Р Е Ш Е Н И Е
№............/……….2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2018
г, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2192 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „С.Ж.Е." АД срещу Р.Р.Р. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2532.41 лева - главница по Договор за кредит „***" ***/08.04.2010
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на предявяване на настоящата
претенция – 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 925,17 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от
12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., както и сумата от 418.40 лева - наказателна
лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.
В исковата молбата ищецът твърди, че на 08.04.2010 г., между страните е
бил сключен договор за потребителски кредит „***" № ***. По силата на този
договор банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на
ответника сумата от 2600 лева, а последният се задължил да я върне, ведно с
дължимите лихви, възлизащи на 1445,87 лева, и застраховки към кредита в размер
на 57,77 лева, на 36 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 86,95
лева, с падеж - всяко 15-то число на месеца, считано от 15.05.2013 г., поради
договорен гратисен период от 36 месеца, до 15.04.2016 г., съгласно погасителен
план, представляващ неразделна част от договора за кредит. На 09.04.2010 г.
банката предоставила по разплащателната сметка на ответника, с номер BG 47 ***договорената
сума от 2600 лева. Първата вноска, включваща и главница, с падеж 15.05.2013 г.,
кредитополучателят заплатил със забава, а следващата вноска № 37, с падеж
15.06.2013 г., останала неплатена. На 15.06.2013 г. ответникът изпаднал в
забава за изпълнение на задължението си за погасяване на кредита. През 2015 г.
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, но с влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по в. търг. д. № 856/2016 г. по описа Окръжен съд – Варна,
в производство по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, било
прието за установено, че предсрочна изискуемост на заявеното вземане, което е
предмет на настоящото исково производство, не е била надлежно обявена от
кредитора на задължените лица, поради което искът бил отхвърлен. В настоящото
производство се твърди, че задължението е изцяло изискуемо, тъй като поради настъпване
на падежа на главното задължение на 15.04.2016 г., когато предоставената сума е
следвало да бъде окончателно върната на кредитора, с изплащането на последната 72-ра вноска по
погасителния план. На 15.04.2016 г., изтекъл крайният срок за връщане на предоставения
кредит. Задължението било падежирало изцяло и станало
изискуемо в целия си неплатен до момента размер. Така на основание чл. 1, ал. 2
от процесния договор за кредит във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД прави искане за
връщане на останалата, неплатена и към момента, главница по кредита, възлизаща
на 2532,41 лева и представляваща остатъка от първоначално предоставената
главница от 2600 лева след приспадане на сумата от 67,59 лева, представляваща
сбор от главниците на платените вноски по погасителния план. За периода от три
години, предхождащи датата на предявяване на настоящата искова молба -
29.01.2015 г. до 29.01.2018 г., се претендира и заплащане на уговорената между
страните по процесния договор възнаградителна лихва, определена като процент в
част I, т. 7 от договора за кредит и дължима върху предоставената и неплатена
главница. Посочва се, че при номинален лихвен процент от 12,00%, за периода от
12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. (1096 броя дни) и главница на разположение на
клиента в размер на 2532,41 лева, на основание част II, чл. 4, ал. 6 от
процесния договор, се претендира сумата от 925.17 лв. възнаградителна лихва,
изчислена по следния алгоритъм: (2 532,41 лева * 12,00%)/360) * 1 096 дни =
925,17 лева. Твърди се, че предвид неизпълнението на основното задължение по
договора за кредит - плащане на уговорените месечни вноски и на основание част
II, чл. 10, ал. 1 във вр. част I, т. 9.1. от процесния договор, всяка падежирала и неплатена част от главницата на съответната
месечна вноска се олихвявала допълнително с 6% наказателна лихва. Така за същия
период от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. г. се били натрупали 418.40 лева
наказателна лихва, изчислена по алгоритъм, приложен към исковата молба. Така
ответникът дължал на банката сумата от 2532,41 лева - главница по Договор за
кредит „***" ***/08.04.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 925,17 лева -
възнаградителна договорна лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.,
както и сумата от 418.40 лева - наказателна договорна лихва за същия период от
12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответната
страна.
В съдебно заседание
ответникът посочи, че не било вярно твърдението, че е внесъл първата вноска със
забавяне и е спрял да внася; три години е плащал лихва около 22 лева месечно.
Нямал първите три години проблеми с плащането, след което наистина имало забавяне, тъй като прекъснал работа, не
успял да си плати кредита. Сега бил на работа и знае, че има проблем и ще си плати, с лихвите.
Съдът, като взе
предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представения по делото договор за *** кредит № ***/08.04.2010 се установява, че между
страните «С.Ж.Е."
АД и Р.Р.Р. е сключен договор, по силата на който банката е предоставила кредит в
размер на 2600 лв., с чиста стойност 2531 лв., с условия за издължаване на
кредита посочени в погасителния план; размерът на погасителната вноска бил
уговорен на 86.95 лв., за период от 36 месеца, с падеж 15 число, с гратисен
период от 36 месеца; с номинална лихва 12%, формирана от БЛП SGEB, увеличен с надбавка от 5.4 пункта на година; при сключване на договора
приложимият към него БЛП SGEB бил в размер на
6.60 %; осреднен лихвен процент по кредита - 9.64 %; върху просрочените
погасителни вноски се наличислява наказателна лихва
от 6 пункта над номиналната лихва; върху цялата главница след настъпване на
предсрочна изискуемост - 6 пункта над номиналната лихва; ГПР - 14.09 %. По този договор като поръчители са се задължили Д*** Р***
р***а и Г*** ***И***.
По делото е представен
подробен погасителен план към
договор за кредит «***» № ***/08.04.2010 г.
От представеното по делото заключение, неоспорено от страните,
се установява, че
най-старото неплатено задьлжение
по Договора за кредит „***" № ***/08.04.2010 г. е от 15.06.2013 г., вноска
№ 38 от погасителния план. От главницата в размер на 2600 лева били погасени
общо 67,59 лева, а дължими останалите
2532,41 лева. За периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. била дължима сумата
от 925,17 лева - възнаградителна лихва (част 2, чл. 4, ал. 6 от договора). За периода
от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. била дължима и сумата от 418.38 лева - наказателна
лихва (част 2, чл. 10, ал. 1 и част 1, т.8.1 от Договора). Или вещото лице
посочва, че общото задължение на ответника е в размер на 3875,97 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е
бил сключен действителен договор за потребителски кредит, че кредиторът е
изпълнил своите задължения по договора и се явява изправна страна, т.е.
изпълнил е задължението си да предостави сумата по кредит на ответника,
размерът на претендираната сума (главница, лихва, неустойка), че вземането е
станало изискуемо.
По делото не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства
(договор за кредит и погасителен план), както и от ССЕ, се установява правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 2600 лв. От ССЕ
се установи, че от главницата е била погасена само сумата от 67,59 лева, като непогасеното
задължение на ответника е останало в размер на 2532,41 лева - главница. За
периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. се установи, че дължимата сума за
възнаградителна лихва е в размер на 925,17 лева, а дължимата наказателна лихва е
в размер на 418.38 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установи, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2532.41 лева - главница по Договор за кредит „***" ***/08.04.2010
г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата
на предявяване на настоящата претенция – 14.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 925,17 лева - възнаградителна договорна
лихва, за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., както и сумата от 418.40
лева - наказателна лихва, за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., и исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на
спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направени в настоящото производство
разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство в общ размер от 681.30 лв. (201.30 лв. – държавна такса,
300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, и 180 лв. – депозит за експертиза).
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „С.Ж.Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 2532.41 лева
- главница по Договор за кредит „***" ***/08.04.2010 г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на
настоящата претенция – 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 925.17 лева
- възнаградителна договорна лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.,
както и сумата от 418.40 лева -
наказателна лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Р.Р. , ЕГН **********, да заплати на „С.Ж.Е." АД, ЕИК ***, сумата
от 681.30 лв. – разноски в настоящото производство, чл. 78, ал. 1 и 8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: