№ 5438
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110209524 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Й. Н., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № РД-И-044/16.05.2023 г., издадено от Изпълнителния
директор на изпълнителната агенция по лекарствата, с което на основание чл.
83, чл. 53 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 294 от ЗЛПХМ, на С. Й. Н., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лв., за извършено нарушение на чл. 220, ал. 3, вр. чл. 219, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 22,
ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Сочи се, че не е извършено описаното
нарушение, а в условията на алтернативност се иска съдът да приложи чл. 28
от ЗАНН. Сочат се доводи, че НП не било издадено в законовия за това срок.
Иска се отмяна на издаденото НП и присъждането на разноски.
В съдебното заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Дончева,
която в пледоарията си по същество иска съдът да отмени НП, като поддържа
подадената жалба. Настоява за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ИАЛ, представлявана от юрисконсулт Русинова,
оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Твърди, че АУАН и НП са правилни и
издадени при липса на процесуални нарушения. Изтъква, че правилно АНО е
1
приложил квалифицирал нарушението, а последното е доказано от обективна
страна. Намира, че не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда
за това са следните:
От фактическа страна се установява, че на 26.01.2023 г. свидетелката С.
Й., заедно с лицето Миглена Стоилова са извършили проверка в аптека на
дружеството „Аптеки Лили” ООД, находяща се в гр. София, ж.к. „Сухата
река“, бул. „Владимир Вазов” № 20, в супермаркет „Билла“.
При контролна покупка, осъществена от инспектор Й., последната си е
закупила лекарствен продукт „Betaloc zok 50mg tablets x 28”, който се отпуска
по лекарско предписание и се продава задължително срещу надлежно
издадена рецепта от лекар. За продажбата е издаден фискален бон от лицето,
което е продало лекарствения продукт – жалбоподателката Н., която заемала
длъжността помощник-фармацевт в посочената аптека и нямала
необходимата образователна квалификация „магистър фармацевт“, за да
продава сама такъв тип лекарствени продукти (отпускани по лекарско
предписание). По време на контролната покупка в аптеката не е имало
магистър фармацевт, който да е работил заедно със С. Н..
За продажбата ма посочения лекарствен продукт е издаден фискален бон
с № 049780/26.01.2023 г.
След приключване на покупката, Й. се легитимирала и изискала
съответни книжа, за да бъде довършена проверката. Съставен бил
констативен протокол, в който били отразени обстоятелствата, които са
установени при проверката.
Изискана е дипломата на лицето С. Н., както и трудовият й договор. От
представени книжа е установено, че тя е в трудовоправно отношение с
„Аптеки Лили“ ООД, като същата е назначена в аптеката на длъжността
„помощник-фармацевт”. Установено е още, че лицето не притежава
задължителното по закон образование, а именно „магистър фармацевт“, за да
извършва продажба на лекарства, които се отпускат по лекарско предписание,
При тези констатации, свидетелката С. Й. преценила, че е налице
извършено административно нарушение – 220, ал. 3, вр. чл. 219, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 22,
ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти и съставила акт за установяване на административно нарушение на
2
лицето С. Н.. АУАН е съставен на 10.04.2023 г. в присъствието на свидетеля
Миглена Стоилова.
Въз основа на цитирания АУАН, при идентично описание на
извършеното нарушение и цитиране на разпоредбата на чл. 220, ал. 3, вр. чл.
219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, във
връзка с чл. 22, ал. 4 и чл. 23, ал. 1 от Наредба 28/09.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти, било съставено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000
лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С. Й.,
констативен протокол от датата на проверката, копие от диплома за висше
образование на жалбоподателя, трудов договор на последната, заповеди за
компетентност, касов бон, снимки на лекарствения продукт, както и
останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Посредством показанията на свидетеля С. Й. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации. Депозираното от нея е последователно и логично, допринася за
изясняване на фактологията на проверката и съставянето на АУАН, поради
което съдът го кредитира в цялост. Освен това, показанията на свидетеля в
пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Материалната компетентност на свидетеля Й. досежно съставяне на
актове за установяване на извършени административни нарушения на
ЗЛПХМ се установява посредством приложените заповеди ЗОА-
0741/16.9.2020 г. на изпълнителния директор на ИАЛ и издадената специално
за оправомощаване на Й. – заповед ЗОА-0512/08.08.2022 г. отново на
изпълнителния директор на ИАЛ.
По делото няма спор за установените факти – несъмнено е доказано
осъществяването на продажбата, като касовият бон е директно
доказателствено за това. Безспорно е установена самоличността на лицето,
което е продало лекарствения продукт. По категоричен начин е доказано и че
жалбоподателят няма нужната образователна степен „магистър фармацевт“.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав
намира за установено от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
3
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта
съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на
извършването му, а обстоятелствата при извършването му са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Според нормата на чл.
220, ал. 3 от ЗПЛХМ „Помощник-фармацевтът може да извършва всички
дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение
на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и
даване на консултации, свързани с лекарствените продукти“.
Нормата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ очертава дейностите, които се
извършват в аптеката и гласи: „Аптеката е здравно заведение, в което се
извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане,
контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско
предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени
продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални
медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни
добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.”
За нарушаване разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ е предвидена
определена санкция – тази по чл. 294 от ЗЛПХМ - „Който наруши
разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън
случаите по чл. 281 - 293, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.”
Наказващият орган правилно е приел, че в случая е налице извършена
продажба на лекарствен продукт, който се отпуска само по лекарско
предписание, от лице, което няма необходимото по закон образование за
това, а именно магистър-фармацевт. Поради тези съображения, съдът намира,
че нарушението е извършено от обективна страна.
Съдът намира, че нарушението е извършено виновно, като същото е
извършено съвсем съзнателно от жалбоподателя, защото тя е осъзнавала, че
няма нужното по закон образование, за да продава лекарствен продукт, който
се отпуска по лекарско предписание.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя глоба от 1 000
лв., същата e определена в минимално предвидения съгласно разпоредбата на
чл. 294 от ЗЛПХМ размер, поради което съдът не намира основания да
4
обсъжда справедливостта и обосноваността й.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с реализирането на лекарствен продукт, отпускан по
лекарско предписание, от лице, което е неправоспособно да го продава,
мотивират съдебния състав да приеме, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, а точно обратното
– като такъв с изключителна обществена опасност. Поради това наведените
от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат оставени без
уважение, защото процесното нарушение не разкрива по никакъв начин по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Съдът намира, че АНО е приложил закона правилно, като обстоятелството, че
нарушението се явява първо за лицето, не е основание за прилагането на чл.
28 от ЗАНН.
Именно наложеното наказание би следвало да изиграе превъзпитателна
роля по отношение на личността на Н., тъй като при повторно нарушение ще
има основание за налагане на наказание в по-голям размер.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати и юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, като с
оглед ниската правна сложност на делото, съдът намира, че то следва да бъде
в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-И-
044/16.05.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на изпълнителната
агенция по лекарствата, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН и чл. 294 от ЗЛПХМ, на С. Й. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв., за
извършено нарушение на чл. 220, ал. 3, вр. чл. 219, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 22, ал. 4 и чл.
23, ал. 1 от Наредба 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на
работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА С. Й. Н., с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителната
агенция по лекарствата сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6