РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Габрово, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234200600183 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Ж. Д. в
качеството и на пълномощник на подсъдимия Т. Б. И. и по жалба на адв.Р. К.
от АК-Ловеч в качеството му на повереник на частния обвинител Н. Г. срещу
Присъда № 29 от 04.05.2023г. по НОХД № 179/2021г. на РС-Габрово.
С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимия Т. И. за виновен
в това,че на 11.11.2018 г. в гр. Троян, обл. Ловеч, на пешеходен мост над река
Осъм, срещу комплекс "***" чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на
главата и челюстта, причинил на Н. В. Г. от гр. Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на челюстта, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от два месеца, поради което и
на основание по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК съдът го осъдил на една
година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
1
РС-Габрово е уважил частично предявения граждански иска, като е
осъдил подсъдимия И. да заплати на граждански ищец и частен обвинител Н.
В. Г. от гр. Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
сумата от 15 000,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на деянието 11.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е
предявеният граждански иск от Н. Г. в останалата му част до размера 30
000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и
дължимите държавни такси.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Д., като постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Защитникът
счита, че присъдата е необоснована, а наложеното наказание явно
несправедливо. Счита, че уважения граждански иск е прекомерно завишен.
Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда, както и подсъдимия да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се прави искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Габрово.
В законния срок присъдата е обжалвана от частния обвинител и
граждански ищец Н. Г. чрез неговия повереник адв.Р. К. от ЛАК, като
неправилна. Жалбоподателят счита, че наложеното на подсъдимия наказание
е несправедливо, поради това, че е занижено. Прави се искане, обжалваната
присъда да бъде изменена, като се увеличи размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия И. и да бъде изцяло уважен предявения
граждански иск за претърпени неимуществени вреди от Н. Г.. По делото е
депозирано допълнение към жалбата на адв.К. в която се излагат
допълнителни доводи към първоначалната жалба.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимият Т.
И. и неговия защитник адв.Д. подържат депозираната жалба и оспорват тази
на частния обвинител, като адв.Д. излага допълнителни доводи в подкрепа на
същата.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява пред настоящата
инстанция, за него се явява адв.К.. Повереникът поддържа изготвената жалба
и допълнението към нея и оспорва жалбата на подсъдимия.
2
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбите и
изразява становище, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен
и следва да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни
изводи по фактите .
Правилно РС-Габрово е приел следната фактическа обстановка:
Свидетелите Н. Г. и Т. П. били приятели и на 10 срещу 11 ноември
2018 г. посетили различни заведения в гр. Троян. След полунощ отишли в
дискотека "***" в същия град. Мъжете били повлияни от употребения
алкохол.
Около 03,00 часа на 11.11.2018 г. свидетелят Г. се спречкал в
дискотеката със свидетеля Н. Т., но до сериозен инцидент не се стигнало. Г. и
П. излезли от дискотеката и се отправили към края на моста в посока центъра,
където спрели да говорят. Докато разговаряли, от заведението излезли
подсъдимият Т. И., който всички наричали – „***“ и свидетелите М.К. и М.Д.
Подсъдимият се отправил към свидетеля Г. и го попитал с кого има проблем.
Г. отговорил, че не знае с кого, защото всички му изглеждали еднакви,
понеже били с бели фланелки. В отговор на това между подсъдимия И.,
пострадалия и останалите момчета се разменили удари и ритници при които
пострадалия падал на земята. Свидетелят Т. П. се намесил, за да прекрати
сбиването, а Н. Г. хванал Т. И. за тениската, като при отдръпването му тя се
скъсала. Спречкването било кратко и приключило без наранявания за
3
участниците в него.
Свидетелите Н. Г. и Т. П. продължили да си говорят до парапета на
моста , а около тях, отстрани се разположили свидетелите С.И., М.Д., М.М.,
М.К. и подсъдимият Т. И.. В това време от дискотеката излязъл свидетелят
К.К., който минал покрай групата, в която бил подсъдимият И.. Забелязвайки
скъсаната тениска на И., К. попитал какво става и кой е направил това.
Подсъдимият отговорил "Г.". К. попитал кой е Г. и след като разбрал, се
пресегнал зад гърба на свидетеля Т. П. и ударил Н. Г. в лявото слепоочие. Г.
паднал на земята, тъй като не очаквал този удар.
Преди свидетелят Г. да стане от земята, подсъдимият Т. И. /***/ се
отправил към него и започнал да му нанася поредица от удари с юмруци в
областта на лицето и устата, като едната страна на лицето на пострадалия
била опряна на циментовия под. Тогава Н. Г. усетил силна болка. Някой от
присъстващите извикал на И. да спре, защото ще убие Г.. В този момент се
намесил свидетелят М.К., който издърпал подсъдимия настрани. Свидетелят
Г. останал да лежи на земята. Т. П. му помогнал да се изправи и видял, че от
устата му тече кръв. П. извикал такси и придружил пострадалия до "Бърза
помощ", където му била оказана медицинска помощ и бил посъветван да
посети лицево челюстен хирург. После с такси П. придружил Н. Г. до дома
му.
На следващия ден - 12.11.2018 г., свидетелят Н. Г. посетил лекар, който
го посъветвал да се консултира с хирург. На същата дата била направена
рентгенова снимка, Н. Г. посетил лицево челюстен хирург, който установил,
че има счупване на три места на челюстта и пострадалия постъпил за
операция и лечение в УМБАЛ "***" гр. П.
На досъдебното производство са назначени три съдебно-медицинска
експертиза от заключението на които се установява, че в резултат на
нанесените удари на свидетелят Н. Г. е причинено двустранно счупване на
долната челюст, което наложило оперативно лечение - фиксация с шина за
срок от 30 дни,причинен е масивен оток в дясната половина на лицето и
кръвонасядане-хематом в лявата половина челото и към темето. Счупването
на долната челюст довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето
за срок от около 2 месеца. Травмите на Г. отговарят по механизъм да са
получени по обяснения от него начин.
4
Подсъдимият не дава обяснения пред съда, като с изявлението си, че
не е извърши това в което го обвиняват, обективно оспорва установената от
съда фактическа обстановка.
Защитната теза на Т. И. / ***/ се опровергава по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност. На първо място,
това са показанията на пострадалия Н. Г., който макар, че в инкриминираната
нощ е бил силно повлиян от изпития алкохол подробно и логично разказва за
случилото се в процесната нощ. Същият не отрича, че в дискотека „***“ след
размяна на реплики си разменил удари със св.Н. Т., сборичкали се и паднали
на земята, били разтървани и тогава излязъл пред дискотеката заедно със св.
Т.П. Там отново след устни пререкания със свидетелите М.К., М.Д. и
подсъдимия, отново се стигнало до бой при който били разменени удари с
юмруци и ритници.Тогава скъсал фланелката на подсъдимия. Спомня си, че
когато мислел, че всичко е свършило, изневиделица в лицето го ударил
свидетеля К.К. В този момент , когато дясната му буза била опряна върху
цимента , върху него скочил подсъдимия и му нанесъл няколко удара в
лицето и челюстта. Свидетелят е категоричен, че едва в този момент за първи
път изпитал нетърпима болка в челюстта. Показанията на Н. Г. кореспондират
с показанията на неговия приятел свидетеля Т. П., който при всички
конфликти и сбивания в процесната нощ е бил плътно до него и е очевидец на
случилото се. Пред РС-Габрово този свидетел освен ,че описва случилото се
твърди ,че подсъдимия удрял силно и със страшна агресия Г. и викал, че иска
да го убие. Показанията на свидетеля Т. П. се подкрепят и от дадените пред
РС-Габрово показания на св.П.В., който си спомня, че видял как Н. Г. е на
земята, а подсъдимия бил върху него и му нанасял удари с юмрук в лицето,
което било цялото в кръв. Същата фактическа обстановка описват пред съда и
свидетелите М.М. и Н.Г. Показанията на тези свидетели кореспондират както
със заключенията на назначените комплексни съдебно-медицинска
експертизи, така и с приложената по делото медицински документи. От тях се
установява, че причиненото увреждане на Н. Г. изразяващо се в счупване на
долната челюст е в следствие на нанесен един или повече удари в главата му.
Вещите лица са категорични, че счупването е причинено на Г. при нанасяне
на удари в момент в който той е лежал на земята с директни удари, тъй като
локализация и вида на фрактурата му съответства на такъв вид удари. Според
5
вещите лица при директен удар отдолу нагоре и отпред в областта на брадата
локализацията на фрактурата би била различна.Т.е налице е пряка причинна
връзка между вредите причинени на пострадалия и ударите нанесени му от
подсъдимия.
Поради продължителния период от време изминал от инкриминираното
деяние, РС-Габрово е приобщил чрез прочитани показанията дадени на
досъдебното производство на свидетелите П.К., П.В., К.К. и Т. П. В тях тези
свидетели подробно описват нанесения от подсъдимия побой на пострадалия,
изразяващ се в множество удари с юмрук в лицето и челюстта. Свидетелят
К.К. признава, че е нанесъл удар на Н. Г. в лицето и той паднал на земята.
Твърди, че ударът бил лек /шамар/ и ,че бил провокиран от пострадалия. Тези
свидетели потвърждават пред съда, че казаното от тях на досъдебното
производство е истина.
РС-Габрово е приобщил чрез прочитане и показанията на свидетелите
разпитани на досъдебното производство пред съдия, а именно – М.М., М.К.,
Т. П. , М.Д. и С.И. Тези свидетели не си спомнят важни детайли от
възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия и в последствие от
нанесения побой от подсъдимия, но след прочитане на показанията им дадени
пред съдия потвърждават изложеното в тях.показанията на тези свидетели
дадени на досъдебното производство изцяло кореспондират с установената
фактическа обстановка.
Пред първата инстанция и пред настоящия съдебен състав адв.Д.
изразява несъгласие показанията на свидетелите дадени пред съдия по реда на
чл.223 от НПК да бъдат приобщени чрез прочитане, поради факта, че към
момента на снемането им, тези съдии са били подчинени на майката на
пострадалия, която била председател на РС-Троян. Счита, че не са били
налице и законовите предпоставки да се иска от разследващите органи,
разпит пред съдия на определени свидетели.
Въззивният съд счита, че възраженията на адв.Д. са несъстоятелни. В
чл.223 от НПК е разписан реда за даване на показания пред съдия и е видно,
че съдията участва в това производство само като гарант, че свидетелите
дават показания без да им бъде оказвано неправомерно влияние. Въззивният
съд счита, че не просто разследващите органи не са нарушили закона, а
правилно и законосъобразно са поискали част от свидетелите да бъдат
6
разпитани пред съдия, за да закрепят показания, които са от изключително
значение за разкриване на обективната истина/ стр.134-138 том.1 от ДП
искания/. Видно е, че разследването и разглеждането на делото е продължило
през един значителен период от пет години и това е довело до невъзможност
свидетелите на инкриминираното деяние да си спомнят значими за делото
факти. Процедурата за разпит на свидетел пред съдия по реда на чл.223 НПК
е процесуална гаранция за законосъобразно протичане на разпита и за
елиминиране на всякакви възможности за неправомерно повлияване върху
свободната воля на свидетелите. Касае се за разпит пред съдия, а не от съдия,
делото не се предоставя на съдията и той няма право на преценка нито по
фактите на обвинението, нито относно въпросите, които ще се задават. Няма
никакви данни по делото върху свидетелите да е оказвано въздействие при
разпита им пред съдия на досъдебното производство. На свидетелите дори не
са задавани допълнителни въпроса, а същите са поканени да разкажат какво
им е известно по случая. Всички свидетели са разпитани пряко и
непосредствено от решаващия съд, страните са имали право при условията на
устност, състезателност и равнопоставеност да задават въпроси към
свидетелите. При тези условия, всички свидетели са потвърдили показанията
си дадени на досъдебното производство. На следващо място съдът
констатира, че показанията на досъдебното производство на свидетелите
разпитани пред съдия и тези разпитани от разследващ орган не си
противоречат, същите кореспондират и със събраните в съдебна фаза на
процеса гласни доказателства. На следващо място, настоящият съдебен състав
констатира, че възприемането от РС-Габрово на показанията на разпитаните
свидетели пред съдия на досъдебното производство не е произволно, а е
резултат на внимателен доказателствен анализ и съпоставяне с другите
доказателствени източници.
Тук следва да бъде обсъден въпроса, дали свидетелските показания
дадени пред съдия на досъдебното производство преди делото поради отвод
на наблюдаващия прокурор да бъде изпратено в друг съдебен район, могат да
бъдат ползавани като доказателство по делото. И дали приобщаването им е
процесуално нарушение.
По жалба на Н. В. Г. от 21.11.2018г. до РУП Троян е образувана
полицейска преписка. Досъдебното производство е образувано с
постановление на РП-Троян от 29.01.2019г. Разследващите органи са
7
извършили процесуално следствени действия за установяване на лицето
нанесло телесни увреждания на Н. Г.. Няма данни за неправомерни действия
от страна на разследващите органи или на наблюдаващия прокурор, които да
събудят съмнение за наличие на пристрастно поведение от тяхна
страна.Тъкмо обратното, по делото са налични доказателства за извършено
по-тежко престъпление от подсъдимия, а именно по чл.131, ал.1, т.12 от НК,
но наблюдаващия прокурор е пренебрегнал тези доказателства и не просто не
е действал пристрастно по отношение на пострадалия, а реално е проявил
снизходителност към подсъдимия, като му е повдигнал по-леко обвинение по
чл.129, ал.2 от НК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че до момента до
който защитата на подсъдимия е поискала отвод на водещия разследването,
на целия отдел „Разследване“ при ОДМВР Ловеч, на наблюдаващия прокурор
при РП-Троян, както и на прокурорите в съответните районни прокуратури в
Ловешка област, а именно когато разследващите органи са установили, че
подсъдимия е извършил инкриминираното деяние и са привлекли Т. И., като
обвиняем, разследващия полицай и наблюдаващия прокурор са изпълнявали
добросъвестно служебните си задължения, не са били пристрастни или
заинтересовани от разследването и извършените от тях процесуални действия
по разпит на свидетели пред съдия следва да бъдат кредитирани по делото,
както правилно е преценил първоинстанционния съд.
Въззивният съд констатира ,че при разглеждане на делото, въпреки
наличните процесуални предпоставки за приобщаване чрез прочитане на
показанията дадени от свидетелите на досъдебното производство, съдът не
винаги е излагал ясни и точни мотиви в подкрепа на определенията си за
прочитане на тези показания, но настоящия съдебен състав счита, че
допуснатото нарушение на е съществено и не опорочава извършените
процесуални действия, тъй като обективно са били налице законовите
предпоставки за извършване на съответното процесуално действие.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване
на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
8
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло
извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не
следва да го преповтаря.
Въззивният съд въз основа на комплексна оценка на доказателствените
източници намира ,че по делото е доказано по безспорен и положителен
начин ,че подсъдимият Т. И. / ***/ е осъществил както от обективна така и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл престъплението по чл.129
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 11.11.2018 г. в гр. Троян, обл. Ловеч, на
пешеходен мост над река Осъм, срещу комплекс "***" чрез нанасяне на удари
с юмрук в областта на главата и челюстта, причинил на Н. В. Г. от гр. Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на челюстта,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от два
месеца, поради което и на основание по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Въззивният съд намира ,че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че престъпното деяние е осъществено именно от подсъдимия И.
Действително, пострадалия в процесната нощ е участвал в няколко сбивания с
различни лица при които обаче не е получавал каквито и да било увреждания.
Св.Г. е категоричен, че именно когато подсъдимия е бил върху него и му е
нанасял удари с юмруци в лицето е изпитал нетърпима болка в челюстта.
Присъствалите на мястото на побоя свидетели са възприели, че Н. Г. е в кръв
и в безпомощно състояние едва след нанесения му от подсъдимия побой.
Този извод не противоречи на тезата на д-р Г. изготвила единичната съдебно
медицинска експертиза, че счупването травматичното счупване на долната
челюст на Г. може да се получи от силен, внезапен удар с юмрук в лицето. По
аргумент за противното, такова счупване може да се получи и при повече от
един нанесен удар. В този смисъл е и становището на д-р Л., изготвил заедно
с вещите лица В.Л. и П.Д. две комплексни, тройни съдебно медицински
експертизи. Според вещите лица, счупването на долната челюст може да се
получи както от един, така и от множество удари с ръка, юмрук или ритник,
но механизмът на получаване не е при директетен фронтален удар в
изправено положения, а съответства на механизма описан от пострадалия. От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние при пряк
умисъл. Въпреки, че е бил под въздействието на употребения алкохол, същият
е целял причиняването на телени увреждания на Н. Г., като няколкократно е
9
нанасял удари с юмрук в лицето му и вербално е манифестирал намерението
си да го пребие.Подсъдимият е разбирал противоправния характер на
извършеното и е целял настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът е
приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива
е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, което го определя като деец с
ниска степен на обществена опасност, както и младата му възраст. Като
отегчаващи вината обстоятелства РС-габрово е отчел тежките увреждания
причинени на пострадалия и високата морална укоримост на същото.
Въззивният съд счита, че при анализа на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства РС-Габрово е пропуснал да отчете като отегчаващи такива на
първо място високата степен на обществена опасност на конкретното деяние.
Подсъдимия не просто е причинил средно телесно увреждане на пострадалия,
счупвайки челюстта му, а публично в нарушение на законовите и морални
норми му е нанесъл побой, отличаващ се с арогантност и грубо незачитане
неприкосновеността на личността, извършил е хулигански по своята същност
действия, демонстрирайки незачитане нормите на обществото и унижавайки
Н. Г.. Побоят е нанесен без конкретна причина, подсъдимият е бил под
влияние на алкохол, не е имал никакви задръжки и мотивът му е бил
единствено хулигански. Безспорно са налице данни за извършено много по-
тежко престъпление от това за което е повдигнато обвинение на подсъдимия
и неговите характеристики следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината
обстоятелства. Отегчаващо вината обстоятелство е, че след нанесения побой
подсъдимия не е изпитал състрадания към жертвата, не се е опитал да
помогне на пострадалото момче, а единствено е търсил пари , за да го
обезщетят и той да не подава жалба срещу И.. Въпреки констатираните
отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че не следва да завишава
размера на наложеното наказание на подсъдимия И.. От образуване на делото
на 29.01.2019г. до постановяване на настоящото решение е изминал един
значителен период от време през който делото не е приключило не по вина на
подсъдимия, който в лично качество не е създавал пречки за неговото
движение. Настоящият съдебен състав намира ,че е налице едно необсновано
забавяне на делото, което е предпоставка на подсъдимия да не се налага
наказание съответно на извършеното от него деяние. Съгласно практиката по
чл.6 ЕКПЧ решаващият съд следва да отчете продължителния период на
10
разследване и разглеждане на делото при индивидуализация на наказанието,
като обезщетението за забавено правосъдие да бъде компенсирано с
продължителността на наказанието. По изложените съображение наложеното
наказание от една година лишаване от свобода на подсъдимия И. се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилни са
изводите на РС-Габрово относно приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че целите на наказанието по отношението
на осъденото лице ще се постигнал без същия да бъде изолиран от
обществото, като определения му изпитателен срок от три години следва да
изиграе възпираща роля по отношение на евентуална бъдеща престъпна
дейност.
Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от
пострадалия Н. Г. за претърпени неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление в размер на 15 000.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на деянието, като е отхвърлил предявения
граждански иск в останалата му част до размера на 30000.00 лева. Приел е, че
са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и по справедливост анализирайки
доказателствата касаещи претърпените болки и страдания от пострадалия е
определил размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд счита, че
горните доказателства не са преценени обективно и всестранно, което е
довело до занижаване на размера на присъденото обезщетение на
пострадалия. Съображенията за това са следните: към момента на
инкриминираното деяния, пострадалият е бил млад човек, който е работил и
учил и причиненото му двустранно счупване на челюстта променило изцяло
начина му на живот. Същият е прекъснал обучението си в университет, не е
можел да работи и не е можел да поддържа адекватен за възрастта си
социален живот, което довело до влошаване на психическото му състояние.
На следващо място още към момента на нанасяне на увреждането, Г. изпитал
„неописуема болка“, а преди приложената му оперативна интервенция,
поради силна болка в челюстта изобщо неможел да се храни. Видно от
епикризата издадена 16.11.2018г. от клиниката по УНГ към УМБАЛ „ ***“-
гр.П. / стр.19 от том.1 на ДП/ Н. Г. е постъпил с масивен оток в дясната част
на главата и счупване на долната челюст, което е наложило оперативно
лечение изразяващо се в закрито наместване на мандибуларна фрактура.
Пострадалия е следвало да изтърпи операция при която му поставили
11
метална кука от врата, през носа към устата. Оздравителния период бил
мъчителен за него защото имал рани в устата, неможел да се храни и говори.
През този период отслабнал със 7-8 килограма. Неговия приятел Т. П.
свидетелства, че и дори към момента на изслушването му от РС-Габрово/
23.03.2022г./ пострадалият се хранел бавно, защото го боляло ченето.От
наличните доказателства става ясно ,че Н. Г. е търпял болки и страдания
надвишаващи обичайните за този вид травматични увреждания, като същите
не са отшумели и няколко години след причиняването на уврежданията.
Видно от представения по делото амбулаторен лист / стр.46/ след
възстановителния период по зарастване на челюстта се е наложило
пострадалия Г. да се лекува при ортодонт с оглед констатираното от него
разместване на долната челюст и промяна на захапката.
Изложените факти свързани със здравословното състояние на
пострадалия се установяват, както от медицинските документи и
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от неговите показания и
от показанията на св. И.Ф.-приятелка на семейството на Н. Г., на свидетелите
Т. П. и П.В.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че РС-
габрово прпавилно е установил ,че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД
и на пострадалия следва да му бъде присъдено обезщетение за претърпените
болки и страдания вследствие престъплението за което е осъден подсъдимия.
На осн. чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира ,че присъденото обезщетение на
пострадалия следва да бъде завишено с 10 000.00 лева, поради това ,че
присъденото обезщетение от 15000.00 лева от РС-Габрово не покрива
стандарта за справедливо наказание и не съответства на тежестта на
изтърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на престъплението
за което е осъден Т. И..
В този смисъл обжалваната присъда следва да бъде изменена в
гражданско-осъдителната и част, като същата да бъде отменена в частта в
която предявения граждански иск е отхвърлен за сумата над 15 000.00 лева
до 25000.00 лева, като на Н. Г. му се присъди обезщетение в размер на
10000.00 лева, на осн. чл.45 ЗЗД.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна такса от
400.00 лева върху увеличения размер на присъденото обезщетение.
12
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 29 от 04.05.2023г., постановена по НОХД №
179/2021г. на РС-Габрово, като я отменя в гражданско-осъдителната част в
която предявения граждански иск от Н. В. Г. с правно основание чл.45 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 15 000.00 лева до размера на 25 000.00 лева, вместо
което постанови:
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Б. И. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.*** да
заплати на граждански ищец Н. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.***
сумата от 10000.00 лева / десет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2018г., на
осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Б. И. да заплати допълнителна държавна такса
върху уважената част от гражданския иск от настоящата инстанция в размер
на 400.00 лева / четиристотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13