Р Е Ш Е Н И Е
№ 409, година 2014, 09. 01. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар Т.С., постави на разглеждане гр. дело № 838, по описа на БОС за 2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Ц.П. – Н., ЕГН ********** от гр. С, кв. „С” бл.*, вх.*, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Ив. Вазов” № 4, адв. Жанета Димитрова Иванова., срещу С.Я.Н., ЕГН ********** и К.М.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н, ул. „С***” № *, за обявяване за недействителен, на основание чл. 24, ал. 4 от СК, договор за дарение на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело *, с вх. рег. № * от 20. 04. 2012 г. на СВ- гр. Несебър, с който С.Я.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н, ул. „С**” № *, действащ лично за себе си и в качеството си на пълномощник на ищцата, дарява на К.М.Н., ЕГН **********,***, недвижим имот, без знанието и съгласието на ищцата и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК, представляващ съпружеска имуществена общност: самостоятелен обект, с идентификатор № ****, находящ се в гр. Н, Н община, обл. Б, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/ 18. 08. 2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: гр. Н, к.к. „С- з**”, ет. *, самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, състоящ се от : зала за посетители, два санитарни възела, обслужващи и подготвителни помещения, складове, офис и предверие, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ * кв.м. прилежащи части: тераса на площ от ** кв.м. съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ***, под обекта – няма, над обекта-*** и ***, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, ведно с прилежащите към него 240/510 ид. части кв.м. от поземлен имот, с идентификатор № ***, гр. Н, общ. Н, обл. Б, адрес на имота: гр. Н, к.к. „С- **”, целият с площ от ** кв. м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползуване: за друг курортно- рекреационен обект, съседи: ПИ с идентификатор № **; ПИ с идентификатор № **; ПИ с идентификатор № **; ПИ с идентификатор № **. При условие на евентуалност, са предявени искове за прогласяване нищожността на описания договор за дарение, на основание: чл. 26, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД, поради липса на основание за сключването му и на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ,л.1, предл. 1, предл. 3, поради накърняване на добрите нрави- договаряне във вреда на упълномощителя. Приложени са и се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцата лично и с процесуален представител, подържа исковете. Представя доказателства.
Ответникът С.Н. лично и с процесуален представител, ответницата К.Н., редовно призована, чрез процесуален представител, оспорват предявените искове, като недопустими , неоснователни и недоказани. Искат прекратяване на производството или отхвърляне на исковете. Представят доказателства, правят доказателствени искания, претендират разноски.
Бургаският окръжен съд, след като съобрази предявените искове, направените възражения, събраните доказателства и закона, намира за установено, следното:
Ищцата сочи и е видно от приетите писмени доказателства, че с първия ответник са съпрузи от 09. 10. 1998 г. На 14. 03. 2012 г. тя е упълномощила съпруга си, с пълномощно, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, да се разпорежда с имота –предмет на иска. Не се спори, че този имот е придобит по време на брака им. Ищцата твърди, че упълномощаването е било свързано с планове за създаване на общо търговско дружество, което да придобие имота и да упражняват търговска дейност, свързана с предназначението на този имот.
На 28. 03. 2012 г. ищцата оттегля даденото пълномощно, с писмен акт, с нот. заверка на подписа, рег. № 2502 от 28. 03. 2012 г. при същия нотариус – Стоян Ангелов, заверил пълномощното на 14. 03. 2012 г. поради влошени отношения между съпрузите и нереализиране на плановете им. Ищцата твърди, че оттеглянето е било съобщено лично от нея на ответника, пред свидетели и му е бил връчен препис от писмения акт за оттегляне, с молба да и върне пълномощното и предадените нейни декларации по чл. 264 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Той е обещал да ги унищожи.
Ищцата е убедена, че ответницата е била наясно с влошените им отношения и с оттеглянето на пълномощното.
Следва прехвърляне на описания имот от ответника, на неговата майка, с договор за дарение на *** г. При оттеглено пълномощно, ответникът е подписал договора и като пълномощник на ищцата. Сделката е сключена, без съгласието на ищцата, без нейното знание, еднолично от съпруга и, в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК и тя е научила за нея на 11. 02. 2013 г. при справка в информационната система на Агенцията по вписванията.
Ищцата счита, че с даденото от нея пълномощно, не е изразявала съгласие за извършване на дарение, на кого и какво да е основанието и мотива на тази сделка и при извършването и ответникът е превишил дадената му представителна власт, което прави договора, нищожен – сключен, при липса на съгласието на ищцата. Не са посочени основните параметри на сделката и липсва конкретно упълномощаване. Разпореждането с имота, е извършено, след оттегляне на пълномощното и в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от СК.
По предявените искове, при условие на евентуалност: ищцата сочи, че у нея няма никакви мотиви да дари този имот на майката на съпруга си, при наличните обтегнати отношения, още повече, че имат син. Това я мотивира, да предяви иск за унищожаване на договора, като сключен при липса на основание . По отношение на иска за прогласяване нищожност на договора за дарение, поради накърняване на добрите нрави, ищцата счита, че страните, по него са действували с умисъл да и навредят, като ответницата, на която е известно, че пълномощното е оттеглено, е получила имот на значителна стойност, лишавайки я от имущество, от евентуални приходи от неговата продажба или отдаване под наем.
Ответниците, в отговора си на исковата молба и в съдебно заседание, оспорват предявените искове, като недопустими , неоснователни и недоказани.
Възраженията по допустимостта, са за пропуснат срок по чл. 24, ал. 4 от СК, тъй като за процесната сделка, извършена на 19. 04. 2012 г. ищцата е била уведомена, непосредствено на тази дата, още през м. април 2012 г. и тя е нямала претенции за осъществяването и. Направен е извод, че е пропуснат законовия 6-месечен срок за оспорване на сделката, през месец октомври 2012 г. Срокът е преклузивен и искът – недопустим. Ответниците оспорват твърдението на ищцата, че е узнала за сделката на 11. 02. 2013 г.
По допустимостта на иска, с правно основание – чл.24, ал. 4 от СК, поради твърдението за пропуснат преклузивен шестмесечен срок от узнаване от ищцата за извършеното разпореждане с имота от съпруга и – първи ответник: за доказване на това възражение и за доказване на направеното оспорване, страните са ангажирали гласни доказателства.
Според показанията на доведения от ответника, свидетел И К, на ищцата и е станало известно за сделката – дарение през късна зима или ранна пролет на 2012 г. При всички случаи, според него, тя е знаела, преди започване на сезона на 2012 г. /туристическия/, който в Н започва през месец април. Станала му е ясно, че ищцата знае, когато тя, заедно с ответника са били на гости при семейството на свидетеля. Двете приятелски семейства- на ответника и ищцата и на свидетеля, са си гостували, по- често в дома на свидетеля. Празнували са заедно рождения ден на свидетеля на 21. 02. 2013 г. Много често, семейно са били заедно през 2012 г. Процесният имот е бил продаден от свидетеля на С. и Е., след което общата им фирма със С., е управлявала имота и той е бил ипотекиран, от тази фирма, като кредитополучател. Кредитът още се изплаща. Водили са разговори за дарение на този имот, след като се е разболял бащата на С.. На свидетеля му е станало известно, когато е била сключена сделката- някъде през зимата на 2012 г. и знае, че и на Е. и е станало известно това. „Доколкото се сеща” свидетелят знае, че Е. е знаела, че сделката се е извършила.
Доведеният от ищцата, свидетел Т А, е запомнил, че на 11. 02. 2013 г. е бил в кантората на адвокат Жанета Иванова, по обяд, когато е влязла ищцата. На тази дата, тя е научила, че съпругът и е прехвърлил всички семейни имоти, включително и процесния. Е. е влязла в адвокатската кантора и е попитала, дали може да направи справка за прехвърлянето на имотите. Адвокатката е направила справка, при което Е. е била изненадана и и е станало лошо. Свидетелят е запомнил датата, защото не ходи всеки ден при адвоката си и тогава е правил договор.
Съдът преценява свидетелските показания на И К, като неубедителни и противоречиви. По време на разпита, твърденията му са колебливи, често не може да си спомни факти, при конкретни въпроси, не е в състояние да уточни конкретен момент и повод за узнаване . Въпреки, че е логично ищцата да знае, да се интересува от семейните имоти и след като е дала пълномощно и го е оттеглила, да е направила проверка, при твърдението и за влошени семейни отношения, със свидетелските показания на този свидетел, съдът не приема за доказано знанието на ищцата за прехвърляне на имота, непосредствено, след изповядане на сделката и в законовия шест месечен срок.
Показанията на доведения от ищцата свидетел А, също са неубедителни, с точното запомняне на датата и случайното съвпадение на присъствието му в кантората на адвоката.
Поради недоказване на факта за по – ранно узнаване за извършеното дарение, съдът приема предявения иск по чл. 24, ал. 3 от СК за допустим, предявен в срок.
По основателността на този иск: страните не спорят и е видно от представеното писмено доказателство, че ищцата е упълномощила ответника, с нотариално заверено пълномощно, да се разпорежда пълно и неограничено, като извършва всякакви правни и фактически действия, от нейно име и за нейна сметка, каквито той прецени, със собствения им, с ответника, имот- процесния, придобит по време на брака ми, в условията на СИО, като го е упълномощила да продава, заменя, дарява този имот, да го ипотекира, да подписва предварителни и окончателни договори, да го отдава под наем, на когото прецени и при условия, каквито прецени, както и да преупълномощава трети лица, с правата по пълномощното и да договаря сам със себе си. Пълномощното е било нотариално заверено, по отношение на подписа на ищцата и по отношение на съдържанието на 14. 03. 2012 г. На същата дата, ищцата е подписала и заверила нотариално, две декларации – за гражданство и за гражданско състояние, по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, необходими при прехвърляне на недвижим имот.
Съгласно показанията на свидетелката С Ч, доведена от ответника, пълномощното е било изготвено от нея, в качеството и на адвокат, по поръка от ответника Н. Той е определил, по телефона, час удобен за съпругата му, в който да отиде в кантората на свидетелката и да получи написаното пълномощно и да го завери, при нотариус.
На 28. 03. 2012 г. ищцата е подписала „оттегляне на пълномощно”- нотариално заверен документ, приет като доказателство по делото, с който е оттеглила издаденото от нея пълномощно на ответника Н., подробно описано по- горе и обозначено с номерата на нотариалната заверка.
Следва прехвърляне на имота, чрез сключване на договор за дарение на процесния имот на 19. 04. 2012 г. , като ищцата е била представлявана от ответника, а надарената е ответницата – негова майка.
Основателността на иска, с правно основание – чл. 24, ал. 4 от СК, зависи от безспорното доказване, че оттеглянето на пълномощното е стигнало до ответниците.
За да докаже факта на уведомяване на ответника за направеното оттегляне на пълномощното, преди датата на прехвърляне на имота, по делото е разпитана свидетелката С Н, доведена от ищцата. Тя познава страните от 10 години. Известно и е, че ищцата е давала пълномощно на ответника. Била е в П от 20. 03. до 20. 04. 12 г. и е разбрала за семейните им проблеми. Ищцата се е обадила на свидетелката по телефона и и казала, че е спряла някакво пълномощно на С.. В началото на април, свидетелката и ищцата са се уговорили, по телефона, да се срещнат, като преди срещата Е. е помолила да минат да я вземат от тях, за даде едно пълномощно, което е оттеглила от С., по –ясно – прекратила. Свидетелката е видяла пълномощното- оттегляне на пълномощното. То е било в писмена форма, но не е видяла конкретно, какво пише, знае със сигурност, че е за оттегляне. Когато са били в колата , Е. се е обадила на С. , слязла е от колата и когато ответникът е дошъл, тя му е дала този лист за оттегляна на пълномощното. Било е в началото на април, не по- късно от 15. 04. 2012 г. Свидетелката е останала в колата, но знае, че ищцата затова се е обадила, защото са били в колата с този лист и тя е излязла и му го е дала. Било е надвечер в Н. Той е бил сам и Е. е била сама, когато тя му е дала оттегляне на пълномощното. Свидетелката познава С., виждало го е , сигурно десет пъти. Предполага, че ищцата му е предала пълномощното, имало е печат на пълномощното, не си спомня колко броя. Прочела е съдържанието на текста, било е много кратко. „Е.Н. прекратява пълномощното на еди- какво си на С.Н.”. Свидетелката не знае колко пълномощни е дала Е., знае за едно пълномощно. Когато Е. се е обадила, свидетелката е била с приятеля си. Ищцата не е казала какво точно е пълномощното, което е оттеглила и не е било упомената в текста, който е прочела.
