Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№6765 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от К.И.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв. А.Х.Д., срещу Прокуратурата на Република
България, искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата от 1400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения,
както следва: 500лв. за процесуално представителство по ДП ../2017г. по описа
на МВР – Т. и пр.пр.893/2017г. по описа на РС – Т. и АНД .../2017г. по описа на
РС Т., 300лв. за процесуално представителство по ВАНД .../2017г. по описа на ОС
– Т., 300лв. за процесуално представителство по АНД ../2018г. по описа на РС – Т.
и 300лв. за процесуално представителство по ВАНД ../2018г. по описа на ОС - Т.,
всички вреди претърпени в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в
извършването на престъпление от общ характер по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК, по
което е образувано ДП № .. от 2017г. по описа на РУ на ОД на МВР Т. и пр.
преписка № 893 от 2017г. по описа на РП Т., приключило с оправдателна присъда,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.04.2018г., до пълното изплащане на присъдените суми.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че Варненска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу ищеца, за това че на
13.07.2017г. по ПП I-IV, до разклона за с. Лиляк, общ.Т., управлявал МПС - лек
автомобил "..." c номер на рама SALWA2FF5EA324926, което не е
регистрирано по надлежния ред, уреден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и Наредба №
1-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение п спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по
чл. 345, ал.2, във вр. с ал. 1 НК. По случая е образувано досъдебно производство ДП № ../2017 г. по описа на РУ
при ОД на МВР - Т. и пр. пр. № 893/2017 г. по описа на РП – Т., като след
извършено разследване по образуваното досъдебно производство ищецът е имал
допълнителни искания за извършване на процесуално-следствения действия, които
не са били уважени и с Постановление от 13.10.2017 г. на прокурор по пр. пр. №
893/2017 г. по описа на РП - Т. е направено предложение ищецът да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Сочи се, че в производството пред първа инстанция по АНД № .../2017 г. по описа
на PC –Т., проведено на 09.11.2017 г., са били налични многобройни
доказателства, които според ищеца доказват неговата невинност, но същите не са били взети под внимание от съда и съответно К.К.
е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение с Решение №
285/09.11.2017 г. по АНД № .../2017 г. по описа на PC - Т.. Срещу
Решение № 285/09.11.2017 г. по АНД № .../2017 г. по описа на PC -Т. е подадена
въззивна жалба. По образуваното ВАНД № .../2017 г. по описа на ОС - Т. с
Решение от 21.12.2017 г. е било отменено Решение № 285/09.11.2017 г. по АНД № .../2017
г. по описа на PC - Т. и делото е върнато на PC - Т. за ново разглеждане със
задължителни указания. Сочи се, че при връщане на делото за ново разглеждане е
образувано АНД № ../2018 г. по описа на PC - Т., по което с решение от
13.02.2018 г. К.К. е признат за невиновен и е оправдан. Срещу Решение от
13.02.2018 г. по АНД № ../2018 г. по описа на PC – Т. е подаден протест и е
образувано ВАНД № ../2018 г. по описа на ОС - Т.. С Решение № ../13.04.2018
г. по ВАНД № ../2018 г. по описа на ОС - Т. въззивният съд е потвърдил изцяло
първоинстанционното решение. Твърди се, че
вследствие на това, ищецът е претърпял много нерви и
перипетии, в т.ч. и в съдебните заседания, и след многобройните негови искания
за попълване на делото
с доказателства е успял да докаже по категоричен начин, че не е извършил
вмененото му от ВРП престъпление от общ характер. Вследствие на това, ищецът
изпаднал в депресия още повече, в състояние на постоянен страх от мисълта за
предстоящата присъда, тъй като е считал, че съдът ще му наложи без вина строга
присъда. Твърди се, че ежедневието му е било съпътствано от душени мъки и
страдания от повдигане на обвинението срещу него до оправдателната присъда.
Ищецът се чувствал пренебрегнат и изолиран от приятели и семейство, в домът му
е таяло неспокойствие и напрежение, налегнало цялото му семейство, от което той
много е страдал. В продължение на 1 г. от образуваното ДП № ../2017 г. по описа
на РУ при ОД на МВР - Т. до 13.04.2018 г. влизането в сила на Решение №
1013/10.05.2017 г. по АНД № 6516/2016 г. по описа на XXVIII с в на PC - Варна, К.К.
е бил подложен на непрекъснат стрес, напрежение и горчивина, време, през което
непрекъснато му се е насаждала вина за престъпление, което той не е извършил.
Излага се, че целият процес, досъдебното, а след това и съдебното производство,
до оправдаването на ищеца като невинен, той е трябвало да понесе много
горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен. През целия процес е
бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради
дискредитиране на доброто му име и авторитет. Чувствал се е безперспективен и
обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх,
нервност и отчаяние поради възможността, в случай на осъждане, досието му да
бъде завинаги опетнено, предвид факта, че до този момент никога не бил осъждан.
Сочи се, че с това производство са се накърнили моралните и нравствените му
ценности, както и социалното му общуване. Излага се, че е било унизено
човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие
несправедливо повдигнатото му обвинение, множеството съдебни заседания и
обяснения, които е трябвало да дава. Всичко това е било крайно негативно за
него, разстройващо психичното му състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния
му сън за пет години. Твърди се, че вредите, които е понесъл ищецът, изразяващи
се в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото са пряка,
непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ВРП, а
именно привличането му като обвиняем, за престъпление, което не е извършил.
Претърпял е и посочените имуществени вреди, изразяващи се в сторените от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното ДП, АНД и ВАНД.
Излага се, че основанието да претендира
имуществени вреди е, че в НПК не съществуват разпоредби, даващи възможност на
подсъдимия да претендира заплащане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, които да бъдат присъдени от наказателния съд,
постановил оправдателната присъда. Твърди се, че такива са направени, които са в пряка причинна връзка с
неоснователно повдигнатите му обвинения, като процесуалният способ за тяхното
репариране е именно по реда на ЗОДОВ /чл.8 ал.1/. Моли се за уважаване на
предявените искове, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен, като недоказан по основание и по размер. Сочи се,
че по отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не са налице
доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника-Прокуратурата на
РБ, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
изпадането му в депресия и дискредитиране на доброто му име и авторитет. Твърди се, че не съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между недоказаните, но твърдени
неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденето срещу ищеца наказателно
производство. Сочи се, че е налице социално-укоримо поведение от страна на
ищеца, който макар и признат за невинен, е управлявал БМП без регистрационни
номера, което по своя характер е административно нарушение, което е
констатирано и от двете съдебни инстанции, при което приложима е разпоредбата
на чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Твърди се, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането
си, поради което претендираното обезщетение следва да бъде намалено по смисъла
на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Сочи се, че наказателното производство е приключило в
разумен срок, а именно в рамките на 11 месеца. Срещу ищеца не са били взети
мерки за процесуална принуда или мерки за неотклонение. Сочи се, че
повдигнатото обвинение не е тежко,
ищецът не е изпаднал в постоянен страх от възможността за строга присъда, тъй
като при доказана вина, на ищеца е щяло да бъде наложена само глоба. Поддържа
се, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна, тъй като не са
приложени договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че са били
заплатени адвокатски хонорари за защита в отделните фази на процеса. Моли се съдът да отхвърли иска, а ако бъде
уважен, се възразява срещу размера на претендираните обезщетения, като се
счита, че същите са завишени и несъобразени с разпоредбата на чл... от ЗЗД и
съдебната практика в аналогични случаи. В открито съдебно заседание ответникът
поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
материалите по приобщеното ДП №../2017г. по описа на РУ при ОД на МВР – гр. Т.,
вено с материалите по пр.пр. №893/2017г. по описа на РП – Т., на 13.07.2017г. е
започнато бързо производство срещу К.И.К., за това че на
13.07.2017г. по ПП I-IV, до разклона за с. Лиляк, общ.Т., управлявал МПС - лек
автомобил "..." c номер на рама SALWA2FF5EA324926, което не е
регистрирано по надлежния ред, уреден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и Наредба №
1-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение п спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по
чл. 345, ал.2, във вр. с ал. 1 НК. С постановление от 18.07.2017г. по досъдебното производство, К.И.К. е
привлечен като обвиняем, като е взета мярка за неотклонение „подписка“. С
постановление от 13.10.2017г. на районен прокурор при РП – Т., е предложено К.К.
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На л.31 от ДП е представено пълномощно от К.И.К. към адв. А.Х.Д., ведно с
договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г. с договорено
възнаграждение в размер от 500лв., платимо по сметка.
С решение
№285/09.11.2017г. по АНД №42 по описа за 2017г. на Районен съд – Т., К.И.К. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и освободен на осн. чл.78а,
ал.1 НК от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер от
1000лв.
С решение №../21.12.2017г.
по ВНАХД №... по описа за 2017г. на Окръжен съд – Т., е отменено решение
№285/09.11.2017г. по АНД №42 по описа за 2017г. на Районен съд – Т. и делото е
върнато за ново разглеждане.
С решение №../13.02.2018г.
по АНД №.. по описа за 2018г. на Търговищки районен съд, К.И.К. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
С
окончателно решение №../13.04.2018г. по ВНАХД №.. по описа за 2018г. на
Търговищки окръжен съд, е потвърдено изцяло решение №../13.02.2018г. по АНД №..
по описа за 2018г. на Търговищки районен съд.
С исковата молба
ищецът е представил договори за правна защита и съдействие с адв. Асен Димов,
както следва: от 11.12.2017г. за възнаграждение от 300лв., заплатено в брой, за
представителство по ВНАД №.../2017г. /л.8/; от 29.01.2018г. за възнаграждение
от 300лв., заплатено в брой, за процесуално представителство по АНД №../2018г.
/л.9/; от 03.04.2018г. за възнаграждение от 300лв., заплатено в брой за
представителство по ВНАД №../2018г. /л.10/.
Ищецът е
ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й.С.К.– негова
съпруга, която излага че откак го задържали с колата миналата година в средата
на м. юли, се започнало едно ходене по мъките. Това им се отразило много зле,
всички роднини знаели, че са купили нова кола, но изведнъж разбрали, че била
крадена. Съпругът й се събуждал със сърцебиене и задух, това повлияло доста и
на работата му, не можел да се концентрира и да приема поръчки. Вкъщи започнали
да се карат, да вика на децата. След като го признали за невинен, бил по-добре,
но като разбрали, че делото се връща обратно и започнала същата история. Вкъщи
имало голямо напрежение и стрес.
Съобразно приетото и
неоспорено заключение на вещото лице К.К. по назначената съдебно-психиатрична
експертиза /л.60-62/, към момента на освидетелстването, К.К. е с клинична
симптоматика, покриваща основанията за поставяне на диагноза „разстройство в
адаптацията – смесена тревожно-депресивна реакция“. При освидетелствания е
налице страх случилото се да не се повтори. Към настоящия момент е редуцирал и
избягва ситуации на дискомфрт с оглед справянето с тези изживявания. Поради
характеровите особености на освидетелствания /интроверт/, и невъзможността му
да преработи рационално случилото се, то и до освидетелстването, случилото се е
със силен афектогенен ефект върху него.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от
незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат
на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това, както
и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на
пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и
материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на
деянието, което в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление,
което е приключило с оправдателна присъда; че от тези действия на длъжностни лица на ответника за него са произтекли
конкретните имуществени и неимуществени вреди по вид и размер. Тъй
като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва
вината при вредоносните действия на правозащитните органи.
Не е спорна по
делото изложената в исковата молба фактическа обстановка, която се установява и
от приобщените досъдебно и съдебни производства и приложени към исковата молба
писмени доказателства относно образуването, движението и приключването на наказателното
производство.
Изхождайки от
нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото и действията
на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта,
залегнал в чл... ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото –
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера
и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно
обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
По иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на съпругата на ищеца, които съдът
кредитира, отчитайки и условията на чл.172 ГПК, като логични, безпротиворечиви
и съответстващи на заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, се установи, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е търпял известни логични морални страдания – бил е под напрежение,
отразяващо се на самочувствието му и във всички аспекти на живота му – семейни
отношения и служебна среда. Неминуемо е повдигнато наказателно обвинение да се
отрази негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице в посока на
отнемане на спокойствието му. От неоспореното и обективно дадено заключение на
вещото лице К.К. се установява и че е налице основание да се приеме, че темата,
свързана с воденото дело, е причинила тревожно-депресивна реакция у ищеца и е
със силен афектогенен ефект върху него.
От друга страна
обаче, се установи от заключението на вещото лице, че изживяванията на ищеца
стоят в причинна връзка и с неговите характерови особености и невъзможността му
да преработи рационално случилото се. Не се доказа безспорно по делото доброто
име и авторитета на ищеца, каквито твърдения са наведени в исковата молба, да
са били реално дискредитирани, както и социалното му общуване.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са произтекли
логични морални болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от
ответника, но не непоправими неимуществени вреди.
Същевременно, взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение по конкретното досъдебно производство, не е годна да накърни
пълноценно упражняване на правата му в периода на разглеждане на делото, което
е приключило и в кратки срокове – по-малко от една година. Съобразявайки и предвиденото
в закона наказание за конкретното престъпление, за което е бил привлечен ищецът,
който като лице без предходни осъждания и с оглед вида на повдигнатото
обвинение не е бил реално заплашен от ефективно наказание „лишаване от
свобода“, съдът намира, че сумата от 2000лв. справедливо обезщетява
претърпените от ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство. До
този размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума, до
предявения размер от 6000лв. искът като недоказан по размер следва да бъде
отхвърлен.
По иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди:
Разноските,
извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от
увреждането /незаконното наказателно преследване/. Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски,
поради което при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения
адвокатски хонорар до разумния и
обичайния размер /в този
смисъл Решение №255/02.11.2015г. по гр.д. №1011/2015г. на ВКС, III г.о./.
Претендират се от
ищеца разноски, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, както
следва: 500лв. за процесуално представителство по ДП ../2017г. по описа на МВР
– Т. и пр.пр.893/2017г. по описа на РС – Т. и АНД .../2017г. по описа на РС Т.;
300лв. за процесуално представителство по ВАНД .../2017г. по описа на ОС – Т.;
300лв. за процесуално представителство по АНД ../2018г. по описа на РС – Т. и
300лв. за процесуално представителство по ВАНД ../2018г. по описа на ОС – Т..
Ангажирани са в процеса гореописаните писмени доказателства, представляващи
договори за правна защита и съдействие, обективиращи договорени адвокатски
възнаграждения именно в претендирания размер. Няма спор по делото и се
установява, че упълномощеният адвокат Асен Димов, страна по описаните договори,
е осъществявал процесуалното представителство на ищеца във всички етапи на
наказателното производство по силата на представеното още в досъдебното производство
пълномощно, имащо сила до окончателното приключване на делото във всички
инстанции. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че независимо, че
останалите договори за правна защита и съдействие са представени с исковата
молба, то доколкото мандатно правоотношение е имало в хода на целия наказателен
процес, то имуществената вреда, изразяваща се в дължимо и заплатено адвокатско
възнаграждение, е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
По отношение
размера на претенцията, съдът намира следното: на първо място, по общо
отправеното възражение на ответника срещу размера на претендираните вреди,
следва да се посочи, че размерът на възнагражденията за всяка инстанция е в
рамките на минималните еднократни размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същите не се
явяват прекомерни.
В ангажирания обаче
на л.31 от досъдебното производство договор за правна защита и съдействие от
14.07.2017г., е посочено, че договореното възнаграждение в размер от 500лв.
подлежи на заплащане по сметка. В този смисъл, самият договор за правна защита
и съдействие не доказва пълно и главно действителното заплащане на
възнаграждението. Нито в наказателното, нито в настоящото производство, са представени
доказателства – банкови документи, от които да е видно, че адвокатът реално е
получил претендираното като имуществена вреда възнаграждение. Поради това и
съдът не може да приеме факта на плащането за настъпил, а оттам и
обстоятелството, че ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на 500лв.
Останалите три
договора за правна защита и съдействие обективират разписки, че всяко от трите
договорени възнаграждения от по 300лв. е получено в брой от процесуалния
представител. Поради това, представените към исковата молба писмени
доказателства надлежно установяват в настоящото производство настъпване на
имуществена вреда в общ размер от 900лв.
Така мотивиран, съдът намира, че искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан по размер
до сумата от 900лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: 300лв. за процесуално
представителство по ВАНД .../2017г. по описа на ОС – Т.; 300лв. за процесуално
представителство по АНД ../2018г. по описа на РС – Т. и 300лв. за процесуално
представителство по ВАНД ../2018г. по описа на ОС – Т., като за разликата над
тази сума, до претендирания размер от 1400лв., представляваща сумата от 500лв.
за процесуално представителство по ДП ../2017г. по описа на МВР – Т. и
пр.пр.893/2017г. по описа на РС – Т. и АНД .../2017г. по описа на РС Т. искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане
на законната лихва:
Според
дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 –
“Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този
момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение”. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на
13.04.2018г. с постановяване и влизане в сила на решение №../13.04.2018г. по ВНАХД №.. по описа за
2018г. на Търговищки окръжен съд, поради което както сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а също така и сумата от
900лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, счита от 13.04.2018г. до окончателното
изплащане на задълженията и съобразно отправеното искане от ищеца.
По
разноските в процеса:
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер от 176.76лв., на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратура на Република България следва да
заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250лв. разноски за изготвяне
на назначената по делото експертиза, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „В." № 2, представлявана от Главния
прокурор на РБ да заплати на
К.И.К., ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: 300лв. за процесуално
представителство по ВАНД .../2017г. по описа на ОС – Т., 300лв. за процесуално
представителство по АНД ../2018г. по описа на РС – Т. и 300лв. за процесуално
представителство по ВАНД ../2018г. по описа на ОС - Т., всички вреди претърпени
в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление
от общ характер по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК, по което е образувано ДП № ..
от 2017г. по описа на РУ на ОД на МВР Т. и пр. преписка № 893 от 2017г. по
описа на РП Т., приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 13.04.2018г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 2000лв. /две хиляди лева/ до предявения размер от 6000лв. /шест
хиляди лева/, както и предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над присъдените 900лв. /деветстотин лева/, до предявения размер от 1400лв. /хиляда
и четиристотин лева/, представляваща сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие по ДП ../2017г. по описа на МВР – Т. и
пр.пр.893/2017г. по описа на РС – Т. и АНД .../2017г. по описа на РС Т., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „В." № 2, представлявана от Главния прокурор на
РБ да заплати на
К.И.К., ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 176.76лв. /сто седемдесет
и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 10,
ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „В." № 2, представлявана от Главния прокурор на
РБ да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 250лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща сторени от бюджета на съда разноски за експертиза по делото, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената от
ищеца клиентска сметка на адв. Асен Димов по чл.39 от Закона за адвокатурата,
както следва: „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC ***, титуляр А.Х.Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: