№ 1207
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500942 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А. П. Б. и Д. С. Б., чрез адв. С.
Н., срещу разпределение от 31.03.2023 г. по изп. дело № 20168070400566 по
описа на ЧСИ Н.Д.. В жалбата се излага, че разпределението е неправилно и
незаконосъобразно поради неспазване на реда на привилегиите по чл. 136 и
чл. 137 от ЗЗД. Посочва се, че сумата в размер на 2 998 лв. не следва да се
разпределя на ЧСИ Н.Д., тъй като не представлява разноски, сторени от
взискател, които да се ползват с привилегия от първи ред, както и че за
посочената сума не е връчена сметка, поради което длъжниците са били
лишени от правото им да обжалват постановлението за разноски. Не били
известени и за основанията за начисляване на таксите, както и за кои
изпълнителни действия се отнасят. В условията на евентуалност се оспорва
като недължима таксата в размер на 2998 лв. поради това, че е начислена за
изпълнителни способи, които не са приложени; за изпълнителни действия,
които са изоставени от взискателя; за изпълнителни действия, които не са
извършени; за изпълнителни действия, които не са свързани с настоящото
1
изпълнително производство. Излага се, че сумата в размер на 8220,05 лв. с
ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не следва
да се разпределя на ЧСИ Н.Д., тъй като не представлява разноски, сторени от
взискател, които да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че не е изготвена сметка по чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ, в която да се
посочва разпоредбата, въз основа на която се дължи таксата и материалния
интерес, поради което длъжниците са били лишени от правото да обжалват
разноските по изпълнението, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Оспорва
се размера на таксата. Посочва се, че неправилно е определен и размера на
вземането на „Алианц Банк“ АД – 503 201,74 лв., тъй като не са отчетени
заплатените суми в банката след издаването на изпълнителните листи, както и
тези по изпълнителното дело до датата на разпределението – 31.03.2023 г.
Моли се за отмяна на разпределението от 31.03.2023 г. и извършване на ново
от частния съдебен изпълнител.
В срока по чл. 276 от ГПК не са депозирани отговори по жалбата от
взискателите „Алианц Банк България“ АД, Ем.Хр.М. и Ант.В. П..
Присъединеният по право взискател ТД на НАП – Варна, чрез ст.
юриск. Ив. Г.ева, е подал писмено становище по жалбата, в която излага, че
извършеното от ЧСИ Н.Д. разпределение на суми от 31.03.2023г. е
законосъобразно и правилно.
ЧСИ е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
излага съображения, че депозираната жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани да обжалват
лица – длъжници по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна, съставът установи следното:
Производството по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на
ЧСИ Н.Д., рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, е
образувано на 31.10.2016 г. по молба на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК
*********, въз основа на приложен изпълнителен лист № 9863/02.10.2016 г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение № 5422/17.07.2012 г. по ч.гр.д.
№ 10227/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдена в част с
Решение № 132/10.02.2014 г. по в.т.д. № 324/2014 г.по описа на Окръжен съд
– Варна, с който длъжниците А. П. Б., Д. С. Б. и Г. П. П., са осъдени да
2
заплатят солидарно на банката сумата по Договор за кредит „Жилище плюс“
№ 31253 от 26.08.2006г., анекс към него, както и Договор за поръчителство от
27.12.2010г., както следва: главница по договора в размер на 239 791,02 лева,
просрочена лихва в размер на 23 871,47 лева, считано от 29.05.2011 г. до
11.07.2012 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 13 443,04
лева, считано от 29.04.2011 г. до 11.07.2012 г., неустойка в размер на 27
992,66 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., разноски във връзка с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 48,00 лева, ведно
със съдебно-деловодни разноски в размер на 6 103,97 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 13.07.2012 г., до окончателното изплащане на задължението. На
длъжниците са връчени ПДИ, в които е посочен размера на дълга, дължимите
суми по изпълнението, както и наложената възбрана върху ипотекирания в
полза на банката имот – сграда в гр. Варна, ул. „Кирил и Методий" № 79,
както и че е насрочен опис и оценка за 30.11.2016г. След наложен запор
срещу длъжника Г. П., в периода 18.11.2016 г. – 27.01.2017 г. по
изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 761,45 лева, от
които 664,79 лева са разпределени на взискателя за погасяване на извършени
и заплатени от последния разноски, а сумата от 96,66 лв. е удържана за
пропорционални такси в полза на ЧСИ.
С молба вх. № 235/10.01.2017 г. по описа на ЧСИ от „Алианц Банк
България“ АД е направено искане на основание чл. 19, ал. 1 от ЗЧСИ за
образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист
№ 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна, ГО, XIX състав, на
основание Решение № 5582/25.11.2014 г. по гр.д. № 2424/2014 г. по описа на
РС – Варна, с което Д. Б. е осъден да заплати в полза на банката сумата от 14
066,61 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 37721 от дата 27.12.2010 г., просрочена лихва в
размер на 2008,01 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г.,
наказателна лихва за просрочена главница в размер на 763,87 лева за периода
от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., неустойка в размер на 1586,91 лева за
периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., законна лихва за забава в размер на
1810,90 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., разходи за връчване
на нотариална покана в размер на 24,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в
3
съда – 23.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
405,21 лева съдебно-деловодни разходи по ч. гр. д. № 15731/2013 г. по описа
на РС – Варна, XXV състав, и 549,38 лева – съдебно-деловодни разходи по
гр.д. № 2424/2014 г. по описа на РС – Варна, XIX състав. С Разпореждане от
10.01.2017г. ЧСИ е присъединила взискателя „Алианц Банк България“ АД с
Изпълнителен лист № 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна,
ГО, XIX състав, за вземане от длъжника Д. Б. към изпълнително дело №
566/2016 г. на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК.
Ем.Хр.М. е присъединена като взискател въз основа на Изпълнителен
лист № 8547/08.11.2019 г., издаден от РС - Варна, XXXV състав, с който са
осъдени длъжниците Д. С. Б. и А. П. Б. да заплатят солидарно на кредитора
Ем.Хр.М. сумата от 14 000,00 лв., представляваща дължима главница по запис
на заповед, издаден на 17.10.2017 г. в гр. Варна, с падеж 17.06.2019 г.,
предявен за плащане на 21.07.2019 г., на основание чл. 417, т. 10 от ГПК.
Ант.В. П. е присъединена като взискател въз основа на Изпълнителен лист №
274/17.01.2020 г., издаден от РС - Варна, XXIX състав, с който са осъдени Д.
С. Б. и А. П. Б. да заплатят солидарно на Антоанета П. сумата от 16 000,00 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2016 г., с
падеж на плащане 03.05.2019 г., предявен за плащане на 05.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 320,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2022г., влязло
в сила на 21.03.2023г., е възложен на Пл.Ст.Ст. недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
10135.5506.174.1, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. ул. „Кирил и
Методий" № 79 , гараж с идентификатор 10135.5506.174.2, НАВЕС с
идентификатор 10135.5506.174.3, както и ½ ид. ч. от ДВОРНО МЯСТО с
идентификатор 10135.5506.174, за сумата от 181 502 лв.
Постъпилата от проданта сума е разпределена, както следва:
Ред първи- вземания за разноски по обезпечаване и принудително
изпълнение по делото:
Сумата от 2 998,00 лева с ДДС, представляваща обикновени такси и
4
разноски по изп. дело, извършени по продажбата на имота, както следва:
по т.3 - 156 лв., по т.4 - 240 лв., по т.5 - общо 1 752,00 лв., по т.9 – 36,00
лв., по т.13 – 72,00 лв. и по т.31 242,00 лв., както и
Сумата от 8 220,05 лв. с ДДС дължима пропорционална такса по т. 26, б.
„е“ от ТТРЗЧСИ - в полза на ЧСИ Н.Д., рег. № 807, район на действие
Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД;
Втори ред привелигировани вземания – неплатени данъци за продадания
недвижим имот към Община Варна за дължими данъци- общо 854,84 лв.
Трети ред привилегировани вземания, обезпечени със залог и ипотека общо в
размер на 503 201,74 лв. в полза на ипотекарния кредитор „Алианц банк
България“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД- сумата от
169 429,11 лв.
По делото е назначена ССчЕ, от заключението по която се установява
следното:
Вещото лице е установило, че от извършената справка в банката се
установява задължение от 504 220,48 лв. Установено е, че след образуване на
изпълнителното дело е постъпило плащане със сумата от 664,79 лв., която е
използвана за погасяване на съдебни разноски. С писмо взискателят е
посочил, че дължимата сума е 503 201,74 лв. независимо че няма данни за
други извършени плащания.
Вещото лице е посочило, че авансово определението то ЧСИ такси, заплатени
от „Алианц Банка България“ АД на 10.01.2017г., са в размер на 5 994,00 лв.
Освен посочените разноски са останали непогасени разноски общо в размер
на 3478 лв., като разликата от тази сума до посочената в разпределението
сума от 2 998,00 лв. се дължи на допълнително посочени от ЧСИ разноски от
480 лв.- такса по т.5 ТТРЗЧСИ.Тези разноски, вещото лице е посочило, че са
останали непогасени такси по т.3, 4, 5, 9, 13 и 31 от Тарифат, за които ЧСИ
авансово не е изискало внасянето им. Посочена е , че пропорционалната такса
по т.26 е в размер на 8 220,05 лв., като тя е изчислена върху постъпилата от
проданта сума от 181 502 лв. Уточнено е, че данъците, дължими от
длъжниците Б. и Б. към Община Варна възлизат на 854,84 лв. Вещото лице е
посочило, че по трети ред следва да бъде отчетена привилегията на
ипотекарния кредитор за вземане от 503 201,74 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
5
правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня
на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
да събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
По наведените в жалбата основания за незаконосъобразност на
извършеното разпределение:
Съобразно т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, вземанията на държавата, респ. на частния
съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за
дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното
производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато
таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния
изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение
сума. Безспорно от изготвената ССчЕ, заключението по която неоспорено е
прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че направените
разноски от 3 478 лв. са по повод извършване на публичната продан, от която
е постъпила подлежащата на разпределение сума. Изпълнителният способ не
е изоставен от взискателя, същият е реализиран. ЧСИ е извършил действията
по извършване на проданта и несъбраните авансово от взискателя такси са
обективирани в самото разпределение. Предвид горното и доколкото
разпределението самостоятелно подлежи на съдебен контрол, то и не води до
извод за незаконосъобразност липсата на предварителен акт за разноските
или изготвена сметка. Направените в горния смисъл възражения са
неоснователни. В разпределението ясно са посочени основанията за
начисляване на таксите, като същите съответстват по основание и размер на
установените от вещото лице. Вярно е, че същото е посочило, че
6
допълнително по т.5 следва да бъде начислена сумата от 480 лв., посочена от
ЧСИ като дължима при изготвяне на експертизата. Такава сума обаче не е
била включена в разноските по предявеното разпределение, поради което и
съставът приема, че с привилегията по ред първи следва да бъдат включени
разноски в размер на 2 998 лв., както следва: обикновени такси и разноски по
изп. дело, извършени по продажбата на имота, по т.3 - 156 лв., по т.4 - 240 лв.,
по т.5 - общо 1 752,00 лв., по т.9 – 36,00 лв., по т.13 – 72,00 лв. и по т.31
242,00 лв., пропорционална такса от 8 220,05 лв. на осн. чл.26 б.“е“
ТТРЗЧСИ. Неоспореното заключение на вещото лице безспорно е
установило, че пропорционалната такса възлиза в този размер върху
събраната сума- цена от публичната продан. Таксата по т.26 б.“е“ ТТРЗЧСИ
безспорно представлява такава по смисъла на т.3 от цитираното Тълкувателно
решение, поради което и същата правилно е разпределена в ред първи на
привилегиите.
По ред втори на привилегированите вземания не са неведени
възражения за незаконосъобразност.
Досежно твърдението, че по ред трети неправилно е отчетена
привилегия на ипотекарния кредитор, тъй като вземането му не е актуално
към 31.03.2023г., съдът намира същото за неоснователно. Установено е от
вещото лице, че приетият от ЧСИ размер на вземането на ипотекарния
кредитор възлиза на 503 201,74 лв. Наличието на обезпечение на вземането не
е спорно. Поради това и съобразно получената при проданта сума, предмет на
разпределението и с отчетените привилегии по ред първи и втори,
законосъобразно по ред трети е отчетено привелигировано вземане в полза на
ипотекарния кредитор и му е разпределена сумата от 169 429,11 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно. Подадената срещу разпределението жалба
от А. и Д. Б.и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№3517/04.04.2023г. по описа на
ЧСИ рег. №807, депозирана от А. П. Б. и Д. С. Б., чрез адв. С. Н., срещу
Разпределение от 31.03.2023г. по изп. дело № 20168070400566 по описа на
7
ЧСИ Н.Д. на постъпилата от публична продан на имот сума в размер на
181 502,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8