О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
260059/21г.
гр.Варна, 03.02.2021 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН
П.
ЧЛЕНОВЕ:Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.ч.т.д. №43 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпили
са частни жалби от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, със седалище гр.София и „ЕКСО ДИЗАЙН“
ЕООД, със седалище гр.София срещу
определение №260101/13.10.2020 г., постановено по т.д.№86/2020 год. по описа на
ОС – Добрич, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателите
твърдят, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като са обосновали в
достатъчна степен правния интерес от съвместното предявяване на исковете от
двамата ищци.
Насрещната
страна „СБР Тузлата” ЕООД със седалище гр.Варна е подала писмени отговори, в
които оспорва жалбите.
Частните
жалби са депозирани в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежнаи
страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На
посоченото основание жалбите са процесуално допустими.
Разгледана
по същество, частните жалби са основателни. Производството пред
първоинстанционния съд е образувано след разделяне на предявените по гр.д.N
3814/2019 г. по описа на РС – Добрич от „СБР Тузлата” ЕООД със седалище
гр.Варна, искове срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустрайството, „Мехтранскомерс”ООД със седалищегр.София,
„Родопи” АД със седалище гр.Белово, „Ексо дизайн” ЕООД със седалище гр.София и
З* С* И* от гр.София, за постановяване на решение, по силата на което да се
прогласят за нищожни договори с №№ 366, 367, 368, 369 и 370 от 11.12.2007г. за
покупко-продажба на пет недвижими имота, които Държавата е прехвърлила на
„Мехтранскомерс”АД, трансформирани в три – два собственост на „Ексо дизайн”ЕООД
и един на Здравко Илиев, на основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД – поради
противоречие със закона вр. чл.84-86 ППЗДС вр. чл. 44 ЗДС в актуалните редакции
към датата на посочените продажби, както и на договор за покупко-продажба на ПИ
с площ от 605 кв.м с идентификатор 02508.62.654 по КК на Балчик, сключен между
„Ексо дизайн”ЕООД и Здравко Илиев, на основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД –
противоречие със закона вр. чл.200 ЗУТ, от насрещен иск вх.№ 2873 от
17.07.2019г. по описа на РС-Балчик по реда на чл.26, ал.1, предл.първо и чл.26,
ал.2, предл. първо, предл. второ и предл. трето ЗЗД, за прогласяване за нищожността
на извършената, непарична вноска в размер на 558 000 лева, представляваща
стойността на правото на собственост върху недвижим имот с обща площ от 186 000
кв.м, находящ се в м.”Тузлата”, общ.Балчик, съгласно АДС № 608 от 12.07.1991г.
на ОБНС-Балчик, вписано с решение № 375 от 12.02.2011г. от ДОС по ФД №
646/2000г. за увеличаване на капитала на „СБР-Тузлата”ЕООД от 88 310 лева,
разпределен на 8 831 дяла на стойност от по 10 лева всеки, на 646 310 лева,
разпределен в 63 631 дяла от по 10 лева всеки и установяване по отношение на
„СБР-Тузлата”ЕООД вписаното с Решение № 375 от 12.02.2001г. по ф.д.№ 646/2000г.
на ОС-Добрич обстоятелство, а именно: увеличаване на капитала на „СБР-Тузлата”
ЕООД чрез апортна вноска в размер на 558 000 лева, както и изменение на
учредителния акт относно капитала на това дружество и разпределението му в
дялове като недопустимо или установяване несъществуване на вписаните със същото
решение обстоятелства - увеличаване на капитала, тъй като това обстоятелство не
е валидно възникнало на осн. чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
С определение от 10.07.2020 г., съдът е
оставил без движение производството по образуваното в резултат на разделянето
т.д.86/2020 г. по описа на ДОС, като е дал указание на ищците в едноседмичен
срок от съобщението, да уточнят правния интерес от съвместното предявяване на
исковете.
С уточняваща молба от 08.09.2020 г., ищците
са посочили, че в качеството си на ответници по
иска предмет на първоначално образуваното гр.д.N 229/2019 г. по описа на РС –
Балчик и носители на материални права на собственост върху различни обекти част
от апортната вноска, които права се оспорват от ищеца по първоначалните искове,
са предявили насрещи искове срещу „СБР-Тузлата” ЕООД за нищожност на
апорта, недопустимост на извършеното вписване и установяване вписвае на
несъществуващо обстоятелство, с цел да оборят активната легитимация на
„СБР-Тузлата” ЕООД по първоначално образуваното дело.
За
да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че
ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба.
Настоящият
състав не споделя изложените изводи относно нередовността на исковата молба, поради следното:
Евентуални
пороци /нарушения/ при вписването на апорта биха могли да се релевират по реда
на чл.537, ал.2 вр. чл.604 от ГПК само в хипотезата на последваща непарична
вноска за увеличаване на капитала, но не и в случаите, когато апортът е
учредителен. В този смисъл е и становището, изразено в постановените по реда на
чл.290 от ГПК решение №141/04.06.2012г. по т.дело № 829/2010г. и решение №
20/04.06.2012г. по т.д. №1084/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Доколкото
апортът има характер на сделка с прехвърлителен ефект за правото на
собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в
т.ч. и на разпоредбите за недействителността /чл.26 и сл ЗЗД/ Следователно,
недействителността на апорта като сделка може да бъде релевирана по реда и при
наличието на предвидените в тези разпоредби основания съответно: при нищожност
- безсрочно, а при унищожаемост – в изрично предвидените от закона срокове.
Основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение и
при извършени непарични вноски в капитала на търговските дружества, като следва
да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и чл.73 ТЗ. Волеизявленията на
вносителя – собственик на имота и на дружеството, което приема апорта, се
обективират в два акта – съгласие на собственика с описание на вноската,
изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл.73, ал.1 ТЗ и решение на ОС за
увеличение на капитала чрез непарична вноска, респ. сключване на дружествен
договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала - при
учредителния апорт. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на
основанията по чл.26 ЗЗД или по
иск за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 ЗЗД.
В
тази връзка в исковата молба, ищците са изложили подробно обстоятелствата от
които произтича искането им за прогласяване нищожността на апорта, поради противоречие
с императивна правна норма и липса на съгласие на собственика на имота, в
лицето на държавата, като са уточнили и правния си интерес като от предявяване
на исковете, така и от съвместната им процесуална легитимация, произтичаща от
качеството им на ответници по първоначално предявения срещу тях иск и
възможността предоставена от ГПК, да предявят насрещен иск в срока за отговор.
С
оглед на гореизложеното, съдът
намира, че за жалбоподателите, при изложените в исковата и уточняващата молба
твърдения е налице правен интерес от съвместното предявяване на исковете,
поради което определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде
върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№260101/13.10.2020 г., постановено по т.д.№86/2020 год. по описа на ОС –
Добрич, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: