РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сандански, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250101002 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Б. Г., с ЕГН-**********,
действащ чрез своята майка и законна представителка И. К. Г., от И. К. Г., с ЕГН-
**********, и от Б. Т. Г., с ЕГН-**********, и тримата от с.И., община С., ул.“Г.С.Р.“, № *,
чрез пълномощника им адвокат В. Г., срещу община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“******“,
№ *, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., с която са предявени искове за
заплащане на обезщетения, в размер на по 5000лв. за всеки от тях, за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на Б. Б. Г. от бездомно
куче на 18.05.2022г. в района на детската градина в с.И., община С., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Правно основание: чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че И. К. Г. и Б. Т. Г. са родители на Б. Б. Г., който е на 12г.
Твърди се, че районът около детската градина на с.И., община С., се обитава повече от
година от бездомно/безстопанствено куче-високо около 80см., с дълга бяло-черна козина, по
порода наподобяваща Българско овчарско куче и Каракачанка. Твърди се, че на 18.05.2022г.,
около 16,30 часа, Б. Б. Г., придружаван от приятеля си А. К., е тръгнал към детската градина
на с.И., за да закара братчето си, като след тях е тръгнало ръмжейки и гореописаното куче.
Твърди се, че Б. Б. Г. се е спънал от уплаха и е паднал, като върху се е хвърлило кучето,
което го е ухапало няколко пъти по седалищните мускули. Твърди се, че пристигналите на
място родители са заварили сина си да лежи на земята, плачейки, със скъсани и окървавени
дрехи. Твърди се, че родителите веднага закарали сина си в ФСМП-С., където му е издаден
фиш за спешна медицинска помощ и е приет в МБАЛ“Югозападна болница“-ООД гр.С. за
лечение. Твърди се, че на детето са поставени 4 ваксини в рамките на няколко дни,
извършвана е хирургична обработка на раните на глутеуса и многократно почистване на
дълбоките рани. Твърди се, че следващите дни ищците са пътували всеки ден до Сандански
за смяна на превръзките в болницата и закупуване на превързочни материали и
медикаменти. Твърди се, че Б. Б. Г. заради уплахата от ухапването и последвалото лечение е
спрял да посещава училище и е пропускал уроци и спортни занимания. Твърди се, че детето
не е искало да излиза навън, тъй като се страхува от животни, поради което родителите
винаги го придружават. Твърди се, че непълнолетният е непрекъснато напрегнат и
1
неспокоен, с оплаквания от замаяност, треперене, главоболие, шум в ушите и разстроен сън,
поради което е воден от родителите му при психиатър, който му е поставил основна
диагноза „разстройствов адаптацията“, придружаващи заболявания и усложнения:
„генерализирана тревожност“, и му е назначил терапия с медикаменти. Твърди се, че Б. Б. Г.
дълго след проведената терапия продължава да изживява стреса от случката. Твърди се , че
родителите на детето са преживели тежко увреждането на здравето на сина им от
ухапването, като страдали от безсъние, тревожност, страх, кошмарни съновидения и
раздразнителност. Твърди се, че същите се притеснявали от възможна поява на опасни
усложнения след ухапването; страхували се, че преживяното от техния син ще остави
емоционален отпечатък върху него за дълго време, че няма да може да преодолее страха от
животни и да излиза спокоен навън; опасявали са се, че причинените от ухапването на
детето им рани ще оставят белези по тялото му, които ще го загрозят и ще влияят негативно
на самочувствието му. Твърди се, че родителите преживявали заедно със сина им неговите
болки и страдания и това попречило на тяхното ежедневие. Твърди се, че описаните вреди
са в пряка причинно-следствена връзка от ухапването на кучето. Твърди се, че ответната
община не е изпълнила задължението си да контролира популацията на животинските
видове и мерките за тяхната популация и да осигури на гражданите нормални, спокойни,
безопасни и здравословни условия на живот. Твърди се, че длъжностните лица и лицата,
действащи по възлагане от общината и нейните органи, е следвало да полагат дължимата
грижа за ограничаването на популацията на бездомните кучета и опазването на гражданите
от техните нападения в изпълнение на разпоредбите на ЗЗЖ. Твърди се, че в община С. не е
била създадена достатъчно добра организация за изолацията на безстопанствените кучета от
околните чрез настаняването им в приюти и не е упражнила достатъчно ефективен контрол
над тези животни, като е допуснала чрез своето бездействие граждани да бъдат нападани от
безстопанствени животни и да им причиняват телесни увреждания и психически травми,
болки и страдания. По изложените съображения ищците предявяват искове за заплащане на
обезщетения, в размер на по 5000лв. за всеки от тях,за причинените им неимуществени
вреди, съставляващи болки и страдания. В подкрепа на исковете се представят писмени
доказателства и се сочат гласни такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Ответникът оспорва твърдените от ищците вреди, интензитета на търпените болки и
страдания и размера на претендираното обезщетението. Същият прави възражение за
съпричиняване от страна на първия ищец, като твърди, че той е провокирал с поведението
си кучето, което е спокойно и неагресивно, като поведението на първия ищец-падането на
земята, е било предизвикателно спрямо кучето.В подкрепа на становището си ответникът не
сочи доказателства.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът е уведомил ДСП-С. за образуваното производство и по делото е постъпил
социален доклад.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Б. Б. Г., с ЕГН-**********, е роден на 05.09.2009г. и негови родители са И. К. Г.а и Б. Т.
Г.. Семейството живее в с.И.. Районът около детската градина на това село около година се
обитава от едро, безстопанствено куче, на цвят- черно с бели петна, с дълга козина, високо
около 50-70см., порода-българско овчарско куче (св.П., св.Г., св.К.).
На 18.05.2022г., около 16,30 часа, Б. Б. Г. заедно с братовчед си А. К. тръгнали да
приберат братчето на последния от детската градина. На излизане от детската градина
горепосоченото куче тръгнало след тях и започнало да ръмжи по Б. Г., който се забързал от
страх. Кучето се нахвърлило върху Б. Г., който се спънал и паднал на земята, след което
кучето го захапало в областта малко под таза. А. К. успял да издърпа кучето на страни и
видял по дрехите на братовчед си кръв, както и рани от ухапването (св. А. К.).
Непълнолетният бил заведен от родителите си в Центъра за спешна медицинска помощ,
където след като били констатирани травматичните увреди от ухапването-няколко разкъсно-
2
контузни рани в лява глутеална област и по задната повърхност на ляво бедро, медиците
извършили лаваж на раните с кислородна вода и браунол, сложили стерилни превръзки и
започнали имунизация по схема (фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед,
ведно с направени изследвания).
Видно от медицинско свидетелство № 46/2022г., издадено на 31.05.2022г. от д-р К. А. е, че
по тялото на Б. Б. Г. са причинени следните рани от нахапването: 1.кръгла рана от
задновътрешната от задната страна на лявото бедро с размери 0,5/0,5см., 2.кръгла ранаот
задновъншнатаот задната страна на лявото бедро на 13см. от първата, с размери 0,8/0,8см. и
3. белег с розовобелезникав цвят, линейна форма и размери 3/0,4см., от задната страна на
лявото бедро, на около 2см. над по-външно разположената рана, които рани са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В периода от 19.05. до 25.05.2022г. Б. Б. Г. бил на домашно лечение (медицинска бележка
от д-р И. Х.) и не е посещавал училище (служебна бележка от ІV ОУ-гр.С.).
След инцидента Б. Б. Г. се страхувал да не бъде нападнат отново от кучето, поради което
ходел на училище, придружаван от родителите си и не се прибирал сам (св.К., св.Г.).
Родителите му също се страхували (св.Г., св.К.).
На 30.05.2022г. непълнолетният посетил д-р Т. Б./психиатър/ за консултация. При
прегледа било установено, че той е психомоторно-напрегнат, неспокоен, със свръхмерни
притеснения и страхове; персистиращ тревожен синдром, поради което му е предписана
медикаментозна терапия (амбулаторен лист № 625/30.05.2022г.).
При Б. Б. Г. е налице посттравматичен стрес и ирационален страх от кучета (заключението
на вещото лице). При И. Г.а и Б. Т. Г. са налице завишени нива на ситуативна и личностна
тревожност, като приживяното събитие, включващо опасност за психическото и
физическото състояние на техния син, е довело до изменения в емоционалността им,
свързани с тревожност и стрес елементи, които могат да бъдат актуални неопределен период
от време (заключението на вещото лице). При разпита си вещото лице сочи, че описаната
психотравма и на тримата ищци е в пряка връзка с инцидента с кучето, като психотравмата
им е различна: при майката най-вече изпъква невротизъм, при бащата-депресия, а при
детето-страхови състояния.
За инцидента със сина й И. Г. подала жалба до кмета на общината на 26.05.2022г.
(приложена по делото).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация
и правен интерес от предявяването им-ищците твърдят, че са претърпели вреди от
бездействието на ответната община, която чрез своите органи и длъжностни лица не е
положила дължимата грижа за ограничаване популацията на бездомните кучета и не ги е
опазила от техни нападения, тъй като на 18.05.2022г. непълнолетният Б. Б. Г., чийто
родители са И. К. Г.а и Б. Т. Г., е бил нападнат и ухапан от бездомно куче, обитаващо района
на с.И., община С..
3
В практиката си ВКС приема, че исковете за заплащане на обезщетения за вреди, причинени
от ухапване от бездомно куче, са с правно основание чл.49 от ЗЗД и пасивно легитимирана
страна по тях е съответната община, на територията на която е извършено деянието, поради
което възражението на процесуалния представител на ищците срещу доклада на съда е
неоснователно (напр. решение № 308 от 03.01.2018г. по гр.д.№1068/2017г.-ІVг.о., решение
№ 324 от 28.07.2011г. по гр.д.№ 924/2010г.- ІVг.о., решение № 262 от 11.05.2010г. по гр.д.№
1155/2009г.- ІV г.о. и др.).
Предявените искове са частично основателни:
Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а съгласно чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. За да се уважи предявения иск е
необходимо кумулативната даденост на следните предпоставки: 1.вреди причинени на
ищците; 2.вредите да са причинени от лице/лица, на които ответникът е възложил работа;
3.вредите да са причинени при или по повод изпълнението на тази работа; 4. причинна
връзка между вредите и работата на изпълнителя й и 5. Работникът/служителят да има вина
за причиняването на вредите. Докато вината се предполага до доказване на противното,
останалите елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се
докажат от ищците.
Установи се, че на 18.05.2022г., около 16,30 часа, в с.И., община С., Б. Б. Г. е бил нападнат и
ухапан от куче. Последното е безстопанствено (показанията на разпитаните по делото
свидетели, които описват външния вид на кучето и сочат, че около година то обитава
района около детската градина и автобусната спирка, където се шляе и спи, без каишка и
намордник, като няма конкретен човек, който да се грижи за него, както и че е имало и
други инциденти свързани с него). Ответната община, чрез своите органи е бездействала-не
е изпълнявала, възложената й със Закона за защита на животните /глава
пета-„Безстопанствени животни”, чл.40 и сл./, дейност по осъществяване на надзор и грижа
за бездомните кучета- изолирането им в определени за целта места (приюти) и вземане на
мерки за предотвратяване на тяхно агресивно поведение към хора или животни. Ответната
община не твърди (поради което не й е възложена доказателствена тежест), нито ангажира
доказателства, че е положила дължимата грижа за изпълнение на вменените й законови
задължени.
Установи се, че на Б. Б. Г. са причинени рани от ухапване от кучето, а именно: 1.кръгла рана
от задновътрешната от задната страна на лявото бедро с размери 0,5/0,5см., 2.кръгла ранаот
задновъншнатаот задната страна на лявото бедро на 13см. от първата, с размери 0,8/0,8см. и
3. белег с розовобелезникав цвят, линейна форма и размери 3/0,4см., от задната страна на
лявото бедро, на около 2см. над по-външно разположената рана, които рани са били
обработени в ЦСМП и е започнала имунизация по схема, както и че тези рани са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всеки човек, който претърпява
физическа травма (разкъсно-контузна рана) изживява негативни емоции-болка и страдание.
4
Установи се също, че след инцидента непълнолетният ищец е останал на домашно лечение в
периода от 19.05.2022г. до 25.05.2022г., както и че след инцидента е бил напрегнат,
неспокоен, което е наложило посещение при лекар-психиатър. Установи се, че Б. Б. Г. се е
страхувал да излиза навън сам, както и че е получил посттравматичен стрес и е развил
ирационален страх от кучета. Установи се също, че ухапването на Б. Б. Г. от
безстопанственото куче е причинило и страхове на родителите му, като приживяването на
това събитие от тях е довело до изменения в емоционалността им, свързани с тревожност и
стрес елементи: при майката-невротизъм, а при бащата-депресия, които могат да бъдат
актуални неопределен период от време. Установи се, че психотравма и на тримата ищци е в
пряка връзка с инцидента с кучето.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са доказани по основание.
По отношение на размера на предявените искове съдът излага следните съображения:
Ръководейки се от критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, съобразявайки
характера на увреждането при всеки един от тримата ищци (физическо и психическо при
първия ищец и психическо /родителски тревоги/ при останалите двама ищци, като
естеството на причинената психотравма на родителите е различна-съобразно заключението
на вещото лице), степента и интензитета на конкретно изживените страдания при всеки един
от тримата ищци, както и продължителността им, и като взе предвид възрастта на ищците
към момента на увредата (съответно 12г., 38г. и 46г.), отчитайки стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, както и съдебната практика за сравнение с други случаи на увреждане от този
вид, намира че сумата от 3500лв. за непълнолетния ищец, 2000 лева за майката и 1500лв. за
бащата е достатъчна да репарира доказаните неимуществени вреди. Над тези суми, до
претендирания размер от по 5000лв., исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането-
18.05.2022г., на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Относно възражението за съпричиняване съдът излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. В тежест на ответника е да докаже, че е
налице съпричиняване, т.е., че увреденият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин самите вреди, като между поведението на
увредения и и настъпилия вредоносен резултат е необходимо да има пряка причинна връзка.
Следователно, не всяко поведение (действие или бездействие) на пострадалия може да бъде
определено като съпричиняване на вредата.
Ответникът по делото твърди, че непълнолетният Б. Б. Г. е провокирал кучето, което е
спокойно и неагресивно, с поведението си-падане на земята. Спъването и падането на
земята не е провокативно поведение на Б. Г. спрямо кучето, за да се приеме, че животното е
нападнало първия ищец като ответна реакция на поведението на ищеца, нито пък е налице
5
причинно-следствена връзка с увреждането. Нещо повече, от показанията на разпитания по
делото свидетел-очевидец (А. К.) не се установи непълнолетният да е предизвикал по
някакъв начин агресия в кучето („то тръгна да ръмжи по братовчед ми. Накрая братовчед ми
тръгна малко по-бързо да ходи, защото го хвана страх и то му се нахвърли и го захапа“; „ние
не сме предизвиквали по никакъв начин кучето, не сме му викали, не сме му хвърляли
предмети. Кучето тръгна само по братовчед ми. Кучето се нахвърли върху него, той се
спъна и падна на земята“.). Освен това, твърдението на ответника, че кучето е спокойно и
неагресивно се опроверга от показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат,
че е имало и други инциденти с това бездомно куче. Предвид изложеното съдът намира, че
възражението на ответника е неоснователно, поради което и не намаля определените
обезщетения.
Относно разноските и държавната такса:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на
разноски съобразно уважения размер на исковете. Ищцата И. Г. е направил разноски в
размер общо на 623 лева (200лв.-платена държавна такса, 300лв.-депозит за вещо лице, и
123лв.-доплащане за възнаграждение на вещото лице), поради което ответникът следва да
заплати на ищцата И. Г. сумата от 249,20лв. за направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът Б. Т. Г. е направил разноски в размер на 200лв.-платена
държавна такса, поради което ответникът следва да му заплати сумата от 60 лева за
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът Б. Б. Г. е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството,
на основание чл.83, ал.2 от ГПК. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Районен съд-Сандански държавна такса по уважения иск в размер на
140лв., както и направените разноски за вещо лице ( 212лв.-платени от бюджета на съда)
съобразно размера на уважения иск, а именно сумата от 148,40лв.
Ищците са представлявани от адвокат при условията на чл.38, ал.1 от ЗА-оказана безплатна
правна помощ, което обстоятелство е отразено в представеното пълномощно.
Процесуалният представител на ищците е поискал заплащане на адвокатски хонорар по реда
на чл.38 от Закона за адвокатурата. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците-адвокат В. Г. от
БлАК, адвокатско възнаграждение, определено съобразно размера на уважените искове и
чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията й към момента на упълномощаването-преди
изменението с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.) и възлизащо общо на сумата от 1180лв. за една
инстанция (475лв. за процесуално представителство на първия ищец, 370лв.-за втория ищец
и 335лв.-за третия ищец).
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв., поради което ищците следва да му заплатят
сумата от 933,33 лева за направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
6
исковете.
Водим от горното и на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“*****“, № *, представлявана от кмета на
общината Е. Д. И., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. Г., с ЕГН-**********, от с.И., община С.,
ул.“Г.С.Р.“, №*, действащ чрез своята майка и законна представителка И. К. Г., сумата от
3500 лева (три хиляди и петстотин лв.), съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване от бездомно куче на
18.05.2022г. в района на детската градина в с.И., община С., ведно със законната лихва от
18.05.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендираната сума от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“******“, № *, представлявана от кмета на
общината Е. Д. И., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Г., с ЕГН-**********, от с.И., община С.,
ул.“Г.С.Р.“, № *, сумата от 2000 лева (две хиляди лв.), съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на сина й Б. Б.
Г. от бездомно куче на 18.05.2022г. в района на детската градина в с.И., община С., ведно
със законната лихва от 18.05.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 249,20
лева (двеста четиридесет и девет лв. и 20 ст.) за направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната сума от 5000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“*****“, № *, представлявана от кмета на
общината Е. Д. И., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. Г., с ЕГН-**********, от с.И., община С.,
ул.“Г.С.Р.“, № *, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лв.), съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на сина му Б.
Б. Г. от бездомно куче на 18.05.2022г. в района на детската градина в с.И., община С., ведно
със законната лихва от 18.05.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 60 лева
(шестдесет лв.) за направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до претендираната сума от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Б. Г., с ЕГН-**********, действащ чрез своята майка и законна представителка
И. К. Г.; И. К. Г., с ЕГН-**********, и Б. Т. Г., с ЕГН-**********, и тримата от с.И.,
община С., ул.“Г.С.Р.“, № *, ДА ЗАПЛАТЯТ на община С., с адрес-с.С., п.к.****,
пл.“******“, № *, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., сумата от 933,33 лева
(деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.) за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА община С., с адрес-с.С., п.к.****, пл.“******“, № *, представлявана от кмета на
общината Е. Д. И., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. М. Г. от АК-Б.град, с личен адв.№
*********, с адрес на кантората-гр.С., ул.“М.“, №**, сумата от 1180 лева (хиляда сто и
осемдесет лв.), съставляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищците по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА община С., с адрес-с.С., п.к. ****, пл.“******“, № *, представлявана от кмета на
7
общината Е. Д. И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 140 лева
(сто и четиридесет лв.), съставляваща държавна такса и сумата от 148,40 лева (сто
четиридесет и осем лв. и 40 ст.), съставляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Б.град в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8