Р Е Ш Е Н И Е№733/23.11.2018г.
23.11.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На първи ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1595 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение вх.№ *** г., предявена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София, сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. против М.И.В. с ЕГН ********** *** , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: а именно: сумата от 37,59 лв. – за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.12.2017 г. до изплащане на вземането и осъдителни искове за осъждане на ответника за сумата от 392.83 лв.,представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*** ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 30.04.2018 год. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 123,69 лв.,представляваща неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 30.04.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени два договора,като първия от дата 02.09.2015 г. за мобилни услуги за мобилен номер *** по програма Резерв Стандарт14.99 с тарифиране на интервали 60 секунди и втория от същата дата за фиксиран номер *** по програма Telenor Home 5.90.Ответника бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги„Теленор България” ЕАД с абонатен номер № *** за уговорения срок на действие на предпочетените програми до 02.09.2017 г.При възползване от преференциални условия на оператора във връзка с посочения мобилен номер,абоната взел мобилно устройство марка Самсунг,модел Галакси J1 3G White на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,89 лв.,всяка,съгласно уговорения погасителен план на лизинговия договор.На 02.09.2015 г. подписан между страните сертификат за пакетни услуги,същите са новирали отношенията по повод сключените договори,като при възползване на преференциална бонус-схема на оператора,абонатът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+ ,както следвало : за мобилен номер *** по програма Резерв Стандарт14.99 с тарифиране на интервали 60 секунди и фиксиран номер *** по програма Telenor Home 5.90,като съгласно т.1.2 от сертификата на пакетни услуги абоната получил пакетна отстъпка в размер на 10% от месечните абонаменти при фактуриране на потреблението,като условията за ползване са договорени за срок до 02.09.2017 г. За потребените от абоната ответник услуги за периода 05.08.2015г. до 04.12.2015г., били издадени следните фактури: фактура № *** г.с падеж на плащане 20.09.2015 г.за отчетен период 02.09.2015г. до 04.09.2015 г. за сумата от 20,55 лв./начислена сума за разговори,месечни абонаменти и дължими лизингови вноски/ и фактура № *** г. с падеж на плащане 20.10.2015 г. за отчетен период 05.09.2015г.до 04.10.2015 г. за сумата от 52.76 лв.,като сумата 5,89 лв. била дължима за лизингови вноски и била начислена и сумата от 20,55 лв. незаплатен баланс по преходната фактура. След извършената корекция на дълга останало неизплатено задължение на абоната –ответник сума в размер на 37,59 лв.
Сочи се, че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключените договори, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните фактури. Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 392,83 лв. поради това, че длъжникът не е заплатил в срок всички дължимите към оператора услуги,като била издадена крайна фактура № *** г. Сочи се, че предвид договорната отговорност на абоната по т.11,стр.2 от индивидуалния договор за посочения мобилен номер и по т.10,стр.2 от индивидуалния договор за фиксирания номер,пренесена в т.3.3 от сертификат за пакетни услуги за двата номера,всички от дата 02.09.2015 г.,при прекратяване на ползването на абонамента преди изтичане на първоначалния срок,за който са договорени условията на абонамента,по вина или инициатива на абоната,последния дължал неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти,оставащи до изтичането на този срок.Дата на активация на СИМ картите на 26.10.2015 г.,като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на неизплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно краен срок на действие на ползвания абонамент.Поради неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно сключения договор за мобилни услуги и да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение. В случая,клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на оператора,които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните. Основанието за прекратяването на договора следвало и от чл.75,вр.чл.19б,в ОУ на мобилния оператор,като съгласно чл.75 ОУ- при неизпълнение на дължимите суми след изтичане на срока за плащане.Неизпълнението от страна на ответника в качеството му на абонат да заплати сумите на потребените услуги съгласно издадените фактури,довело до прекратяване на индивидуалните договори на ответника и начисляване на договорна неустойка.
Освен това,поради прекратяването на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги на основание т.12,ал.2 от ОУ,приложени към лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми.
Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът е уведомен за заповедта ,като възразил,че не дължи, поради което на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В с.з. ответника М.И.В. не се явява и не се представлява.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед представените по делото договори за мобилни услуги,за фиксирани услуги,за лизинг,сертификат за пакетни услуги и приложенията към тях за абонаментни планове за частни лица и посочените по горе фактури,настоящия съдебен състав приема, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните и изпълнение по договорите на ищеца да предостави на ответника далекосъобщителна услуга на претендираната стойност.
Относно претенцията за главница в общ размер на 37,59 лв.,намира същата за частично основателна и доказана.Цитираните фактури са представени по делото и ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил сумите по фактурите, а падежите по същите отдавна са изтекли,но с оглед на това,че в посочените фактури влизат и част от лизинговите вноски,които са предмет на осъдителния иск,същия следва да бъде уважен за сумата от 22,66 лв.,като за разликата до предявения размер за сумата от 37,59 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Настоящия съдебен състав дължи произнасяне на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Както е посочено в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес,като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от законодателя.Въвеждането на друго основание,от което произтича вземането,различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност-от която процесуална възможност се е възползвал ищецът внастоящия случай /в същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,69 лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор за лизинг на 02.09.2015 г. Валидността на договора за лизинг не е спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е представил на ответника лизинговите вещи – посоченото устройство марка Samsung,модел Galaxy J1 3G White,като насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 392,83 лв. за начислена договорна неустойка по договор за мобилни услуги от 02.09.2015 г.
В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на предпоставките за начисляването на такава неустойка, начинът на нейното формиране и нейния размер.
Исковете за неустойка се основават на клаузи в индивидуалните договори, които са нищожни. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Понятието „добри нрави“ е изяснено в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл.307 ТЗ,чл.302 ТЗ,чл.289 ТЗ.Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението, което има за последица едностранно прекратяване на договора. От начина, по който е уредена неустойката, обаче, може да се обоснове извод, че равнопоставеността на страните е накърнена, тъй като дори и неплащането на задължението от потребителя по само една фактура /което може да стане още в първия месец от срока договора/, може да послужи като лесно основание за начисляване на неустойката едностранно от оператора в размер, равен на месечните абонаментни вноски до края на срока на договора, и то при все, че тези услуги няма да бъдат ползвани занапред при прекратяването на договора. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, която по начина, по който е уговорена, далеч надхвърля обезпечителната и обезщетителната си функция. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответникът не дължи на ищеца сумата от 392,83 лв. – начислена неустойка за неизпълнението на договора.Само за пълнота следва да се отбележи,че договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка-която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Освен това, договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в редица решения по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 29). С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (вж. Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30, Решение от 9 ноември 2010 г. по дело C-137/08, Сборник, стр. I-10847, точка 47 и Решение от 15 март 2012 г. по дело C-453/10, точка 28).
Относно мораторната лихва ищеца не е предявил такъв иск в настоящото производство,както заповедта за изпълнение следва да се обезсили в тази й част от заповедния съд за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, съдът намира, че на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът му дължи разноски по заповедното производство в размер на 8,50 лв. и разноски по исковото производство в размер на 67,35 лв. съразмерно на уважената част от иска, които разноски следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.В. с ЕГН ********** ***, че същия дължи на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г., сумата от общо 22,66 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги и договор за фиксирани услуги и двата от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.12.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, като иска за главница за разликата над 22,66 лв. до пълния предявен размер от 37,59 лв.,като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от 123,69 лв.- неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от *** г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от Оле Бьорн Шурстъд, със съдебен адрес *** – адв. В. Г. , против М.И.В. с ЕГН ********** *** В ЧАСТТА, с която се иска ответника да бъде осъден да им заплати сумата от 392,83 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и договор за фиксирани услуги и двата от 02.09.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. разноски по заповедното производство в размер на 8,50 лв. и разноски по исковото производство в размер на 67,35 лв. съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника М.И.В. с ЕГН ********** *** ,че следва да заплати сумите по осъдителния иск за парично вземане по банкова сметка : *** : ***, с титуляр „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: