Решение по дело №2078/2009 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 435

гр. Сс, 30  ноември 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ссят районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети ноември  2009 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря Н. Г. като разгледа докладваното  от районния съдия бр.д. № 2078 по описа на съда за 2009 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Ищцата С.В.Б. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината. Навежда като основание за брачното разстройство настъпилата между страните фактическа раздяла, чиято  продължителност надвишава 10 години. Моли съда след прекратяването на брака да й предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака   непълнолетно дете В.Ю. Б., като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на завеждане на иска. След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име “А.”. Твърди, че и двамата съпрузи са напуснали жилището, което са обитавали преди настъпването на фактическата им раздяла, поради което към настоящия момент не резполагат със семейно такова.

            Ответникът Ю.Б.Б. не се явява в съдебно засдание и не взема отношение по предявения срещу него иск.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

            Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59 СК  и  чл. 143, ал.2 от СК, чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК.

            Видно от удостоверение на Община Сс, населено място А., страните по настоящото дело са сключили граждански брак на 14.03.1981 г., за който е съставен акт за граждански брак № 2 от същата дата. От същото удостоверение се установява и предбрачното фамилно име на ищцата – „А.”. От брака на страните са се родили две деца, едното от които - В.Ю. Б., е към настоящия момент непълнолетно.

            Разпитаните по делото свидетели Д.П. и М.А. установяват пред съда, че страните не живеят заедно в течение на период, който надхвърля по своята продължителност 10 години. По време на своето брачно съжителство двамата съпрузи заедно заминали за София, където впоследствие настъпила тяхната раздяла. Ищцата отпътувала на работа в Гърция, където  установила своето постоянно местоживеене, като взела със себе си родените от брака деца. Ответникът от своя страна заживял на съпружески начала с друга жена. Свидетелките не са  подробно запознати с последващите събития от живота на ответника, но заявяват, че според слуховете, които са достигнали до тях, той припечелвал прехраната си, помагайки на пътниците на гарата да пренесат багажа си. Считат, че незавидното му житейско и материално положение се дължи на  вредоносните последици от неговото алкохолно пристрастие.

Въз основа на така изслушаните свидетелски показания съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането  за неговото прекратяване – основателно. Макар в настоящия  съдебен процес да не се изследваха задълбочено причините за раздялата на съпрузите, предположения относно които бяха мимоходом споменати, по безспорен начин се установи трайното прекратяване на съпружеските отношения между страните, чиято продължителност илюстрира по недвусмислен начин разкъсването на  брачната връзка. Очевидно е, че за толкова дълъг период от време съпружеската общност между страните се е разпаднала,  взаимната привързаност и доверие между тях са се изчерпали, а изграждането на общи планове за развитието на семейството и полагането на съвместни усилия за осигуряване на неговото благополучие е станало немислимо. За изминалото време всяка от страните е устроила живота си самостоятелно и независимо от своя брачен партньор, загърбвайки юридически съществуващия брачен съюз между тях. Тези действия на съпрузите разкриват неговия формален живот, прикриващ фактическата му нежизнеспособност и неефективност. Реалната връзка между сраните се явява дълбоко и непоправимо разрушена, загубила  безвъзвратно своето съпружеско естество. Формалното  поддържане на брака не е в състояние да замести неговата житейска нефункционалност и безжизненост, поради което заличаването му следва да се допусне като логична последица от фактическото му разграждане. Тъй като ищцата  е изразила нежеланието си съдът да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо  разстройство на брачната връзка и с оглед премахнатото с чл. 49, ал. 3 от  новия СК задължение на съда служебно да стори това, бракът между страните следва да бъде прекратен без да се издирва вината за неговото  разрушаване.

По делото се установи, че след фактическата раздяла на страните именно майката е поела грижите за родените от брака деца, които без прекъсване е полагала до навършване на пълнолетие от страна на по – гоямото дете, съответно да настоящия момент спрямо по – малкото. Не се установи ответникът да притежава достатъчно развити родителски качества, които да гарантират, че той отговорно  и съвестно ще изпълнява ангажимента, свързан с отглеждането и възпитанието на по – малкия си син. В случая майката следва де се приеме като по – отговорен и всеотдаен родител, чиито възможности да  предостави на роденото от брака дете пълноценни грижи и да задоволи цялостно неговите жизнени потребности са  потвърдени по безспорен начин от успешното им упражняване през изминалите години. Именно поради тези причини искането на ищцата да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето В.Ю. Б. следва да се уважи. По силата на чл. 59, ал. 2 СК съдът  служебно е длъжен да се произнесе относно начина на осъществяване на личните отношения между децата и родителите. Тъй като ответникът не изрази предпочитанията си за начина, по който би желал да се осъществяват контактите му с неговия син, съдът  намира, че режимът следва да се съобрази с практиката на съда и обстоятелството, че детето живее и учи при своята майка в Република Гърция, а именно всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. по неговото /на детето/ местоживеене, пет дни от ваканциите на детето, които са с десетдневна продължителност и  един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката. Предложението на ищцата личните контакти между детето и ответника да се осъществяват само през ваканциите не се споделя от съдебния състав, тъй като не обезпечава  принципната възможност на бащата да общува със своя син в случай, че той желае да се възползва от нея, без да наруши обичайния му ритъм на живот, т.е. в случай, че реши да посети населеното място по неговото постоянно пребиваване.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като според чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата /240 лв./. Детето В.Ю. Б. е към момента на 17 години. То безспорно се нуждае от средства за храна и облекло, учебници и учебни пособия, транспорт, както и от средства за покриване на допълнителните разходи, свързани с учебния процес, личните му нужди и културни потребности. В производството се установи, че още преди заминаването си в Гърция детето е претърпяло злополука, оставила неизлечими последици върху неговия опорно -  двигателен апарат, неизменно съпроводени с възникването на специфични потребности, свързани с поддържане на здравословното му състояние. При отчитане както на неговите обичайни, така и на специалните му нужди съдът намира, че търсената чрез исковата молба сума е съобразена с техния паричен еквивалент. Въпреки това в производството не се доказа фактът, че ответникът разполага с финансовата възможност ежемесечно да отделя за издръжката на  сина си сума от този порядък. Ищцата не ангажира доказателства за размера на неговите трудови доходи, вместо което свидетелските показания възпроизведоха слухове за твърде утежненото  му и почти безизходно материално положение. Нормативната уредба обуславя размера на  дължимата издръжка от нуждите на детето, съотнесени към способността на родителя да ги удовлетвори, като вменява на последния безусловното задължение да участва в тази издръжка съобразно своите материални възможности, чиято ограниченост не е основание за изключване на жизнено необходимия финансов принос от негова страна. Затрудненото житейско положение на ответника не позволява претендираната издръжка да се присъди в нейния пълен размер, но и специфичните здравословни потребности на детето, които завишават общия размер на средствата, необходими за цялостното задоволяване на неговите нужди, от своя страна също не позволяват фиксиране на размера на тази издръжка на посочената от закона минимална граница. Изложените аргументи налагат искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на своя син В.Ю. Б. да се уважи до размера от 80 лв., а над тази сума да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Напускането и от двамата съпрузи на жилището, където са живели преди фактическата си раздяла, освобождава съда от регламентираното в чл. 56, ал.2 СК  задължение служебно да се произнесе за ползването на семейното жилище, при наличието на ненавършили пълнолетие родени от брака деца.  

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. По силата на тази разпоредба изразеното  в този смисъл желание на ищцата следва да се удовлетвори, като  се постанови възстановяване на нейното предбрачно фамилно име “А.”.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 50., от които 25 лв. са платени от ищцата при завеждане на делото, а останалите 25 лв. следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. Същият следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 50 лв.   Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Ссят районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен  на 14.03.1981 г., за който е съставен акт за граждански брак № 2 от същата дата на община Сс, населено място А. между  Ю.Б.Б. с ЕГН ********** и С.В.Б. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете В.Ю. Б. с ЕГН ********** на неговата майка С.В.Б. с ЕГН ********** *** като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. по неговото /на детето/ местоживеене, пет дни от ваканциите на детето, които са с десетдневна продължителност и  един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката.

ОСЪЖДА Ю.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си В.Ю. Б. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка С.В.Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 80 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2009 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като  ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на издръжка за сумата над 80 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, в която се присъжда издръжка.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата – „А.”.

ОСЪЖДА Ю.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Сс окръжен съд.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/