РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Девня, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от “Кръстев 71”ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от К. П. Ш. срещу Наказателно постановление №КХ-14/18.02.2021 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 9 от Закона за храните /ЗХ/,
на основание чл. 134 ал. 2 от същия закон е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Въззивникът моли издаденото срещу него наказателно
постановление да бъде отменено, като счита същото за незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че административно –наказващия орган не е компетентен
да издаде обжалваното наказателно постановление. Счита, че нормата н чл. 9
от ЗХ е неотносима към процесния случай, без да излага аргументи в тази
насока. Сочи, че липсва описание на нарушението, тъй като не е посочено
точното му местоизвършване. Заключава, че дори и да има извършено
нарушение, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. /в жалбата се сочи чл. 26 от ЗАНН, но очевидно има се предвид чл.
28 от същия закон/ В с.з., въззивникът редовно призован, участва чрез
процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията, изложени в
нея.
1
Наказващия орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призовани не изпращат
представител, не изразяват становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 02.11.2020 г. от служители на ОДБХ гр.
Варна в обект смесен магазин за търговия с няколко групи храни, с
регистрационен №*********, находящ се с. Баново, общ. Суворово, УПИ I,
център, стопанисван от въззивното дружество, било констатирано, че в
хладилната камера в търговската зала се съхранявали 47 бр. яйца с неясен
произход, без маркировка и документ за произход, както и изложени за
продажба насипни храни – нахут, слънчоглед, леща, зрял боб в количества
описани в АУАН и НП също без необходимите документи за произход.
Стоките нямали и етикети. При проверката се установило, че бизнес –
операторът не разполага с информация за въпросните храни при тяхната
продажба, поради което се приело, че те са с неизвестен произход и
дружеството не може да гарантира, че са безопасни за потребителя и че не
крият риск за неговото здраве. На место били съставени констативен
протокол, протоколи за спиране на реализация на въпросните продукти и
разпоредено тяхното унищожаване. На 10.11.2020 г. в присъствието на
представляващия дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено оспореното
пред настоящия състав наказателно постановление. В АУАН представител на
нарушителя вписал, че ще има възражения, но такива не постъпили пред АНО
в законоустановения 3 дневен срок, поради което последният приел
описаните в АУАН и КП фактически обстоятелства за доказани.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията насвидетелите Р.Г. и И.Т., които установяват лично
възприети от тях факти, в показанията им не се констатират никакви
противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност. В подкрепа на твърденията им е и налично писмено
доказателство, приобщено към АНП по реда на чл. 283 от НПК – констативен
протокол №02706/02.11.2020 г., подписан от свид. Ж. Ш., присъствала при
извършването на проверката и съпруга на представителя на въззивното
дружество. Съдът не кредитира нейните показания досежно наличието на
документи за произход на установените от проверяващите стоки към момента
на проверката най – малкото предвид близката й връзка с представителя на
дружеството – въззивник. Освен това в случай, че тези документи бяха
налични към момента на проверката, то безспорно щяха да бъдат представени
ако не при съставянето на АУАН, то поне пред АНО. Такива документи се
2
представят едва в хода на съдебното производство по обжалването на
издаденото наказателно постановление, което очевидно говори за факта, че са
съставени впоследствие, за да обслужат версията на жалбоподателя. Липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на свид. Ш., че
яйцата не са се намирали в търговската зала, а в някаква задна стая извън
търговския обект. Факта, че наличните в обекта 47 бр. яйца се съхранявали в
хладилник в търговската зала е отразен и в приобщения констативен
протокол, подписан лично от свид. Ш. и то без възражения.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 139 т. 1 вр. чл. 138 ал. 1 т. 1 от ЗХ.
Както АУАН, така и обжалваното НП са съставени от лица, в чиито
правомощия се включват установяването на нарушения и налагането на
наказания по ЗХ.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила - АУАН е
надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството, на същия е
предоставена възможност да подаде възражения по акта, но такива не са
подадени. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вкл. и място на извършване на нарушението -
смесен магазин за търговия с храни, с посочен регистрационен номер,
находящ се с. Баново, общ. Суворово, в УПИ I, център. Видно от
приобщената като част от АНП жалба от кметския наместник на с. Баново е,
че в селото няма друг магазин за хранителни стоки, освен този, стопанисван
от въззивното дрежуство.
Въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 9 от ЗХ, съгласно
който „Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или
дистрибутират храна, наричани по-нататък "бизнес оператори", са длъжни да
разполагат с информация за храните.” Бизнес операторите са лицата, които
произвеждат, преработва и/или дистрибутират храна, като под дистрибуция
законът визира всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни /съгласно определението,
дадено в §1 т. 6 от ДР на ЗХ/. Съответно при продажбата на храни, каквито са
яйцата, боб, леща, нахут въззивникът е следвало да разполага за информация
3
за техния произход. Безспорно се установява по делото, че към момента на
извършената проверка и съставянето на АУАН той не е разполагал с
документи, удостоверяващи такава информация. Твърдението на възивника,
че такива документи са били представени при явяването му за съставяне на
АУАН е голословно и изолирано, без да се подкрепя от което и да е
доказателство по делото. Приложените към жалбата фактури и приемо –
предавателни протоколи не са входирани в ОДБХ, а и двете свидетелки
заявяват, че такива не са представяни. С оглед на това съдът приема, че
въззивникът като бизнес оператор е нарушил нормата на чл. 9 от ЗХ.
Именно бизнес операторът е лицето, което отговаря за спазване на законовите
изисквания в областта на храните, като основно негово задължение е
визираното в посочената като нарушена правна норма да разполага с
информация за храните, използвани при дистрибуцията /търговията/ на
храните под негов контрол. Правилно е приложен материалния закон по
отношение санкционната разпоредба, като АНО законосъобразно е определил
минимален размера на имуществената санкция от 1 000 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 134 ал. 2 от ЗХ.
Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава със степен
на обществена опасност значително по-ниска от останалите нарушения от
същия вид и не попада и в обхвата на чл. 28 от ЗАНН като маловажен случай.
Действително нарушението е първо за дружеството, но това обстоятелство е
било отчетено при определяне размера на санкцията в минимален размер.
Следва да бъде посочено още, че това нарушение е с висока степен
обществена опасност понеже ЗХ охранява особен вид обществени отношения,
като има за цел да гарантира висока степен на защита на живота и здравето на
потребителите по отношение на храните. Нарушението е формално, поради
което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието и в този смисъл направените в жалбата аргументи не се споделят от
настоящата инстанция.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление -
потвърдено. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
- процесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на
дружеството - жалбоподател следва да бъдат възложени направените по
делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в
рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер
4
на 80 лева, съгласно нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към която препраща чл.
37 от от Закона за правната помощ, съответно чл. 63 ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №КХ-14/18.02.2021
г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Варна, с което на “Кръстев 71”ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.
9 от Закона за храните /ЗХ/, на основание чл. 134 ал. 2 от същия закон е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1
000 лева.
ОСЪЖДА “Кръстев 71”ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
К. П. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Варна сумата от 80 лева. /осемдесет лв., 00 ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5