РЕШЕНИЕ № 835

 

гр. Бургас, 29.06.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

 

при секретаря VІІ гр. състав, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 90 по описа за 2009-а год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на “...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. Б., с която претендира приемане за установено, че ответникът Н.Г.Н.,***, в качеството на абонат, дължи на ищцовото дружество сумата от 361,30 лева, представляваща стойността на потребените през периода 27.02.2001-21.04.2008 год. услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода, за което парично задължение са издадени представените по делото 44 фактури, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ... год. на БРС (27.10.2008 год.) до окончателното изплащане на задължението – на основание чл. 422, ал. 1, ГПК; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

 

Процесният период на главниците е посочен в заявлението по чл. 410, ГПК – вж. цитираното ч. гр. дело, и макар в исковата молба крайната дата да е различна, съдът приема, че е налице техническа грешка (в тази насока вж. и датите на процесните фактури в исковата молба), в доклада си по чл. 146, ал. 1, ГПК по настоящото дело е посочил приетият за процесен период на вземанията.

Ответникът оспорва размера на претенциите, изразява становище, че сумите са определени едностранно и незаконно, като са начислени задължения за прекомерни количества вода, каквито ответникът не е консумирал; не ангажира доказателства.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1, ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от приложеното ч. гр. д. № ... год. на БРС, ответникът Н.Н. е легитимиран като длъжник на ищцовото ЕАД – с абонатен № 824447, и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността на потребените услуги по доставена, отведена и пречистена студена вода за периода 27.02.2001-23.09.2008 год., на обща стойност 361,30 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението с правно основание чл. 410, ГПК – 27.10.2008 год., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по цитираното дело разноски. Месечните задължения за главници са описани по приложени в настоящото дело 44 фактури. В писмения си отговор ответникът не е оспорил основанието на исковете, но е възразил срещу определения от ищеца размер на сборното задължение; твърди, че са му начислени суми за консумирана в промишлени количества вода.

По делото е изготвено експертно заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която сочи, при проверка в документацията на ищеца-ЕАД е констатирано отчетено за периода 27.02.2001-23.09.2008 год. общо потребление на студена вода за 169.7 куб. м.; сочи, че не е извършен оглед на водомера на ответника, тъй като не му е бил осигурен достъп до жилището.

В заключението си по допуснатата съдебно-икономическа експертиза вещото лице сочи, че сборният размер на задълженията за главници по представените процесни 44 фактури възлиза на 274,44 лева, като част от фактурите се отнасят за задължения за лихви – 86,86 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените установителни искове за доказани по основание. По делото не се спори, че страните са обвързани с облигационно правоотношение за доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода в жилището на ответника Н.. За процесните задължения са съставени представените 44 фактури, които не носят подпис на ответника, те удостоверяват изгодни за съставителя си факти, поради което не са годно доказателства за установяване паричния дълг на ответника Н.. Въпреки това, съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени за сумата от 274,44 лева, тъй като вещото лице по съдебно-техническата експертиза е установило факта на надлежно отразените в счетоводството на ищеца потребени от ответника количества студена вода. Съдът намира за недоказано твърдението на ответника Н., че начислението е незаконно и е извършено за промишлено потребление на вода – видно от експертизата, месечните количества вода за целия период от 2 год. и почти 7 месеца са в границите 2-18 куб. м. На следващо място, ответникът е създал пречки за събиране на доказателства чрез извършване на експертно заключение след оглед на водомера в жилището, поради което в тежест на тази страна следва да бъдат приети за установени неизгодните факти на потребените 169.7 куб. м. вода – на основание чл. 161, ГПК.

 

Въпреки доказване на исковете по основание, те следва да бъдат уважени частично по размер. В тази насока съдът основава решението си на неоспореното от страните експертно заключение по допусната СИЕ, в която е отбелязан сборният размер на вземанията за главници за процесния период – 274,44 лева, и е посочено, че в част от фактурите са отразени вземания за лихви – общо 86,86 лева. Съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 274,44 лева, а за разликата до претендираните 361,30 лева – отхвърлен като неоснователен. Отхвърлянето се налага поради факта, че ищецът не е навел съображения за дължимост на лихви и не е предявил такова свое акцесорно вземане в производството по чл. 410, ГПК или в настоящото дело – волята му е изразена само за вземания за стойността на ползвани услуги, а не и за дължими по тях акцесорни вземания за лихви, поради което съдът не дължи произнасяне по ликвидността на мораторната лихва и по изискуемостта на посочените 86,86 лева.

 

Предвид частичното уважаване на исковете, в изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 1, ГПК, молбата на ищеца за присъждане направените по настоящото дело разноски следва да бъде уважена за сума в съответен размер – 284,85 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, че ответникът Н.Г.Н., ЕГН **********,***„...” № 98, дължи на ищеца “...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., сумата от 274,44 (двеста седемдесет и четири запетая четиридесет и четири) лева, представляваща паричното задължение за услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода, потребени от ответника през периода 27.02.2001-23.09.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от 274,44 лева, считано от 27.10.2008 год. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е част от предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение № ... год., издадена по ч. гр. д. № ... год. на БРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му от 86,86 лева до претендираната главница от 361,30 лева.

 

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,***„...” № 98, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на “... ..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., деловодни разноски в размер от 284,85 (двеста осемдесет и четири запетая осемдесет и пет) лева.

 

          Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Е. Х.