№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 543 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.П., против
Решение № 60/16.01.2020 година,
постановено по НАХД № 4788/2019 година по описа на Варненски районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0819-006343 издадено на
18.12.2017 година от началника на група към сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на РС и за отмяна на НП, както
и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответната страна ОД МВР Варна, сектор „ПП“ с писмени бележки оспорва жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за основателна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 17 – 0819 – 006343 от 18.12.2017 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, на жалбоподателя П., на
основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева (четиристотин
лева) за това, че около 14:30 часа на 03.11.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Осми
приморски полк“ в посока ДНФ до пътен възел с бул. „Христо Смирненски“
управлява лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № ***, собственост на Васил Василев, с ЕГН: **********
във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
От фактическа страна е установено, че около
14:30 часа на 03.11.2017 г. жалбоподателят В.П.П. управлявал лек автомобил
„Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. ****, собственост на В. В., с ЕГН: **********,*** в посока централната част на града. По същото време
на пътния възел на бул. „Осми приморски полк“ и бул. „Христо Смирненски“ бил
позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна
част от който бил св. Д. И. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Св. Димитров спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил, като установил че няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите по отношение
процесния лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № ***, като преценил, че управлявайки по този
начин превозното средство, жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и на същата тази дата
03.11.2017 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с
който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 18.12.2017 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на В.П.П.
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането.
С оглед на това съдът е установил, че от страна на В. П. е осъществено описаното в акта и
постановлението нарушение.
ВРС приема, че е приложен правилно
материалния закон.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането се предвижда „глоба“ в размер на 400
лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил
всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
ВРС е обсъдил възражението относно нечетливото съдържание
на връчения препис от АУАН като е прието, че това не ограничава правото на
защита на санкционираното лице. Касационната инстанция изцяло споделя тези
мотиви.
Относно
наведените твърдения за противоречие в мотивите на НП относно нарушената правна
норма – чл.638 ал.3 от КЗ и диспозитива - чл. 638 ал.3 от ЗДвП , следва да се
посочи, че в случая не е нарушено правото на защита на санкционираното лице,
респ. то не е лишено от възможността да разбере за кое точно нарушение е санкционирано,
защото защитата по НП е срещу фактите, а не срещу правната квалификация, която
съгласно чл.337 ал.1 т.2 от НПК може да бъде изменена от съда чрез прилагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение;
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил
всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
Според мотивите на въззивната инстанция не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН
за деянието, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават някое от тях като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив касае се за типично нарушение. Тези мотиви се споделят и от
касационния състав.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/16.01.2020 година,
постановено по НАХД № 4788/2019 година по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……