Съдът пресъздава подробно показания на свидетелката Н, за да обоснове извода си за тяхната противоречивост и неубедителност. В началото твърди, че не е видяла конкретно какво пише, но знае със сигурност, че е оттегляне. След това казва, че е прочела съдържанието на текста и предполага, че ищцата е предала на ответника пълномощното. Явно не е видяла точно какво е предадено, защото е останала в колата. Не може да уточни, кое пълномощно е било оттеглено, при явно наличие и на други пълномощни, след като свидетелят А твърди, че ищцата е научила на 11. 02. 2012 г. че съпругът и е прехвърлил всички семейни имоти- ресторант и три апартамента на майка си, а процесното пълномощно е за конкретен имот. Въз основа на тези свидетелски показания, съдът не може да приеме за доказано, че ответникът е бил своевременно уведомен- преди датата на сделката и е знаел, че процесното пълномощно е оттеглено и че се разпорежда сам с вещно право върху обща недвижима вещ. Едностранното волеизявление за оттегляне на даденото пълномощно, за да постигне целеният ефект, трябва безусловно да е достигнало до упълномощеното лице и фактът на уведомяването да е безспорно доказан. Остана недоказано, че сделката е сключена при знание на ответника за оттеглено пълномощно, без съгласието на ищцата и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК.
Видно от подробно описания текст на даденото, от ищцата, пълномощно, тя е изразила съгласие за извършване на дарение на процесния имот, точно описан, като ответникът е упълномощен да направи това, на когото прецени. Липсват основания да се приеме, че той е превишил представителната си власт, както твърди ищцата, и че договорът е сключен, без нейно съгласие и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК.
Отношенията между ищцата и ответника, след упълномощаването- на 14. 03. 2012 г. оттеглянето на пълномощното, няколко дни по- късно- на 28. 03. 2012 г. поради твърдения за влошени лични отношения и нереализирани съвместни планове, недоказано уведомяване на ответника за оттеглянето, въпреки продължаващото съвместно съжителство, сключването на оспорената сделка на 19. 04. 2012 г. и научаване, за това от ищцата почти година по- късно – на 11. 02. 2013 г. са трудно житейски обясними, но явно имат някаква своя логика. В процеса, всеки от тези факти и всяко твърдение, на което се позовава страната, следва да бъде доказано, за да се постигне целения резултат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът следва да отхвърли, като недоказан, предявения иск за обявяване, на основание на чл. 24, ал. 4 от СК, за недействителен договор за дарение на недвижими имот, сключен с нот. акт № **от *** г.
Предвид горното, съдът следва разгледа предявения, при условие на евентуалност, иск с правно основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за нищожност на същия договор, поради липса на основание за сключването му. В подкрепа на този иск, ищцата сочи влошените си отношения с ответника и твърди, че с ответницата – негова майка, никога не е имала добри отношения, а в последствие, са се влошили още повече, след влошаване на отношенията с ответника. Като аргумент за липса на основание за сключване на договора за дарение, е посочен факта, че дарителите имат син и е логично да дарят имота на сина си, а не на свекърва и, която има и други наследници.
За доказване на влошени отношения между ищцата и ответницата, по делото са приети свидетелски показания: Свидетелката Н знае за много лоши отношения между Е. и С., от година и половина, че имат скандали, дори и със свекървата. Знае, че живеят в къщата – хотел, където живеят родителите на С.. Конкретни оплаквания не са и казвали. Не им е гостувала. Предполага, че като баба, ответницата е помагала при отглеждането на детето.
Свидетелят А знае, че по принцип, Е. никога не е била в добри отношения с майката на С. и че са имали семейни проблеми. Знае го от общи познати и след това от самата Е.. Това е било някъде март – април миналата година/ 2012г./ Ставало е въпрос за изневяра на С..
Видно от приетите писмени доказателства, ищцата има син, а ответницата има съпруг и двама сина.
Ответниците оспорват твърденията на ищцата за лоши отношения между страните, към датата на сключване на процесната сделка. Свидетелят К помни, че заедно със С. и Е., са празнували неговия рожден ден на 21. 02. 2013 г. и мисли че отношенията са се влошили това лято /на 2013г./ До края на 2012 г. са си ходили на гости, семейно. След като бащата на С. се е разболял, е имало разговори, ресторанта да бъде прехвърлен, дарен на майката и бащата на С.. Те преди това са дарили хотел на семейството на сина си и за да имат някакви доходи и сигурност, се говорило за дарение. Мисли, че през зимата на 2012 г. са коментирали тази сделка и Е. е присъствала на масата. Коментирали са, че свидетелят е дарил своята майка и , че С. е дарил неговата майка. Тя не се е изказвала негативно за роднините на С..
Основанието – каузата на една сделка е правната цел с която тя се сключва. Основанието на сделката – дарение е безвъзмездно да бъде предоставено нещо, в случая – имот на избрано лице – дарен. Основанието на сделката се предполага, до доказване на противното. Оспорената сделка е сключена от страна на дарителите, от ответника, като той е представлявал и ищцата, по силата на даденото от нея пълномощно. Дарената е неговата майка и явната и непосредствена правна цел на сделката е майка му да бъде дарена с процесния имот. Пълномощното, с което ответникът е представлявал ищцата, видно от текста му, безспорно му е предоставило правото да извърши дарение на имота, на когото прецени. Ответникът е бил упълномощен от ищцата, да я представлява пред всички служби и учреждения, във връзка с подготовката и получаване на необходими документи за прехвърляне на имота, както и с декларации, задължителни за представяне пред нотариуса, попълнени от ищцата и нотариално заверени от нея. Следователно, след като съдът е приел, че не е доказано уведомяването на ответника, че пълномощното е оттеглено, преди изповядане на сделката и при условие, че той е снабден от ищцата, с необходимите документи и пълномощия за сключване на сделка, каквото прецени, включително и дарение и на когото прецени, без значение е дали и от кога ищцата и ответницата не са в добри отношенията. Ответникът е разполагал с правомощията да избере вида на сделката с конкретно описан имот и с кого да бъде сключена тя. Явно той е разполагал с мотив да сключи сделка, с която да дари имот на майка си. Мотивите на ищцата да не дари имота и тази сделка да е без основание, за нея, по изложените по- горе съображения, са изключени, при този текст на пълномощното, който не поставя ограничения пред ответника, да сключи такава сделка, в случая – със своята майка.
Мотивиран от горното, съдът намира иска, с правно основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, за нищожност на същия договор, поради липса на основание за сключването му, за неоснователен и го отхвърля.
Поради отхвърляне на втория иск, предявен при условие на евентуалност, съдът следва да разгледа предявения иск, с правно основание – чл. 40 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за установяване на нищожност на процесния договор, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в договаряне от първия ответника, като пълномощник и втората ответница, като надарена, във вреда на упълномощителя, предвид извършената дарствена сделка, която не е произвела действие, спрямо ищцата.
В подкрепа на този иск, ищцата сочи данъчната оценка на дарения самостоятелен обект в сградата – 138570, 20 лв. и на дарените идеални части от поземления имот – 9427, 20 лв. и пазарната оценка на имотите, многократно надхвърляща тези данъчни оценки. Твърди, че с дарствената сделка, ответниците са я лишили от имущество, от евентуални доходи от продажбата му или от отдаването под наем на значителна стойност. Отново е посочено, че ответниците са знаели за оттегленото пълномощно, че ответницата, освен това е негова майка, която е била наясно с влошените семейни отношения и за разговорите за развод. Ответниците са сключили сделката, изцяло във вреда на ищцата, в нарушение на добрите нрави.
Добрите нрави са неписани морални норми, принципи и правила, които законът е направил правно значими, като последицата от тяхното нарушаване, при сключване на договор, е приравнено с тази на противоречието на договора със закона, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Едно от тези правила- да не се договаря във вреда на упълномощителя, ищцата счита за нарушено, със сключването на договора за дарение. Съдът разглежда този иск, след като е приел, че не е доказано, че ответникът е бил уведомен за оттегляне на пълномощното. По делото не са представени доказателства и за това, че ответницата е узнала за това оттегляне. Сключеният договор помежду им е дарение- даване на имота безвъзмездно. Високата стойност на имота, посочена от ищцата, като аргумент в подкрепа на иска, би била от значение, при сключване на договор за продажба на занижена цена. За да е основателен иска по чл. 40 от ЗЗД, следва да е налице отклонение от поръчката, което води до действие във вреда на представлявания. В случая, ответникът е бил упълномощен от ищцата да дари процесния имот, на когото прецени. Извършването на дарение не е обвързано с преценка на цената на имота и доходите, които той, евентуално би донесъл. Както стана ясно, този имот е бил стопанисван от търговско дружество, в което е съдружник ответника и имотът е бил ипотекиран, като обезпечение, в полза на кредитодател.
Когато извършените от представителя действия, са в рамките на учредената му представителна власт, дори тези действия да не са в интерес на представлявания, то те запазват валидността си, по отношение на добросъвестния съдоговорител. Нормата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотезата, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно. В процесния случай, хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, изисква да бъдат доказани, като осъществени, два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на ищцата и споразумяване между ответниците, в нейна вреда. Недобросъвестността не се предполага, в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД , тя следва да бъде установена. В това производство, такова доказване не бе проведено. С неубедителни свидетелски показания, дадени от свидетели, които нямат свои преки впечатления от отношенията между страните, се целеше да се докаже, че тези отношения са се влошили.
Мотивиран от горното, съдът следва да отхвърли и третия иск, като недоказан. На ответниците, следва да бъдат присъдени направените разноски, в размер на 2500 лв.
Водим от гореизложеното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като недоказани, предявените искове от Е.Ц.П. – Н., ЕГН ********** от гр. С, кв. „С**” бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Ив. Вазов” № 4, адв. Жанета Димитрова Иванова, срещу С.Я.Н., ЕГН ********** и К.М.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н, ул. „С****” № **: за обявяване за недействителен, на основание чл. 24, ал. 4 от СК, договор за дарение на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело *, с вх. рег. № * от *** г. на СВ- гр. Несебър, с който С.Я.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Н, ул. „С***” № *, действащ лично за себе си и в качеството си на пълномощник на ищцата, дарява на К.М.Н., ЕГН **********,***, недвижим имот, без знанието и съгласието на ищцата и в нарушение на чл. 24, ал. 3 от СК, представляващи съпружеска имуществена общност: самостоятелен обект, с идентификатор № *, находящ се в гр. Н, ** община, обл. Б, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/ 18. 08. 2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: гр. Н, к.к. „С-**”, ет. *, самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, състоящ се от : зала за посетители, два санитарни възела, обслужващи и подготвителни помещения, складове, офис и предверие, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ * кв.м. прилежащи части: тераса на площ от * кв.м. съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- **, под обекта – няма, над обекта-*** и ***, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата, ведно с прилежащите към него 240/510 ид. части кв.м. от поземлен имот, с идентификатор № **, гр. Н, общ. Н, обл. Б, адрес на имота: гр. Н, к.к. „С- **”, целият с площ от * кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползуване: за друг курортно- рекреационен обект, съседи: ПИ с идентификатор № **; ПИ с идентификатор № **.453; ПИ с идентификатор № **; ПИ с идентификатор № **.; за прогласяване нищожността на описания договор за дарение, на основание: чл. 26, ал. 2 предл. 4 от ЗЗД, поради липса на основание за сключването му и за установяване нищожност на договора за дарение на недвижим имот, обективиран с нотариален акт № **, том *, дело **, с вх. рег. № 2279 от 20. 04. 2012 г. на СВ- гр. Н, на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3, поради накърняване на добрите нрави- договаряне във вреда на упълномощителя, последните два –предявени при условие на евентуалност.
ОСЪЖДА Е.Ц.П. – Н., ЕГН ********** от гр. С, кв. „С” бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Ив. Вазов” № 4, адв. Жанета Димитрова Иванова, да заплати на С.Я.Н., ЕГН ********** и К.М.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н, ул. „С*****” № *, сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин/ разноски.
Решението подлежи на обжалване, в въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :