Р Е Ш
Е Н И Е №775
гр.Бургас , 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1628
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба (именувана искова молба), подадена от С.Е.В.,***
против Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство- л.а. Шевролет Каптива с рег.№********, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на
13.07.2020г. от Б.Б.- служител на Община Созопол.
С жалбата са съединени искове против Община Созопол за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 54лв. и
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, от незаконосъобразна, респ. нищожна
Принудителна административна мярка, наложена на 13.07.2020г. от служител на
Община Созопол.
Жалбоподателката твърди, че оспорената ПАМ е
незаконосъобразна- наложена от некомпетентен орган и в нарушение на материалния
закон.
Иска същата да бъде отменена, респ. обявена за нищожна и да й
бъде присъдено поисканото обезщетение. Претендира присъждане на сторените в
съдебното производство.
В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
На 11.05.2021г. процесуалният представител на В.- адв. А.А. представя по делото
писмена молба, с която иска оспорената ПАМ да бъде отменена като
незаконосъобразна или да бъде прогласена нищожността й, да бъдат уважени
предявените граждански искове и да бъдат присъдени направените по делото
разноски- адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Ответникът по оспорването Б.Б.- пазач „невъоръжена охрана“
при Община Созопол намира жалбата срещу Принудителната административна мярка за
неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.
Ответникът по иска- Община Созопол, чрез процесуалния си
представител адв. Н., счита, че исковата молба следва да бъде отхвърлена.
Според него, жалбата срещу ПАМ е просрочена. Относно нищожността счита, че
мярката е правилно приложена.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата
молба за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена като такава.
І.ФАКТИТЕ:
На 13.07.2020г. в 14,55ч. ответникът по жалбата Б.Б.
разпоредил преместване на л.а. Шевролет Каптива, с рег.№********, паркиран в
гр. Созопол на кръстовището на ул.“Ропотамо“ и ул. „Виа понтика“, с техническо
средство до наказателен паркинг „Юг“, намиращ се на стадион „Арена Созопол“,
гр.Созопол, ул.“Републиканска“.
Разпореждането обективирал в протокол за осъществено
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на
гр.Созопол № 000098/13.07.2020г. Протоколът бил подписан от Б. и св. А.Д..
Според отбелязване в посочения протокол, автомобилът бил
върнат на собственика - С.Е.В. на същата дата в 16,10ч.
По делото са представени 10бр. снимки, описани в протокол № 000098/13.07.2020г., на които се вижда автомобилът
на жалбоподателката, паркиран върху забранителна за паркиране
маркировка.Снимките удостоверяват състоянието на автомобила преди вдигането и
последния факт.
Представени са и:
1. Заповед №8-Z-602/08.05.2020г.,
издадена от кмета на Община Созопол, с която на осн. чл.168 от ЗДвП и чл.20,
ал.1 и 2 от Наредба за платено паркиране на МПС на територията на гр. Созопол,
са определени местата в гр. Созопол, от които следва да бъде извършвано принудително
преместване на неправилно паркирани автомобили през периода 10.06.2020г.-
10.09.2020
2. Заповед №8-Z-948/05.08.2020г.,
издадена от кмета на Община Созопол. С тази заповед на осн. чл.20, ал.1 и 2 и
чл.23, ал.1 и 2 от Наредба за платено
паркиране на МПС на територията на гр. Созопол, чл.11 и чл.27 от Наредба за
осигуряване на обществен ред и сигурност на територията на община Созопол са
определени служителите (сред които и Б.Б.), с право при изпълнение на
служебните си задължения да съставят актове за установяване на административни
нарушения по реда на ЗАНН, свързани и в обхвата на Наредба за платено паркиране
на МПС на територията на гр. Созопол и Наредба за осигуряване на обществен ред
и сигурност на територията на община Созопол. В заповедта е посочено, че
издателят й потвърждава всички действия на определените служители за
установяване на административни нарушения, обхванати от посочените наредби.
Като доказателство по делото е прието становище от проведено
психологично изследване № 21/27.04.2021г., подписано от консултативен и
клиничен психолог Д.Д., според което от 18.07.2020г. до момента на издаване на
становището, С.В. периодично посещава психолог с цел лечение на констатирано
тревожно разстройство, провокирано от преместването на автомобила й на 13.07.2020г.
Към момента на изследването при В. е силно изразен процеса на соматизиране.
Оплаква се от често главоболие и прилошаване, болки в стомаха и кръста, болки в
мускулите и затруднение при дишането. Наблюдават се несигурност при социален
контакт, повишена тревожност и психотично поведение. Препоръчва се не само
прием на медикаменти, а и психотерапия.
