Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Д., 05.06.2**7г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Д.,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав в публично заседание проведено на четвърти
май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ
…………………………………………
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№**84 по описа за 2**6г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по **ова молба на В.М., ЛНЧ **********,***, чрез
упълномощения адвокат Б.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу **” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на **: гр.Д., ул. **, представлявано от Г.А.Л.. **овите претенции са с правна квалификация чл. 144, ал.7 от ТЗ във връзка
с чл. 286 от ЗЗЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че от 2000 г. до средата на 20** г. е бил ** на **
на **те, ** и представляващ ответното дружество и е получавал месечно
възнаграждение в размер на **.00 лева. На **.**.20** г. В.М. е отправил до
ответника **ане да бъде освободен от заеманата длъжност – ** на ** на **те,
което станало със заличаването му на 11.08.20**г. в ТР. По взаимна уговорка
между страните М. продължил да изпълнява задълженията си до **.09.20** г.,
поради което претендира заплащане на възнаграждение за месеците юли и август 20**
г. в общ размер на 8000 лева. Отправил нотариална покана до ответника за
заплащане на дължимата сума, но до настоящия момент същата не е заплатена. В
първото по делото заседание на 23.06.2**6 г. по реда на чл. 143 ГПК, М. чрез
процесуалния си представител уточнява, че има сключен договор за ** между него
и тогавашния ** на дружеството, но договорът е в държание на ответника, поради
което не може да го представи и в тази връзка моли съдът да задължи **” ЕАД да
депозира договора. Отделно от това, ищецът заяви, че е изпълнявал длъжността си
и след **.**.20**г. и е ходил на ** до края на октомври 20** г., като за
месеците юли и август не е получавал възнаграждение, което е в размер на по **
лева месечно, или общо 8000.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна
депозира отговор, в който не се оспорва, че М. е бил ** на **“ ЕАД и е получавал възнаграждение в
размер на ** лева. Счита, че е освободен от заеманата длъжност - ** на ** на **те
и ** с решение на едноличния ** на капитала на дружеството на 24.**.20**г., а
на **.**.2**7г., ищецът е подал молба да бъде освободен от поста си, като
молбата му имала ** между страните. Ответникът оспорва изцяло твърдението, че М.
е продължил да изпълнява задълженията си с нормално работно време до **.09.20**
г. В случай, че се приеме за основателна **овата претенция, ответното дружество
предявява в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземането,
което **“ ЕАД има срещу В.М., произтичащо от договор за цесия между **
дружество **“ ЕАД, с който първото юридическо лице прехвърля на второто
вземането си спрямо М., основаващо се на неположена грижа от него като ** на „**“
в размер надхвърлящ 8000 лева.
Съдът след
запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната
фактическа обстановка по главната **ова претенция:
В.М.
е бил ** на ** на **те и ** на дружеството **“ ЕАД, за периода от **г. до ** на длъжността му /**.**.20**г./
и е получавал месечно възнаграждение в размер на ** лева, като за месеците юли
и август 20** г. **“ ЕАД, не е извършвало плащане. Гореизложените факти са
отделени като безспорни между страните в първото по делото съдебно заседание.
Договор за ** не е подписван между страните
и няма представен по делото.
Като писмено доказателство по делото е
приет документ /л.6-7/, изготвен от В.М. на **.**.20** г., от който се
установява, че същият в качеството си на ** на ** на **те /в **а от ** на **** **
е преведено „** на **ния съвет”, което съдът намира за **ова неточност на **а,
дължаща се на обстоятелството, че **ачът не е запознат с правната терминология/
на процесното дружество подава ** си от горепосочената длъжност. В този
документ се съдържа изявление, че ** има **, но въпреки това последният остава
на разположение за всички изпълнения, необходими за предаването на длъжността
на новия **.
По
делото е представена и приета и нотариална покана от ищеца /л.11/, адресирана
до **я на **“ ЕАД – М. **, връчена на 22.**.20**г., видно от удостоверяването
извършено от нотариус Р.Г., вписан с рег. №** на НК и с район на действие
Районен съд, гр. Д.. В нея се посочва, че по взаимна уговорка В.М. е останал на
** до **.09.20** г., но не е получил полагащото му се възнаграждение за месец
юли и август 20** г., поради което приканва дружеството да му изплати дължимата
сума в размер на 8000 лева в седмодневен срок от получаването на поканата.
Представен
по делото е и отговор на нотариална покана /л.25-**/, връчена на 13.**.2**6 г
на адв. Б.Б.-пълномощник на ищеца, видно от удостоверяването на нотариус К.К.,
вписана с рег. №** на НК и с район на действие Районен съд, гр. В., от който се
установява, че **“ ЕАД, оспорва
дължимостта на претендираните възнаграждения за месец юли и август 20** г. в
общ размер на 8000 лева, тъй като М. не е изпълнявал задълженията си като ** на
** на **те и ** на дружеството и че същият няма сключен договор за **.
Посочва се още, че все още тече проверка за дейността на М. като ** на
процесното дружество. Отделно от горното, ответникът в отговора на поканата
уведомява ищеца за извършената цесия между ответното дружество и ** юридическо лице „**” за сумата от 8000 лева
и поканва М. да му заплати визираната сума в седмичен срок от получаване на
поканата, а в случай, че ищецът успее да докаже, че **” ЕАД му дължи въпросните
8000 лева, то по отношение на тях ще бъде **равено възражение за прихващане.
Събрани
са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.С.Г., относно факта на
упражняване от ищеца на дейността му като ** и ** за процесния период. В
съдебно заседание проведено на 22.11.2**6г. /л.**2-**3/, свидетелят заявява, че
през 20** г. е **л във фирма „**“ ЕООД като ** на господин М.. Сочи, че посоченото
по-горе дружество има офиси в гр.Д. и в гр. Т., там се помещавали канцеларии,
счетоводства, а производствените цехове били в Д. и в Т.. С.**л на длъжността **
на ищеца от 20**г. до октомври 20**г. като ** В.М. *** и обратно в работните дни, /без събота и
неделя/, за да може последният да си изпълнява задълженията като **. Посочва,
че ищецът посещавал офисите на „**” ЕООД в гр.Т. и в гр.Д. до края на месец
октомври с пълно работно време. Заявява, че не знае каква точно ** е вършел г-н
М., но като цяло следял за качеството на продукцията, а ** произвеждала **. Свидетелят
посочва следното: „Всяко лято ** в **.” Твърди, че през лятото на 20**г. бил в **
за около 20 дни, но не си спомня точно кога, през кой от летните месеци е
ползвал **ата си.
По делото са приети като писмени
доказателства: протокол от заседание на ** на **те на **” ЕАД, /включващо М. **,
Г.Л.и „**” ЕООД, последното дружество представлявано от В. М./ от **0/, от
който се установява, че се избира за изпълнителен ** и председател на ** на **те
на дружеството - М. ** и се възлага представителството на **” ЕАД на
горепосоченото лице и решение от 24.**.20**г. на едноличния ** на капитала на **”
ЕАД – В. М. /л.239/, с което се освобождава от длъжност един от **овете на **
на **те на дружеството, а именно: В.М. и се избира на негово място М. **, като мандатът на новия
съвет е 5 години.
По делото е **а ССчЕ. От заключението на
вещото лице по нея /л.230-238/ се установява, че от ответното дружество при
изготвяне на експертизата на експерта е бил представен договор от 25.11.**г.,
сключен между ** на **те на **” ЕАД, представляван ог Г. Л.от една страна и В.М.,
от ** на осн. чл.235, ал.2 от ТЗ, съгласно която норма: „Съветът на **те, съответно **ният
съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството.
Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.” Размерът на брутното
месечно трудово възнаграждение, което ищецът е получавал от ответното дружество
през ***.00 лв., а нетното трудово възнаграждение е било в размер на **.50 лв.
Експертът е изложил, че никоя от страните по делото не му е представила сключен
договор за извършване на ** като ** на ** на **те. Ищецът е бил осигуряван като
** на „**” ЕООД на максималния осигурителен праг, а от **” ЕАД за периода от м.
декември **г. до м. юни 20**г. е подавана информация за получени възнаграждения
от ищеца за сумата от **.00 лв. Към момента на изготвяне на експертизата /м.VІ.2**6г./
не са били налице осчетоводени неизплатени възнаграждения на В.М. като **а на
ответното дружество.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
по ССчЕ като обективно, пълно, неоспорено от страните и кореспондиращо с
останалия събран по делото доказателствен материал.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема
следното от правна страна по отношение на главната **ова претенция:
Съгласно
чл. 235а. (Нов - ДВ, бр.
84 от 2000 г.): „Договорите между едноличния ** на капитала и дружеството,
когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.” Безспорен факт по делото е, че В.М. е бил едноличен
** на капитала на **” ЕАД, ** на ** на **те, ** и ** в период м.ХІІ.**г. до **.**.20**г.
**то, което се създава между **я и управляваното дружество има мандатен
характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. В
този смисъл решение № 306/25.06.2**2 г. по гр.д. № 1387/2**1 г. на ІV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове. Релевантни в настоящия случай са
разпоредбите на чл. 141 от ТЗ и чл.280 и сл. от ЗЗД.
Поради обстоятелството, че **то има
мандатен характер следва да бъде установено по реда на пълно и главно доказване
изпълнението на възложената поръчка, аргумент от чл.280 от ЗЗД. Ангажираните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.С.Г. не установяват по
безспорен начин, че е налице изпълнение на възложената ** за месеците юли и
август 20** от страна на М.. Самият свидетел посочва, че не знае какво точно е
вършел ищеца, тъй като задълженията му включвали само ** на **я на процесното дружество. Извършваните
превози на В.М. обаче не доказват изпълнение на възложената му **. Настоящата
инстанция не кредитира показанията на свидетеля И. Г. и поради фактът, че
същият е бил ** на ** фирма – „**” ЕООД, а не на процесната - **“ ЕАД, както и
предвид това, че през лятото на 20**г. свидетелят е бил в ** /по негови
признания/.
Липсата на доказване на гореизложения факт
води до извод, че **овата претенция на М. е неоснователна и подлежи на
отхвърляне. Отделените като безспорни факти по делото, а именно: че ищецът е
бил ** на ** на **те, ** и представляващ ответното дружество в периода от **г.
до 20**г., че е получавал месечно възнаграждение в размер на ** лева и че за
месец юли и август 20** г. процесното дружество не му е извършило плащане, не
водят до извода, че по реда на пълно и главно доказване претенцията се явява
основателна и доказана, поради което да подлежи на уважаване. **ротив, за
уважаването й ищецът е следвало да установи изпълнение на възложената ** за
процесния период. Ангажираните гласни доказателства не доказват горепосочения
релевантен факт. По делото не бе
представен нито един писмен документ /заповед, отчет, или др./, изхождащ от М.
/освен ** му от **.**.20**г./, от който да е видно, че в рамките на процесните
60 дни /юли и август 20**г./ ищецът е осъществявал на практика задълженията си
като ** на дружеството.
За по-голяма акуратност на изложеното, следва
да се посочи, че въпреки изложените твърдения на М. за наличието на сключен
договор за ** между него и тогавашния ** на дружеството, че договорът е в
държание на **” ЕАД, липсва доказване на този факт, макар че съдът е задължил
ответникът да представи въпросния договор и го е предупредил за правните
последици от неизпълнение на разпореждането. Отделно от това, настоящият
съдебен състав имайки служебно достъп до фирменото дело на процесното дружество
също сам е **равил проверка по него и е установил, че няма приложен такъв
договор /единствено е намерен договор за търговско ** от 24.**.20**г., сключен
между **” АД /дружеството е променило правната си форма от АД на ЕАД, считано
от **г./ и В. М., последният в качеството му на ** - л.**5-**8/.
На запитване на съда до ТД на **-В., офис Д.,
дали се съхранява, ако въобще е бил представен в дирекцията договор за ** между
страните по делото, е отговорено /л.339/, че при **равената проверка в
информационният масив на институцията за В.М. е установено, че: първо,
гражданските договори не подлежат на регистрация в системата на ** и този тип
договори се сключвали по реда на чл.280-292 от ЗЗД и лицето по него не се
регистрирало като самоосигуряващо се и второ, за периода от **г. до 20**г.
имало данни, че В. М. се осигурявал като представляващ **” ЕАД.
Съгл. чл.141, ал.7 от ТЗ: „Отношенията между
дружеството и **я се уреждат с договор за възлагане на **то. Договорът се
сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от
общото събрание на съдружниците или от едноличния **.” Писмената форма на
договора за ** предполага валидността му. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №**0/29.05.20**г. по гр. д. №5****г., ІV г.о. на ВКС е посочено, че:
„договорът за ** на търговско дружество има смесен характер, той съдържа
елементи от договора за поръчка и договора за изработка, защото включва в
съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни
действия. Договорите за поръчка и за изработка са неформални, но договорът за ** на търговско дружество е
уреден в **я закон като формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва
по принцип възможността за сключването и продължаването на действието му (което
съставлява изменение) чрез конклудентни действия. Посоченото правило обаче
не е абсолютно, то търпи изключения в две посоки: на първо място, независимо от
това дали ще се приеме, че договорът за ** е търговска сделка, след като
неговата утежнена форма за валидност е уредена в **я закон, по отношение на
същото из**ване ще важи и правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, че страната не може
да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, а такова неоспорване е налице
винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора; и на следващо място,
договорът за ** урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество
и **я, тези отношения възникват от извършените в писмена форма избор от
съответния орган на дружеството и съгласие на **я, като основното им съдържание
е уредено в закона (правомощията на **я и обема на представителната му власт).
С договора за ** може да бъдат уредени поемането на задължение за постигане на
определен стопански резултат, ** на **я и други детайли на отношенията им, но
без да се засяга установеното в закона съдържание на договора нито решенията на
общото събрание (**р. това за определяне на размера на **). Договорът за ** е
изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на **я.
Сключването му не е предп** за конституирането на органа на дружеството, тъй
като основната част от отношенията са уредени в закона, той е срочен, защото
изборът на ** е срочен и влиза в сила от вписването на **я в **я **, защото,
макар отношенията между **я и дружеството да са вътрешни, от вписването се
пораждат правомощията и представителната власт на **я по отношение на третите
лица. Сключването на договор за ** е правна възможност, от която страните могат
да се възползват по свое желание. На възможността отношенията, възникнали от
първоначалния избор на ** да продължат да се осъществяват и след изтичането на
срока на избора трябва да съществува и възможност сключеният във връзка със
същия избор договор за ** да продължи да урежда отношенията им, затова, ако
избраният ** продължи да изпълнява задълженията си след изтичането на срока –
до избора на нов **, отношенията между него и дружеството продължават да се
уреждат от договора за ** с изтекъл срок докато трае фактическото изпълнение на
задълженията. Същото важи и ако **ят
бъде преизбран за нов срок – до сключването на нов договор за **, страните ще
бъдат обвързани от уговорките на договора за ** с изтекъл срок.”
Липсата на писмен договор за ** между **” ЕАД
и ищеца представлява още едно основание, установяващо недоказаността на **овата
претенция.
Поради изложените изводи, ирелевантно се
явява обсъждането на обстоятелството: от коя дата се смята прекратено мандатното
** между страните, дали от 24.**.20**г., когато е взето решение на едноличния **
на капитала на **” ЕАД за освобождаване от длъжност на В.М. като ** на ** на **те
на горепосоченото дружество /л.239/, или от **.**.20** /подаване на ** от
страна на ищеца – л.6-7/, или от 24.**.20**г., когато с протокол от заседание
на ** на **те на **” ЕАД /л.240/ е възложено представителството на дружеството
на М. **, или от 11.08.20**г., когато е вписано в ТР по партидата на **” ЕАД
заличаването на В. М. като ** на ** на **те, ** и ** /чл.** от ТЗ/.
С оглед гореизложеното следва, че **овата
претенция се явява неоснователна и недоказана, поради което подлежи на
отхвърляне.
Именно,
предвид този изход от спора, не е налице
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалното възражение за
прихващане, въведено с отговора на **овата молба от страна на **“ ЕАД. Когато в условията на евентуалност има възражение за
прихващане по почин на ответника, съдът се произнася по него само ако уважи
главния **. Следователно, постигнатата в случая правна защита по главната **ова
претенция, а именно: отхвърляне на същата, изключва разглеждането на въведеното
в условията на евентуалност възражение за прихващане от страна на ответника.
Двете
страните в производството са по**али присъждане на сторените от тях съдебни разноски.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, такива се следват само на ответника
- **“ ЕАД и те са в размер на **80.00 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство по гр. дело №**84/2**6г.-ДРС /списък с
разноски по чл.80 от ГПК, пълномощно на л.24, фактура №358/17.06.2**6г. и **но
нареждане от 17.06.2**6г. чрез „** Банк ****”
АД/, именно тези разноски трябва да бъдат възложени в тежест на ищеца В.М., на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените **ове от В.М., ЛНЧ **********,***,
чрез упълномощения адвокат Б.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу **” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на **: гр.Д., ул. **, представлявано от Г.А.Л. за заплащане на сумата от 8000.00 /осем хиляди/
лева, явяваща се неплатени възнаграждения по договор за **, сключен между ищеца
и ответното дружество, съответно ** лева за месец юли 20**г. и ** лева за месец
август 20**г., ведно със законната лихва върху главницата от 8000.00 лв.,
считано от датата на подаване на **овата молба - **.04.2**6 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.М., ЛНЧ **********,*** и със съдебен адрес:***, да заплати на **” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на **:
гр.Д., ул. **, представлявано от Г.А.Л. сумата
от **80.00 /хиляда двеста и осемдесет/
лева, представляващи сторени разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в 14-дн. срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :