№ 41
гр. Враца, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело №
20231400900083 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК от "Първа
инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана по пълномощие от юрисконсулт А. И., срещу Д. К. Т., ЕГН
**********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за издаване на
кредитна карта №***/10.02.2005г. и анекси към него от 30.01.2007г. и от
16.10.2007г. ищецът е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 20 000лв. Поради невнасяне на
погасителните вноски и просрочие с покана от 17.11.2021г. ответникът е
уведомен за размера на просрочените задължения и за това, че в случай на
непогасяване на същия банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем и ще пристъпи към принудително събиране на сумите.
Ищецът сочи, че на основание чл.13.1.1 от ОУ банката е обявила кредита
за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.10.2022г. Сочи също, че въз
основа на негово заявление по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката същата се е снабдила със заповед за
изпълнение и с изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№1477/2022г. на РС-
Козлодуй, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.
№644/2023г. на ЧСИ И. Ц., рег.№*** на КЧСИ.
1
Нататък в исковата молба се сочи, че длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, с което е обоснован правния
интерес от предявяването на иск, който по отношение на претендираните
лихви е частичен и обхваща период до 3 години от датата на подаване на
заявлението – 21.10.2022г., и с който се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 31 328.09лв., от която 20
000лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта
№***/10.02.2005г., Анекс от 30.01.2007г. и Анекс от 16.10.2007г., 11
173.65лв. – договорна лихва за периода 20.11.2019г. до 03.10.2022г., вкл.
94.44лв. – законна лихва за периода от 04.10.2022г. до 20.10.2022г. и 60лв.
към 15.02.2022г. – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата. Иска се присъждане на сума в общ размер на 1 353.12лв.,
представляваща направени от ищеца разноски в заповедното производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск.
В отговора се сочи, че предявеният иск черпи основанието си от договор
за издаване на банкова карта и анекс към него от 30.10.2007г., с който срока
на договора и ползването на овърдрафта е удължен до 10.02.2009г., след
което не е сключван друг анекс за продължаване на срока след посочената
дата, от което и позовавайки се на чл.430, ал.3 ТЗ, ответникът черпи
аргумент, че подобна клауза, касаеща срока на договора, е нищожна.
Възражението на ответника е, че не дължи сумите по изпълнителния
лист поради това, че е погасил същите, както и поради погасяването на
задълженията поради изтекла давност.
Ответникът сочи, че от представеното от ищеца извлечение за размера
на дълга е видно, че последно усвояване на кредита е извършено на
19.07.2015г., а последното погасяване е от същата дата, докато твърдението в
исковата молба е, че длъжникът е в просрочие от 19.04.2014г., въпреки което
картата не е била блокирана и повече от 12 месеца е била активна.
Според ответника между 19.07.2015г. и 20.10.2022г. ищецът е
бездействал и не е предприел действия за удовлетворяване на вземанията си.
Възражение за давност ответникът прави и по отношение на подписан като
2
обезпечение по договора запис на заповед.
Чрез юрисконсулт И. ищецът е подал допълнителна искова молба, с
който оспорва наведените в отговора възражения.
В допълнителната молба се цитират конкретни клаузи от договора за
издаване на кредитна карта, от сключените към него анекси и от Общите
условия в подкрепа на твърдението, че срокът за погасяване на банковия
кредит овърдрафт е подновяван автоматично, тъй като никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на договора. Ищецът сочи и договорните
клаузи, уреждащи правото на банката да променя общите си условия, както и
тези, уреждащи обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Според ищеца възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е неоснователно, като изтъква, че до обявяването на кредита за
предсрочно изискуем титулярът не отправил предизвестие за прекратяване на
договора и до датата на предсрочната изискуемост кредитът е с ненастъпил
падеж и давност по отношение на главницата не е започвала да тече.
В допълнителната искова молба се коментира възражението на
ответника за наличие на неравноправни клаузи.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който оспорва
допълнителната искова молба.
В отговора се поддържа, че е нарушен §5 от ПЗР ЗПК, тъй като липсва
уведомление по реда на този закон, доколкото се касае за безсрочен договор
за овърдрафт.
Нататък в допълнителния отговор се цитира практика на ВКС и решение
на Окръжен съд-Враца по друго дело.
Ответникът поддържа възражението за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца по процесния договор.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба е представен Договор за издаване на кредитна карта
№***/08.02.2005г., с който ищецът е приел да издаде на името на ответника
като картодържател кредитна карта Visa, Gold с разплащателна сметка
№**********, водена от "Първа инвестиционна банка"АД, с банков код ***.
3
С този договор банката предоставя на картодържателя банков кредит
овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 20 000лв., който
може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално
устройство АТМ или ПОС.
В чл.3 от договора е постигнато съгласие, че кредитната карта се издава
със срок на валидност до 08.02.2007г., който е и краен срок за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен.
Картодържателят е поел задължение да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издавани и ползване
на международни кредитни карти Visa, Gold.
Страните са уговорили за предоставения овърдрафт картодържателят да
заплаща на банката фиксиран лихвен процент в размер на 1.25% на месец,
който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху
дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края
на предходния отчетен период и непогасени на падежи, като при изцяло
усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент,
начисляван по договора, се равнява на годишна лихва в размер на 15%.
В договора е посочено, че с подписването му картодържателят
декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за издаване
на кредитна карта Visa, Gold и тарифата за такси и комисиони на банката и
приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във
връзка със сключването и изпълнението на договора.
С исковата молба са представени и два анекса, сключени по процесния
договор за издаване на кредитна карта.
С първия от тях от 30.01.2007г. страните са постигнали съгласие за
продължаване на срока за ползване на овърдрафта до 10.02.2009г., като
ответникът е декларирал, че е запознат и приема измененията и допълненията
на Общите условия на "Първа инвестиционна банка".
Вторият анекс е сключен на 16.10.2007г. и с него по искане на титуляря
банката е приела да издаде към откритата на негово име разплащателна
сметка IBAN BG *** револвираща международна кредитна карта с чип VISA
Gold, с която се заменя предишната такава. В чл.2 от анекса е посочено, че
срокът за погасяване на предоставения банков кредит овърдрафт е съгласно
4
договора, като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на банката. Съгласно уговорката в чл.4
титулярят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и
при условията на Общите условия. В чл.5 е обективирано съгласие на
страните, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано в края на последния отчетен период, титулярят
заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода годишна
лихва в посочени в текста размери. Съгласно уговорката в чл.7 договорът се
променя както следва: "За предоставения овърдрафт титулярят ползва
гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа
титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна
сметка, формирано но края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху дебитното салдо".
По делото са представени Общи условия на "Първа инвестиционна
банка"АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип MASTERCARD и VISA. В чл.10.1 от тях е предвидено, че
титулярят се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден,
ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението по картова сметка, а съгласно
т.1.1.б.з) минимална погасителна вноска е сумата, която титулярят е длъжен
да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до
датата на падежа, и представляваща 3% от дебитното салдо по сметката
/сумата за пълното погасяване/ към последния ден на отчетния период, но не
по-малко от 10.00 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е
по-малък от 10.00 лева. Съгласно чл.1.1.б.н) от Общите условия "падеж" е
датата, на която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по
сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска, за дата на
падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на
падежа е първият следващ работен ден.
Ищецът е представил констативен протокол на ЧСИ И. Ц., съставен по
депозирана от "Първа инвестиционна банка"АД покана за предсрочна
изискуемост с цел извършване на връчване на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ. В
поканата, с която ищецът е поканил ответника в срок от 5 работни дни да
заплати сумата 55 163.59лв., включваща 20 000лв. просрочена главница и 30
163.59 просрочени лихви по процесния договор, е посочено, че след
5
изтичането по определения в нея срок банката ще счита ползвания кредит за
изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е връчена лично на ответника на
07.03.2022г.
От приложеното ч.гр.д.№1477/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй
се установява, че по заявление на ищеца от 21.10.2022г. е издадена заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, с
която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 20 000лв.,
представляваща главница за период от 13.05.2008г. до 19.07.2015г., ведно със
законната лихва за период от 15.11.2022г. до окончателното й изплащане,
сумата 94.44лв., представляваща лихва за периода от 04.10.2022г. до
20.10.2022г., сумата 35 880.43лв., представляваща договорна лихва за период
от 19.03.2014г. до 03.10.2022г., сумата 2 507.29лв., представляваща мораторна
лихва за период от 08.04.2014г. до 20.07.2015г., сумата 100.00лв.,
представляваща такса за период от22.07.2013г. до 22.07.2014г., сумата
60.00лв., представляваща друго допълнително вземане за период от
15.02.2022г., както и за направените в заповедното производство разноски. С
Разпореждане №45/17.01.2023г. районният съд е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, като вместо
посоченото в заповедта "сумата 20 000лв., представляваща главница за
период от 13.05.2008г. до 19.07.2015г., ведно със законна лихва за период от
15.11.2022г. до изплащане на вземането" да се чете "сумата 20 000лв.,
представляваща главница да период от 13.05.2008г., ведно със законна лихва
за период от 21.10.2022г. до изплащане на вземането".
На 20.04.2023г. длъжникът е подал пред Районен съд-Козлодуй
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, при което с
разпореждане от 29.06.2023г. съдът е указал на "Първа инвестиционна
банка"АД, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за
вземането си. Искът е предявен в предвидения в процесуалния закон
преклузивен срок.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения не се оспорват
от страните и се възприемат от съда.
В първоначалното си заключение вещото лице сочи, че на 13.01.2011г.
ответникът е внесъл на каса в ищцовата банка сумата 19 316.27г., с която е
6
погасил изцяло задължението си по процесния овърдрафт за периода от
17.02.2005г. до 13.11.2011г. За периода от 13.01.2011г. до 26.08.2018г.
размерът на усвоените суми е 45 133.91лв., като последното извършено
усвояване по кредита е на 19.07.2015г. в размер на 639.03лв., с което е
начислена лихва по дебитно салдо до посочената дата. В заключението са
направени изчисления на лихвения процент.
При проверката си вещото лице е установило, че по решение на банката,
за да се намали тежестта за клиента, считано от 20.07.2015г. е деактивирано и
спряно начисляването на наказателна лихва, като е начислявана само
договорна такава в размер на 18.64%. На 26.08.2015г. с вальор от 20.07.2015г.
задължението по кредита в общ размер 32 121.52лв., от които 20 000лв.
главница и 12 121.51лв. лихви по картовата разплащателна сметка, и закрито
на основание "преоформяне на дълг Кредит №***" на името на ответника,
като последното извършено плащане по кредита преди да се осчетоводи
деактивирането на кредитната карта, е на 11.08.2015г. в размер на 300лв.
Експертизата е установила, че след 26.08.2015г. има извършени три
погасявания, последното от които е на 16.11.2015г., общо в размер на 900лв.
Заключението на експертизата е, че процесният кредит е в просрочие от
19.03.2014г., а общият дълг на ответника към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 31 328.09лв.,
от които 20 000лв. главница, 11 173.65лв. договорна лихва за периода от
20.11.2019г. до 03.10.2022г., 94.44лв. законна лихва за периода от 04.10.2022г.
до 20.10.2022г. и 60лв. разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост.
В с.з. на 05.02.2024г. вещото лице Л. обяснява, че посоченото в
заключението закриване на задължението и преоформяне на дълг по кредит е
взетата от банката счетоводна операция, след което задължението е
прехвърлено по друга вътрешна сметка, за която на експертизата не е
предоставена информация. Вещото лице пояснява, че под израза
"преоформяне" следва да се разбира деактивиране на кредитната карта и след
тази дата /26.08.2015г./ ответникът не е теглил никакви суми.
Вещото лице е изготвило и допълнително заключение, което също не се
оспорва от страните и се възприема от съда.
В допълнителното заключение се сочи, че за периода от 08.02.2005г. до
7
19.01.2011г. /след като, видно от посоченото в първоначалното заключение,
ответникът внася сумата 19 580лв. и погасява изцяло задължението си по
кредита/ размерът на усвоените суми е 38 900лв., а за периода след тази дата
– 20 510лв. Първото извършено усвояване на кредита чрез теглене в брой от
банкомат е на 17.02.2005г. в размер на 2 000лв., а последното – на 29.03.2012г.
в размер на 1 800лв. Размерът на внесените суми по кредита за периода от
сключване на договора – 08.02.2005г. до 21.10.2022г. – датата на подаване на
заявлението е 64 317.34лв. С внесените суми за първия период от 08.02.2005г.
до 19.01.2011г. в размер на 50 404.94лв. са погасени всички усвоени суми,
дължими по кредита, в т.ч. усвоените суми за главница чрез теглене в брой от
банкомат, начислени договорни и наказателни лихви и такси в конкретни
посочени в заключението размери. В Приложение №1 от заключението са
описани по дати усвоените суми чрез теглене в брой на банкомат,
начислените лихви и такси, внесените суми и направлението на погасяване на
задълженията за периода от 08.02.2005г. до 19.01.2011г.
Вещото лице е установило, че с внесените суми за втория период от
20.01.2011г. до 21.10.2022г. в размер на 13 912.40лв. са погасени суми за
усвоена главница в размер на 1 758.94г., договорни лихви от 21.07.2011г. до
19.04.2014г. в размер на 9 985.18лв., такси за периода 21.07.2011г. до
19.03.2014г. в размер на 767.28лв. и наказателни лихви за периода от
06.10.2011г. до 06.03.194г. в размер на 1 401лв. Както и в първоначалното си
заключение вещото лице сочи, че последното извършено от ответника
погасяване за задължения по кредита е с дата 16.11.2015г. в размер на 300лв.,
с което е погасено частично задължението за договорна лихва към
19.04.2011г.
Нататък в заключението се сочи, че на основание чл.8.1.2 от Общите
условия, че тъй като в периода от 20.06.2012г. до 11.03.2014г. не е имало
погасявания по овърдрафта, в резултат от което са формирани задължения за
лихви и такси за периода от 20.06.2012г. до 19.10.2012г. в размер на 1
248.94лв., същите са били начислени към разрешения овърдрафт за главница,
която към 20.06.2012г. е в размер на 18 751.06лв., а към 19.10.2012г.
задължението за главница е в размер на 20 000лв.
Вещото лице се произнася, че размерът на задълженията на ответника
към 20.07.2015г. – датата на счетоводното прехвърляне на задължението по
8
друга партида с включени плащания до 16.11.2015г. /датата на последното
извършено плащане/ е общо 31 221.51лв., от които 20 000лв. – разрешен
овърдрафт, 7 486.98лв. – договорна лихва за периода от 19.04.2014г. до
19.07.2015г., 1 127.24лв. – такси картови операции за същия период, 2
507.29лв. – наказателни лихви от 08.04.2014г до 20.07.2015г. и 100лв. –
годишна такса за поддръжка.
В Таблица №3 от допълнителното заключение се съдържа справка за
внесените от ответника суми за периода от 20.01.2011г. до 16.11.2015г., и от
нея е видно, че последното погасяване по кредита е с дата 16.11.2015г. в
размер на 300лв.
По въпроса за извършеното от ищеца на 26.08.2015г. преоформяне на
дълга в допълнителното заключение се сочи, че същото е направено с вальор
от 20.07.2015г. и представлява само счетоводно записване, с което
задължението се прехвърля по друга партида за главница №038****** в
размер на 20 000лв. и за лихви в размер на 12 121.51лв. - по друга партида. С
преоформянето на дълга не е променен номера на договора и IBAN на
разплащателната сметка на ответника, която не е закрита и е действаща.
Сумите от извършените от ответника последни три плащания от 08.09.2015г.,
22.10.2015г. и 16.11.2015г. от по 300лв. са внесени по разплащателната му
сметка.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото е безспорно установено, че страните са били във валидни
договорни правоотношения по договор за издаване на кредитна карта, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника като картодържател
банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка, като е
предвидено, че тези отношения се уреждат от Общите условия на банката,
чиито относими клаузи са цитирани по-горе в мотивите.
Процесният овърдрафт е договор за банков кредит и има своята легална
дефиниция в чл.430 ТЗ, според която банката отпуска за заемателя парична
сума, която той е длъжен да върне след изтичането на срока. Договорът е
действителен като сключен в изискуемата от закона форма и страните по него
са постигнали съгласие по съществените му елементи – размер на кредита,
начин на погасяване на вноските и срок на издължаване чрез препращане към
9
Общите условия на банката, приети изрично от ответника като приложими за
уреждането на отношенията във връзка с ползването и погасяването на
кредита. Предвид уреденото в чл.19.1.1 от Общите условия автоматично
удължаване на срока на договора при липса на волеизявление на някоя от
страните за неговото прекратяване, същият е бил действащ през целия исков
период.
Договорът за овърдрафт се ползва по разплащателна сметка на
кредитополучателя като допустимо надвишение над салдото /остатъка/ по
нея. Овърдрафтът може да се определи като ползване на парични средства в
разрешен от банката лимит над собствените месечни постъпления. По тази
сметка става усвояването му и от нея той се погасява. При този вид кредит
следва да има парични постъпления по сметката всеки месец. Начисляването
на лихви става само върху използваната сума, а погасяването на овърдрафта
става автоматично в момента, когато в сметката постъпва сума. Кредитът
овърдрафт може да се ползва изцяло или на части, като се погасява при всяко
постъпление по разплащателната сметка, и заемателят има право отново да
усвоява суми в рамките на договорения максимален кредитен лимит и в
рамките на срока на договора, в който банката и длъжна да предоставя
средства до този лимит. Следователно със сключването на този договор на
заемателя се предоставя възможност по време на действието му да усвоява
суми по разплащателната сметка не само до наличните собствени средства, но
и до определената договорена сума над този размер /разрешен кредитен
лимит/. Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои
наведнъж, при съответното погасяване на част от сумата може да се правят
последващи усвоявания до размера на разрешения лимит, породи което към
подобен вид договори няма погасителен план.
В разглеждания случай поетото от ответника задължение по процесния
договор е да осигурява ежемесечно средства в размер на минимална
погасителна вноска, определена като процентно съотношение от усвоената
сума, като за дата на падежа се смята всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
В чл.13.1.1 от Общите условия, приети безусловно от ответника, е
предвидено право на банката да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем, когато титулярят не извърши което и да е плащане за
10
срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е
станало изискуемо.
От неоспорените от страните и възприети от съда заключения на
счетоводната експертиза по делото е безспорно установено, че последното
извършено от ответника усвояване на сума от овърдрафта е на дата
29.03.2012г., а последната погасителна вноска е с дата 16.11.2015г.
Поканата на ищеца, отправена до ответника за погасяване на всички
дължими по договора суми, е връчена на 07.03.2022г. и кредитът е станал
изцяло и предсрочно изискуем на 13.03.2022г.
При тези безспорни по делото факти спорът се концентрира върху
въпроса за момента, в който е настъпила изискуемостта на задълженията на
ответника, съответно от кой момент е започнала да тече погасителната
давност, на която същият основава въведеното правопогасяващо възражение.
Вземанията на банката по договор за кредит, какъвто е кредитът
овърдрафт, не са такива за периодични плащания, тъй като са за едно
неделимо вземане. По аргумент от чл.66 ЗЗД при договорено връщане на
кредитната сума на отделни погасителни вноски е налице изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, т.е. частични плащания на едно
задължение, при което приложимата погасителна давност е тази по чл.110
ЗЗД. Това становище е възприето в множество решения на състави на ВКС –
Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г., ІV г.о., Решение
№38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г., ІІ т.о., Решение №45/17.06.2020г. по
т.д.№237/2019г., ІІ т.о. и др. Застъпеното в тези решения становище е, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната погасителна вноска. Мотивите са, че съгласно
чл.114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок е моментът на
настъпване на изискуемостта на вземането на вземането на кредитора, тъй
като тогава той може да търси изпълнение. Затова неупражняването на
правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на
принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото
между страните съгласие, което има за тях силата на закон. За съответната
11
част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В случая
не става въпрос за предложено от страна на длъжника изпълнение на части
без съгласието на кредитора /чл.66 ЗЗД/, а за разсрочено изпълнение на
задължението за заплащане на главницата по кредита, за което страните са
постигнали съгласие още при сключването на договора. Т.е. не може да се
приеме, че от една страна кредиторът има право да търси изпълнение чрез
плащане на съответната част от вземането /погасителна вноска/, но от друга
страна неговото бездействие да не доведе до течение на давностния срок за
тази част от вземането. По тези съображения следва да бъде направен краен
извод, че давностният срок за вземането за главница е общият давностен срок
по чл.110 ЗЗД, а този за вземането за лихви – тригодишният срок по чл.111,
б.в" ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че както към датата на
обявеното от ищеца настъпване на предсрочната изискуемост, така и към
датата на подаване за заявлението за издаване на заповед петгодишният
давностен срок по отношение на вземанията за главница е изтекъл. Чл.119
ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, при което са погасени и
вземанията на ищеца за лихви, следователно предявените обективно
съединени искове следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** срещу Д. К. Т., ЕГН **********,
12
с адрес *** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че дължи сума в общ размер 31 328.09лв., от която 20 000лв. –
главница по Договор за издаване на кредитна карта №***/10.02.2005г., Анекс
от 30.01.2007г. и Анекс от 16.10.2007г.; 11 173.65лв. – договорна лихва за
периода от 20.11.2019г. до 03.10.2022г., вкл. 94.44лв. – законна лихва за
периода от 04.10.2022г. до 20.10.2022г., вкл. и 60лв. към 15.02.2022г. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2022г. до окончателното
й изплащане, за които по ч.гр.д.№1477/2022г. по описа на Районен съд-
Козлодуй е издадена заповед за изпълнение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНТЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК *** да
заплати на Д. К. Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 1 500лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13