В хода на делото като свидетели са разпитани лицата С.Л.К. и А.Д.Д..
Свидетелката К. заявява, че през месец юли 2020г. заедно със С.В.
била на почивка в гр. Созопол. На 13.07.2020г. решили да обядват, като преди
това паркирали автомобила на жалбоподателката. На мястото на което паркирали
видели паркирани коли и спрели между тях. Огледали се за автомат за плащане на
паркирането, но не намерили. Нямало табели за вдигане на автомобили, нямало
устройство за плащане, нито служител, който да събира такса за паркинг. След
приключване на обяда се върнали на мястото, където паркирали колата, но не я
намерили. С. се уплашила, че колата вероятно е открадната и се обадила до
полицията.От там я посъветвали да провери на наказателния паркинг. След като
отишли до паркинга установили, че автомобилът е там. Заплатили глоба от 54 лева
и си взели колата. От този момент започнали проблемите на С.. Станала страшно
неспокойна и изкарала кошмарна почивка, защото била уплашена , че колата й е
изчезнала. Когато получила колата обратно се поуспокоила, но случаят го помнела
още около месец. Споделяла, че сънува кошмари, свързани с колата и се буди през
нощта. Посещавала психолог. Свидетелката не си спомня дали на мястото на
паркиране е имало маркировка и колко често жалбоподателката е посещавала
психолог.
Свидетелят А.Д. заявява, че през м. юли 2020г. работел като
шофьор на паяк към Община Созопол. Спомня си за случая, дори бил сниман на една
от приложените към протокола, снимки.
Обяснява, че процесния автомобил бил паркиран на кръстовище
от три улици- ул. „Виа понтика“,
ул. „Републиканска“ и ул.„Ропотамо. Колата била паркирана на самото кръстовище.
От горната страна на улицата имало знак „Престой, паркирането забранено“ и
допълнителна табела, че автомобилите се преместват. На място имало и
забранителна маркировка. Автомобилът бил спрян точно на тази маркировка. Служителят
на Общината Борислав му разпоредил да спре, защото колата трябвало да бъде
вдигната. След като я вдигнали, я закарали в наказателния паркинг.
Според свидетеля, след забранителната маркировка имало паркирани автомобили, но на разрешено
място- по начертани паркоместа, вече на ул. „Ропотамо“. Само процесния
автомобил бил спрял върху забранителната маркировка.
ІІ.ПРАВОТО:
Съдът намира жалбата, в частта, в която се иска отмяна на
наложената ПАМ за недопустима за разглеждане, поради просрочие. За наложената
мярка жалбоподателката е узнала на датата на налагането й- 13.07.2020г. За този
факт свидетелства положения от нея подпис върху протокол № 000098/13.07.2020г.
Жалбата е подадена на 10.08.2020г. (л.51)- извън срока по чл.149, ал.1 от АПК,
затова въпросът за законосъобразността на мярката не следва да бъде обсъждан.
Съдът дължи произнасяне само по отношение на валидността на
акта, тъй като правото за оспорване, с искане за обявяване на нищожност на акта
може да бъде реализирано без ограничение във времето- чл.149, ал.5 от АПК.
В тази част, разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП сочи, че определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
В случая няма спор, че мястото на което е бил паркиран
автомобилът на жалбоподателката представлява общински път.
Поради това принудителна административна мярка „ преместване
на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“ може да бъде наложена от длъжностно лице,
определено от кмета на Община Созопол, която е и администрация, управляваща
пътя.
В случая, към датата на преместване на автомобила-
13.07.2020г., лицето което е наредило преместването не е притежавало
изискуеумите от закона правомощия.
Вярно е , че по делото е представена Заповед №8-Z-948/05.08.2020г.,
издадена от кмета на Община Созопол. Същата обаче предоставя правомощия на
определени лица, считано от 05.08.2020г., т.е. след налагане на мярката.
Посоченото в заповедта, потвърждаване на всички действия на определените служители за
установяване на административни нарушения, обхванати от посочените наредби, не
санира констатирания порок на акта. Това е така, защото оправомощаването по см.
на чл.168, ал.1 от ЗДвП следва да е налично преди упражняване на властническите
правомощия от определеното лице.
Това оправомощаване съществено се различава от учредяването
на представителна власт в гражданскоправния смисъл на понятието. То по същество
представлява делегиране на компетентност, която следва да е налична към момента
на извършване на действието от определения служител.
Затова, действия извършени при липса на предвидена от закона
компетентност не могат да бъдат потвърждавани впоследствие, както е сторено в
случая.
Отделно от това, Заповед №8-Z-948/05.08.2020г.
не предоставя права на посочените в нея лица да налагат принудителни
административни мерки по ЗДвП, респ. по Наредба за платено паркиране на МПС на
територията на гр. Созопол, макар да е указано, че се издава на осн. чл.20,
ал.1 и 2 от Наредбата (норма, сочеща вид принудителна административна мярка).
Заповедта изрично предоставя права за съставяне на актове за
установяване на нарушения, но не и такива за налагане на принудителни
административни мерки.
Поради това съдът приема, че принудителната административна мярка „преместване на
паркирано пътно превозно средство- л.а. Шевролет Каптива с рег.№********, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, е наложена
на 13.07.2020г. от лице, което не притежава изискуемата от закона материална
компетентност.
Липсата на материална компетентност на издателя на акта
винаги е основание за обявяването му за нищожен.
Исковете насочени
срещу Община Созопол за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, съдът намира за допустими при хипотезата на
чл.204, ал. 2 и 3 от АПК.
Предявени са от лице с активна процесуална легитимация, което
твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен, респ. нищожен акт, издаден от служител на ответника.
Налице е и пасивна процесуална легитимация на ответника по
исковете. Пасивната процесуално правна легитимация се определя въз основа на
твърденията, заявени с исковата молба. Обстоятелството, дали ответника е
носител на задължения по спорното правоотношение (лицата извършили действията
негови служители ли са и дали тези действия са незаконосъобразни) и в този
смисъл, притежава ли материално правна пасивна легитимация, е въпрос по
основателността на иска.
Според нормата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито
незаконосъобразни действия или бездействия са причинени вредите. В случая
изискванията на закона са изпълнени, тъй като искът е предявен срещу юридическо
лице- Община Созопол.
За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата
или общината на граждани или юридически лица, следва да са осъществени
кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази
отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2.
незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или
по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове да са
настъпили реално вреди и 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или
бездействие.
Липсата на който и да било от елементите от сложния
фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до
неоснователност на предявения иск за вреди.
В случая, съдът намира за доказани всички посочени елементи.
Налице е нищожен административен акт на властнически орган на
Община Созопол- служител, наложил принудителна административна мярка.
Актът е издаден във връзка с извършвана административна
дейност.
От нищожния административен акт за ищцата са настъпили
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
издаването на нищожния административен акт.
Въз основа на акта на
Община Бургас е заплатена такса в размер на 54 лв. при освобождаване на автомобила от
наказателен паркинг. Факт, който не се оспорва от ответника и който се сочи в
показанията на св. К.. В случая за доказване на размера на плащането
свидетелските показания са допустими по арг. на чл. 164, ал.1 т.5 от ГПК.
По делото е доказано, че след като е установила липсата на
автомобила ищцата е изпаднала в стрес. Изпитала е притеснение и емоционален
дискомфорт от мисълта, че колата може да е открадната, т.е. преживяла е душевни
страдания, които могат да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди.
Поради изложеното съдът намира, че исковете за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са доказани по
основание.
Доказан по размер е искът за обезщетение за причинени
имуществени вреди- 54лв.
Според, чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди
съдът определя обезщетението по справедливост.
В случая съдът намира, че справедливото обезщетение на
причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 150лв. Този размер
съдът определя при отчитане на показанията на св. К. и представеното по делото
становище от проведено психологично изследване № 21/27.04.2021г., подписано от
консултативен и клиничен психолог Д.Д.. Съдът счита, че с оглед установените по
делото факти, интензитетът на претърпените страдания не е от естество да
предпостави уважаване на иска в пълния, предявен размер, поради което искът за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен над сумата от 150лв. до претендирания такъв от 1000лв.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите, сторени разноски по делото, които са
доказани в размер на 610лв.( адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.- л.5
и държавна такса в размер на 10лв.)
Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ ЗА НИЩОЖНА Принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство- л.а. Шевролет Каптива
с рег.№********, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач“, наложена на 13.07.2020г. от Б.Б.- служител на Община Созопол,
обективирана в протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано
пътно превозно средство на територията на гр.Созопол № 000098/13.07.2020г.
ОСЪЖДА Община Созопол да
заплати на С.Е.В., ЕГН **********,*** сума в размер на 54лв. ,представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на нищожна принудителна
административна мярка, обективирана в протокол за осъществено преместване на
неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на гр.Созопол №
000098/13.07.2020г.
ОСЪЖДА Община Созопол да
заплати на С.Е.В., ЕГН **********,*** сума в размер на 150лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нищожна принудителна
административна мярка, обективирана в протокол за осъществено преместване на
неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на гр.Созопол №
000098/13.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част, до пълния претендиран размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Община Созопол да
заплати на С.Е.В., ЕГН **********,*** сума в размер на 610лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: