№ 21934
гр. София, 29.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110133181 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с писмени доказателства под опис.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 7409/2021г. по описа на СРС, 166
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.10.2022 г. от 10:40 часа , за която дата и час страните да бъдат
своевременно и надлежно призовани.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от писмения отговор.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от ищеца „Ю...“ ЕООД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 ал.1 ГПК вр.
1
чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл.99 ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане спрямо ответника Д. Д. К. сумата от 74,01 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13628570001 от 08.10.2015 г.,
сключен с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със
законна лихва от 05.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 15.02.2021 г. ч.гр.д. № 7409/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „Ю...“ ЕООД, твърди, че на 01.10.2019 г. бил сключен договор
за цесия между него и „С..“ ООД, по силата на което му били прехвърлени
вземанията, възникнали по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 08.10.2015 г. между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответницата. Посочва, че преди това на 16.10.2018 г. „С..“ ООД бил
придобил правото върху процесните вземания въз основа на договор за цесия
с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. За периода от 22.11.2017
г. до 22.02.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД издала 3
броя фактури от 15.09.2017 г., 15.10.2017 г. и 15.11.2017 г. на обща стойност
140,30 лева. Посочва, че ответникът не бил изпълнил в срок задължението си
за плащане на месечна такса по изброените фактури, вследствие на което
възникнало правото на едностранно прекратяване на договора от изправната
страна „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Последният
прекратил договора за предоставяне на телекомуникационни услуги и
начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
ответника. Твърди, че за сключения договор за цесия между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С..“ ООД, последното, в качеството
си на изрично упълномощено за това действие лице, има право да уведоми
ответника относно прехвърлянето на процесните вземания. Посочва, че
връчването на исковата молба на ответника с приложеното уведомление за
извършените цесии следва да се приеме за редовно съобщаването за същите.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Д. К., в срока по чл. 131 от ГПК, подава отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва предявения
иск като неоснователен и погасен по давност. Оспорва, че исковата молба
може да се приеме като уведомление за цесиите. Поддържа, че „С..“ ООД е
действал без представителна власт. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка в качеството й на неравноправна клауза по чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на
разноски.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи
наличието на действително правоотношение между ответника и третото лице
по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга и неговото
съдържание, ползване на съответните услуги от страна на ответника,
2
стойност на потребените услуги, падеж за изпълнение на задължението за
заплащане, уговорка за неустойка и размер на същата, прехвърляне на
вземането на праводателя на ищеца чрез договор за цесия, валиден договор за
цесия относно процесното вземане между „С..“ ООД и ищеца, уведомяване на
длъжника за цесиите.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, както и всички останали заявени в
отговора правоизключващи възражения.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа,
обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже
факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК,. с
оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3