Р
Е Ш Е Н И Е № 260075
гр.Русе,
02.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд , четвърти наказателен състав в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия Острева………………………………………...........................
и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2091/2020г.
по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Д.М. против наказателно постановление № 20-1085-003352/16.10.2020г. на Началника на сектор
“ПП-КАТ” при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят ,редовно
призован се явява лично и с явява упълномощен процесуален представител, който
взема становище по жалбата,като моли
съда да я уважи.
Ответникът по жалбата,редовно
призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС категории “В” и „М“.
На 04.09.2020г. около 01,30 ч.
полицейският служител С.И. бил на
изпратен на пътнотранспортно произшествие кръстовището на ул.“Независимост“ и
„Братя Обретенови“ в гр.Русе, тъй като бил подаден сигнал от гражданин, че
автомобил се е ударил в бордюра и е навлязъл по тротоара. На място той заварил
жалбоподателя и св.Константинов Йорданов, негов спътник в автомобил „Мазда“ с
ДК№ ..., като първият от тях обяснил ,че при вземане на завой в кръстовището е
изгубил управлението и по тази причина се е блъснал в тротоара, като спукал
двете си предни гуми. Св.С.И. поискал да го изследва за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като жалбоподателят се съгласил само на първата проба,
като в резултат на това се установила, че алкохолната концентрация в кръвта му
е 0,52 на хиляда. В хода на проверката жалбоподателят попитал полицейските
служители какви ще са последствията за него в случай, че откаже да даде проба
за наркотични вещества, респ. какви ще са в случай, че пробата се окаже
положителна. След като разбрал, че в случай на положителна проба ще носи
наказателна, а не административнонаказателна отговорност той отказал да даде
проба за наркотични вещества. Бил му издаден и талон за медицинско изследване,
но жалбоподателят не се явил да даде кръв в болнично заведение.
Св.Ангел Колев съставил АУАН
срещу жалбоподателя в негово присъствие за констатираното нарушение, а въз
основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице ,което
има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :
Нарушението
по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин.
От АУАН и показанията на св.С.И. в съдебно заседание се установява, че
жалбоподателя действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества с техническо средство и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото
същите са логични,последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от
приложения по делото талон за изследване № 0038815, л. 7 , се установява, че на
жалбоподателя е бил издаден такъв в 03 ,05 ч. на 04.09.2020г., като му е бил
даден срок от 30 м. да се яви в болнично
заведение, но той не е сторил и това. Отказът на жалбоподателя да бъде
изследван за употреба на наркотични вещества се доказва и от показанията на допуснатия
по искане на защитата св.Йорданов. От
неговите показания се установява, че именно жалбоподателят е управлявал
автомобила към момента на настъпване на ПТП, а най-вече и главният факт на доказване – че е отказал
да бъде изследван за употреба на наркотици. В своите показания този свидетел
заявява :“ Искаха да го изпробват за наркотици, но той беше афектиран от самата
катастрофа и не даде проба“, л.34, гърба.
В жалбата
се правят множество и всевъзможни възражения, които обаче са неоснователни по
следните съображения :
Няма
съмнение, че жалбоподателят е притежавал качеството водач, като единствено
възможен субект на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Същият е управлявал
автомобила когато е допуснал настъпване на ПТП и именно в тази връзка, а не в
качеството като пешеходец, св.И. е поискал да го изпробва с полеви тест за
употреба на наркотични вещества. Същественото в случая е, че от момента на
управлението до момента на отказа за изследване е изминал около един час, като
е ноторно известно, че при употреба на наркотични вещества е необходимо да
измине дълъг период от време – най – малко няколко дни до пълното елиминиране
от организма. В този смисъл съдът би приел това възражение, но в случай, че
проверката напр.бе извършена на другия ден, когато вече безусловно
жалбоподателят бе загубил качеството си на водач.
В
обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна
страна по начин , който в максимална
степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е
наказан. В случая няма нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както
мълчаливо се твърди в жалбата, тъй като
жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества както с техническо средство, а
така също впоследствие и чрез даване на кръв за изследване в медицинско
заведение. В този смисъл не се касае и за мнима идеална съвкупност, защото
отговорността при отказ за изследване с
техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в посоченото болнично
заведение в определения в талона за
медицинско изследване краен срок – до 03,35 ч.
Доколкото от свидетелските показания се установява, че на жалбоподателя изрично
е била обяснена разликата между отговорността по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП и
тази по чл.343б ал.3 от НК се налага извода, че същият съвсем съзнателно и
целенасочено е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и по двата
законово регламентирани начина, избирайки административнонаказателната
отговорност. Не е имало никаква пречка дори и при отказа да бъде изследван с
полеви тест за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят да се яви в
болничното заведение за даване на кръв, особено ако е бил със съзнанието, че не
е употребявал такива. Нарушението е описано с всичките му признаци от обективна
и субективна страна и в този смисъл са спазени всички изисквания на чл.42 т.5 и
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което в пълна степен е охранило правото на защита на
наказаното лице. При използваният подход става напълно ясно за нарушителя с
оглед възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е
извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна
страна на нарушението за което е наказан.
Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е
нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо
място с описание на фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните
факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая,
охранява правото на защита на жалбоподателя.
Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО
при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по
никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед
възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. Очевидно е, че жалбоподателят е подписал
издадения талон за медицинско изследване, подписал го, но не се е явил в
указаното лечебно заведение и в посочения срок. Няма никакво нарушение на
процесуални правила с непосочването на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която норма
съдържа общо правило за поведение, най-малко защото в ЗАНН няма подобно
изискване. За законосъобразността на наказателното постановление е напълно
достатъчно да се посочи нарушената законова норма и нарушението да бъде описано
с всичките му признаци, както това е сторено в случая. Действително разпоредбата на чл.42
т.7 от ЗАНН регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и
липсата на тези реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма.
Съдът обаче намира, че в това нарушение не и не може да бъде съществено, тъй
като с него по абсолютно никакъв начин не се накърнява правото на защита на
наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността
на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН единствено има
за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално призоваване с оглед оспорване
и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН
на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към обстоятелствата, при
които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не са съществен елемент
от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява чисто формално нарушение,
не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП. Липсата на
възражения в АУАН следва да се отдаде на това, че обективно такива не са
направени.
От
обективна страна нарушението е извършено чрез бездействие при правно дължимо
поведение за действие.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е разбирал ,че с деянието си нарушава реда на държавното
управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна
на умисъла му е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за
наркотици ще понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е
мотивира да откаже проверката.
Наложените
кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им
не зависи от волята на АНО и съда.
С оглед изложеното съдът намира ,че
административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е правилно установено и при
налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С
оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН ,съдът :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-003352/16.10.2020г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Н.Д.М. е
наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 2 000 лв. (две хиляди
лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Препис от
решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :