№ 192
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500906 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на Т. АС. Р., ЕГН: **********, с
адрес с. Н.П. , общ. Приморско, ул. „Д.Д.“ №** против решение № 260622 от 19.04.2021 г.,
постановено по гр. дело № 7083/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която
първоинстанционният съд е предоставил на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на
семейното жилище, находящо в с. Н.П., общ. Приморско, ул. „М.П.“ №** изцяло на ищеца
К. Г. Р., ЕГН: **********, живущ на същия адрес.
В подадената жалба, въззивницата е изразила недоволство от обжалваното решение,
в горепосочената част. Счита, че тъй като претенцията за предоставяне на семейно жилище
представлява спорна съдебна администрация и е въведена вече като предмет на делото,
макар да не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК и да не е заявила претенция за
предоставяне ползването на жилището, това нейно право не е преклудирано. Въззивницата
заявява, че тя също има жилищна нужда и понастоящем тъй като ищецът я е изгонил от
семейното жилище живее в дома на с. си. Сочи, семейното жилище представлява двуетажна
къща със самостоятелни входове, всеки от които с площ от 205 кв.м. и отделен тавански
етаж с площ от 120 кв.м., поради което счита, че отделните етажи могат да се ползват от
всеки от съпрузите без значителни преустройства и без да останат помещения за общо
ползване. При тази възможност за самостоятелно ползване на семейно жилище счита, че е
без значение дали отношенията им са търпими, позовавайки се на задължителната съдебна
практика обективирана в решение № 240 от 15.07.2015г. по гр.д. № 7346/2014г. на ВКС. По
подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението, в частта,
касаеща предоставеното само на ищеца ползване на цялото семейно жилище и
постановяване на ново решение, с което семейното жилище да бъде предоставено за
ползване и от двамата съпрузи поотделно, така, че въззивницата да ползва втория етаж, а
1
въззиваемия – първия. Ангажира гласни доказателства, които са допуснати във въззивното
производство на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание въззивницата, чрез
упълномощения по делото процесуален представител поддържа въззивната си жалба.
Заявява, че семейното жилище е на два самостоятелни етажа с отдени входове и моли съдът
да го предостави за ползване, така, че тя да ползва втория етаж, а ищеца- първият етаж,
каквото е настоящото фактическо разпределение, установено между страните.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемия- ищец К. Г. Р. е депозирал писмен отговор, в
който е изложил съображения за неоснователността на подадената въззивна жалба. Счита, че
правилно районния съд се е произнесъл по въпроса за ползването на семейното жилище
съобразно отправеното единствено от ищеца искане за ползването му. Сочи, така
постановеното решение е в съответствие със съдебната практика по приложение на чл. 56,
ал. 1 от СК, обективирана в решение № 511 от 16.01.2013г. по гр.д. № 1364/2011г. на ВКС,
като пропускът да бъде направено искане за предоставяне на семейното жилище за ползване
не може да се санира след постановяване на съдебното решение за първи път пред
въззивната инстанция, а следва да се реализира с отделен иск. Излага подробни съображения
за неоснователността на направеното от въззивницата искане за ползване на част от
семейното жилище по съображения, че отношенията помежду им са нетърпими отношения
и са налице помещения, които се обитават от трети лица, които не са членове на
семейството. Заявява, че липсва възможност бившите съпрузи да ползват самостоятелни
реално обособени обекти, без общо ползване на помещения. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото. Не са направени
доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемия, чрез адвокатския си
представител заявява, че с оглед постигнатото между страните съгласие по спора не
поддържа писмения отговор на въззивната жалба, като моли съдът да предостави ползването
на семейното жилище съобразно посоченото в жалбата, така, както е фактически установено
понастоящем от страните.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, в
атакуваната му част, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 вр. с
чл. 56, ал. 1 и чл. 53 от СК- за прекратяване на сключения между страните граждански брак с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство между страните по вина на
ответницата, за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца и за
възстановяване от ответницата на предбрачното й фамилно име.
С постановеното по делото съдебно решение, първоинстанционният съд е допуснал
развод и е прекратил сключения между страните граждански брак на основание чл. 49, ал. 1
от СК по вина на двамата съпрузи, предоставил е ползването на семейното жилище,
находящо се в с. Н.П., ул. „М.П.“ 18 изцяло на ищеца и е оставил без уважение искането на
ищеца за възстановяване от ответницата на предбрачното й фамилно име.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частта относно
2
предоставеното изцяло за ползване от ищеца семейно жилище, като ответницата е заявила,
че същото представлява двуетажна къща с отделни етажи със самостоятелни входове, които
етажи могат да се ползват самостоятелно от всеки от съпрузите.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция в рамките на заявените във въззивната жалба
оплаквания и съобразно изявленията на страните в съдебно заседание, я намира за
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, а и такова желание няма изразено от
страните, какъвто е процесния случай съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако
той е поискал това и има жилищна нужда.
По делото се установява, че родените от брака на страните деца са навършили
пълнолетие, като искане за предоставяне ползването на семейното жилище след развода в
първата инстанция е направил единствено ищецът. Независимо от това обаче основателен се
явява наведения в жалбата довод, че тъй като въпросът за предоставяне ползването на
семейното жилище след развода е въведен от единия съпрузите като предмет на делото,
макар другия съпруг – ответницата да не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК и да не
е заявила претенция по чл. 56, ал. 1 от СК, това нейно право не е преклудирано. Този извод
следва от обстоятелството, че като въпросът за ползването на семейното жилище се
разрешава в производство, представляваща спорна съдебна администрация, поради което
при предявен иск по чл. 56, ал. 1 от СК съдът следва да напъти страните да ангажират
доказателства за установяване възможността дали в него могат да се обособят отделни
помещения за самостоятелно ползване, независимо коя от страните е въвела искане за
ползването му /в т.см. решение № 13 от 19.03.2014г. по гр.д. № 3649/2013г. по описа на
ВКС/. В случая страните не спорят, а и от представения документ за собственост на
семейното жилище, се установява, че то представлява двуетажна къща с тавански етаж, като
първия и вторият жилищен етаж са с площ от по 205 кв.м., а таванския етаж от 120 кв.м.,
придобит от страните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност,
която след прекратяването й с развод се е трансформирала в обикновена съсобственост
помежду им при равни квоти. Не се спори също, а и от ангажираните пред настоящата
съдебна инстанция свидетелски показания чрез разпит на с. на страните- св. Р. става ясно,
че всеки етаж се състои от три стаи със сервизни помещения и има отделен самостоятелен
вход, като ищецът ползва първият етаж, а свидетелят и ответницата ползват вторият етаж. В
съдебно заседание пред въззивната инстанция всяка от страните, чрез процесуалните си
представители е изразила изрично желание така установеното помежду им фактическо
положение на ползване на отделните етажи от семейното жилище да бъде определено от
съда като разрешение на спора им по чл. 56, ал. 1 от СК. Тъй като по делото се установи, че
процесните жилищни етажи от семейното жилище могат да се обособят без преустройства и
3
неудобства в две отделни жилища в една сграда и да се ползват поотделно от двамата
съпрузи, е налице отрицателното условие на чл. 56, ал. 1 от СК, при което съдът не следва да
извършва преценка за търпимостта в отношенията между страните.
Предвид горната фактическа обстановка, като е предоставил ползването на
семейното жилище, представляващо прекратена съпружеска имуществена общност изцяло
на единия от съпрузите, при възможност за разпределянето му между съпрузите чрез
обособяване на отделните му етажи на самостоятелни жилища, районният съд е
постановил неправилно решение по иска по чл. 56, ал. 1 от СК в нарушение на
горепосочената задължителна съдебна практика по този въпрос. Това налага отмяна на
решението в обжалваната част по иска по чл. 56, ал. 1 от СК и постановяване на ново, с
което ползването на семейното жилище да бъде разпределено между бившите съпрузи,
така, както го ползват и понастоящем, а именно: първият етаж да се ползва от ищеца, а
вторият – от ответницата.
Въпреки основателността на въззивната жалба, тъй като разноски не са поискани от
въззивницата, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260622 от 19.04.2021 г., постановено по гр. дело №
7083/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на основание чл. 56, ал. 1 от СК
семейното жилище на страните, находящо в с. Н.П. , общ. Приморско, ул. „М.П.“ №** е
предоставено за ползване след развода изцяло на ищеца К. Г. Р., ЕГН: **********, живущ на
същия адрес, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо в с. Н.П., общ.
Приморско, ул. „М.П.“ №** след развода на страните, както следва: първият жилищен етаж
с площ от 205 кв.м. за ползване от К. Г. Р., ЕГН: **********, а вторият жилищен етаж с
площ от 205 кв.м. за ползване на Т. АС. Р., ЕГН: **********.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4