РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000573 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№*** г. от В. И. В. от с.М.,общ.Р. - чрез адв. М. М.,
с адрес: гр.П., ул."Ц.К." №*, ет.*, офис* против решение №191/18.05.2023г., постановено по
т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдено З.**"Д.Б.**" АД-
гр.С., бул."Г.М.Д." № * да заплати на В. И. В. сумата 7451.13 лева – обезщетение за
имуществени вреди,изразяващи се в направени разходи за лечение и сумата 84 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на
18.12.2019г., ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до окончателното плащане на сумите
и с което са отхвърлени предявените искове до пълните им предявени размери.
Решението се обжалва изцяло като се твърди неговата нищожност, поради
абсолютното несъответствие между мотивите на решението и постановения диспозитив.
Иска се за бъде прогласена нищожността на решението, а делото - да бъде върнато на
Окръжен съд – Пловдив за постановяване на валидно решение по предявените искове.
Постъпила е въззивна жалба вх. №***г. от З.**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." № *
– чрез пълномощника адв. Н. Л. против решение №191/18.05.2023г., постановено по т.д.
№129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е осъдено З.**"Д.Б.**" АД-гр.С.,
бул."Г.М.Д." № * да заплати на В. И. В. сумата 7451.13 лева – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и сумата 84 000 лева – обезщетение за
1
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2019г.,
ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до окончателното плащане на сумите и с което са
отхвърлени предявените искове до пълните им предявени размери.
Решението се обжалва изцяло като се твърди неговата нищожност, поради
обстоятелството, че е напълно неразбираемо, тъй като в него не са налице мотиви, касаещи
предявените от В. В. искове. Иска се за бъде прогласена нищожността на решението, а
делото - да бъде върнато на Окръжен съд – Пловдив за постановяване на валидно решение
по предявените искове.
С отговор на въззивната жалба на З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С. ищцата В. В. изразява
становище за нейната безпредметност, тъй като повтаря същите пороци на решението, вече
наведени в нейната жалба. Намира, че тя е подадена от застрахователното дружество само с
оглед търсене присъждане на съдебни разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №** г. от В. И. В. от с.М.,общ.Р. - чрез адв. М. М., с
адрес: гр.П., ул."Ц.К." №*, ет.*, офис* против решение №211/23.05.2023г., постановено по
т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в мотивите на постановения по делото съдебен акт като са
приложени актуални мотиви.
Изразени са съображения, че по реда на чл.247 от ГПК на промяна подлежи само
диспозитива, а не и мотивите на решението. Счита, че порокът на поправеното решение –
липса на мотиви – не може да бъде отстранен чрез поправка по реда на чл.247 от ГПК, а
единствено чрез инстанционния контрол като се прогласи нищожността на поправения акт.
С оглед на тези доводи изразява становище за недопустимост на решението за поправката.
Евентуално – ако се приеме, че атакуваният акт е валиден и допустим – изразява становище
за неговата неправилност в частта, с която е прието наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата и е определен процент на съпричиняване 30 %. При
тази хипотеза се иска поправеното решение да бъде изменено и уважаване на претенциите в
пълните им предявени размери.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна З.**,
"Д.Б.**" АД-гр.С., с който се изразява становище за нейната неоснователност в частта, с
която се релевира оплакване за неправилност на поправеното решение.
Постъпила е въззивна жалба вх. №*** г. от З.**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." № *
– чрез пълномощника адв. Н. Л. против решение №211/23.05.2023г., постановено по т.д.
№129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на постановения по делото съдебен акт като са приложени
актуални мотиви. Поддържа се становище за недопустимост на решението за поправката.
Евентуално се твърди, че същото е неправилно. Иска се отмяната на решението,
респ. намаляване на размерите на присъдените обезщетения, поради по-голям принос на
пострадалата на настъпване на ПТП и поради необоснована тяхна прекомерност.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от В. В., с който тя изразява становище
2
за нейната безпредметност, тъй като повтаря същите пороци на решението, вече наведени в
нейната жалба. Моли в тази връзка да се остави без уважение искането на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното:
С Решение №191/18.05.2023г., постановено по т.д. №129/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №* е осъдено да заплати на В.
И. В., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Р., ул. „Ц. С.“ № * сумата от 7451.13 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лечение, както
и сумата 84 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП на 18.12.2019 г. около 17:10 часа в гр.П., на ул."А.В."
срещу № * при управление на лек автомобил марка „А.“, модел „*“, с рег.№***, при което
водачът Ц.Н.Д., след извършване на маневра ляв завой в посока юг, не пропуска
пресичащия в посока от изток към запад пешеходец - В. И. В. и допуска ПТП, при което на
В. В. е причинена фрактура на шиен прешлен С2, фрактура на десен глезен, фрактура на
фибулата на десен крак, фрактура на таз, фрактура на четири ребра /3-то, 4-то, 5-то и 6-то/ и
луксация на дясна рамена става, като поставената диагноза е счупвания на други части на
подбедрицата, закрито фрактура бимал декстра синд. тибиа бил. декстра луксацио арт
хумери декстра, по повод на което е образувано АНД № 437/2022 г. по описа на Районен съд
- Пловдив и с Решение № 360/17.02.2022 г. съдът е признал същия за виновен за това, че
това, че при управление на процесния лек автомобил е нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на В. В., ведно със законната лихва върху обезщетенията начиная от
12.11.2020г. до окончателното изплащане като претенциите са отхвърлени като
неоснователни за разликата над присъдените суми до пълните им претендирани размери.
Разпределена е и отговорността за разноските и е определено адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв. – съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
Мотивите на този съдебен акт обаче не се отнасят за исковете, по които съдът се е
произнесъл с диспозитива. Те касаят други страни, други претенции и нямат нищо общо с
разглеждания казус по т.д. № 129/2022г. по описа на ОС – Пловдив. Няма как да бъде
извършена проверка на правилността на обжалваното решение, поради липсата на мотиви
по спора. Според приетото в съдебната практика едно решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е
неподписано и когато волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютна
неразбираемост. В този смисъл е и разрешението, възприето от ВКС по т.д. №1790/2009г.,
Първо г.о.
В случая мотиви към обжалвания съдебния акт има изложени, но те не се отнасят до
претенциите, по които се е произнесъл съда с диспозитива. По тази причина не е възможно и
чрез тълкуване да се разбере волята на съда. Не се касае до непроизнасяне по някакво
3
наведено възражение или неизлагане на доводи по твърдения но страните. Не се касае до
липса на мотиви по направени твърдения и възражения или неправилни мотиви. Ако беше
налице такава хипотеза, въззивният съд в съответствие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на
ОСГК на ВКС - би могъл да изложи доводи, да се произнесе по направеното възражение и
да реши спора по същество. В случая обаче волята на съда не може да бъде установена
изобщо. Това е порок, който води до извод за нищожност на обжалваното решение.
С решение №211/23.05.2023г., постановено по т.д. №129/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите
на постановения по делото съдебен акт - Решение №191/18.05.2023г., постановено по т.д.
№129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като са приложени актуални мотиви.
По реда на чл.247 от ГПК обаче е недопустимо да се отстраняват грешки в мотивите
на решението. Мотивите – това са правните изводи на съда. Ако се допусне подобна
хипотеза, това би довело до възможност за пререшаване на спора, а това е недопустимо. На
промяна по реда на чл.247 от ГПК подлежи диспозитивът, не и мотивите. В конкретния
случай обаче е допусната поправка не на диспозитива, а само на мотивите. Това прави
обжалваното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
мотивите на постановения по делото съдебен акт - Решение №191/18.05.2023г., постановено
по т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, недопустимо.
Действително е възможно да е допусната техническа грешка при пренасяне на
мотивите и диспозитива в единната информационна система на съдилищата. Но този
проблем не е забелязан. На страните е съобщено решението така, както е импортирано в
системата. Страните обаче не биха могли пълноценно да упражнят правото си на жалба, ако
не могат да разберат какви са аргументите за постановяване на решението.
Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.270 ал.1
от ГПК. Следва да се прогласи нищожността на Решение №191/18.05.2023г., постановено по
т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, а делото да се върне на друг състав на
ОС – Пловдив за произнасяне на решение по спора. Решението, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановения по делото съдебен акт
- Решение №191/18.05.2023г., постановено по т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, следва да се обезсили като недопустимо.
Тъй като с настоящия съдебен акт не се решава спора по същество, не следва да се
определят и присъждат разноски на страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.270 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №191/18.05.2023г., постановено по т.д.
№129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №* е
осъдено да заплати на В. И. В., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Р., ул. „Ц. С.“ № *
сумата от 7451.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени
4
разходи за лечение, както и сумата 84 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 18.12.2019 г.
около 17:10 часа в гр.П., на ул."А.В." срещу № * при управление на лек автомобил марка
„А.“, модел „*“, с рег.№***, при което водачът Ц.Н.Д., след извършване на маневра ляв
завой в посока юг, не пропуска пресичащия в посока от изток към запад пешеходец - В. И.
В. и допуска ПТП, при което на В. В. е причинена фрактура на шиен прешлен С2, фрактура
на десен глезен, фрактура на фибулата на десен крак, фрактура на таз, фрактура на четири
ребра /3-то, 4-то, 5-то и 6-то/ и луксация на дясна рамена става, като поставената диагноза е
счупвания на други части на подбедрицата, закрито фрактура бимал декстра синд. тибиа
бил. декстра луксацио арт хумери декстра, по повод на което е образувано АНД № 437/2022
г. по описа на Районен съд - Пловдив и с Решение № 360/17.02.2022 г. съдът е признал
същия за виновен за това, че това, че при управление на процесния лек автомобил е
нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. В., ведно със законната лихва
върху обезщетенията начиная от 12.11.2020г. до окончателното изплащане като претенциите
са отхвърлени като неоснователни за разликата над присъдените суми до пълните им
претендирани размери, осъдено е З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №* е осъдено да
заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 3658.05 лева съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 595 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
назначените по делото експертизи, осъдена е В. И. В., постоянен адрес: с. М., общ. Р., ул.
„Ц. С.“ № * да заплати на З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С. сумата от 501 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете и на осн. чл.38 от ЗА е осъдено З.**,
"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №* да заплати на адв. М. В. М. от САК Пловдив със
служебен адрес гр. П., ул. Ц. К. № *, ет.* офис * сумата от 7966.08 лева съразмерно на
уважената част от исковете.
ОБЕЗСИЛВА Решение №211/23.05.2023г., постановено по т.д. №129/2022г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
мотивите на постановения по делото съдебен акт - Решение №191/18.05.2023г., постановено
по т.д. №129/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като са приложени актуални
мотиви, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на друг състав на ОС – Пловдив за произнасяне на ново решение по
предявените искове на В. И. В. против З.**, "Д.Б.**" АД-гр.С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6