РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Шумен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500372 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 49/03.06.2020 г. по гр.д. № 420/2019г. на ВПРС е отхвърлен предявения от
Н. С. срещу „ Енерго Про Продажби„ АД-гр.Варна установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК, че не дължи на дружеството сумата от 9 115.63лв., представляваща цена на
електроенергия за обект- къща в гр. В...., за периода 22.04.2017г.– 21.04.2018г., за която е
издадена фактура №**********/13.05.2019 г. и е осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 1 174.00лв..
В срока за обжалване на решението ответникът по иска е депозирал молба за
изменението му в частта за разноските, като тези, които ищецът е осъден да му заплати
бъдат увеличени със 176.80лв. – ДДС върху присъдения адвокатски хонорар.
С определение № 505/20.07.2020 г. по посоченото гражданско дело съдът е отхвърлил
молбата по чл.248 от ГПК като неоснователна.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло. Сочи, че същото се явявало ндопустимо и
неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в противоречие с установените факти, както и при
неправилно приложени правни норми и неприложени правни норми, по подробно изложени
в жалбата съображения. Моли атакуваното решение да бъде обезсилено като постановено
по непредявен иск, а ако не бъде прието наличието на този порок, да бъде отменено и
1
вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде изцяло уважена.
Въззиваемата страна „Енерго-про продажби“АД-гр.Варна, чрез адв.Б.Г. е депозирало
отговор, с който взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивна жалба, но срещу определение №505/20.07.2020г. по гр.д.№420/2019г. на
ВПРС, с което е отхвърена като неоснователна молбата му за изменение на решението в
частта за разноските, е депозирало „Енерго-про продажби“АД-гр.Варна. Обжалваното
определение се явявало неправилно, поради което претендира отмяната му и постановяване
на друго, с което решението в частта за разноските бъде изменено, като му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в рамер на 942.94лв.. с ДДС, или общо разноски в размер на
1232.94лв..
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна по жалбата Н. С. С. не е
депозирала отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
отговора, прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеня констативен протокол №1301340 на 21.04.2018г., служители
на „Електро про мрежи“АД и пълномощници на „Енерго-про продажби“АД-гр.Варна,
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на клиент Н. С. С., за обект на адрес: гр.В...а. В протокола са отразени видът и
номера на електромера и констатираното при проверката техническо състояние, начин на
свързване, констатираните показания по три тарифни регистри. Отразено е, че
измервателното устройство било демонтирано, поставено в пломбиран плик и изпратено за
експертиза в БИМ, съответно било заменено с ново, изправно СТИ. Съгласно отразеното в
протокола, на проверката присъствали А.. С.а С.а-сестра на С. и П.С.-съсед, които са
подписали протокола.
Приложен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №741/02.05.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен №1115 0314 0059
4908, съгласно който при външен оглед на електромера липсват механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок на електромера. Установено е наличие на необходимите
означения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 4 - 050869.6
kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните
характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия. Същият не съответствал на техническите характеристики.
Съгласно становище от 09.05.2019г. на „ЕРП – Север“ , била изчислена и
коригирана сметката на С. за периода 22.04.2017г-21.04.2018г., като е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
2
установено точното количество неотчетена електроенергия. Въз основа на данните от
изследването на БИМ, ответното дружество е начислило допълнително количество ел.
енергия на ищеца в размер на 50869 кWh общо, за което е съставена фактура №
**********/13.05.2019 г., на обща стойност 9115.63лв. с включен ДДС.
Съгласно писмо и известие за доставяне /л.45, 46/ ответникът е уведомил ищеца за
извършената проверка, съставения констативен протокол и осъщественото преизчисление
на количеството потребена електроенергия.
Приложено е и извлечение от сметката на С., както и справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца от клиент С., съгласно които е ползвана електрическа енергия в
процесния обект.
В хода на производството е представен протокол №1203984/13.11.2014г. за монтаж
на електромер с фабр. № 1115031400594908/процесният/ на адреса на ищеца, с посочени
клиентски и абонатен номер, в който са отбелязани с нулеви данни показанията на
тарифите за нощна и дневна енергия.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, процесният електромер
бил монтиран в имота на ищеца на 13.11.2014г, с нулеви показания, което се потвърждава и
от приложения на л.86 от първоинстанционното дело констативен протокол. Към датата на
проверката – 21.04.2018 г. същият е бил метрологично годен. Към посочената дата е бил
софтуерно препараметризиран и част от преминалата през него и потребена елекнроенергия
се е натрупвала, отчитала в невидимия на дисплея регистър 4. За да се извърши
препараметризиране не било необходимо да се осъществи пряк физически контакт върху
СТИ и да се проникне в него. Извършените математически изчисления по корекционната
процедура били аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и действащите за
съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР. Преминалите през скрития
регистър количества електрическа енергия били остойностени по цена за технологичен
разход, одобрена от КЕВР. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
препараметризацията е процес, при който чрез оптична глава и връзка със софтуера на СТИ
му се задават нови технически характеристики, на база на които в случая то е програмирано
да отчита в определена част от денонощието и натрупва преминалата през него ел. енергия в
скрит регистър 4. Няма техническа възможност показанията на който и да е регистър на
СТИ да бъдат манипулирани. При конкретния тип електромер не било възможно да бъде
определена начална дата, крайна дата и междинни отчети, тъй като той не притежавал
електронен регистър, който да се свързва със сървър, през който да се правят тези отчети.
Съгласно показанията на свид.П.Д. и С.Д., съставили констативния протокол от
21.04.2018г., при проверка на съответния адрес установили, че с процесния електромер не
може да бъде осъществена софтуерна връзка за изчитане на показанията му. При проверката
присъствали сустрата на титуляра и съседка. Проверката им се състояла от три части-
първата представлявала визуален оглед за допълнително прикачени елементи към
ел.проводници, втората част - проверка с еталонен уред относно точността на самото
средство за търговски измерване и третата част - софтуерна проверка, осъществявана чрез
3
преносим компютър-посредством кабел, оптична глава се прикрепяла към оптичното око на
електромера и се разчитали всички параметри от него. Тъй като не могла да се осъществи
тази трета част от проверката, електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза.
Сочат, че електромерът не бил смарт, а обикновен и не се отварял, а физическият контакт се
осъществявал чрез допир на отпичната глава и окото. Софтуерната програма която
използвали за изчитане на данните била фирмена със снижено ниво на достъп и с нея
можели само да четат.
Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство СТЕ със
задача, съобразно указанията на горната инстанция, общо потребената електрическа енергия
за имота, на база инсталираните в него електроуреди към датата на посещението на вещото
лице в имота/м.12.2022г./ и прогнозното им почасово потребление за период от една година,
възлиза на 6815.52 кWh, поради което и количеството електроенергия от 050869.6 kWh,
отчетено в тарифа 4 на електромера, може да бъде потребено за период от 7.5 години От
датата на монтажа 13.11.2014г. на процесния електромер до датата на проверката и
демонтаж на същия-21.04.2018г. периода е 1256дни. Стойността на енергията по тарифа 4 за
целия период от монтажа до демонтажа била в размер на 7497.64лв., а стойността на
електрическата енергия за период от една година назад от датата на проверката-2649.01лв..
Съгласно назначената допълнителна СТЕ, количеството електроенергия от 050869.6
kWh, отчетено в тарифа 4 на електромера, на база пропускателната възможност на
съоръженията, може да бъде потребено за период от 161дни. На база отчетената по СТИ
енергия във видимите и скрития регистър-249дни Стойността на електрическата енергия за
период от една година назад от датата на проверката от 22.04.2017г. до 21.04.2018г.
възлизала на 20721.10лв..
По делото са представени и „Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (КЕВР) ОУ на договорите за пренос на енергия през
разпределителната мрежа на Е.ОН България Мрежи одобрени с Решение №ОУ-
060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /твърди се недължимост общо на сумата 9115.63лв./,
представляваща стойността на начислена коригирана електрическа енергия. за обект,
находящ се в гр.В...., отразена във фактура №**********/13.05.2019г. и заявения петитум
/претендира се установяване на тази недължимост/ дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с отрицателна установителна претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна
следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на
електрическа енергия през процесния период за процесните обекти, задълженията по
договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания
размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
цената на доставеното количество енергия.
4
Ответното дружество е изложило твърдения в отговора си на исковата молба, че сумата
по процесната фактура е начислена на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.50 от ПИКЕЕ,
действащи към датата на съставяне на констативния протокол. В условия на евентуалност,
ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е
дължима на основание чл. 183 от ЗЗД.
Обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. ПИКЕЕ, приети с протокол №147/14.10..2013
г. на ДКЕВР, в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ- че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2,
ал. 1 от ЗНА, по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен
за страните. С решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016
година на ВАС-петчленен състав, обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година, тези правила
са отменени с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм. д. № 3879/2017 година на
ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смятал за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. отмяната му
поражда своите правни последици занапред и не засягала отношенията, възникнали по
време на действието на съответните разпоредби до отмяната им. В настоящия случай
констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 21.04.2018г., поради което и
нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на съставяне на протокола.
Но тъй като, към тази дата е била отменениаразпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.),
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извършва едностранна корекция, както и нормите на чл. 41-44 от ПИКЕЕ (отм.), то липсва
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на процесното СТИ. Ето защо и не може да се признае правото на
„Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна да начисли исковата сума на основание и за срока,
предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), въз основа на констатациите от проверката.
С решение №60223/18.08.2022г. по приложеното гр.д.№598/2021г., ІV г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК е даден отговор на правни въпроси, включително и на това, при
установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на
което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е
отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера
регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по
реда на чл. 183 от ЗЗД; за това налице ли е правно основание за корекция на сметките на
потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 1707.2012
година и при действието само на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 година.
5
Прието е, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба
(доставка) на електрическа енергия, като поради специфичния предмет на тези договори,
част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е
да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи
поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението.
Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя
характера на договорните отношения-касае се за договор за продажба (доставка), при който,
наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на
чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената електроенергия. За да възникне
правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът
следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал
период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата
доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено
отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за
крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично
притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално
доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или
друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Настоящият състав следва да се съобрази със сочените постановки.
Или, с оглед установената фактическа обстановка, отношенията между страните следва
да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, като претендираната от дружеството сума
представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от
манипулирането на електромера, по някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, при
които „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна е можело да извършва едностранна корекция
на сметката на потребителя.
В настоящия случай не се спори между страните/видно от изложените твърдения в
исковата молба и в отговора на исковата молба и справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца от клиент С., неоспорена от последния/, че през правнорелевантния период
Н. С. С. е бил битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ЗР на ЗЕ,
доставяна за обект в гр.Върбица, ул.“Христо Ботев“№1ь, присъединен към обслужваната
от ответното дружество електроразпределителна мрежа, с абонатен №********** и
6
клиентски №**********. От отразеното в представения констативен протокол протокол
№1203984/13.11.2014г. за монтаж на електромер с фабр. № 1115031400594908/процесният/
и от заявеното от вещото лице по СТЕ, се установява, че към датата на монтиране на
процесния електромер в обекта-13.11.2014г., същият е монтиран с отбелязани нулеви
показания по отделните тарифи. Действително, соченият констативен протокол съставлява
частен свидетелстващ документ и е подписан от служители на оператора и от свидетел, не
и от клиента, /в ПИКЕЕ в сила към правнорелевнатния период липсва и изискване за
подписване на този вид протоколи от абонат/, но преценен в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства/заключението на СТЕ, СТИ е с година на производство
2014г., като от завода-производител пристига с нулеви показания по всички тарифи, всеки
електромер преминавал задължителна метрологична проверка преди монтажа му, монтирано
е в обекта през същата година, като липсват данни, а и твърдения процесното СТИ да било
монтирано на друг адрес на потребление в периода от получаването му от завода до
монтажа му на адреса на ищцата/, налагат извода, че е бил монтиран с нулеви показания по
сочените тарифи. Не са нагажирани и доказателства отчитането на електроенергия в тарифа
4 от електромера да се дължи на техническа неизправност.
На 21.04.2018г. служители на дружеството извършили проверка на СТИ в обекта на
ищеца, като след невъзможност за осъществяване на връзка с устройството същото е
демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка в БИМ. За извършената експертиза е
съставен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№741/02.05.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен №1115 0314 0059 4908,
констатациите от който сочат, че действително потребената енергия се разпределяла и
върху невизуализираната тарифа 4 -050869.60kWh. Електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия. При софтуерно четене била установена външна намеса в
тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 4 –
050869.60kWh , която не е визуализирана на дисплея, или електромерът не съответствал на
техническите характеристика.
Съгласно приетото в решение №60223/18.08.2022г. по приложеното гр.д.№598/2021г.,
ІV г.о., по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол, Българския
институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е
възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията, поради
което и издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се
ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от
съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от
тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните
лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има
обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. При
това се констатира факта на отчета, за което не е необходимо проверяващите да са
наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през
7
електромера, но последното произтича от факта на отчитането. Вещите лица обичайно дават
заключения въз основа на познанията и опита си в съответната сфера на познанието,
относима към спорния въпрос, въз основа на вече осъществени факти, които не могат да
бъдат наблюдавани пряко от тях, освен в случаите когато се касае до оглед и
освидетелстване, поради което за да бъдат възприети и ценени заключенията им не се
изисква те пряко да са възприели тези факти или те да са се осъществили пред тях.
Обстоятеството, че протоколът от БИМ не бил представен по образеца, представляващ
Приложение №1 към методиката и не бил извършен съгласно изискванията на методиката,
тъй като същата не позволявала извършването на метрологична експертиза на електромер
чрез софтуерно четене, не рефлектира върху верността на съдържанието му. Констативният
протокол съдържа изискващите се реквизити, не е налице и забрана при експертизата да се
използва софтуер. Напротив, изпозването на такъв изрично предвиден в методиката в
раздел „Провеждане на проверката“.
Съгласно заключението на СТЕ, приетото от първоинстанционния съд и неоспорено
от страните, процесният електромер е с година на производство 2014г. и бил монтиран в
имота на ищеца на 13.11.2014г, с нулеви показания,. Към датата на проверката – 21.04.2018
г. същият е бил метрологично годен. Към посочената дата е бил софтуерно
препараметризиран и част от преминалата през него и потребена елекнроенергия се е
натрупвала, отчитала в невидимия на дисплея регистър 4. За да се извърши
препараметризиране не било необходимо да се осъществи пряк физически контакт върху
СТИ и да се проникне в него. Извършените математически изчисления по корекционната
процедура били аритметично точни, съгласно методиката в ПИКЕЕ и действащите за
съответния период цени на ел. енергията, одобрени от КЕВР. Преминалите през скрития
регистър количества електрическа енергия били остойностени по цена за технологичен
разход, одобрена от КЕВР. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
препараметризацията е процес, при който чрез оптична глава и връзка със софтуера на СТИ
му се задават нови технически характеристики, на база на които в случая то е програмирано
да отчита в определена част от денонощието и натрупва преминалата през него ел. енергия в
скрит регистър 4 и че няма техническа възможност показанията на който и да е регистър на
СТИ да бъдат манипулирани. При конкретния тип електромер не било възможно да бъде
определена начална дата, крайна дата и междинни отчети, тъй като той не притежавал
електронен регистър, който да се свързва със сървър, през който да се правят тези отчети.
Или натрупаната електроенергия в невизуализирания регистър 4 е потребена, тъй
като е преминала през измервателната система на електромера, а регистрираните данни не
могат да бъдат манипулирани. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър,
тя не е била регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че съгласно заключението на допълнителната СТЕ от
16.02.2023г. , отчетената електроенергия плюс определената за доплащане е в рамките на
допустимото количество което може да бъде доставено до обекта, съобразно
пропускателната възможност на съоръженията в обекта на ищеца. Настоящата инстанция не
8
кредитира заключението на допълнителната СТЕ от 12.12.2022г. досежно количеството
електроенергия, което може да бъде потребено, доколкото същото в тази част е изготвено на
база констатираните от вещото лице електроуреди при посещението му през м.12.2022г., т.е.
повече от четири години и половина след правнорелевантния период. Ищцовата страна не
ангажира доказателства досежно изгодния за нея факт, че това са били електроуредите в
имота през процесния период, съответно че в имота е бил инсталиран предпазител 50
ампера.
В случая причина за натрупването на енергия в скритите регистри е извършено
софтуерно вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта на СТИ, не и
софтуерна грешка. Липсва и житейска логика ответното дружество да извършва софтуерно
вмешателство в полза именно на ищеца, съответно в свой ущърб. Както бе посочено по-
горе, натрупаната електроенергия в невизуализираните регистри е потребена, тъй като е
преминала през измервателната система на електромера, а регистрираните данни не могат да
бъдат манипулирани.
Без значение в случая е обстоятеството, ищецът ли е извършил неправомерното
вмешателство или не.
С посоченото решение №60223/18.08.2022г. по гр.д.№598/2021г., ІV г.о. е даден отговор
и на въпроса, следва ли крайният снабдител с електроенергия да доказва виновно поведение
на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисляване на сметките му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ, обнародван в ДВ бр. 54/2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г., като е прието , че в приетите
след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ , ПИКЕЕ се съдържа
подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017г. на решение №
1500/06.02.2017г., постановено по адм. д. № 2385/2016г. от петчленен състав на ВАС
отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат
неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите
когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят
общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции
са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на
процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и
при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
9
Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В случая скритата енергия не може да е натрупана още при монтирането на електромера
или да е изкуствено нанесена чрез софтуерно вмешателство без реално потребление. Вещото
лице е категорично,че няма техническа възможност показанията на който и да е регистър на
СТИ да бъдат манипулирани че е отчетена реално преминалата и потребена от съответния
абонат електрическа енергия, съответно неотчетеното количество елекпроенергия е реално
отразено в регистър 4.
Или установява се по делото, че отчитането на електроенергия от 050869.60 кWh в
тарифа 4 на електромера се дължи на софтуерна намеса, при която е извършено
препрограмиране на начина, по които се отчита преминалата през него електроенергия, като
тази намеса е извършена след монтажа на електромера на 13.11.2014 година в обекта на С..
Както бе посочено по-горе, електромерът е произведен през 2014 година, като е преминал
изискуемите се проверки за метрологична годност и няма данни да е бил монтиран на друго
място и да е ползван за отчитане на електроенергия преди монтажа през 2014 година, което
налага извода, че към датата на монтажа е отговарял на необходимите изисквания за СТИ,
поради което е бил с нулеви показатели за всички тарифи. Това се потвърждава и от липсата
на доказателства отчитането на електроенергия в тарифа 4 от електромера да се дължи на
техническа неизправност, т.е. отчетената електроенергия е преминала през електромера
електроенергия, която е доставена до обекта на ищеца в гр.В.....
Предвид това и ответното дружество е начислило по фактура №**********/ 13.05.2019
г. за изплащане от ищеца стойността на за 50869kWh - сумата от 9115.63лв. с включен ДДС.
Тази сума не представлява корекция по някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези,
при които „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна е можело да извършва едностранна
корекция на сметката на потребителя и осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е
неправилно, но това не се отразява на нейната дължимост, като се дължи пълния размерна
сумата, но с оглед на съответните цени, които са действали през целия период от време, а не
само през последната година.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че С. дължи на ответното
дружество стойността на отчетената в електромера, но невизуализирана на дисплея
електроенергия/050869.60 кWh/- 7497.64лв./ съобразно заключението на назначената в
настоящото производство СТЕ/,с оглед на съответните цени, които са действали през целия
период от време от монтажа до демонтажа на електромера/..
Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на
цялото установено количество реална потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача
енергия. В случая и от заключението на вещото лице се установява, че отчетената в скрития
регистър енергия е реално досатвена в обекта, преминала е през СТИ, като е възможно това
10
да е станало през правнорелевантния период
В хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца е заявил искане,
съдът, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК, да обсъди за неравноправност, съответно
нищожност клаузи от текстове на общите условия, представени от ответната страна в
първонистанционното производство.
В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, доколкото
съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. В този смисъл и неотносимо към настоящия спор се
явява соченото обсъждане, още повече и че същото е неконкретизирано. Софтуерното
въздействие върху СТИ, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество
част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране
на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.При спор относно заплащането на
доставено количество електроенергия, което не е отчетено и заплатено от абоната при
редовния месечен отчет, от значение е сумарното количество на реално доставената
електроенергия и периодът на доставката. Същите са установими при положителен извод на
съда за проследимост, точност и достоверност на измерванията, който изключва
вероятността за техническа грешка в реалното измерване на преминалата през СТИ енергия.
Ето защо и заявената претенция се явява основателна и доказана само за сумата
1617.99лв./размерът над 7497.64лв. до 9115.63лв./, и в този размер следва да бъде уважена..
В останалата част, за установяване недължимост в размер на 7497.64лв., претенцията
като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която заявената
отрицателна установителна претенция е отхвърлена за сумата 1617.99лв./размерът над
7497.64лв. до 9115.63лв./, като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията
бъде уважена за сочения размер. В частта, с която заявената отрицателна установителна
претенция в размер на 7497.64лв., е отхвърлена, решението се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, въззиваемият е
направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса
разпоредбите на точки от 10.1 до 10.4 от Приложение І на Директива 2014/332/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2012 година за хармонизиране на
законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване
и и разпоредбите на точки 10.4 и 10.5 от Приложение І на Директива 2004/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 година относно измервателните уреди
трябва ли да се тълкуват като допускащи национално законодателство, предоставящо право
на краен снабдител с електрическа енергия да получи от потребител на електрическа
енергия за собствено потребление, парична сума за електрическа енергия, количествата на
11
която са едностранно определени от това дружество по данни в невидими регистри на
електромер.
Настоящият състав счита, че не е налице основание за отправяне на исканото
преюдициално запитване. На първо място, въззивната инстанция не е последна такава,
поради което за нея не е налице задължение за отправяне на преюдициално запитванене.
Освен това, при извършване преценка дали искането за тълкуване на норми от общностното
законодателства е от значение за решавнето на спора, съдът намира, че така формулирани
въпросите не обосноват противоречие на националното право с норми на европейското
право. В слуая и се касае до наличие на договорни правоотношения и опредеянето на
количеството електроенергия се извъшва след осъществяване на определена,
регламентирана процедура.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски,
като бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на дружеството такива в
размера над 1014.10лв. до 1174лв., съответно ответното дружество следва да заплати на С.
разноски за първонистанцинното производство в размер на 214.70лв./направеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна се явява основателно, поради което и с оглед фактическата и правна
сложност на делото и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същоте следва да бъдат редуцирано
в размер на 942.94лв. с ДДС/в този смисъл е и заявеното в частната жалба срещу
определението на съда по чл.248 от ГПК/, като на база този размер са изчислени дължимите
разноски в първонистанционното производство/. Уговореното адвокатско възнаграждение
на ищцовата страна за първа инстанция е в размер под минимума по Наредбата с ДДС.
Досежно разноските пред настоящата и касационната инстанция: Настоящата
инстанция намира за основателно направените възражения от всяка от страните за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което същите следва да бъдат редуцирани в размер на 1000лв. с ДДС, с изключени на
адвокатското възнагарждение на жалбоподателя при второто разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, което е уговорено към 16.12.2022г. и следва да бъде редуцирано в
размер на 1500лв. с ДДС, съобразно действащата към тази дата редакция на Наредбата/.
Така с оглед изхода на спора, на дружеството се дължат разноски съобразно отхвърлената
част на претенцията и съгласно представените списъци – в размер на 997.14лв. за
касационната инстанция и в размер на 2015.13лв. за въззивната инстанция/при предходното
и настоящото разглеждане на делото/. Съответно на жалбоподателя, с оглед уважената част
от претенцията се следват деловодни разноски за касационната инстанция в размер на
177.50лв. и за въззивната инстанция в размер на 475.10лв..
Що се касае до частната жалба, депозирана от „Енерго про продажби“АД-гр.Варна
срещу определение №505/20.07.2020г. по гр.д.№420/2019г. на ВПРС, с което е отхвърена
като неоснователна молбата за изменение на решението в частта за разноските, то следва да
12
се посочи, че действително следващите се на дружеството разноски следва да бъдат
определени на базата на адвокатско възнаграждение в размер на 942.94лв. с ДДС/това е
минимума с начислен ДДС съгласно приложемата редакцията на чл.7, ал.2 и §2 от ДР от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/,
съобразно искането заявено с частната жалба, депозираното възражение за прекомерност от
насрещната страна, или общо 1232.94лв., но доколкото с оглед изхода на спора в полза на
дружеството се дължат разноски за първа инстанция в размер на 1014.10лв./под размера
присъден от първоинстанционния съд/, то коригирането на същото се явява безпредметно.
. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 49/03.06.2020 г. по гр.д. № 420/2019г. на ВПРС в частта, с
която е отхвърлен предявения от Н. С. С. срещу „ Енерго Про Продажби„ АД-гр.Варна
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължи на дружеството сумата от 1617.99лв.,
представляваща цена на електроенергия за периода 22.04.2017г.– 21.04.2018г., за къща в гр.
В...., за която е издадена фактура №**********/13.05.2019г., както и в частта, с която С. е
осъден да заплати на дружеството разноски в размера над 1014.10лв. до 1174лв., като
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Н. С. С. с ЕГН********** от гр.В...,
адрес за призоваване: гр.А...., чрез адв.Св.С. при ВАК, срещу „ Енерго Про Продажби„ АД-
гр.Варна, ЕИК103533691, адрес на управление: бул."В......, установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК, че не дължи на дружеството сумата от 1617.99лв., представляваща цена на
електроенергия за обект -къща в гр. В..., за която е издадена фактура
№**********/13.05.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е отхвърлена претенцията за
установяване недължимост стойността на преизчислено количество електрическа енергия в
размер на 7497.64лв., по горепосочената фактура и са присъдени разноски в полза на
ответното дружество в размер на 1014.10лв..
ОСЪЖДА Енерго Про Продажби“АД-гр.Варна да заплати на Н. С. С., деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 475.10лв., деловодни разноски за
касационната инстанция в размер на 177.50лв. и заплати такива в размер на 214.70лв. за
първа инстанция.
ОСЪЖДА Н. С. да заплати на „Енерго Про Продажби“АД-гр.Варна деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 2015.13лв. и за касационната инстанция в
размер на 997.14лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
13
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14