№ 93
гр. Габрово , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 260046/19.04.2021г., постановено по гр.д. № 829/2020г.
Севлиевският районен съд е отхвърлил предявените от СТ. В. Б., ЕГН
********** от гр. Севлиево против „ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ“ ЕООД ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.“*****“
№150 искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
21 000 лв. представляваща главница, дължима по договор за паричен заем от
30.04.2019г. ; сумата от 656,24 лв. представляваща договорна лихва за
периода м. януари 2020г.- м. април 2020г. върху посочената главница, и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска и до окончателното
й изплащане.
В законния срок, против така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от С.Б.. В нея се твърди, неправилност на извода направен от
районния съд, че не било установено реално предаване на заемната сума,т.е.
сключен договор за заем, пораждащ задължение на ответника да заплати
исковата сума.
1
От доказателствата по делото се установявало, че между страните бил
сключен писмен договор за заем , по силата на който ответника се задължавал
да върне на ищеца сумата от 315 000 лв. по конкретно посочена схема. За
периода м. 01 до м.04. 2020г. ответникът не бил заплатил сумата общо от
21 656,24 лв. Основното възражение на ответника по предявения иск е, че
сумата посочена в договора за заем не му била реално предадена. То било
необосновано, тъй като в обясненията си дадени по реда на чл. 176 ГПК
настоящия представляващ дружеството – В.М. потвърдила получаване на
сума в размер на 271 000 лв., по нейна банкова сметка. Това нейно признание
било установено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
представените писмени доказателства.Предаването на сумата от заемодателя
на заемателя било извършено чрез В.М., която била и съдлъжник по
подписания договор за заем. Твърди, че представената от ответника разписка
за предаване от заемателя В.М. на ищеца на сумата от 271 000 лв. в брой е
оспорена като неистинска, а и е била представена при настъпила преклузия,
поради което следвало да се изключи от доказателствата по делото.Освен
това, по отношение на тази разписка била образувана предварителна проверка
на РУ – Севлиево, предвид наличието на данни за извършено престъпление.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Ответника по жалба я оспорва.Твърди, че съдът правилно приел за
неустановено по делото реално предаване на сумата по договора за заем на
заемателя по начина уговорен в него, а извода му за липса на валиден
договор за заем между страните - за правилен. Счита, че разписката за
възстановени на ищеца от съдлъжника В.М. суми в размер на 271 000 лв.
въобще не следва да бъде обсъждана в настоящото производство, но счита, че
биха могли да са предмет на друго производство между физическите лица.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество и с оглед наведените в жалбата доводи, го намира за правилно и
2
законосъобразно.По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение
поради основаване извода на съда за неоснователност на предявените искове
с липса на доказателства за предаване на заемната сума, а от там и за валиден
договор за рзаем.
Не е било спорно между страните, че между тях е сключен писмен
договор за заем, с нотариална заверка на подписите на страните. В чл. 2 от
същия е уговорено, заемодателя да предаде на заемателя по банков път
заемната сума в тридневен срок от подписване на договора. Договора е
сключен на 30.04.2019г. и подписите върху същия са заверени нотариално на
02.05.2019г. Като съдлъжник договора за заем е бил подписан и от
физическото лице В.М. М..
Представени са като доказателство по делото заверени за вярност
копия на банкови извлечения от сметка на ищеца/ стр. 18 и стр. 19 от
В.ч.гр.д. № 269/2020г. на ГОС приложено към настоящото/, видно от които на
22.03.2019 г. от банковата сметка на ищеца по банковата сметка на В.М. М. е
преведена сума размер на 116 000.00 лева, с посочено основание „ заем " и на
20.03.2019 г. е преведена сума в размер на 155 000.00 лева с основание
"паричен заем“ отново по сметка на В.М. М..
По делото е прието основно и допълнително заключение на СИЕ, в
които е посочено, че суми по банковите сметки на ответника „ГЛОБАЛ ЛЕС
ИНДЪСТРИ“ ООД – Севлиево в процесния период , които да са преведени от
сметка на ищеца С. В.Б. не са постъпвали. Установено е в заключенията
превеждането на сумите посочени от ищеца и описани по-горе по сметките на
В.М. М..
По делото е представена разписка, подписана от ищеца/ съобразно
заключението на графологичната експертиза/ , от която се установява, че
В.М. М. е предала на СТ. В. Б. в брой сумата от 271 000 лв., която е била
получена в заем по банков път на 21.03.2019г. и 23.03.2019г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
3
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД
подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните
обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно
правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него,
настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер,
изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва.
С оглед реалния характер на договора за заем предаването на
заемната сума се явява елемент от фактическия състав наред с факта на
настъпване на падежа и размера на вземането.С изключение на факта за
реалното предаване на заемната сума, другите подлежащи на установяване
елементи не са спорни и са установени по делото. В настоящия случай за
доказване на обстоятелството, че сумата по договора за заем е преведена от
заемодателя на заемополучателя, са представени по делото банкови
извлечения от сметката на ищеца, за извършени преводи на суми на лицето
В.М. М.. Видно от представените банкови извлечения, че ищецът е превел на
съдлъжника по договора за заем суми в размер на 271 000 лв. на дати : -
20.03.2019г. и 22.03.2019г. Същевременно договора за заем е сключен на
30.04.2019г., и съобразно чл. 2 от същия, заемодателя се е задължил да
преведе на заемателя посочената в договора сума в тридневен срок от
подписването му. Очевидно е, с оглед цитираните дати, които не са спорни
между страните, че договора за заем е последващ на извършените преводи от
сметката на ищеца по сметката на В. М., с основание заем. Тези преводи не е
установено да са във връзка именно с представения договор за заем от
30.04.2019г. сключен между страните, тъй като са извършени много преди
сключването му, а и в основанието за превеждането им не е посочено, че се
изпълнява точно процесния договор. От друга страна в договора за заем не е
записано, че част от задължението по него заемодателя вече е изпълнил, което
е било възможно и допустимо. При тези констатации се налага извод, че чрез
така посочените банкови документи и заключението на СИЕ, не е проведено
главно и пълно доказване на основния елемент от фактическия състав на
заемния договор, а именно предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя.
4
В настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл. 122, ал.3
ЗЗД съдът не обсъжда доказателствата установяващи връщане на тази сума на
заемодателя С.Б..
С оглед на изложеното и тъй като настоящият състав на съда не
достигна до фактически и правни изводи различни от тези на
първоинстанционния съд, то на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение, което намира, че следва да бъде потвърдено, а жалбата
на С.Б. – оставена без уважение.
На ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноските за
въззивната инстанция – заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., на
осн. чл. 78 ГПК.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260046/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 829/2020г. на Севлиевския районен съд .
ОСЪЖДА СТ. В. Б., ЕГН ********** от гр. Севлиево да заплати на
„ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ“ ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево, ул.“*****“ №150 сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ разноски по делото на осн. чл. 78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5