Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.06.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на двадесет и пети
май .................…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
В.Г. ..................................... и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 1834 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК“ ЕАД – София твърди, че на
15.05.2014 г. сключил с ответника
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, като бил предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1000 лева, който бил
изцяло усвоен. Към него било сключено Допълнително споразумение, като бил
преструктуриран остатъка в кредит за текущо потребление с размер от 1005 лева и
срок от 60 месеца. Длъжникът не е погасила 7 бр. вноски до датата на
предсрочната изискуемост. Банката упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем и уведомила длъжника на 19.07.2017 г., а предсрочната
изискуемост била осчетоводена на 28.07.2017 г. Било подадено заявление по
чл.417 ГПК, образувано ч.гр.д. № 1272/2017 г. по описа на съда и срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочени
суми. Било образувано изпълнително дело против длъжника, като в изпълнителното производство
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуване на вземането за сумите: 950,47 лева – главница, 84,99 лева -
договорна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 5,46 лева – наказателна
лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 120,00 лева - такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.Б.Т. призована при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Б.И. *** подава отговор в който
намира иска за допустим, но неоснователен. Между ищеца и ответника имало
възникнало правоотношение, но липсвали доказателства за това, че банката е
изпълнила задължението си да предостави паричната сума уговорена в договора.
Представеното извлечение от счетоводните книги не съдържало подписа на
ответника.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 15.05.2014 г. ищцовото дружество - „Банка ДСК” ЕАД гр.София
предоставя по силата на сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физически лица на отв.Г.Б. Т. кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 1 000 лева, който да бъде усвоен чрез кредитна
карта DSK
МахiCard, при посочена сметка за целите на картата и експерсно
издаване и получаване на картата в посочено поделение, при посочен ГПР от 26,48
% и общо дължима сума от 1131,48 лева, при месечна падежна дата 20-то число.
На 25.08.2016 г. между
страните е сключено Допълнително споразумение към договора за издаване и
обслужване на кредитната карта, в който е посочено, че остатъкът по дълга към
датата на сключване на споразумението е 1016,02 лева., като кредитополучателят
е внесъл сумата от 31,34 лева. По отношение на остатъкът от договорения дълг в
размер на 1005 лева, са изменени условията за погасяване: разрешения кредит се
преструктурира в кредит за текущо
потребление, с общи условия и погасителен план, със срок на издължаване от 60
месеца, считано от датата на подписване на споразумението, като е
капитализиране неплатената лихва към остатъка от главницата по кредита, при
падежна дата 8-мо число, посочен лихвен процент.
От
разпоредбите на договора се установява, че кредитополучателят заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. В т.18.2 от ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора е
уточнено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с допълнителна надбавка за забава в размер на 10 пункта, последиците
настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента,
като след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от главницата се олихвява със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Приложен е погасителен план
при месечна вноска в размер на 24,55 лева с падеж на последната вноска
25.08.2021 г. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката с
посочена дата на изискуемост 28.07.2017 г. – поради забава в плащанията над 90
дни за периода от 08.01.2017 г. до 08.07.2017 г. или 212 дни в забава.
Във връзка с
неизпълнение от страна на ответницата Т. на произтичащи от процесния договор
задължения, на 18.07.2017 г. банката отправя до същата уведомление с изявление,
че обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на лично на
ответника на 19.07.2017 г.
Впоследствие банката
пристъпва към принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено
на 09.08.2017г. заявление е образувано ч.гр.дело № 1272/2017г. по описа на РС - Димитровград. По същото на 10.08.2017г. е издадена Заповед №
847 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417
от ГПК. С тази заповед е разпоредено Г.Б.Т. да заплати на банката претендираните в заявлението суми, а именно: сумите в размер на 950,47 лева - главница, 84,99
лева - договорна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 5,46 лева –
наказателна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 120,00 лева – дължими
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017
г. до окончателното й изплащане, както и 75,00 лева деловодни разноски. Тази
заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с
което са дадени указания за предявяване на настоящия иск.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се посочва, че предоставеният
кредитен лимит от 1 000 лева по договора за издаване и обслужване на кредитна карта
е бил изцяло усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка по кредитна
карта открита на 13.05.2014 г. Към 09.08.2017 г. не са погасени: главница в
размер на 950.47 лева, 84,99 лева договорна лихва за периода от 08.12.2016 г.
до 07.08.2017 г.и наказателна лихва в размер на 5,46 лева. Последната вноска за
плащане на заема е направена на 31.12.2016 г. в размер на 25,00 лева, частично
е погасена вноска. Частично е погасена вноската с падеж 08.01.2017 г., останала
непогасена вноска в размер на 22,57
лева. Не е платена погасителна вноска с падеж 08.02.2017 г. в размер на 23,10
лева, от 08.03.2017 г. до 08.07.2017 г. не са плащани погасителните вноски,
всяка в размер на 22.94 лева. Договорна лихва е в размер на 84,99 лева, а лихвената надбавка за забава към 09.08.2017
г. е в размер на 5,46 лева.
Видно от представената в
съдебно заседание Тарифа по кредити за текущо потребление на банката по т.6 са
начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева.
Така изложената
фактическа обстановка налага следните изводи:
С предявения в настоящото производство
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК
ищецът цели установяване съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 847/10.08.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 1272/2017г. по описа на РС - Димитровград. Така
предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - основателен, като
съображенията на съда за това са следните:
От събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на
твърдяната облигационна връзка между страните, първоначално с предмет издаване и обслужване
на кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лв, като в последствие е сключено
допълнително споразумение за преструктуриране
в кредит за текущо потребление в размер на 1005 лева и срок на
погасяване 60 месеца, считано от 25.08.2016 г. С подписа си, положен в представените по
делото документи, ответникът е изразил воля и съгласие за сключване на договора
при описаните условия, като е приел и Общите условия на банката. Изправността
на кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на
кредитополучателя се установява от изготвената по делото съдебно–счетоводна
експертиза, като в тази връзка съдът не възприема направените от процесуалния
представител на ответника възражения по повод липсата на доказателства за
усвояване на кредитния лимит.
Предоставянето на
паричната сума, усвояване на кредита и предаване на кредитната карта съдът
намира за безспорно установено, доколкото в сключеното допълнително
споразумение на 25.08.2016 г., по б.“А“ е посочено, че с Договора за издаване и
обслужване на кредитна карта от 15.05.214 г. ищцовото дружество е предоставило
кредита в размер на кредитен лимит по посочена банкова сметка, ***исано от
кредитополучателя и в него не са били направени възражения за неизпълнение на задълженията на кредитора.
Не бяха наведени
твърдения, нито ангажирани доказателства, че в тази облигационна връзка
кредитополучателят е изправна страна – не са налице данни, че същият е
изпълнявал точно задълженията си по договора, погасявайки редовно – в срок и в
уговорения размер, дължимите погасителни вноски. Напротив, бе установена
липсата на точно изпълнение, като в тази насока са както представените по
делото писмени доказателства, така и заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.
С оглед липсата на
изпълнение на задълженията по процесния договор, за банката е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. В приложимите към договора
Общи условия е предвидено, че допусната забава в плащанията на главница и/или
лихви повече от 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем, като тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква –
след уведомление до клиента(т.18.2). В тази връзка следва да се има предвид, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски или лихви по договор за кредит, и субективен фактор,
обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така
посоченото, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В настоящия случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. С оглед заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и установената липса на изискуемите съгласно договора плащания,
следва да се приеме, че в съответствие с постигнатата договореност, поради
допусната забава в плащанията от страна на длъжника, се е осъществил първият
елемент от фактическия състав на потестативното право на кредитора на
предсрочно събиране на вземанията му по договора. На второ място, бе установен
и фактът, че приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост е
достигнало до адресата – същото е връчено лично на кредитополучателя.
При тези данни съдът
намира, че ищецът законосъобразно и в съответствие с клаузите на процесния
договор, е пристъпил към събиране на цялото задължение, като действията по
събиране на вземането са предприети след действителното настъпване на
изискуемостта на дълга.
В чл.8 от Общите условия
е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни,
съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на
Банка ДСК ЕАД за таксите и комисионните. При невнасяне- с размера им се
увеличава дългът. Установен е и конкретния размер на това акцесорно вземане.
По делото безспорно се
установи от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задължението на
кредитополучателя по процесния договор за кредит е било в размер на 950,47 лева
- главница, 84,99 лева - договорна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г.,
5,46 лева – наказателна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 120,00 лева –
дължими заемни такси.
В този смисъл следва да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи горепосочените суми, присъдени със Заповед № 847 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.08.2017г.
по ч.гр.д.№ 1272/2017г. по описа на РС – Димитровград.
На ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на 455 лева (25 лева
– държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78 ал.8 от ГПК, 150 лева – възнаграждение за вещо лице и 180
лева – депозит за особен представител), както и тези по заповедното
производство, възлизащи на 75 лева, произтекли от заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БАНКА
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление ********************, ЕИК
*********, представлявано от В.М.С. –
гл.изп.директор и Д.Н.Н.- изп.директор против
Г.Б. Т. – К. от *************************, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на 950,47 лева (деветстотин и петдесет лв. и четиридесет и седем ст.) -
главница, 84,99 лева (осемдесет и
четири лв. и деветдесет и девет ст.) - договорна лихва от 08.12.2016 г. до
08.08.2017 г., 5,46 лева (пет лв. и
четиридесет и шест ст.) – наказателна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017
г., 120,00 лева (сто двадесет лв.) –
дължими заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които по ч.гр.д. № 1272/2017 г. на РС-Димитровград е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 847/10.08.2017 г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Б. Т. – К. от *************************, ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *************************, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., разноски по
ч.гр.д.№ 1275/2017г. по описа на РС – Димитровград в размер на 75 лв.(седемдесет и пет лева) и
разноски в настоящото производство в размер на 455 лв.(четиристотин и петдесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: