Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
10 декември 2019
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЖАНЕТА САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2412 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е
иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 във връзка с чл.432
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
И.С.Ч. твърди в исковата си молба, че на 13.12.2018г., около 14:30ч. на
кръстовището на ул. Трети Март и ул. Рила в с.Ягода, общ.Мъглиж,
обл.Стара Загора, неговия собствен лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”,
с рег. № СТ 8000 НН, който бил управляван от Р. С. С., с ЕГН: ********** -
негова внучка, претърпяла ПТП по вина на водача на следния лек автомобил: марка
„Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ 3601 АВ, управляван от А.А.И., с ЕГН: **********,
собственост на Т. Х. Т., с ЕГН: **********.
Причина
за възникналото ПТП безспорно била виновното поведение от страна на водача на
МПС с рег. № СТ 3601 АВ и се изразявала в движението с несъобразена с пътните
условия скорост, като на ляв завой застигнал и ударил странично управлявания от
Р. С. С. лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН, следствие
на което настъпило ПТП с материални щети.
С
оглед на гореизложеното неговата внучка информирала органите на МВР за
случилото се чрез телефонно обаждане. Те от своя страна се отзовали своевременно
на сигнала и издали протокол за ПТП с дата 13.12.2018г. и с рег. № 1672313, от
който било видно, че виновен за настъпването на горепосоченото застрахователно
събитие бил водачът на автомобил с марка „Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ
3601 АВ - А.А.И., с ЕГН: **********. С въпросния официален писмен документ се
доказвало по несъмнен и категоричен начин и описаните в настоящата искова молба
факти и обстоятелства. В него били посочени и видимите материални щети по
собствения му автомобил, следствие на процесното застрахователно събитие.
Тъй
като виновният водач нямал валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност”, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие –
13.10.2018г. ищецът позвънил до офис на ответника - Гаранционен фонд, с ЕИК:
*********, за да уведоми негов представител за всички обстоятелства и факти,
свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, бил изготвен оглед на собствения му
лек автомобил, за да се установи по обективен и несъмнен начин всички настъпили
вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С
оглед на това от представител на ответника - вещо лице М. Б. съставил опис на
щети от 15.01.2019г. С това се установили конкретните имуществени вреди по
отношение на собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Неговата
щета била заведена под номер 110764/31.12.2018г. и бил уведомен, че в
законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 28.03.2019г., получил
отказ от страна на ответника с рег.
номер 07-00-29-222/28.03.2019г., в който бил уведомен, че няма да получа никакво
плащане, тъй като не е представил данни за връчване и влизане в сила по ЗАНН на
НП № 18-0284-004025/27.12.2018г. по чл.179, ал.2 от ЗДвП, издадено от Началника
на РУ - Казанлък, срещу А.А.И..
Ищецът
счита горепосоченият отказ за изцяло незаконосъобразен и неоснователен, тъй
като той няма компетентността и фактическа възможност да предостави горепосочените
данни и не разполагал с правото да изиска подобна информация. Нещо повече той
предоставил всички документи, които са му поискани от ответника в това число и
протокол за ПТП с № 1672313, който се явявал официален писмен документ,
съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия били видни по категоричен
и несъмнен начин всички факти и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в
това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. С оглед на това данните
за връчване и влизане в сила по ЗАНН на НП № 18-0284004025/27.12.2018г. по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП били изцяло нерелевантни към настоящия спор и по никакъв
начин не били свързани с възможността на ответника да определи дали било налице
облигационно правоотношение между тях по силата, на което ответника дължал
изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето на подобно изискване
било своеобразна злоупотреба с права и се явявало незаконосъобразно основание
за постановяването му на отказ, вменявайки му се задължения, които не били
нормативно установени и ищецът в качеството си на пострадал не притежавал фактическата
възможност да ги осигури.
Ищецът
счита, че предоставените от него документи на ответника, относно настъпилото на
13.12.2018г. застрахователно събитие били напълно достатъчни, затова и на
10.04.2019г. подал жалба срещу горепосоченото решение на ответника по реда на
чл.108, ал.6 от КЗ. За съжаление същият не счел неговите искания за заплащането
му на застрахователно обезщетение за основателни и ги оставил без разглеждане.
Видно
от изготвения от страна на представител на ответника (вещо лице) опис на щети,
срещу който ищецът не възразявал, настъпилите имуществени вреди, по отношение
на собствения му лек автомобил били, както следва:
1. Облицовка
предна броня — първа степен + боя;
2. Калник
преден ляв - смяна + боя;
3. Мигач
в калника ляв - смяна + боя;
4. Челно
стъкло - смяна;
5. Предна
врата лява - смяна + боя;
6. Стъкло
предна лява врата - смяна;
7. Външна
дръжка предна врата лява - смяна;
8. Стъклен
подемник ел. предна врата лява - смяна;
9. Задна
лява врата - смяна + боя;
10. Външна
дръжка задна врата лява-смяна;
11. Стъклен
подемник ел. задна врата лява - смяна - смяна;
12. Панел
заден ляв калник (5 та врата) —боя;
13. Праг
ляв - смяна + боя;
14. Средна
колона лява — трета степен + боя;
15. Корпус
странично огледало ляво – смяна.
При
определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се
съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението
следва да било равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на
стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това била сумата от 755 лева. Това било така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, изисквало
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на
чл.402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност била стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Иначе казано, щяло да се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това била стойността, срещу която можело да се купи друго
такова, със същото качество.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2
от Кодекса на застраховането, вр. чл.432, ал. 1 от Кодекса на застраховането,
вр. чл. 86 от ЗЗД ответното дружество „Гаранционен
фонд”, с ЕИК: *********, град София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор Борислав Михайлов, да му
заплати сумата в размер на 755 лева, представляваща претърпените вреди по отношение на
собственото му МПС - лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ
8000 НН.
Ищецът
счита, че сумата представляваща претърпените от него имуществени вреди,
определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, били както следва:
1. 50,00 лева, представляващи сбора от сумите на цената
на труда необходим за ремонта на облицовка предна броня с първа степен на увреда
в размер на 40 лева и цената на боята в размер на 10 лева;
2. 80,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на предния ляв калник, подлежащ на замяна в размер на 50 лева с нов от
същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 лева и цената на боята в размер на 20 лева;
3. 10,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на мигача в калника ляв, подлежащ на замяна в размер на 5,00 лева с нов
от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 лева;
4. 150,00 лева, представляващи сбора от сумите
на цената на челното стъкло, подлежащо на замяна в размер на 130,00 лева с ново
от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 20 лева;
5. 150,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на предната врата лява, подлежаща на замяна в размер на 100 лева с нова
от същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 30 лева и цената на боята в размер на 20 лева;
6. 20,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на стъклото на предната лява врата, подлежащо на замяна в размер на
10,00 лева с ново от същия вид и цената
на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 лева;
7. 20,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на външната дръжка на предна лява врата, подлежаща на замяна в размер на
10,00 лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за нейната замяна в
размер на 10 лева;
8. 15,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на стъклен подемник на предна врата лява, подлежащ на замяна в размер на
10,00 лева с нов от същия вид и цената
на труда необходим за неговата замяна в размер на 5 лева;
9. 100,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на задна врата лява, подлежаща на замяна в размер на 80 лева с нова от
същия вид, цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 10 лева и цената на боята в размер на 10 лева;
10. 20,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на външната дръжка на задна лява врата, подлежаща на замяна в размер на
10,00 лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за нейната замяна в
размер на 10 лева;
11. 15,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на стъклен подемник на задна врата лява ел., подлежащ на замяна в размер
на 10,00 лева с нов от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна
в размер на 5 лева;
12. 30,00 лева, представляващи сбора от сумите на
цената на боята необходима за боядисването на панел заден ляв калник (5-та
врата) в размер на 20 лева и цената на боята в размер на 10 лева;
13. 30,00 лева, представляващи сбора от сумите
на цената на левия праг, подлежащ на замяна в размер на 10 лева с нов от същия
вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 10 лева и цената
на боята в размер на 10 лева;
14. 50,00 лева, представляващи сбора от сумите
на цената на труда необходим за ремонта на средната лява колона с трета степен
на увреда в размер на 40 лева и цената на боята в размер на 10 лева;
15. 15,00 лева, представляващи сбора от сумите
на цената на корпуса на страничното огледало ляво, подлежащ на замяна в размер
на 10,00 лева с ново от същия вид и цената на труда необходим за неговата
замяна в размер на 5 лева.
Моли
съда на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите да осъди
ответника да му изплати законната лихва до окончателното изплащане на
задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск.
Моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно -
деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.
Моли
съда, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения
му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящия
иск, както и направените от него съдебно-деловодни разноски в това число и
заплатения адвокатски хонорар да бъдело преведено по следната банкова сметка: ***: ***К ЕАД, собственост на адв. М.Т..
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответното дружество „Гаранционен фонд”, в който
заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер.
Ответното
дружество „Гаранционен фонд” към настоящия момент вече бил сезиран във връзка с
процесното ПТП и по образуваната щета № 110764/31.12.2018г. с писмо изх. № 07-00-29-222/18/17.04.2018г.
уведомили ищеца, че следвало да представи данни за връчване и влизане в сила по
ЗАНН на НП № 18-0284-004025/27.12.2018г., по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено
от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Казанлък срещу А.А.И. във
връзка с ПТП, настъпило на 13.12.2018г. или да изчакали служебното постъпване на
същата информация, за което щял да бъде надлежно уведомен. Ищцовата страна била
уведомена, че не представила достатъчно доказателства за установяване на
основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.
106, ал. 3, във връзка с чл. 558, ал. 2 и чл. 496, ал. 2, т. 26 „б" от КЗ,
които и до ден днешен не били представени в ответното дружество „Гаранционен
фонд” по щетата, а и по настоящото дело. На ищецът било разяснено, че може да предяви
нова претенция към тях след представяне на изисканите доказателства.
Ответното
дружество „Гаранционен фонд” счита, че в претендирания размер обезщетение, претенцията
за имуществени вреди била прекомерно завишена от гледна точка на изисквания,
залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ответното дружество
„Гаранционен фонд” за определяне на действителните стойности и изплащане на
обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на НАРЕДБА № 49 от
16 октомври 2014г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства.Моли съда да отхвърли предявения
иск.Претендира за направените по делото разноски.
В
определения от съда срок не е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответника А.А.И..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно
от представения по делото протокол за
оглед на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2018г., съставен от младши
автоконтольор при ОДМВР – Стара Загора,
на
същата дата на около 14:30ч. на кръстовището на ул. Трети Март и ул. Рила в
с.Ягода, общ.Мъглиж, обл.Стара Загора, лек автомобил марка „Ситроен”, модел
„Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН, собственост на И.Ч., управляван от Р. С. С., с
ЕГН: **********, претърпява ПТП с лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”, с
рег. № СТ 3601 АВ, управляван от А.А.И., с ЕГН: **********, собственост на Т.
Х. Т., с ЕГН: **********. В същия е отразено, че причина за настъпилото ПТП е
несъобразената скорост, с която се е движил водача на лек автомобил марка
„Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ 3601 АВ, като на ляв завой застига и удря
лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН. В резултат
на ПТП има настъпили щети.
Страните не оспорват механизма на настъпване на ПТП. Ето защо, следва да се
направи извода, че с действията си А.А.И. е причинил ПТП, като е нарушил чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата и чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Страните не спорят, че
за автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ 3601 АВ към 13.12.2018г.
не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".
От така обсъдените
доказателства по безспорен начин се установява, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на лекия автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”, с рег. № СТ
3601 АВ към 13.12.2018г. – А.А.И., както и, че към 13.12.2018г. за автомобила
на виновния водач не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност".
Към
доказателствата по делото е приобщен опис на претенция, изготвен от
представител на Гаранционен фонд в деня на ПТП, в който подробно са описани
уврежданията по процесния автомобил, както следва: Облицовка предна броня —
първа степен + боя; Калник преден
ляв - смяна + боя; Мигач в
калника ляв - смяна + боя; Челно
стъкло - смяна; Предна врата
лява - смяна + боя; Стъкло предна
лява врата - смяна; Външна дръжка
предна врата лява - смяна; Стъклен
подемник ел. предна врата лява - смяна; Задна
лява врата - смяна + боя; Външна
дръжка задна врата лява-смяна; Стъклен
подемник ел. задна врата лява - смяна - смяна; Панел
заден ляв калник (5 та врата) —боя; Праг
ляв - смяна + боя; Средна колона
лява — трета степен + боя; Корпус
странично огледало ляво – смяна.
Заключението на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като подробно и
обосновано, също потвърждава, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба
механизъм, като е налице причинноследствена връзка между механизма на
настъпилото ПТП и вредите по МПС, собственост на ищеца. Според вещото лице,
стойността на нанесените вреди към датата на ПТП по лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН е 846,20 лева.
Предвид така изложените съображения
безспорно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
уврежданията, настъпили вследствие на процесното ПТП.
Спорен между страните е начинът, по
който следва да бъде определен размерът на дължимото от ответника плащане.
Съгласно чл.558, ал.1 КЗ размерът на
обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. За начина на определяне
и изплащане на обезщетенията ал.2 препраща към реда, предвиден относно
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл и при
определяне на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение следва да се съобрази
действителната стойност на причинената вреда /арг. от чл.499, ал. 2 КЗ/. В
случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност
на застрахованото имущество /стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество/, а при частична увреда –
с неговата възстановителна стойност /цената за възстановяване на имуществото от
същия вид/.
Действително изр. второ на чл.499, ал.2 КЗ
препраща към методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504, като по
силата на изричната разпоредба на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16
октомври 2014 г., към процесния казус е приложима приетата при действието на
отменения Кодекс на застраховането методика, представляваща Приложение № 1 към
чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното
застраховане. Чл. 4 от методиката обаче изрично предвижда, че тя се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за
случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Предвид
изложеното тя не би могла да дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса
на застраховането и да ограничи отговорността на застрахователя или
Гаранционния фонд. Методиката служи единствено като долна граница при
определяне на обезщетението. В случаите на съдебно предявена претенция
релевантна е действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като съдът не е обвързан с размера, изчислен съобразно предвидените в
методиката критерии. В този смисъл са мотивите на Решение № 52 от 08.07.2010г.
по т.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.
Предвид така
изложените съображения съдът намира, че при определяне размера на дължимото
обезщетение следва да вземе предвид определената от вещото лице стойност на
щетите и на необходимия труд за възстановяване на автомобила, определени по
средни пазарни цени към датата на увреждането, които възлизат общо на 846.20
лева. Ето защо, искът се явява основателен и следва да се уважи в пълния му
размер от 755 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване в съда
-08.05.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 870,00 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на вещо лице.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
гр. София,
ул.Граф Игнатиев № 2, ет.4, ЕИК *********, представлявано от Борислав
Михайлов да заплати на И.С.Ч. ***, с ЕГН ********** сумата от 755
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на:
Облицовка предна броня; Калник преден ляв; Мигач в калника ляв; Челно стъклоа;
Предна врата лява; Стъкло предна лява врата; Външна дръжка предна врата лява;
Стъклен подемник ел. предна врата лява; Задна лява врата; Външна дръжка задна
врата лява; Стъклен подемник ел. задна врата лява; Панел заден ляв калник (5 та
врата); Праг ляв; Средна колона лява; Корпус странично огледало ляво, причинени
на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара”, с рег. № СТ 8000 НН,
собственост на И.С.Ч. в резултат на ПТП, причинено на 13.12.2018г. на
кръстовището на ул. Трети Март и ул. Рила в с.Ягода, общ.Мъглиж, обл.Стара
Загора, по вина на А.А.И., водач на лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео”,
с рег. № СТ 3601 АВ, което МПС към 13.12.2018г. не е имало сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва върху тази сума от 08.05.2019г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 870,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат
преведени по следната банкова сметка: ***: ***К
ЕАД
Решението е
постановено при участието на А.А.И., в качеството на трето лице помагач на страната на ответника - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: