№ 459
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501517 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на
Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с код по
БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, №
211, представлявана от управителя Мартин Чолаков против решение №260149 от
23.06.2021 г., постановено по гр. дело № 28/2019 г. по описа на РС- Поморие, в частта, с
която са отхвърлени изцяло исковете му за осъждане на ответниците ОЛГ. ИГ. СМ. ,
гражданин на Р. Ф., родена на **********г. в гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ:
гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** Н. В. С., гражданин на Р. Ф., родена на ****г. в
гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** и
И. Р. С., гражданин на Р. Ф., роден на **********г., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ:
гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № ***да заплатят на ищеца общо като съсобственици
самостоятелен обект с площ от 55.38 кв.м. и 16.44 кв.м. общи части, находящ се в
горепосочената етажна собственостсумата 745,84лв. - главница, представляваща годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г.,сумата от 152,37лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 745,84 за периода от
01.01.2017 г. до 10.01.2019г., сумата 702,34 лв. - главница, представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата 104,19 лв..- обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата 702,34 за периода от 21.07.2017 г. до
10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 11.01.2019
г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и в частта, с която
са отхвърлени частично над уважения размер на главницата от 55.20 лв. до претендирания
размер от 280.94 лв. исковете му за осъждане на ответниците да му заплатят вноска във
фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и за разликата над уважения
1
размер на лихвата от 5.75 лв. до претендирания й размер от 41,68 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за
2017 г.,начислена за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 11.01.2019 г.
Въззивникът изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му отхвърлителни части, като се навежда доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че
районният съд неправилно е приел, че не следва да се прилага решението на ОС на ЕС на
процесния комплекс от 12.11.2014г. при определяне на размера на етажните разходи за
управление и поддръжка за 2016г. и 2017г., като се позовава на неправилност поради
противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС в решение № 313 от
07.04.2019г. по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС. Излага аргументи, че в случая не е
налице нито една от посочените в тази съдебна практика хипотези за преустановяване на
действието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г.– последваща отмяна на решението
като материално незаконосъобразно или приемане на ново решение от ОС на ЕС. Сочи, че в
случая решенията от 29.06.2017г. са отменени от съда на процесуално основание, а не като
неправилни поради противоречие със закона, за което цитира и съдебна практика на БОС,
като освен това заявява, че не са налице последващи приети решения по същите въпроси,
които да са отменени като материално незаконосъобразни. Навежда доводи, че актовете на
ОС на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не са предмет на разглеждане в настоящото производство,
нито пряко, нито чрез косвен съдебен контрол, като обхвата на съдебната проверка се
изчерпва с преценка на формалните предпоставки за приемането им и влизането им сила,
като цитира практика на ВКС, формирана в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.№
657/2012г. по описа на ВКС. На следващо място въззивникът изразява несъгласие с правния
извод на районния съд, че разходитеза 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка за
недължими, поради липса на действащо за този период решение на ОС на ЕС, като счита, че
за целта съдът е следвало да приложи правилото за служебно изчисление на дължимия й
размер съгласно чл. 162 от ГПК. С оглед гореизложените съображения, подробно доразвити
във въззивната жалба се иска отмяна на решението на РС- Несебър в обжалваната
отхвърлителна част и постановяване на ново, с което исковете за присъждане на разходи за
управление и поддръжка на притежаваните от ответника общи части от основаната сграда
на процесната етажна собственост за 2016г. и за 2017г. да бъдат уважени.В съдебно
заседание, въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
въззивната си жалба и моли за уважаването й, както и присъждане на разноските пред
въззивния съд за платена държавна такса. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите, чрез упълномощения им адвокатски
представител по делото са депозирали писмен отговор, в който считат, че изложените във
въззивната жалба аргументи са неоснователни. Счита, че процесния казус е идентичен с
разгледания по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС, като сочи, че с решението от
12.11.2014г. е определена такса единствено за 2015г., а последващите приети решения на ОС
на ЕС, с които са определени такси за 2016г., 2017г. и 2020г. са отменени от съда с влезли в
законна сила съдебни решения, цитирани в писмения отговор. Излагат се съображения, че с
оглед дадените разяснения в гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС относно периода на
действие на процесното решение от 2014г. на ОС на ЕС следва да се приеме, че същото няма
действие за процесните 2016г. и 2017г., още повече, че решението от 29.06.2017г., с което е
определена таксата за 2017г. е отменено впоследствие по съдебен ред, но отмяната му не
води до автоматично прилагане на решението от 2014г. досежно таксата за 2017г. В този
смисъл се позовава и на съдебна практика по в.гр.д. № 2251/2020г. на БОС. По
гореизложените съображения счита за неоснователни исковете за присъждане на таксите за
управление и поддръжка за 2016г. и 2017г. за апартамент 407, ведно с акцесорните им
претенции. Твърди се също неоснователност на аргументите на жалбоподателя за
приложение на правилото за служебно изчисление по чл. 162 от ГПК, по съображения, че
2
районният съд изобщо не е направил извода за установеност на претенциите по основание, а
напротив приел е, че те са неоснователни, което води до липса на нужда за определянето им
по размер. По гореизложените съображения се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски във въззивното производство. В съдебно заседание, въззиваемите
не се явяват и не изпращат представител. Депозират писмено становище.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Етажната
собственост на сграда,находяща се в гр.Поморие, ул. „Княз Борис“ № 211, представляваща
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против ответниците за осъждането им да му
заплатят дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016г. и за 2017г.в качеството им на собственици на ид.ч. отсамостоятелен обект в същата
етажна собственост. Ищецът основава вземанията си по предявените искове по чл. 38 от
ЗУЕС на решение по т. 2, взето на ОС на процесната ЕС на 12.11.2014 г., по силата на
собствениците са избрали формата на управление на етажната собственост да се
осъществява чрез общо събрание и са определили годишната такса за управление и
поддръжка, дължима от етажните собственици в размер на 9евро на кв.м. площ, като
изрично е посочил, че макар таксите да касаят 2016г. и 2017г. не претендира претендираните
сума въз основа на последващото решение от 29.06.2017г. на ОС на ЕС, с което е определена
годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м.,
тъй като същото е изцяло отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила
решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС –
Бургас.
Въз основа на горепосоченото решение от 12.11.2014г.ищецът твърди, че
задължението на ответниците възлиза общо в размер на следните суми: сумата от 381.84
евро в левова равностойност от 745,84лв. – главница, представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г.,сумата от 77.91 евро с левова
равностойност от 152,37лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 745,84 за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2019г., сумата от 359.10 евро с
левова равностойност от 702,34 лв. - главница, представляваща годишна такса за управление
и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата от 53.27 евро с левова равностойност
от 104,19 лв..- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 702,34
за периода от 21.07.2017 г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от
посочените главници от 11.01.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и 143.64 евро с левова равностойност 280.94 лв., представляваща вноска
във фонд –ремонт и обновяване на общите части на ЕСза 2017г.; сумата от 21.31 евро с
левова равностойност 41.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, представляваща горепосочената вноска във фонд ремонт и обновяване на
общите части на ЕС за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от подаване на исковата
3
молба до окончателното им изплащане, като претендира осъждането на ответниците да му
заплатят горепосочените суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, подаден чрез
адвокатския им представител, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна.
С решението в обжалваните части първоинстанционният съде отхвърлил изцяло
исковете за присъждане на суми за поддръжка и управление за 2016г.и 2017г., ведно с
претендираните лихви върху тях,като е приел че макар да е установено, че ответниците като
етажни съсобственици в равни квоти на ид.ч. от самостоятелен обект в ЕС следва да
заплащат такси за управление и поддръжка на ЕС, определени съгласно чл. 51 от ЗУЕС,в
случая те не дължат претендираните суми за 2016г. и 2017г. на посоченото от ищеца
основание - решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за
определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за
2015г. и няма действие за процесните 2016г. и 2017г. Що се касае до исковете за
претендираните такси за Фонд ремонт и обновяване съдът е приел, че фонд „Ремонт и
обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона,
при определяне размера на дължимите вноски за попълване на този фонд следва да намери
приложение законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, досежно размера на вноските на
всеки от тях, дължими за попълване на този фонд , а именно 1% от МРЗ за 2017 г. , която да
замести липсващата воля на етажните собственици при липса на решение, какъвто е
процесния случай. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в
размер 460 лв., поради което дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт
и обновление“ за процесната 2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, а за годината 55.20 лв.,
поради което в тези части е уважил иска, като го е отхвърлил в останалата част.
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в отхвърлителните му
части. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че в тези обжалвани части първоинстанционното съдебно решение е
валидно, като с оглед обхвата на обжалването е и допустимо. Досежно правилността му в
рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените съображения във
въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните правни норми го намира
за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивната
част и правните изводи, по следните съображения:
Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, която не се
оспорва от страните и която настоящата инстанция изцяло възприема. Въз основа на нея се
установява, че ответниците са собственици на горепосочения самостоятелен обект в
процесната ЕС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ – апартамент със застроена площ
55.38 кв.м. и 16.44 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и, че на 12.11.2014г. на
проведеното Общо събрание на ищцовата ЕС по т.2 от дневния ред са взети решения, по
силата на които „Феста хотели“ АД е избрана за осъществява управление и поддръжка на
комплекса и е определена годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9
евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно
4
втората част на взетото по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и
обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за
поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се
заделят по 3 евро на кв.м.
С последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., взето по т.6 от дневния ред е
определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017
г. в размер 5 евро/кв.м. а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във
фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м
В хода на делото е установено, че с влязло в законна сила решение № ІV-
27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас са отменени всички
решения на ОС на ЕС от 29.06.2017г., поради което ищецът е изменил основанието на
претенцията си, посочвайки, че основава вземанията си на предходното действащо решение
на ОС на ЕС от 12.11.2014 г.
С оглед гореустановената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя
правните изводи на районния съд за неоснователност изцяло на исковете за присъждане на
горепосочените такси за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с претендираните
към тях лихви за забавеното им плащане, както и за неоснователност на исковете за
отхвърлените размер на сумите за фонд „Ремонт и обновяване“, като в допълнение и с оглед
наведените в жалбата доводи, намира следното:
В настоящия случай ищецът изрично е заявил, че основава исковата си претенция за
присъждане на таксите за 2016г.и 2017г. за управление и поддръжка въз основа на
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като последващото решение от 29.06.2017г. е
отменено от съда.В съдържанието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. определената с
него годишна такса е посочено, че касае само 2015 г. Затова настоящата инстанция намира
за напълно обоснован извода на районния съд, че посоченото решение няма действие за
следващите две години – 2016г. и 2017 г., тъй като видно от представения дневен ред
общото събрание изрично е ограничило във времето действието на решението си само за
2015г. От протокола от ОС на ЕС се установява, че липсват каквито и да е предложения и
взети решения в друг смисъл, което допълнително недвусмислено означава, че
обективираната в него воля на общото събрание, че така определените такси касаят само
календарната 2015г.и не се отнасят за процесните 2016г. и 2017г../в т.см.Р.№
313/07.04.2019г.по гр.д. № 1332/2019г. ВКС/.
Що се касае до стабилитета на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. следва да се
отбележи, че с оглед изхода на гр.д. № 619/2019г.по описа на ПРС, чийто предмет е бил иск
по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на същото решение на ОС на ЕС, поради обстоятелството, че с
влязъл в законна сила съдебен акт - определение № 247/26.06.2020г. гр.д. № 619/2019г.по
описа на ПРС, потвърдено с определение № 260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. № 1953/2020г. по
описа на БОС производството по което е прекратено поради недопустимост, възможността
за последващо атакуване законосъобразността на тези решения, включително и инцидентно
по други производства т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми по
5
чл.50 и чл.51 ЗУЕС, вече е преклудирана.
