Мотиви
по НАХД № 326/2019 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
С постановление от 17.06.2019 г. и на основание чл. 375 от НПК, РП- Ихтиман е внесла материалите по делото в РС- Ихтиман с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Й.Г.Т., роден на ***г.
в гр.Ихтиман, ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със основно образование, безработен, е повдигнато обвинение за това,
че от месец април 2018г. в село Костенец, област Софийска, в къща, находяща се
на ул.”…….” № ., без да е сключил граждански брак, е заживял на съпружески
начала с лице от женски пол, ненавършило 16г. възраст, а именно с
непълнолетната Да. Г. Д.ЕГН ********** – престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
РП- Ихтиман, редовно уведомена, не
изпраща представител в съдебно заседание.
Обвиняемият, нередовно призован, не се
явява. Същият е променил адреса, който е посочил по делото без да уведоми
съответния орган, както и по данни на близки се намира извън пределите на
Република България и местоживеенето му не е известно. Поради това бе даден ход
на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т.
1 и т.4, б. „а“ от НПК.
Защитникът поддържа, че в случаи, че
обвиняемият бъде признат за виновен следва да бъдат съобразени процесуалното му
поведение в хода на ДП и имущественото му състояние.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № ЗМ-51/2019 г., по описа на РУ на МВР- Костенец, по реда на чл.
14 и 18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Й.Г.Т. е роден на ***г. в
гр.Ихтиман.
През месец февруари 2018г. обвиняемият Й.Г.Т.,
живущ ***, посетил свой братовчед в село Менекьово, обл. Пазарджишка. Там се
запознал със свидетелката Д. Г. Д.., живуща в същото населено място. Известно
време двамата били приятели и се харесвали. Два месеца по-късно - през месец
април 2018г., Т. и Д. решили да заживеят заедно. Двамата изложили желанието си
пред родителите на Т. – свидетелите Й. Ж.а А. и Г. Т.Г., които се съгласили и
ги приели в дома им в село Костенец. По това време Д. Г. Д. била на навършени
четиринадесет години, а обвиняемият Т. - на навършени деветнадесет години.
Двамата заживели на съпружески начала по собствено желание, без да бъдат
принуждавани от другиго.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени доказателства (протокол
за предупреждение, справка за съдимост, акт за раждане, удостоверение за
раждане, характеристична справка) и гласни такива (показанията на свидетелите Й.
А.Г. Г., Д. Д., Р. Д.; обясненията на Обвиняемия), които съдът кредитира изцяло,
тъй като са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират помежду си. В
хода на досъдебното производство обвиняемият не е оспорил твърденията на
свидетелите, като се е признал за виновен в извършването на деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Фактическите си констатации съдът направи след
анализ на доказателствата по делото, събрани
в хода на досъдебното производство и инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК.
Съобразно представената справка за
съдимост обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано както
авторството, така и осъществяването от обективна страна от обвиняемия на
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК, тъй като е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16-годишна възраст Д. Г.Д.
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация, както и с обществено порицание. Това престъпление се
свързва с установяване на фактическо съжителство между субекта, който може да е
само пълнолетно лице, и пострадалата. Това съжителство предполага трайни
отношения между извършителя и пострадалата и обичайно се свързва с
установяването на съвместен живот в едно домакинство, т.е. изпълнителното
деяние би могло да бъде осъществено само чрез действие.
Родовият обект за защита от това
престъпление са обществените отношения, които възникват по повод правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на младежите, чиято обща характеристика
се свежда до това, че предвид ниската им възраст и липсата на социален и
житейски опит не могат да формират правно валидна воля за участие в определени
обществени отношения.
В семейната среда преди всичко се
формира бъдещата личност. Там следва младият човек да бъде обезпечен материално
и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал. Държавата, чрез
криминализиране на тези прояви, цели именно осигуряването на правилното
нравствено възпитание и нормално полово развитие на подрастващите. Предвид обстоятелството,
че съвместно съжителство обичайно включва и полово общуване, законът в
съответствие с цитираните по-горе разпоредби приема, че съвместното семейно
съжителство на ненавършилите 16-годишна възраст лица от женски пол е обществено
неприемливо и в противоречие на установените морални норми и ценности. Това е
така защото тези лица, не са достатъчно физически, психически и емоционално
зрели, така че да създадат свое семейство.
От събраните по делото доказателства се
установи, че обвиняемият след като е навършил пълнолетие е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 години Д.. Г. Д. в дома на родителите на
обвиняемия. Той установил с пострадалата отношение като тези между съпрузи и по
този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е
действал при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с което живее на съпружески
начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки това е заживял с него.
Неотносимо за наказателната му отговорност е обстоятелството, че това
заживяване е било в съответствие с установените ромски традиции, тъй като
основно положение в правния мир се състои в това, че Ignoratio legis neminem excusat - “Незнанието на закона не извинява никого“.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до две
годили или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият не е бил осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, с
осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание.
При определяне на размера на санкцията
съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, както и липсата на други вредни последици от престъпното му поведение.
В хода на досъдебното производство не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намери, че справедливият размер на административната
санкция, която следва да понесе обвиняемият възлиза на 1000 лв. Същата би
изиграла както превантивна роля спрямо поведението на обвиняемия, така и върху
останалите членове на обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: