№ 5375
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110115200 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. В. срещу К. А. И., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 25 000 лв., представляваща главница по договор за
заем от 20.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 20.03.2020 г. е предоставил чрез банков превод по личната
банкова сметка на ответника в заем сумата от 25 000 лв., която следвало да му бъде върната
след отправена покана. Излага, че с Нотариална покана № 243, том I, акт № 14/2024 г.,
връчена на ответника на 22.02.2024 г. с уведомление съгласно чл. 47 ГПК чрез нотариус
********* с рег. № 030, с район на действие СРС, го поканил в 7-дневен срок от
получаването й да върне доброволно по посочената в нея банкова сметка процесната сума,
но въпреки това тя не му била върната.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за заем от 20.03.2020 г.,
като счита за недоказано съдържанието на такова правоотношение. Сочи, че от вписаното в
банковото извлечение основание „заем“ не може да се установи дали на посочената дата е
даден или е върнат заем в размер на процесната сума. Оспорва да е получавал процесната
сума, като изтъква, че не е установено той да е титуляр на банковата сметка, нито сумата
действително да е постъпила в патримониума му. Оспорва нотариалната покана
действително да му е връчена, поради което счита, че падежът за връщане на процесната
сума не е настъпил. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от доказването от ищеца на следните обстоятелства: наличието на валидно
сключен договор за заем от 20.03.2020 г. между ищеца в качеството на заемодател и
ответника в качеството на заемател и неговото съдържание; реалното предаване на заемната
сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на вземането.
Спорен е по делото въпросът дали страните са обвързани от договор за заем, по който
ищецът да е заемодател, а ответникът – заемател.
Договорът за заем е реален договор и заемното правоотношение се счита валидно
възникнало с постигането на съгласие между страните и предаването на заемната сума от
заемодателя на заемателя. Касае се за неформален договор, поради което сключването му в
писмена форма не е условие за неговата действителност, а е само форма за доказване.
В случая ищецът е представил като доказателства за твърденията си за сключен с
ответника договор за заем извлечение от банковата си сметка и удостоверение от „Банка
ДСК“ ЕАД, при съвкупната преценка на които се установява, че на 20.03.2020 г. В. е превел
по банков път от своята банкова сметка по банковата сметка на И. сумата от 25 000 лв., като
вписаното основание за превода е „заем“, както и че преводът е нареден електронно.
Съдът намира, че така установеното не обуславя категоричен извод, че сумата е
преведена именно като заем, а още по-малко – като заем, който ищецът е предоставил на
ответника /а не обратното/. Така е, защото единствените данни за основанието на превода са
зададени от ищеца при нареждане по електронен път на банковата операция. Следователно
вписаното основание на превода има характер на твърдение на ищеца за изгоден за него
факт, което няма доказателствена стойност, а подлежи на доказване по общия ред. Такова
доказване обаче в случая не е успешно проведено по делото, въпреки че с проекто-доклада,
обективиран в Определение № 44402/31.10.2024 г. и приет за окончателен без възражения на
страните, на ищеца изрично е указано, че не сочи доказателства за сключване на договор за
заем от 20.03.2020 г. с ответника и неговото съдържание.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът не е провел пълно доказване на
намиращия се в негова доказателствена тежест факт, че сумата от 25 000 лв. е предадена от
него на ответника именно въз основа на сключен между тях договор за заем, по който В. има
качеството на заемодател, а И. – на заемател. Закономерна последица от неизпълнението от
ищеца на задълженията, произтичащи от носената доказателствена тежест, е формирането
на извод, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
По разноските:
Разноски не се дължат на никоя от страните, доколкото ищецът е предявил
неоснователен иск, а ответникът не е направил и не претендира разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, срещу
К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 25 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2024 г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3