Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2023 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1710 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.А.К.
твърди следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция:
причинени й вреди в резултат на настъпило на 14.10.2020 г. в гр. София ПТП по
вина на водач на автобус Ютонг с ДК № ********- предприето от последния рязко
спиране на автобуса, и деликтната отговорност на който е застрахована по
застраховка ГО при З.Б.В.И.Г. АД (неизплатил обезщетение в тримесечния срок от
сезирането му с претенция на 05.11.2020 г.); телесни увреждания като пътник в
автобуса, изразяващи се във фрактура на скапулата (лопатката) с нискостепенна
дислокация на фрагменти и фрактура на 9-то ребро вдясно; претърпени болки и
страдания, включително и поради причинения й дискомфорт в ежедневието и необходимостта
от грижи, болките й при всяко движение, и създадено усещане за тревожност;
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди със сумата 30000 лева.
Претендира тази сума, заедно с лихвата за забава от 08.02.2021 г., и разноските.
Ответникът З.Б.В.И.Г.
АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че: липсват
доказателства за механизма на настъпване на процесното ПТП, който бил неясен,
за виновно поведение на застрахования при него водач и за причинната връзка на
такова поведение с твърдяните вреди. Навежда и възражения за случайно събитие,
без да излага обстоятелства, които да го обосновават, за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД поради стоенето на ищеца като правостояща на стълбите на автобуса,
и за прекомерност на претендираното обезщетение, върху което не се дължала
претендираната лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото се
установява от констативен протокол № К-706 от 28.11.2019 от 14.10.2020 г. с
пострадали лица и преписка на акт за установяване на административно нарушение
от 14.10.2020 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление №
20-4332-018987 от 23.10.2020 г., че на 14.10.2020 г., около 9.52 часа, в гр.
София по бул. Овча купел с посока на движение от ул. Любляна към ул. Житница се
движел автобус Ютонг с ДК № ********, управляван от Н.К., и в района на
кръстовището с ул. Народно хоро поради внезапно спиране създал опасност за
живота и здравето на хората, от която до втора врата в салона на автобуса
паднала пътникът М.К. - ищец по производството, с работна диагноза Контузия на
дясно рамо. От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автобус
Ютонг е била сключена със З.Б.В.И.Г. АД задължителна застраховка Гражданска
отговорност по полица № BG/03/120000812553, със срок на застрахователно
покритие от 20.03.2020 г. до 19.03.2021 г., като този правнорелевантен факт е
признат и за безспорен между страните (установява се и от справка от Информационния
регистър на Гаранционен фонд).
Установява се от
представените по делото документи по административнонаказателната преписка, че в
деня на настъпване на произшествието – 14.10.2020 г., водачът на автобус Ютонг Н.К.
и пътниците В.В. и М.К. (съответно свидетели и ищец по настоящото производство)
са дали сведения за случилото се – рязко спиране на автобуса и предприето
такова поради засичане от автомобил Фиат, последното посочено в сведението от
водача на автобуса. На водача на автобус Ютонг е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в
въз основа на него и издадено наказателно постановление от 23.10.2020 г., с
което му е била наложена глоба от 20 лева. Наказателното постановление е влязло
в сила на 17.11.2020 г.
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието са разпитани по
настоящото производство свидетелите Н.К. и В.В., съответно водач и пътник в
автобуса, и са приети заключения на основна и допълнителна
съдебно-автотехнически експертизи, последните пояснени от вещото лице в съдебно
заседание и които съдът възприема за достоверни като обективно и компетентно
изготвени, с изключение на възприетото като причина за настъпване на
произшествието в заключението на основната експертиза. От същите се установява
по делото, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието и при
добра метеорологична видимост в гр. София, като автобус Ютонг, управляван от св.
Н.К., се движел върху дясната пътна лента по бул. Овча купел с посока на
движение от ул. Любляна към ул. Житница, а ищецът М.К. пътувала правостояща на салона
между първата и втората врата на автобуса, държейки се за вертикално поставена
дръжка за правостоящи пътници, като в автобуса пътували около 4 - 5 пътници,
видно от свидетелските показания. В лявата пътна лента на бул. Овча купел със
същата посока се движел неустановен автомобил, който предприел навлизане върху дясната
пътна лента и пред автобуса, като навлязъл няколко метра от него, поради което
водачът на автобус Ютонг задействал спирачната система с авариен режим, за да
предотврати удара с автомобила, при реализирано отрицателно ускорение (закъснение)
5 м/сек². При реализираното закъснение е възникнала инерционна сила, която
е въздействала върху тялото на пострадалата – пътника М.К.. Вследствие на
инерционната сила пътничката изгубила равновесие и паднала върху пода на салона
на автобуса. Съдът не възприема направения от вещото лице извод в заключението на
основната експертиза, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП са субективните действия на водача на автобус Ютонг със системите
за управление на автомобила, който е задействал спирачната система на автобуса
с аварийно спиране. Този извод е направен от вещото лице преди разпита на
свидетелите и установяване на причината, поради която водачът е предприел
рязкото спиране на автобуса. При изслушването си в съдебно заседание вещото
лице изяснява, че при започнало плавно спиране на автобуса, при което е могло
да не настъпи посоченото ускорение и засягане на пътниците на автобуса, е щял
да последва удар с автомобила, за който се посочва в свидетелските показания, и
при тези данни от техническа гледна точка е правилно предприетото от водача на
автобуса аварийно задействане на спирачната система. Според вещото лице липсата
на удар с автомобила, посочвала, че скоростта на движение на автобуса била ниска
и вероятно около 30 км/ч, за каквато се съобщава и в показанията на св. Н.К. и
св. В.В.. За избягването му водачът на автобуса не е могъл да предприема и
маневра с отклоняване надясно или наляво по платното за движение поради възможност
от настъпване на по-големи неблагоприятни последици при осъществяването й.
Показанията на свидетелите относно наличието на друг автомобил и предприетото
спиране на автобуса, при липса на запазен видеозапис от процесното кръстовище
(видно от писмо от 29.11.2021 г.), са единственото допустимото от процесуалния
закон доказателствено средство за установяване на тези релевантни обстоятелства.
В тази съществена част те не си противоречат, като изясняват и причината за
предприетото от водача на автобуса спиране, поради което и ги възприема за
достоверни. Тази причина е посочена и в даденото от водача сведение при образуването
на преписката, издадените актове по която по арг. от чл. 17, ал. 2 от ГПК са
непротивопоставими на ответника, а и се подкрепят от показанията на св. В.В. –
пътник в автобуса и очевиден на процесното произшествие, която не е и заинтересован
свидетел като водача на автобуса. След разпита на свидетелите е допусната и
допълнителната съдебно-автотехническата експертиза, от която се установява, че
за водача на автобуса не е имала възможност за спиране на автобуса с по-малко ускорение,
при което да не настъпи удар с неизвестния автомобил, от момента в който
последният е възникнал за него като опасност при движението.
Констативният
протокол и представените медицински документи – листове за преглед и протокол
за томографско изследване, са били предмет на изследване и от приетото
заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото
лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за
достоверно дадени. От заключението се установява по делото, че в резултат от
настъпилото ПТП ищецът М.К. е получила травматични увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на дясната лопатка и фрактура на 9-то ребро в дясно по вертебралната
линия. По своята медико-биологична характеристика причиненото счупване на
тялото на дясната лопатка на ищеца представлявало трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни (в случая общо до 2
месеца), а счупването на 9-то ребро – разстройство на здравето неопасно за
живота. На ищеца М.К. е била оказана спешна помощ в МБАЛСМ Н.И.Пирогов, където
при прегледа й не били установени костни увреждания и след него тя била освободена
за амбулаторно лечение, но поради засилили се болки отново била прегледана в
болницата, където се извършил компютърна томография и се установили закрито
счупване на дясна лопатка и фрактури на 5-то ребро (но зараснало) и 9-то ребро,
като след консултация с гръден хирург настъпилата фрактура на 9-то ребро се
потвърдила. Десният горен крайник бил обездвижен с мека превръзка към гръдния
кош и били предписани амбулаторно лечение и обезболяващи средства. Зарастването
на уврежданията продължило съответно до 30 и 25 дни, а общият лечебен и
възстановителен период на същите приключил общо за срок до 2 месеца. През този
период тя е търпяла болки и страдания - интензивни през първите 2-3 седмици след
произшествието и толкова след проведена начална рехабилитация и дихателна
гимнастика, и периодични такива извън посочения период при студено и влажно
време, когато ищецът се е налагало да ползва седативни и обезболяващи средства.
Обездвижването на десния крайник с превръзка водело през първите 30 дни и до
затруднения в обслужването, като понастоящем общото й състояние било възстановено.
Липсват данни за предходни увреждания, които да си повлияли на болковия синдром
и лечението на уврежданията, като установените при прегледа й с компютърната
томография са типични за възрастта й – 58 години, и не са повлияли на търпените
от нея през процесния период болки и страдания.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания пред настоящата съдебна инстанция е
разпитана и св. П.П.– син на ищеца М.К.. От показанията на свидетеля се
установява, че непосредствено след произшествието той видял майка си в болницата,
която била със силни болки в рамото и плешката и се нуждаела от помощ. Случилото
се повлияло не само на физическото й, но и на психическото й състояние – напълняла,
страхувала се да излиза навън и не можела да играе тенис, което правила преди,
като болките й, които продължили около 2 месеца, пречили и на нейната работа. Съдът
цени показанията на свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от
изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на
непосредствените му възприятия и не се опровергава от останалите доказателства,
съдът не намира основание да им откаже вяра.
На 05.11.2020 г. ищецът
М.К. е предявила претенция пред застрахователя З.Б.В.И.Г. АД за заплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от процесното произшествие.
Други допустими и относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай не се установи по делото при управлението на автобус Ютонг водачът да е
осъществил виновно и противоправно поведение, с което да е нарушил разпоредби
от ЗДвП, в причинна връзка с което да са настъпили уврежданията на ищеца М.К..
Установи се, че поведението на водача на автобус Ютонг е било съобразено с
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той е предприел
рязко намаляване на скоростта на автобуса и рязко е задействал спирачната
система с аварийно спиране, за да предотврати пътнотранспортно произшествие с
неизвестния автомобил, при удара с който същият би поставил в опасност не само
пътниците в автобуса, но и намиращия/те се в неизвестния автомобил (посочван от
водача на автобуса като автомобил Фиат). Причина за настъпването на процесното
произшествие е единствено виновното и противоправно поведение на водача на
неизвестния автомобил, който при управлението му виновно е нарушил разпоредбите
на чл. 15, ал. 2, т. 3 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Следователно при отсъствието на всички елементи от фактическия състав
на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на
автобус Ютонг, гражданската отговорност на който е застрахована при ответника,
не може да бъде ангажирана отговорността и на застрахователя.
Такава отговорност
на застрахователя не може да се ангажира и при поведение на водача на автобус
Ютонг, осъществено при крайна необходимост, поради избягването с него, а именно
с рязкото задействане на спирачната система с аварийно спиране на автобуса, на настъпване
на пътнотранспортно произшествие с неизвестния автомобил, от което са могли да настъпят по-големи
вреди за пътниците в автобуса и намиращия/те се в автомобила. Установи се, че
автобус Ютонг се е движел по дясна пътна лента на бул. Овча купел в гр. София с
посока на движение от ул. Любляна към ул. Житница при ниска скорост на движение
и именно предприетото от него аварийно задействане на спирачната система с отрицателното ускорение (закъснение) 5 м/сек² е
било единствено възможното поведение на водача за избягването на удара с
неизвестния автомобил. Тъй като поведението на водача на неизвестния автомобил,
който органите на МВР не са установили въпреки извършвания видеозапис в района на
процесното кръстовище и даденото от водача на автобуса сведение за осъществено
от този водач поведение при движението на пътя, е причинило настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗЗД и
дадения отговор в т. 2 от ППВС № 4/30.10.1975 г. отговорност за причинените при
крайна необходимост вреди следва да носи причинителят на състоянието на крайна
необходимост (т.е. водачът на неизвестния автомобил), а не действащият при това
състояние – в случая водачът на автобус Ютонг.
Неоснователен е и доводът на ищеца М.К., че виновното и
противоправно поведение на водача на автобус Ютонг, обосноваващо и
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска
отговорност, е установено с влязлото в сила наказателно постановление. Последното
няма задължителна сила за ответника като трето на производството лице и изложените
от страните по исковото производство твърдения, респ. наведените от ответника
възражения несъмнено обосноват наличието на правен интерес от оспорване на
законосъобразността му, предвид чл. 17, ал. 2 от ГПК, относно установяването на
виновно и противоправно поведение на водача на автобус Ютонг, като такова
предпоставящо и ангажиране на неговата отговорност като застраховател.
Следователно ответникът е трето лице с правен интерес от оспорването и съдът е
длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност съгласно чл. 17, ал. 2
от ГПК във връзка с наведените от него възражения, изключващи отговорността му.
Съобразявайки последното и установеното по делото по гореизложените съображения,
съдът намира, че в случая не е налице поведение на водача на автобус Ютонг,
което да предпоставя ангажирането на ответника като застраховател по
задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск по чл. 432,
ал. 1 от се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло
без да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявената
искова претенция. Неоснователността на иска води до неоснователност и на
акцесорната претенция за законната лихва.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 570 лева, представляваща направените разноски по производството за възнаграждения
на вещи лица и свидетел и за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К., с ЛН ********, и адрес: ***, против
З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********иск
по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 30000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени травматични увреждания,
изразяващи се във фрактура на скапулата (лопатката) с нискостепенна дислокация
на фрагменти и фрактура на 9-то ребро вдясно, в резултат от осъществено на 14.10.2020
г. в гр. София по бул. Овча купел с посока на движение от ул. Любляна към ул.
Житница и в района на кръстовището с ул. Народно хоро пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автобус Ютонг с ДК № ********, чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
З.Б.В.И.Г. АД.
ОСЪЖДА М.А.К., с ЛН ********, и адрес: ***, да заплати на З.Б.В.И.Г.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********на основание
чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 570 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова