№ 511
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100111072 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Д. А. П. срещу О. И. И..
Ищцата твърди, че в периода 26.07.2021 г. – 29.07.2021 г. предоставила
на ответника в заем суми на обща стойност 120 000 лева, чрез превод по
банкова сметка на И.. В електронно писмо заемополучателят обективирал
условията, при които приема заемната сума: главницата от 100 000 лева да
бъде върната пет месеца след предоставяне на заема, като се задължил да
заплати и възнаградителна лихва в размер на 10%. Допълнително, на
29.07.2021 г., след превод на сумата от 20 000 лева И. обещал да я върне до
една седмица от получаването й. Тъй като не спазил обещанието си, страните
се съгласили сумата от 20 000 лева да бъде върната при същите условия: до
31.12.2021 г, като отново заплати възнаградителна лихва в размер на 10%.
На 10.03.2022 г. съпругът на ищцата поканил ответника да изпълни
задължението си да върне сумата. И. признал, че е в забава и заявил, че ще я
преведе по сметка на ищцата на 20.03.2022 г., но и това не се случило.
Впоследствие, през юли 2023 г. Д. А. предложила на ответника да
подпишат установителен договор. В електронно писмо от 24.07.2023 г. О. И.
потвърдил задълженията си за сума на обща стойност 153 491.58 лева, но
помолил за разсрочване на задължението си на три равни части с падежи
1
31.08.2023 г., 28.09.2023 г. и 26.10.2023 г.
Ищцата се съгласила заемът да бъде разсрочен, но при условие, че И.
предостави подходящо обезпечение. На последната покана, материализирана
в електронно писмо от 07.08.2023 г., ответникът не отговорил.
Затова ищцата предявява иск за връщане на главницата от 120 000 лева,
за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от датата на предоставяне на заема до 31.12.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 24 907 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.01.2022 г. – 04.10.2023 г.
Евентуално моли сумата от 120 000 лева да й бъде върната от ответника
О. И. като получена от него без правно основание, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане,
както и 20 376 лева обезщетение за забава за периода 10.03.2022 г. –
04.10.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание на 26.01.2024 г. съдът е уважил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице са предвидените от закона предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение – ответникът О. И. не е подал писмен отговор, като
исковата молба и доказателствата са получени от неговата майка със
задължение да му ги предаде. В съдебното заседание на 26.01.2024 г. не се е
явил негов представител и не е направено искане делото да се гледа в
отсъствие на О. И. И.. Представените писмени доказателства са в подкрепа на
твърденията в исковата молба и сочат, че главните искове е вероятно
основателни.
Така мотивиран, съдът приема, че дадените в заем от ищцата на
ответника суми се дължат от него, както и възнаградителна и мораторна
лихви, и следва да бъде осъден да ги заплати.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените разноски в исковото производство. В съдебното
заседание е представен списък по чл. 80 от ГПК, според който сторените от
ищцата Д. А. П. разноски възлизат на сумата от 17 667.60 лева. От тях е
2
допустимо да се присъдят сторените в настоящото производство разноски –
заплатената държавна такса в размер на 6 277 лева и 11 000 лева – адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е заплатено от
ищцата.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски за такси по изп.д.
№ 20237860400532 по описа на ЧСИ, рег. № 786 на Камарата на ЧСИ в размер
на 390.60 лева.
В т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход.
В конкретния случай обезпечението на предявените искове е допуснато
в хода на висящия исков процес. Ако ищцата претендираше разноски,
направени в хода на обезпечителното производство, развило се в рамките на
гр.д. № 11072/2023 г., с оглед крайния изход на делото, тези разноски се
присъждат с крайния съдебен акт. В случая обаче претенцията обхваща
реализирани от Д. П. разноски в качеството й не на молител пред съда в
обезпечителното производство, а на взискател по изпълнително дело,
образувано въз основа на обезпечителната заповед. Тези разноски са част от
таксите по ТТРЗЧСИ и се събират от ЧСИ в рамките на изпълнителното
производство.
Включването на сумата от 390.60 лева в разноските по настоящото дело
означава да се позволи неоснователно обогатяване на Д. П.-Л.: веднъж
разноските се внасят от нея като взискателя и се събират от длъжника в
изпълнителното производство и втори път – за тях да й се издаде
изпълнителен лист от съда, постановил краен съдебен акт в исковото
производство, въз основа на който може да се пристъпи към принудително
изпълнение за повторното им събиране.
Така мотивиран и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, О. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Казанлък, ул. **** да заплати на Д. А. П., ЕГН
3
**********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 120 000 лева, дадена на
ответника по договор за заем от юли 2021 г., сумата от 12 000 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от датата на предоставяне
на заема сума до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, и на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 24 907 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 01.01.2022 г. – 04.10.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О. И. И., ЕГН **********,
с адрес гр. Казанлък, ул. **** да заплати на Д. А. П., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. **** сумата от 17 277 лева разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника да се
укаже, че в едномесечен срок от получаването на преписа може да поиска от
САС неговата отмяна, при наличие на предпоставките по чл. 240, ал. 1 от
ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4