РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. гр. Хасково, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102065 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от Р. А. З. с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ срещу
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр.
Хасково.
Ищцата твърди, че в периода от 01.04.1984 г. до 31.01.1986 г. работила в СП „БКС“ в
град Хасково на длъжността „счетоводител“ при пълно работно време и при щатно
заплащане по повременния метод – за осемчасов работен ден при пълна работна седмица.
Сочи, че записът на трудовия стаж в трудовата книжка не бил заверен по надлежния ред, а
разплащателните ведомости не били съхранявани в пълен обем, за да бъде издадено
надлежно удостоверение за този стаж, тоест ведомости за този период не били налични.
Същевременно процесният период от 1 г. и 10 м. бил определящ при придобиването на
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО от ищцата
през месец октомври 2022 г. Бившият й работодател „БКС“ – Хасково прекратил дейността
си без правоприемник и тъй като по организационна форма бил предприятие с общинско
участие, разплащателните ведомости на предприятието се съхранявали от Община Хасково,
която издала на ищцата Удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР с peг. индекс 94-Р-398-1#2
от 02.08.2021 г. Налице било и писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5
ЗУТОССР, а именно – трудовата й книжка № 21 издадена на 30.07.1979 г. На основание чл.
6, ал. 1 ЗУТОССР, описаните по-горе документи обуславяли допустимостта на исковата
1
претенция. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищцата за периода от 01.04.1984 г. до
31.01.1986 г. има трудов стаж от общо 1 година и 10 месеца на длъжността „счетоводител“ в
СП „БКС“ гр. Хасково.
Ответникът счита иска за допустим, поради наличието на законовите предпоставки за
предявяването му, като в случая било налице и изискуемото по чл. 6, ал. 2, т. 5, вр. чл. 6, ал.
1 ЗУТОССР „начало на писмено доказателство“ за претендираните периоди - заверени
страници от трудов договор. В с.з., чрез процесуалния си представител, изразява становище
за неговата основателност, след разпита на посочените от ищцата свидетели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 ЗУТОССР е необходимо
ищецът да представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или
не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция
на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12
КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, а в представеното и неоспорено удостоверение от
Община Хасково се сочи, че там липса информация за ищеца за процесния период.
Следователно, по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на
предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
така предявения иск. Освен това, в задължителната съдебна практика се приема, че когато от
данните, намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период или
определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за трудов стаж за
други периоди или месеци, и при данни от други документи, в случая трудова книжка, че
лицето е работило през процесните месеци при работодател/осигурител/ в хипотезата на чл.
5, ал. 2 ЗУТОССР, то следва да се приеме, че искът по чл. 1 от посочения закон е допустим –
Определение № 841/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 706/2012 г. на ВКС, IV г.о. Предвид
изложеното същият следва да бъде разгледан по същество.
В трудовата книжка на ищеца е отбелязано, че на 13.12.1983 г. е постъпил на работа
в СП „БКС“ гр. Хасково на длъжността „технически секретар", като от 01.04.1984 г. е бил
преназначен на длъжността „счетоводител“ и я е заемал до 01.02.1986 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. К. и К. А. Ж., които са
2
допустими по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗУТОССР с оглед приложените към исковата
молба копия от трудовите им книжки, и които съдът кредитира като обективни, логични,
резултат от преки и непосредствени впечатления, а и кореспондиращи както помежду си,
така и на събраните писмени доказателства, се установява, че те са работили заедно с ищеца
в СП „БКС“ гр. Хасково, като той е заемал длъжността „счетоводител" непрекъснато през
релевантния период, при 8 часов работен ден.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск е
основателен и доказан.
За да бъде уважена претенцията по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, е необходимо да се
установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие, както и
работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на
заплащане на положения труд.
В случая представената и неоспорена трудова книжка на ищеца следва да се
разглежда като писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, което
установява вероятността на претендирания от него трудов стаж. В нея са отбелязани
длъжността, работодателя, възнаграждението и съдържа всички изискуеми реквизити. При
съпоставката и съвкупна й преценка със събраните по делото гласни доказателства може да
се направи категоричен и обоснован извод, че действително през посочения в исковата
молба период ищецът е работил в СП „БКС“ гр. Хасково, като счетоводител, на пълно
работно време.
По изложените съображения съдът намира, че искът следва да се уважи, като бъде
признато за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Хасково, че Р. А. З. е полагала труд
от 01.04.1984 г. до 31.01.1986 г. в СП „БКС“ гр. Хасково, на длъжност „счетоводител“ при 8-
часов работен ден.
Въпреки този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски с оглед
липсата на изрично и своевременно заявена искане за това, а и няма право на такива предвид
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР. Съгласно чл. 9, ал. 1 от с.з. по делата за установяване
на трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, поради което такива не следва
да се възлагат на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по
отношение на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.
Хасково с адрес: гр. Хасково, ул. ”Георги Кирков” № 30, че Р. А. З., ЕГН **********, от
**************, съдебен адрес: ************, чрез адв. В. Ч., е полагала труд от 01.04.1984
г. до 31.01.1986 г. в СП „БКС“ гр. Хасково, на длъжност „счетоводител“ при 8-часов
3
работен ден.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
4