По гореизложените съображения следва извода, че тъй като с решението от
12.11.2014г.е определена такса за управление и поддръжка само за 2015г., такава не може да
се прилага по аналогия и за следващите години, в т.ч. и за процесните 2016г. и 2017г. Това
води недоказаност на основанието на предявените искове за търсените суми за поддръжка и
управление за 2016г.и за 2017г., поради което правилно районният съд ги е отхвърлил като
неоснователни, ведно с акцесорните претенции за лихви за забава. Досежно искането на
въззивника за приложение на чл.162 от ГПК следва да се отбележи, че посочената норма се
прилага от съда за служебно изчисление на претенция, която е доказана по своето
основание, но няма данни за нейния размер.В случая обаче исковете не са доказани на
заявеното от ищеца основание, поради което нормата на чл.162 от ГПК се явява
неприложима, в т.ч. и поради липсата каквито и да е данни, които да служат за база на
исканите изчисления.
Досежно претенцията за дължими суми за „Фонд ремонт и обновление“,
съобразявайки даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС при решаване на делото съдът и без да е сезиран с оплаквания следва да
следи за правилното приложение на императивните правни норма, а приложимата в случая
норма на 50 от ЗУЕС съгласно актуалната по практика на ВКС относно уредбата на фонд
„Ремонт и обновление“, е именно от такъв характер.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и
обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната. В случая при влязло в сила решение за създаване на фонд
„Ремонт и обновяване“ и липса на валидно решение за определяне размера на годишната
вноска към този фонд за процесната 2017г., но при определен от законодателя минимален
размер на тази вноска, настоящият съдебен състав напълно споделя становището в
обжалваното решение, че са налице предпоставките за приложение на чл. 162 от ГПК като
при основателност на иска, същият следва да бъде уважен в размер на минимално
предвидената от законодателя вноска в размер на 1% от минималната работна заплата, който
е известен за всеки период, съгласно публикуваните ПМС за определяне на МРЗ за
съответната година. Тъй като в конкретния случай се претендират вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017г., съобразно Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1
януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за календарната 2017 г. е в размер
на 460 лв. или по 4.60лв. месечно. Това означава, че дължимата за процесната 2017г.вноска е
общо 55.20лв. до който размер претенцията се явява основателна, ведно със законната лихва
за забава. В останалата част, както правилно е приел районния съд липсва основание за
присъждане на сума над този законово определен размер, поради което искът за
присъждането на претендирата в жалбата горница правилно е отхвърлен като неоснователен,
ведно с лихвите за забава върху отхвърления размер на главницата.
6
С оглед горните съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваните му отхвърлителни части.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемите
следва да се присъдят направените от тях във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Досежно дължимите в производството държавни такси, съдът като съобрази
указанията, дадени в определение от 23.03.2022г. по в.ч.гр.д. №91/2022 по описа на БАС,
намира, че с оглед изхода на делото и на основание чл.77 от ГПК въззивната ЕС –ищец
следва за бъде осъдена да заплати дължимите за производството държавни такси, както
следва: по сметка на ПРС - държавна такса за първоинстанционното производство в размер
на 207.93 лв. и по сметка на БОС - държавна такса в размер на 103.96 лв. за въззивното
производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260149 от 23.06.2021 г., постановено по гр. дело №
28/2019 г. по описа на РС- Поморие, в отхвърлителните му части.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС
ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз
Борис І”, № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков ДА ЗАПЛАТИ на ОЛГ.
ИГ. СМ., гражданин на Р. Ф., родена на **********г. в гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по
БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** Н. В. С., гражданин на Р. Ф., родена
на ****г. в гр. М., БУЛСТАТ: ***, с адрес по БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*,
ап. № *** и И. Р. С., гражданин на Р. Ф., роден на **********г., БУЛСТАТ: ***, с адрес по
БУЛСТАТ: гр. П., ул. „К. Б. *”, № ***, бл.*, ап. № *** направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лв.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС
ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз
Борис І”, № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 77 от ГПК дължимите за двете инстанции държавни такси, платими в полза на
бюджета на съдебната власт, както следва: за първоинстанционното производство държавна
такса в размер на 207.93 лв. по сметка на ПРС и за въззивното производство държавна такса
държавна такса в размер на 103.96 лв. по сметка на БОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8