О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1643 9.09.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На девети септември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №910 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1229 от 22.05.2019г. по гр.д.№8385/18г. на РС- Бургас, са осъдени Е.В.К., род. на ***г. и А.В.К., род. на ***г., граждани на Руската федерация, двамата с адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.,,Георги Казаков- Даскала“ №18, ет.3, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, да върнат на О.А.Ч., род. на ***г., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес:***, следната недвижима вещ по договор за наем от 30.04.2017г., а именно: АПАРТАМЕНТ №19, находящ се в гр.Поморие, ул.,,Александър Батенберг №19, вх.А, ет.2, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.108.1.24; площ-58.29 кв.м.
С решението О.А.Ч. е осъдена на основание чл.90, ал.1 във вр.с чл.230, ал.2, предл. последно от ЗЗД, да заплати на Е.В.К. и А.В.К. сума в размер на 2798.62 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на 30.04.2017г. наемен договор за АПАРТАМЕНТ №19, находящ се в гр.Поморие, ул.,,Александър Батенберг №19, вх.А, ет.2, състоящо се в направени от ответниците- наематели през периода 07.05.-17.07.2017г., разноски за закупуване на диван, холна секция и легла, както и за закупуване, изработване и монтаж на пердета, щори и корнизи, като е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.90, ал.1 от ЗЗД, в частта му за сумата от 317 лева- стойността на закупени от ответниците- наематели маса и два стола.
Ищцата Ч. е осъдена, на основание чл.90, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.230, ал.2, предл. последно от ЗЗД, да заплати на ответниците К. сума в размер на 342.41 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните на 30.04.2017г. наемен договор за горепосочения недвижим имот, състоящо се вт направени от ответниците – наематели през периода 10-30.05.2017г., разноски за закупуване на материали за ремонт и боядисване на наетото жилище, както и за профилактика на двата климатика в него, като е оставено без уважение възражението по чл.90, ал.1от ЗЗД в частта му за горницата над 342.41 лева до 375.76 лева, както и в частта му за сумата от 3624.24 лева- стойността на труд за извършване на ремонт в наетото жилище.
Ищцата О.Ч. е осъдена на основание чл.90, ал.1 във вр.с чл.230, ал.2, предл. последно от ЗЗД, да заплати на Е.К. и А.К. сума в размер на 6190 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между страните наемен договор от 30.04.2017г., за направени от ответниците- наематели разноски за платена цена за ползване на хотелски и други жилищни помещения през периода 10.08.2017г.-31.10.2018г., като е оставено без уважение възражението по чл.90, ал.1от ЗЗД, за горницата над 6190 лева до претендираните 7092 лева.
Ответниците са осъдени, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят съдебно – деловодни разноски на ищцата, в размер на 752 лева, а тяхното искане за разноски е оставено без уважение.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№22544/27.05.19г. по описа на РС-Бургас,
подадена от адв.М.Д. като пълномощник на О.А.Ч..
С нея жалбоподателката е
обжалвала решението в частта, с която съдът е уважил възражението на
ответниците по чл.90 от ЗЗД и я е осъдил
да им заплати, както следва:
- 2798.62 лева- обезщетение за
неизпълнение на сключения между страните
на 30.04.2017г. наемен
договор за АПАРТАМЕНТ №19,
находящ се в гр.Поморие, ул. ,,Александър
Батенберг №19, вх.А, ет.2, състоящо се от направени от
ответниците- наематели през периода 07.05.-17.07.2017г., разноски за закупуване
на диван, холна секция и легла, както и за закупуване, изработване и монтаж на
пердета, щори и корнизи;
- 342.41 лева- обезщетение
за неизпълнение на сключения между страните
на 30.04.2017г. наемен
договор за горепосочения недвижим имот, състоящо се от направени от ответниците
– наематели през периода 10-30.05.2017г.,
разноски за закупуване на материали за
ремонт и боядисване на наетото жилище, както и за профилактика на двата климатика в него;
- 6190 лева-
обезщетение за неизпълнение на сключения между страните наемен договор от 30.04.2017г., за направени от ответниците-
наематели разноски за платена цена за ползване на хотелски и други жилищни
помещения през периода 10.08.2017г.-31.10.2018г.
Излагат
се доводи за неправилност и необоснованост на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт в обжалваното му част, както и за допуснати
от съда процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд намерил за
доказано възражението на ответниците за неизпълнен договор, приемайки за
неразделна част от същия представеното приложение №1/12.05.2017г. (съдържащо според
съда описаните недостатъци на наетото жилище). Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че ответниците не били обвързани от вътрешните отношения на възложителя (О.Ч.) и доверителя ,,Сани
хаус“ ООД. Обстоятелството, че въззиваемите (ответници) не били страна по
договора за посредничество, нямало отношение към надлежната представителна
власт на Наталия Мутовкина. Посочва се,
че съдът не изследвал съдържанието на договора за посредничество, в който липсвала
упълномощителна клауза, даваща на Наталия Мутовкина права да извършва от нейно
име каквито и да е действия в изпълнение на договора за наем и в частност да
признава неизпълнение на договорни задължения, да дава съгласие за извършване
на промени в наетия имот и т.н.
Въведени
са също оплаквания, че първоинстанционният съд не се произнесъл нито по възражението
за антидатираност на приложение №1/12.05.2017г. и акта за извозване на мебели
от 12.05.2017г., нито във връзка с възражението им, че съставянето на горепосочените
документи представлявало действие във вреда на представлявания, както и че не е
обсъдил показанията на разпитаните свидетели. Подчертава се, че описът и актът били съставени
дванадесет дни след приемането на жилището и след като ответниците (въззиваеми)
го обитавали без възражения. Заявява се, че извършването на ремонтни дейности и
подмяната на мебели без предварително съгласуване, представлявали действия във
вреда на ищцата (въззивница). Излагат се подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателката намира за неправилен
изводът на районния съд за неизпълнение
задължението по чл.230, ал.1 от ЗЗД от нейна страна. Посочва, че прекъсване
на електрозахранването на 31.07.2017г. било извършено по искане на трето лице,
като ответниците не ангажирали доказателства по делото за уведомяване на ищцата
за наличие на пречка за ползване на
имота.
Оспорва изводите на съда за претърпени от въззиваемите
(ответници) вреди по вид и размер. Заявява, че нито в приложение №1, нито в
договора за наем съществувало задължение
за ищцата (въззивница) да предаде на наемателите обзаведен имот, поради което
счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че стойността на
обзавеждането представлявала дължимо обезщетение.
Навеждат се доводи във връзка с определеното обезщетение за направени от
наемателите разноски за закупуване на материали за ремонт. Жалбоподателката счита,
че пребоядисването и смяната на цветовете на стените било в резултат на
естетическо виждане на ответниците, а не на негодност за използване на
жилището. Оспорва и определеният от съда размер на обезщетение за направени от
ответниците разходи за наем на други
жилищни помещения за периода на действие на процесния наемен договор.
Жалбоподателката намира, че не следвало да носи отговорност за
недостатъци, за които не била уведомена и не се дължат на нейно поведение.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част. Претендира заплащане на направените във въззивното производство разноски.
Представя квитанция за внесена държавна такса.
Във
връзка с твърденията си допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се
в пропуск при разпределението на доказателствената тежест и указанията към
страните, моли да се изиска на основание чл.192 ГПК информация от ,,Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.,,Христо Г.Данов“ №37 относно това
възстановявано ли е захранването на жилищна сграда, находяща се в гр.Поморие,
ул.,,Александър Батенберг“ №19, вх.А, ап.19, кога е станало това и по чие искане,
каква е била консумацията на ел.енергия в имота в периода от 30.04.2017г. до
1.11.2018г.
Въззиваемите са представили в
законния срок отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв.Т.
/по-късно неговото пълномощно е оттеглено/, с който оспорват жалбата като
неоснователна. На първо място са изложени доводи за неоснователност на
оплакването на жалбоподателката, че първоинстанционният съд неправилно отказал
да съобрази твърдяната от нея липса на представителна власт в полза на Наталия
Мутовкина. Сочи се, че в конкретния случай подписването на процесния протокол
било не само изрично договорено в текста на договора за наем, но и самото му
съставяне било обявено от страните като приложение към договора- неразделна
негова част. Освен това твърденията на ищцата били, че Мутовкина била валидно
упълномощена да сключи процесния договор за наем, в какъвто смисъл било и
съдържанието на този договор. Затова и претенцията по делото била предявена
като договорна. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че Мутовкина нямала
учредена представителна власт, с действията си въззивницата потвърдила
сключването на договора и приложението към него. Въззиваемите считат, че няма
пречка действията по отдаване под наем на един имот, извършени без представителна
власт, да се потвърдят дори и с конклудентни действия, като са изложени
подробни съображения в тази насока.
На следващо място се сочи, че няма
договаряне от страна на Наталия Мутовкина във вреда на въззивницата.
Въззиваемите считат, че договора за наем следва да се счита за потвърден и в
частта му, в която наемателят се задължавал да извършва основни ремонти със
съгласието на наемодателя и да върне обзавеждането и оборудването (приложение 1)
при изтичането на договорения срок. Удостоверителното изявление на Мутовкина в
протокола- приложение констатирало фактическото състояние, а не представлявало
договаряне, поради което с този протокол не били вменени в тежест на
наемодателя допълнителни задължения, различни от поетите в основната част на
договора /извън приложението/. Никъде в протокола не ставало дума за даване
неограничени права на ответниците да правят изменения в процесния апартамент,
нито за разпореждане с апартамента, а за привеждането му в състояние на годност
за обитаване, съобразно предмета на договаряне. Не било налице и твърдяното в
жалбата приемане на жилището преди подписването на протокола, тъй като с
протокола жилището се приемало в конкретно негово състояние. Намират за
несъстоятелна тезата на въззивницата, че договаряне в ущърб на представлявания
било налице поради това, че ответниците не са се възползвали от правото си да
развалят договора след като са установили негодността на жилището за нормално
обитаване. На следващо място се сочи, че ако Мутовкина не е имала право да предаде
фактическата власт върху имота в определено състояние, то в този случай
въззивницата щяла да бъде изцяло неизправната страна по договора. Според
въззиваемите въззивницата не е провела пълно доказване на изпълнението на
договорните си задължения, тъй като извън протокола нямало нито едно
доказателство, което да удостоверявало правно-релевантните факти. Разпитаните
по делото свидетели- предходни наематели не били очевидци на предаването на
фактическата власт върху него, нито били запознати със състоянието му към този
момент, респективно- с условията за ползване на наетия апартамент в срока на
процесния договор. Но техните показания, според които в имота имало влага и
мухъл били в унисон с твърдените от въззивниците факти. На следващо място са
развити съображения за неоснователност на възраженията на въззивницата за
неправилна преценка на съдържанието на представеното по делото удостоверение от
ЕВН за прекъсване на ел.захранването на процесния имот. Според тях това, че
захранването било прекръснато от трето лице /собственика на имота/ било
ирелевантно. Задължение на наемодателя било да обезпечи спокойното ползване на
имота от наемателя като не допуска трети лица да пречат на това ползване, още
повече , че в случая това трето лице било сина на въззивницата. Въззиваемите
обективно не можели да я уведомят за това прекъсване, тъй като договорът бил
сключен чрез Мутовкина, а освен това задължението за подобно уведомяване според
тях било на посредника по договора за посредничество. Съдът изградил неправилни изводи за
претърпените от въззиваемите вреди. Неоснователно било твърдението, че
наемодателят нямал задължение да предаде обзаведен имот, както и това, че
появата на мухъл била в резултат на естествени процеси, поради което
премахването му било въпрос на обичайна поддръжка на апартамента, като
последното се опровергавало от изводите на СТЕ. Неоснователно било и
твърдението, че разходите на въззиваемите за нощувки във ваканционни имоти били
неотносими към предмета на спора, понеже отдадения под наем имот бил жилищен.
Изтъкват, че ответниците били лишени от възможността да ползват жилището именно
през летния сезон, поради което били лишени от възможността да избират къде да
нощуват. Освен това от нотариалния акт било видно, че процесния имот е
самостоятелен обект в сграда за сезонно ползване, което означавало, че бил
предназначен за ползване само през летния сезон /затова нямал и складово
помещение/. Развити са подробни съображения. Молят решението да бъде
потвърдено, а на въззиваемите да се присъдят разноските по делото.
Оспорват доказателственото искане
на въззивницата, като сочат, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при
разпределението на доказателствената тежест, а самата въззивница не провела
пълно доказване на твърденията си, че е изправна страна по договора. На
следващо място се изтъква, че исканото доказателство не е новооткрито , нито
нововъзникнало. Затова молят същото да се остави без уважение.
На основание чл.267 от ГПК, съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е получено от въззивницата на 28.05.2019г., а
жалбата е постъпила в съда на 27.05.19г./ от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от адвокат,
който към датата на депозирането му в съда е разполагал с общо пълномощно да
представлява въззиваемите пред всички инстанции до окончателното му приключване
/л.27 от делото на БРС/. По-късното оттегляне на пълномощното от въззиваемите с
молба от 23.07.2019г. /л.32 от делото на БОС/ не оказва влияние на редовността
на отговора.
По доказателствените искания:
Настоящият
състав констатира, че са налице предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, поради
което доказателствено искане в жалбата следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на жалбата
и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ,,Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район Централен, ул. ,,Христо Г.Данов“ №37 на основание
чл.192 от ГПК, да представи справка за това възстановявано ли е захранването на апартамент 19 в жилищна
сграда, находяща се в гр.Поморие, ул.,,Александър Батенберг“№19, вх.А след
прекъсването му на 31.07.2017г., кога е било възстановено и по чие искане,
както и каква е била консумацията на ел.енергия в имота за периода от
30.04.2017г. до 1.11.2018г.
УКАЗВА на въззивницата, че най-късно в с.з. на
16.09.2019г. следва да представи молба по чл.192 ГПК за връчване на третото
лице, в противен случай определението за допускане на доказателството ще бъде
отменено.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.