поговорили. Пред съда детето е заявило, че
иска да се вижда с баба си, но не иска да й ходи на гости. Заявило е , че има телефонните
номера на баба си, майка си и брат си и винаги, когато пожелае може да контактува с тях,
тъй като никой не й забранява това.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени
искови претенции с пр. осн. чл. 128, ал. 1 от СК и чл. 128, ал. 3 от СК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят,
ако това е в интерес на детето. Ал. 3 на същата правна норма гласи, че ако родителят, на
когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да
го упражнява, поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от
бабата и дядото на детето.
Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване на въпроси,
отнасящи се до децата, е техният интерес, като това се отнася и за хипотезата по чл. 128 от
СК. Напълно естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения.
Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и
родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128,
ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични
отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при
нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките
на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които
се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 от СК, като не е задължително да бъдат
идентични с мерките за лични отношения, които са определени за родителя, комуто не е
поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за
правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на
нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и
бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на
конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Т.е., за да вземе
най-адекватно решение съдът се съобразява от една страна с желанията, чувствата,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото на детето,
опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, а от
друга взема предвид трайно установеното в съдебната практика виждане, че никое дете не
може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието
и възпитанието му, а такъв интерес е налице във всички случаи, когато се установи, че
прародителите се грижат добре за внучето си и по никакъв начин не застрашават развитието
му.
6
Не е спорно, а и от събраните доказателства се установи, че ищцата е баба по майчина
линия на детето Д., което живее в гр.В.П. при баща си – П. П., на когото е предоставено
упражняването на родителските права.
Няма разногласие между страните, че с влязло в сила съдебно решение на майката на
детето С. С. е определен режим на лични контакти със същото, като С. живее и работи
трайно в чужбина.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели
могат да послужат при изграждане на решаващите му изводи. Макар че единствено по
отношение на свид. Д.в може да се счете, че не е заинтересуван от изхода на делото,
доколкото същият няма родствени връзки с никоя от страните, останалите свидетели също
разясняват в голяма степен какви са взаимоотношенията между страните, а техните
възприятия са непосредствени. Установява се, че допреди няколко години (до месец март
2020 год.) Д. редовно е посещавала своята баба, нощувала е в дома й, включително и често
водена там от баща си. Не е спорно, че до този период детето е контактувало, както със
своята баба по майчина линия, така и с брат си Л., посещавало е уроци по балет, ходило е на
театър, получавало е помощ от баба си за усвояване на учебния материал. След това
взаимоотношенията между ищцата и нейната внучка се обтегнали, като основна причина за
това било обстоятелството, че ищцата и втората ответница (майка на Д.) изразявали
негативно отношение към бащата на Д. и новото му семейство. Самата ищца призна пред
съда, че е изпитвала раздразнение, че Д. се обръщала към съпругата на баща си с „мамо“ и е
обективирала това свое раздразнение пред детето. Именно това й поведение е довело до
едно своеобразно „отдръпване“ на детето от баба му и нежелание да контактува с нея.
Съдът, съобразявайки конкретната ситуация, фактът, че Д. от много малка е останала без
постоянна майчина грижа, тъй като майка й е заминала за чужбина, намира реакцията на
детето за напълно нормална. Детето разбира, че биологичната му майка е само една,
същевременно обаче години наред е било поставено в ситуация, в която грижите за него
вместо да се полагат от майка му, са се полагали от баща му, който на практика я е заместил
и е поел както своите функции на баща, така и функциите на майка. Спорадичните срещи
между Д. и нейната майка С. няма как да запълнят празнината от присъствието на майка в
жИ.та на детето. След като бащата се е срещнал с настоящата си съпруга – Е.,
емоционалната празнина у Д. се е запълнила. На психологическо и емоционално нИ. всяко
дете има нужда от човек, на когото да казва „мамо“. В лицето на Е. детето е намерило този
човек, като това не означава, че не знае, че неговата биологична майка е С.. Детето е
изпитвало нужда да комуникира със своята баба и изпитва такава нужда и в момента, но
любовта на баба му, която безспорно е огромна, не може да замести майчината любов и
грижа, които следва да се „престират“ ежедневно. Детето категорично заявява, че иска да се
вижда с баба си, макар че твърди, че не желае да остава да приспива при нея. Ищцата е
осъзнала, че негативното поведение спрямо Е. е обидило внучка й, тъй като Д. от своя
страна е допуснала новата жена на баща си в сърцето си, доверила й се е. Ако желае, обаче,
да поддържа здравословен контакт със своята внучка, да се вижда с нея редовно и да изгради
с нея отново същата връзка, която са имали и преди, ищцата трябва да разбере, че
взаимоотношенията й с Д. са се влошили най- вече, поради негативното й поведение спрямо
Е., а не защото бащата на детето ограничава контактите му с нея.
От друга страна, ответникът също следва да разбере, че съдебните битки, в които детето
участва години наред, му създават емоционален стрес, който никое дете не бива да
преживява. Похвално е, че ответникът се стреми да се съобразява с желанията на детето си,
но настоящия съдебен състав е на мнение, че Д. е твърде малка, емоционално незряла, за да
може на този етап от жИ.та си да вземе информирано и адекватно решение да преустанови
комуникацията си със своята баба по майчина линия. В дългосрочен план липсата на
7
контакт на Д. с нейната баба ще й навреди. Всъщност от заключенията на специалиста-
психолог се установява, че тъй като бащата на Д. е най-важният възрастен за нея и тя се
чувства длъжна да отговори на неговите очаквания, Д. изразява мнение и желания, такива
каквито очаква да чуе от нея баща й. Поради изложеното и като отчита останалите събрани
по делото доказателства, съдът счита, че нежеланието на детето да гостува на баба си е по-
скоро отражение на желанията на бащата, отколкото на неговите собствени. Ответникът
следва да създаде условия на своето дете да прекарва повече време с баба си, тъй като
интересът на Д. произтича от нейното право свободно и пълноценно да общува със своите
родители и членовете на семействата им, за да познава своя род и произход. Ответникът
трябва да разбере, че вместо да допусне емоционалната връзка между детето и баба му да се
прекъсне, следва да способства за създаването на по-силна и пълноценна такава, тъй като
това е необхоД. с оглед правилното психическо и емоционално развитие на момичето.
По делото не се събраха никакви доказателства, че ищцата е подлагала Д. на психически
или физически тормоз, поради което осъществяването на контакти между ищцата и детето,
няма да бъде в разрез с интересите на последното.
Както по-горе беше посочено, а и от заключенията, отразени в изготвените по делото
многобройни доклади се установи, че всъщност разривът в отношенията между Д. и баба й
са настъпили, когато последната е започнала да изразява неодобрението си спрямо новото
семейство на ответника. Всяка последваща негативна оценка (в частност по отношение на
Е.) е довела до задълбочаване на проблема и в крайна сметка Д. се е оказала в конфликт на
лоялност – от една страна е нейният баща, заедно с новата му съпруга, която се грижи за нея
и я обича, както и малката й сестричка, а от друга страна е биологичната й майка и баба й
по майчина линия (баба Люси, както детето ласкаво я нарича), които също обича и с които
също желае да контактува. В настоящата ситуация отказът на Д. да се среща и говори с
майка си и баба си най - вероятно се е явил като защитен механизъм да не бъде обвинявана
от тях, че ги е забравила или че вече не ги обича. Последното, естествено, не отговаря на
истината, още повече, че специалистите са категорични, че емоционалната връзка между Д.
и баба й не е прекъсната, детето желае да се среща с баба си.
От извършените социални проучвания и изготвените въз основа на тях подробни
социални доклади, става ясно, че ищцата разполага с необходимите нравствени качества за
отглеждането на Д. и материални и битови условия за посрещане на нейните нужди през
времето, прекарвано с нея.
Предвид всичко изложено до момента, съдът намира, че исковата претенция с пр. осн.
чл. 128, ал. 1 от СК следва да бъде уважена. Ищцата може да се грижи за своята внучка,
може да й осигури необходимите условия и да задоволи нейните потребности. Както по-
горе беше посочено връзката на Д. с нейната баба ще способства за емоционалното й
израстване. От изключителна важност за правилното развитие на детето е да расте в
нормална семейна среда, да израства в емоционална и духовна хармония, като опознае и
обикне всеки един от родителите си, а също така и техните роднини. Контактувайки с баба
си, Д. няма да прекъсва и връзката с брат си Л., който живее в дома на ищцата в Т..
На страните по делото следва да се обърне внимание, че вместо да въвличат себе си и Д.
в конфликти (съдебни и извънсъдебни), трябва да променят поведението си като започнат да
си съдействат. От една страна, ищцата трябва да осъзнае, че демонстрирането на негативно
отношение спрямо съпругата на ответника, обижда Д., която вече е изградила доверени
отношения с Е.. Тази обида води до „отдръпване“ на детето. Ако ищцата се стреми да запази
и укрепи емоционалната си връзка с Д., следва да приеме новата съпруга на ответника като
жената, която от години полага непрекъснати грижи за нейната внучка, и да я оцени
положително. Бащата на Д., от друга страна, следва да окаже подкрепа на Д. при
контактуването й с нейната баба, без да се притеснява от емоционални загуби при
8
добросъвестно поставени взаимоотношения.
При съвкупна преценка на обстоятелствата по делото, съдът намира, че за
адаптационен период от шест месеца, считано от влизане в сила на решението, контактите
между детето и баба му следва постепенно да се увеличат, като през първите 3 месеца
следва да се осъществяват под контрола на психолог или социален работник от Д"СП"-В.П.,
както следва: всяка втора събота от месеца от 10:00 до 16:00 часа. През вторите 3 месеца
от адаптационния период бабата ще вижда внучка си всяка втора събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без приспиване, като срещите няма да бъдат
медиирани. След изтичане на този период от шест месеца контактите следва да се
осъществяват всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя с преспиване в дома на бабата в гр.Т., като бабата следва да взема детето
от дома на бащата в град В.П. и да го връща обратно там.
По искането с пр. осн. чл. 128, ал. 3 от СК:
Посочената разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. От нея е видно, че бабата и
дядото упражняват режима на лични отношения с детето, така както той е определен по
отношение на възпрепятствания да го упражнява родител. При това от значение е
обстоятелството дали родителят е в състояние да упражнява определения му режим на
лични отношения с детето и поради какви обстоятелства, доколкото в определени случаи те
могат да бъдат и основания за промяна на режима. Заместването е временно-само за периода
на възпрепятстването, поради което и не води до промяна на режима на лични отношения с
родителя на когото е определен, нито пък освобождава същия от задълженията му като
родител на детето.
В настоящия случай, доколкото между страните няма разногласие, че майката на детето
пребивава трайно в чужбина, където е трудово ангажирана, съдът намира, че са изпълнени
предпоставките на чл. 128, ал. 3 от СК и не са налице пречки през лятото, когато С. С. не
може да упражнява режима на лични контакти с детето Д., ищцата да може да взима детето
при себе си. Бабата на детето моли, в случай, че майката е възпрепятствана, да й бъде
позволено да взима Д. при себе си 1 месец през лятото. Съдът намира, че поисканият период
е твърде дълъг. Трайна е съдебната практика, че трудностите при осъществяване на контакти
с родителя, който не упражнява родителските права, не го освобождават от задължението да
се грижи за детето си и не може да бъде заменено чрез контакти на детето с неговите баба и
респ.дядо (в този см. Решение № 18 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2019 г., IV г. о.,
ГК).
Поради горното, съдът намира, че следва да се предостави възможност на ищцата да
взима детето при себе си през лятото за период от 1 седмица, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск и при условие и доколкото майката на детето не е в състояние да
изпълнява и не е осъществила определения й режим на лични контакти с детето.
По разноските:
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски. За
разлика от исковото производство, в настоящото производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете, тоест липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и двамата родители, поради което всяка от тях понася разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (в този см. Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
9
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на осн.чл.128, ал.1 от СК, режим на лични отношения на Р. В. Я., ЕГН
********** с адрес: гр. Т., общ. Т., обл. Т., ул. “С.К.“ №48, ет.2, с нейната внучка Д. П.ова
П.а, ЕГН ********** с адрес: в гр.В.П., об. В.П., обл. Ш., ул. “К.И.М.“ №37, ап.6, както
следва:
- През първите 3 месеца, считано от влизане на решението в сила, Р. Я. ще вижда
детето всяка втора събота от 10:00 часа до 16:00 часа, без присъствие на бащата П. Д. П.,
като срещите ще се осъществяват под контрола на психолог или социален работник от Д.
"С.П." – гр. В.П..
ЗАДЪЛЖАВА бащата П. Д. П., ЕГН: ********** да осигури присъствие на детето Д.
П.ова П.а.
РАЗПОРЕЖДА на П. Д. П., неговите близки, с които съжителства, на Р. В. Я. и на
детето Д. П.ова П.а да оказват съдействие на служителите при Д. "С.П." – В.П..
- През следващите 3 месеца, Р. Я. ще вижда детето всяка втора събота и неделя от
месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване и без срещите да бъдат медиирани,
като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на бащата в град В.П..
- След изтичане на 6-месечния адаптационен период, Р. Я. ще вижда детето всяка
втора събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с
преспиване в дома на бабата в гр.Т., като вземането и връщането на детето ще става от и в
дома на бащата в град В.П..
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 3 от СК, режим на лични отношения на Р. В. Я.,
ЕГН: ********** с нейната внучка - Д. П.ова П.а, ЕГН: **********, както следва: 7
последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване, когато бащата не
ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и доколкото майката С. М. С.,
ЕГН: ********** не е в състояние да изпълнява и не е осъществила определеният й с
Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на Районен съд – В.П. режим на лични
контакти с детето.
Разноски не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред О.С. – Ш. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
както и на Д. „С.П.“ – В.П. за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
10