О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144
гр.
Пловдив, 02.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в закрито заседание на 02.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно частно - търговско дело № 207/2020 г., намира следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 4476/10.02.2020 г. от Н.з.к. *** – чрез пълномощника на същата гл. юрисконсулт В. Л., със съдебен адрес:*** против определение № 266 от 03.02.2020 г., постановено по т. д. № 914/2019 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е оставено без уважение възражение на Н.з.к. *** за неподведомственост на спора по т.д. № 914/2019г. на Окръжен съд – П. и с което е оставено без уважение възражение на Н.з.к. *** за неподсъдност на спора по т.д. №914/2019г. пред ОС – П.. Жалбоподателят е изложил подробни съображения защо счита обжалваното определение за неправилно и моли то да бъде отменено, а делото – изпратено на родово и местно компетентния съд.
Постъпил е отговор на частната жалба от У. „С.Г.“ ЕАД ***, ЕИК *********, с който е изразено становище за нейната неоснователност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение № 266 от 03.02.2020 г., постановено по т. д. № 914/2019 г. по описа на Окръжен съд – П., е оставено без уважение направеното от Н.з.к. *** възражение за неподведомственост на спора по т.д. № 914/2019г. на Окръжен съд – П. и е оставено без уважение направеното от Н.з.к. *** възражение за неподсъдност на спора по т.д. №914/2019г. пред ОС - П.
Първоинстанционният съд се е позовал на няколко обстоятелства: че процесния договор между РЗОК и У. „С.Г.“ ЕАД е сключен преди влизане в сила на чл.45а от ЗЗО и чл.19а от АПК, а като материално-правни норми те имат действие занапред. Приел е, че по отношение на този договор не намира приложение нормата на чл.128 ал.1 т.3 от АПК, а спорът във връзка с неговото изпълнение следва да се разглежда от гражданския съд по реда на ГПК /пар.149 ал.4 от ЗИДАПК/. Затова е оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора пред ОС – П.. Възражението за местна неподсъдност също е намерил за неоснователно, тъй като договорът е сключен с РЗОК – П., която се явява териториална структура на НЗОК и е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.108 ал.2 от ГПК - делото следва да се разгледа от ОС – П. като съда, в чийто район е възникнало правоотношението.
Настоящата инстанция споделя тези изводи.
Възраженията – основното за неподведомственост и евентуалното – за неподсъдност на спора по т.д. №914/2019г. пред ОС – П. са направени в срока за отговор на исковата молба. В случая обаче и съдът има право да повдига въпроса за подсъдността до първото заседание по делото. Така се създава яснота по повдигнатия в процеса спорен въпрос относно надлежното упражняване на правото на иск.
По възражението за неподведомственост на спора: Жалбоподателят НЗОК се позовава на обстоятелството, че правоотношението – предмет на спора по делото, е възникнало от договор, сключен между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Твърди, че това е административен договор по смисъла на чл.19а от АПК, а съгласно чл.128 ал.1 т.3 от АПК спор относно изпълнението на сключен административен договор, е подведомствен на административните съдилища.
Предмет на т.д. №914/2019г., образувано в ОС – П., е изпълнение на договор №161331, сключен между РЗОК – П. и У. „С.Г.“ ЕАД на 19.02.2015г. Към момента на сключване на договора, пораждащ релевираните по делото задължения, АПК не урежда понятието административен договор. То е въведено с изменението на закона – ДВ, бр.74/2016г. С него се уреждат правилата за сключване на такъв договор, неговото изменение, действие и прекратяване. Съгласно чл.19ж от АПК / нов – бр.74/2016г., изм. бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./ споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори се решават от компетентния административен съд. Съгласно чл.45а от ЗЗО /Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ административният договор с физически или юридически лица по чл.45 от ЗЗО се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях. Алинея четвърта на същата разпоредба от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Р.З.О.К. по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Касае се за разпоредби от АПК, съответно ЗЗО, изменени по едно и също време, с оглед уреждане на въпроса за административните договори, а на ЗЗО – и конкретно за договорите, сключвани от НЗОК с физически и юридически лица като административни такива. Тези изменени разпоредби влизат в сила от 01.01.2019г. Споровете по повод изпълнение на административен договор, включително и договор, сключен от НЗОК с физически и юридически лица след 01.01.2019г., следва да се разглеждат от административните съдилища. Спорът по настоящото дело обаче касае изпълнение на договор, сключен преди цитираните две изменения на АПК и ЗЗО. Той е сключен преди уреждане на въпроса за сключване на такъв вид договор като административен. Разпоредбите на чл.45а от ЗЗО и чл.19а от АПК като материално-правни норми имат действие занапред. Те са неприложими към правоотношение, възникнало преди те да станат част от законодателството.
Съгласно пар.149 ал.4 от ЗИДАПК съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Тази разпоредба напълно ясна и недвусмислена. Споровете за изпълнение на сключените преди 01.01.2019 г. договори с НЗОК, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища. В този смисъл е и непротиворечивана съдебна практика - Определение № 72 от 14.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1130/2019 г., II т. о., ТК. Ето защо възражението за неподведомственост на спора по т.д. №914/2019г., касаещ изпълнение на договор, сключен между НЗОК и ЮЛ преди 01.01.29019г., пред гражданския съд, е неоснователно.
Неоснователно е и евентуалното възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС – П.. Процесният договор, на който ищецът основава правата си, е сключен между директора на РЗОК – П. и У. „С.Г.“ ЕАД – изпълнител на медицинска помощ. Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗО договорите по чл.20 ал.1 т.4 за оказване на медицинска помощ от същия закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях. РЗОК се явява териториална структура на НЗОК, като Директорите на тези структури са оправомощени да сключват договорите и да извършва плащанията с изпълнителите на медицинска помощ на своята територия. Ответник по делото е НЗОК, доколкото тя е ЮЛ, но искът е предявен по седалището на РЗОК, явяваща се местната структура /поделение/ на НЗОК в района на която е възникнало правоотношението. Налице е хипотезата на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК. С оглед на същата именно ОС – П. се явява местно компетентен да разгледа спора като съд по местонахождение на териториалното поделение на НЗОК, с което е възникнало и правоотношението.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. № 4476/10.02.2020 г. на Н.з.к. *** – чрез пълномощника на същата гл. юрисконсулт В. Л., със съдебен адрес:*** против определение № 266 от 03.02.2020 г., постановено по т. д. № 914/2019 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е оставено без уважение възражение на Н.з.к. *** за неподведомственост на спора по т.д. № 914/2019г. на Окръжен съд – П. и с което е оставено без уважение възражение на Н.з.к. *** за неподсъдност на спора по т.д. №914/2019г. пред ОС – П., като неоснователна.
Определението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: