Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №86/2022г.
по описа на АС
Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 54 от 23.05.2022г., постановено по а.н.д.
№ 63 по описа за 2022г., Троянски районен съд, първи състав е отменил
Наказателно постановление (НП) № Р-0049139 от 26.11.2021г. на Директора на
Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите (КЗП)
– Русе, с което на основание чл.214, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) на „Цеци 80”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Чаталджа”
№20, представлявано от управителя А.А.М., е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, за нарушение по чл.214,
ал.1 от ЗТ и е предупреден търговецът „Цеци 80” ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Чаталджа” №20, представлявано от
управителя А.А.М., че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по
а.н.д. №63/2022г. по описа на Троянски РС, чрез пълномощника си ю.к. Д.С..
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно и незаконосъобразно с доводи, че в случая не са налице условията
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС Троян и потвърждаване
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище.
Ответната страна, редовно призована, се представлява
от адв. М., която оспорва касационната жалба и излага съображения по същество
за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че
на 25.06.2021г. инспектори от Регионална дирекция на КЗП гр.Русе, извършили
проверка в заведение за хранене и развлечение „Странджата”, находящо се в
с.Орешак, експлоатирано от „Цеци 80” ЕООД, гр.Плевен, при която установили, че
в заведението не е било поставено на видно място удостоверение за категоризация
или временно удостоверение по открита процедура по категоризиране на обекта.
Намиращото се в обекта такова удостоверение №14/02.03.2021г. се намирало
поставено в папка и било с изтекъл срок на 02.06.2021г. След направеното
запитване до Община Троян проверяващите установили, че временното удостоверение
№ 14/02.03.2021г. е еднократно удължено с издадено временното удостоверение №
14А/21.05.2021г., със срок на валидност до 21.08.2021г., като това е било
извършено, поради причина, независеща от ресторантьора, по предложение на
ОЕККТО и на основание чл.131 от Закона за туризма. На 15.09.2021г. на
търговското дружество бил съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №К-0049139 за нарушение по чл.214, ал.1 от Закона за туризма. АУАН бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството, който отразил в него, че
съжалява и не е знаел, че и временното удостоверение трябва да стои на видно
място. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение.
На 26.11.2021г., Директорът
на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита
на потребителите, е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установените факти
и извършения им анализ въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат
всички реквизити по ЗАНН. Решаващият състав е приел, че нарушението и неговият
автор са безспорно доказани, но в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като вмененото на дружеството
нарушение е първо, при проверката не са установени други нарушения, не се касае
за порочна търговска практика, в резултат на което да са нарушени права на
потребителите – право на информация за вида на туристическия обект,
стопанисващото го лице, категоризацията му. С конкретни мотиви, обосноваващи
приложението на правилата за маловажност, РС е отменил НП като
незаконосъобразно.
Касационният съд намира първоинстанционното решение за
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че решението на
районният съд е
постановено в съответствие с материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност
на оспореното пред него НП.
Разпоредбата на чл.214, ал.1 от ЗТ изисква от
търговеца да постави временното удостоверение за открита процедура по
категоризиране или категорийната символика за туристическия обект на видно
място във, съответно на територията на обекта, като при неизпълнение на това
задължение законодателят е предвидил глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В случая безспорно е
установено, че за ресторант „Странджата” в с. Орешак има издадено временно удостоверение
за открита процедура по категоризация № 14А/21.05.2021г., но същото не е било
поставено на видно място в обекта
Всъщност фактическата обстановка не е спорна между
страните. Основният спорен въпрос е правилно ли от РС е приложен в случая
института за маловажност на нарушението.
С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на нормата на чл.28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК. При препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.93, т.9 от ДР на Наказателния кодекс, а
именно: „Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В ЗАНН не е
предвиден законов критерий за маловажни случаи на административни нарушения,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на конкретните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено нарушението, като
определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние,
стойността на вредата (респ. липсата или наличието на такава), кръгът на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения
и др.
Преценката на решаващия състав за маловажност на
формално извършеното нарушение е обоснована с конкретни обстоятелства, които са
доказани по делото и мотивирани от правна страна с доводи, които се споделят от
касационната инстанция и към които настоящият съдебен състав препраща, съгласно
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Изложеното обосновава извода, че очевидно описаното
в АУАН и НП административно нарушение действително разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този
вид. Затова наложената санкция, макар и в минимално предвидения в закона
размер, се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на
нарушението, поради което са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН
със следващото се от това предупреждение, че при повторно нарушение от същия
вид на лицето ще бъде наложено административно наказание. С този подход биха
били постигнати целите на превенцията по чл.12 от ЗАНН.
Правилен е
правният извод на РС, че с оглед маловажността на случая, на основание чл.28 от ЗАНН, АНО е следвало да не налага наказание, а само да предупреди ответното
дружество, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е сторил това, АНО е нарушил материалния закон. Преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1 от
12.12.2007г. на ВКС по тълк.н.д. № 1/2007г., ОСНК. Като е постановил решението
си в горния смисъл, РС е приложил правилно материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 23.05.2022г., постановено по а.н.д. №63 по описа за 2022г. на Троянски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: