Решение по дело №7858/2017 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 681

 

гр.Бургас, 24.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7858 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.34, ал.1 от ЗС, предявен от З.И. М. против С. И. К.,***.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.650.31.2 по КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ от 58 кв. м. и мазе/партер – със същата площ, ведно с ½ ид. част от дворното място, в което е построена – поземлен имот с идентификатор 07079.650.31, с площ 548 кв. м.,  с адм. ад-рес: гр.Б ул.““ № , по силата на наследствено правоприемство – по на-следство, останало от майка им – М. Ст.К, б. ж. на гр.Б, починала на ., при равни квоти. Сочи, че не могат да уредят доброволно отношенията си по повод същия, поради което моли Съда да го допусне до делба. Заявила е и претенция по реда на чл.344, ал.2 от ГПК – за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване-то на собствената й идеална част от имота.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че се легитимира като изключите-лен собственик на имота въз основа на завещание, написано саморъчно от К, как-то и че евентуално го е придобил по давност – за времето от 2005г. до датата на подава-не на исковата молба в съда. Иска претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените с исковата молба нотариален акт за дарение № 84 от 22.08.1968г., т.VI, нот. дело № 1596/1968г. на нотариус при Бургаския народен съд и скици от СГКК, гр.Бургас, се установяват твърденията на страните процесният недвижим имот да е бил притежаван от тяхната майка М.С. К, починала на г. След ней-ната смърт, те – като нейни деца и наследници по закон, видно от приложеното на л.10 удостоверение, са придобили правото на собственост върху него, при равни квоти.

Твърденията на ответника, че е станал изключителен собственик на имота по заве-щание останаха недоказани – по делото не е представено такова. Възражението му да го е придобил с давностно владение също е неоснователно. От показанията на свидетелка-та М. М. – дъщеря на ищцата, се установява, че майка й е живяла в процес-ния имот до месец октомври 2009г., след което се е преместила със семейството си в общинско жилище – по делото е представена и настанителната заповед на кмета на Об-щина Б, от 29.10.2009г. Не се твърди, а и не се доказва от ответника, междувремен-но да е обитавала друго жилище. К., от своя страна, е живял известен период от време в гр.В, след което през 2002-2003г. се е прибрал в гр.Б, и за около две години е ползвал имота съвместно с ищцата. След това е излязъл на квартира. Когато тя се е преместила, той се е върнал в него – при майка си. Там живее и досега – така пока-занията на свидетеля Г. А, които не са особено точни във времево отноше-ние, поради явното им противоречие с тези – на свидетелката М. М, както и на писмените доказателства по делото, в това число и цитираната по-горе заповед. При това положение, дори хипотетично да се приеме, че ответникът е осъществявал факти-ческата власт върху имота за себе си – за периода от месец ноември 2009г. до датата на завеждане на иска – 02.11.2017г. /няма доказателства да го е владял от 2005г./, а и до настоящия момент, предвиденият в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишен срок не е изтекъл и той не е могъл да придобие правото на собственост върху сградата и зе-мята на заявеното оригинерно правно основание.

Предявеният иск е основателен. Следва да се допусне извършване на съдебна делба между страните на съсобствения им недвижим имот, така както е поискано от ищцата.

По делото безспорно се установява и обстоятелството, че към настоящия момент го ползва само ответникът, а М, е лишена от възможността за това. Ето защо, К, й дължи обезщетение, съобразно нейната квота в съсобствеността, а именно – 85 лв. месечно, представляващи ½ от средната пазарна наемна цена – 170 лв., съобразно заключението по СТЕ, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между З.И. М, с ЕГН: **********,*** и С.И. К, ЕГН: **********,***-А, на следния недвижим имот: едно-фамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.650.31.2 по КККР на гр.Б, одоб-рени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, застроена площ от 58 кв. м. и мазе/партер – със същата площ, ведно с ½ ид. част от дворното място, в кое-то е построена: поземлен имот с идентификатор 07079.650.31, с площ 548 кв. м., с адм. адрес: гр.Б, ул.““ №  граници: 079.650.34, 07079.650.32, 07079.650.358 и 07079.650.30, при равни квоти – по ½ ид. част за всеки от тях.

ОСЪЖДА С.И.К. да заплаща на З.И. М, су-мата от 85 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на при-падащата й се ½ ид. част от съсобствения им недвижим имот, описан по-горе, начиная от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делба-та, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от датата на падежа й до окончателното плащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчване-то му на страните, а в частта досежно претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, имаща харак-тер на определение – в едноседмичен.

 

                                                                                                Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                                Вярно с оригинала: З.М.