Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2529 15.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Мирослава Енчева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3312 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба
на Т.М.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б***, ул. ***, представлявано от Г* К*, с която иска от съда да
признае уволнението му, извършено със заповед от 21.02.2019 г., за незаконно и
да го отмени, да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 3866,10
лева за периода 21.02.2019 г. – 22.04.2019 г., през което същият е бил без
работа поради незаконосъобразното уволнение, да осъди ответника да заплати на
ищеца полагащото му се основно трудово възнаграждение за периода 04.02.2019 г.
– 21.02.2019 г. в размер на 1173,70 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 23.04.2019 г., до окончателното плащане на
главниците.
Ищецът сочи, че с
ответното дружество са сключили трудов договор № ****.2019 г., като Н. заемал
длъжността **** с основно трудово възнаграждение в размер на 1933,05 лева. Със
заповед от 21.02.2019 г. трудовото правоотношение било прекратено, като за това
ищецът узнал на 29.03.2019 г. Счита, че не спазена процедурата по прекратяване,
тъй като не е получил предизвестие.
Ангажира
доказателства и моли съда да уважи предявените искове.
Ответното дружество –
работодател е оспорило претенциите, като е посочило, че заповедта от 21.02.2019
г. е била връчена на ищеца при условията на отказ. Тъй като на датата на
издаване на заповедта Н. е представил болничен лист от 21.02.2019 г. до
27.02.2019 г., работодателят едностранно е отменил издадената заповед, като Н.
е узнал за това на 07.03.2019 г. Въпреки това е предявил на 24.04.2019 г.
настоящият иск, който се явява недопустим, защото заповедта вече е отменена.
След това Н. е
представил още два болнични листа за периода 28.02.2019 г. до 06.03.2019
г. и от 11.03.2019 г. до 30.03.2019 г.,
като работодателят е начислил и заплатил обезщетение.
Предвид отмяната на
предходната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и неявяването
на ищеца на работа, на 09.05.2019 г. е постановена нова заповед за прекратяване
на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Претенцията по чл.
128 КТ е неоснователна поради извършено плащане на сумата.
По отношение на иска
за заплащане на обезщетение поради оставане без работа е посочено, че същият е
неоснователен, тъй като заповедта за отмяна на уволнението е била в сила. Освен
това при не се дължи обезщетение при прекратяване на правоотношението на процесното основание. На следващо място, ищецът е започнал
работа при друг работодател при същото трудово възнаграждение.
Моли съда да отхвърли
претенциите и присъди на ответника разноски.
При така заявеното от
страните и като прецени доказателствата по делото, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
С оглед
твърденията на страните съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е имало трудово правоотношение по повод
сключен на *****.2019 г. трудов договор със срок на изпитване 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя, като уговореното основно трудово възнаграждение
е било в размер на 1933,05 лева.
Тези
обстоятелства се установяват и от приложения по делото трудов договор от ****.2019
г., в който е отбелязано, че договорът се сключва за неопределено време със
срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Посочено е, че
длъжността, която Н. ще заема, е ***** строителство. Трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № *****.2019 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Същата е
връчена при условията на отказ на 21.02.2019 г., който е удостоверен с подписа
на двама свидетели. Заповедта е отменена на основание чл. 344, ал. 2 КТ със
заповед от 07.03.2019 г. С нова заповед № *****2019 г. трудовият договор е
прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, връчена на Н. на 09.05.2019 г.
Представени са
болнични листи от 21.02.2019 г. до 27.02.2019 г., от 28.02.2019 г. до
06.03.2019 г., от 11.03.2019 г. до 30.03.2019 г.
От служебно
направената справка от базата данни на НАП се установява, че трудовият договор
между страните е прекратен от **.2019 г., като на 14.06.2019 г. Н. е сключил
трудов договор с „*****“ ООД.
Приета по
делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че за
периода 04.02.2019 г. – 20.02.2019 г. има общо 13 работни дни, от които съобразно
представените присъствени листи Н. има реално отработени 10 дни и 3 дни не се е
явил на работа без причина, след което до прекратяване на трудовия договор на
09.05.2019 г. няма нито един отработен ден. За периода 04.02.2019 г. – 28.02.2019
г. на Н. се дължи основно възнаграждение в размер на 966,53 лева и допълнително
за професионален опит 5,80 лева, както и обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 203,58 лева, за които работодателят е внесъл
дължимите данъчни и осигурителни вноски. След приспадането им, на работника се
дължат 932,84 лева. По разплащателната сметка на Н. са преведени за м. 02.2019
г. 933,38 лева. На 03.05.2019 г. Н. е получил обезщетение за временна
работоспособност от работодателя в размер на 91,88 лева за първите три дни
болнични от месец февруари, като за следващите такова не се дължи от
работодателя. По болничния от м. март работодателят е изплатил на 03.05.2019 г.
на Н. обезщетение в размер на 174,99 лева за първите три дена. За м. март
работникът не е отработил нито едни работен ден след изтичане на втория
болничен и преди започване на третия, съответно за лицето се спира
осигуряването за месеца и не се внасят осигурителни вноски съгласно КСО и ЗЗО.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове за неоснователни.
Правната квалификация
на предявените обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Сключеният между
страните трудов договор е такъв със срок на изпиване в полза на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ
„До изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие”.
На това основание ответното дружество е прекратило трудовия договор на ищеца в 6-месечния
срок на изпитване на 21.02.2019 г., без да отправя предизвестие. Тъй като
ищецът е представил на ответника болничен лист за периода 21.02.2019 г. - 27.02.2019
г., работодателят едностранно е отменил заповедта за уволнение на основание чл.
344, ал. 2 КТ, съгласно която „работодателят може и по свой почин да отмени
заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред
съда“. Иск към този момент не е бил предявен, поради което постановената
заповед от 07.03.2019 г. е законосъобразна и следва да се зачетат последиците
й. Със същата е отменена оспорената в настоящото производство заповед, поради
което искът за отмяна на заповедта за уволнение от 21.02.2019 г. е лишен от
предмет. Искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ е допустим, ако отмяната на заповедта за уволнение от
работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата
молба в съда. Изложеното от процесуалния му представител, че не е знаел за
заповедта, не намира опора в събраните по делото доказателства – в болничните
листи от 28.02.2019 г. и 11.03.2019 г. е отбелязан работодател „Крупал констракшън“, т.е. Н. е
съобщил на лекуващия лекар, че това е неговият работодател, освен това
работникът е изпратил същите по имейл на служител на дружеството на 02.04.2019
г., т. е. със съзнанието, че още е в трудовоправни
отношения с ответното дружество. В противен случай, ако считаше, че заповедта
за уволнение е породила своето действие, житейски неоправдано е да изпраща
болничните листи на работодателя си. Фактическо връчване на писмен или
електронен документ, обективиращ волеизявлението на
работодателя за отмяна на заповедта за уволнение, не е необходимо. От момента,
в който ищецът е узнал, че работодателя е оттеглил уволнителното си волеизявление,
за ищеца няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. В този смисъл
е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Заповедта за
уволнение от 21.02.2019 г. към датата на подаване на исковата молба вече е била
валидно отменена, поради което искът е лишен от предмет, съответно следва да
бъде оставен без разглеждане. Това води
до недопустимост е на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение
за периода, през който е останал без работа, защото за времето на действие на
уволнителната заповед ищецът е получил обезщетение за временна
неработоспособност, а за периода след отмяната й липсва правен интерес от
предявяването му.
Предвид заключението
на вещото лице Б. цялото възнаграждение, което е начислено и е било дължимо на
работника, е изплатено, поради което се явява неоснователен искът по чл. 128 КТ. Претенцията е за основно възнаграждение в размер на 1173,70 лева, а
съгласно заключението на вещото лице работодателя е заплатил дължимите данъци и
осигуровки, като нетното възнаграждение на работника за периода възлиза на
932,84 лева. Сумата 841,50 лева работодателят е платил по сметка на Н. на 23.04.2019
г., а сумата 91,88 лева – на 02.05.2019 г., видно от представените по делото
писмени доказателства, а исковата молба е подадена на 23.04.2019 г. Т.е.
задължението за заплащане на трудово възнаграждение за месец 02.2019 г. е
изцяло погасено, но след подаване на исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, поради което исковата претенция до размера от 932,84 лева
следва да бъде отхвърлена поради извършено в хода на производството плащане. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1173,70 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като работодателят вече е изплатил
дължимите данъци и осигуровки към НАП.
Съобразно материално
правния изход на спора на страните се дължат разноски в производството. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сума в размер на
39,74 лева за иска по чл. 128 КТ, тъй като плащането на част от претендираната сума е станало след завеждане на исковата
молба. На ответника се дължат разноски в 629,48 лева, съразмерно на останалата
отхвърлена част от исковете.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за
трудово възнаграждение в размер на 50 лева, тъй като плащането е извършено в
хода на производството.
Така мотивиран, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на Т.М.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. *****, представлявано от Г* К*,
с които иска от съда да признае уволнението му, извършено със заповед от
21.02.2019 г., за незаконно и да го отмени, и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за периода, през което същият е бил без работа поради
незаконосъобразното уволнение.
ОТХВЪРЛЯ иска
на Т.М.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ул. *******, представлявано от Г* К*, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца полагащото му се основно трудово възнаграждение
за периода 04.02.2019 г. – 21.02.2019 г. в размер на 1173,70 лева, като до
размера от 932,84 лева поради извършено в хода на производството плащане, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1173,70 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т.М.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ул. *****, представлявано от Г* К*, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 629,48 лева (шестстотин двадесет и девет
лева и четиридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. *******, представлявано от Г* К*,
да заплати на Т.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 39,74 лева (тридесет и девет лева и
седемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Крупал кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. *****, представлявано от Г* К*,
да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лева (триста и двадесет лева и осемдесет и
три стотинки).
Решението може да бъде
обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от датата, на която е обявено – 15.10.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е