О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 25.01.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на дванадесет
и пети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ………………. и като разгледа докладваното
от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 40 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба №13094/13.12.2018
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК
********* срещу разпореждане №3804/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №2318/18 г. на ЛРС,
с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното вземане за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на
вземането.Посочва се, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Изтъква, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е бързина, съдът не проверява дали вземането
съществува, а и заявлението отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва
препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да
се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата
се заявява, че тя е уговорена в съответствие с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.Посочва се,
че предвид уговорената клауза по договора, неустойката е резултата от виновно
неизпълнение на длъжника и има санкционираща функция и обезщетява вредите за
кредитора.Обсъжда Тълкувателно решение
№1/15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят заявява, че
същността на процесните такси за извънсъдебно събиране е в съответствие с
предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК, като те се дължат на виновно неизпълнение
от страна на заемателят на основното му договорно
задължение. Обсъжда действието на чл. 19,ал.3,т.1 от ЗПК, съобразно който
законодателят е предвидил възможност за начисляване на такива разходи и изрично
ги е изключил от годишния процент на разходите по кредита. В заключение
изтъква, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти за установяване на едно спорно вземане, основателността на което ще бъде
изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният съд
е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка. Моли да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 12.12.2018г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 12.12.2018 г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен
законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
заявление №12178/21.11.2018 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3,
представлявано от Управителя Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си
юрисконсулт А. срещу длъжника К.М.Й. *** за парично вземане в размер на сумите
300 лева главница до погасяване на паричния заем, 25,40 лева договорна лихва за
периода от 24.02.2018 год. до 25.05.2018 год., 151,40 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, 45 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, 17,27 лева законна лихва от 25.02.2018 год. до 14.11.2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението в съда
до изплащане на вземането. Посочва,
се че е сключен договор за паричен заем
№3134686/23.01.2018 год. сключен между К.М.Й. и „Изи Асет Мениджмънт”АД в размер на сумата 300 лева,при
договорна лихва в размер на 25,40 или общо сумата в размер на 325,40 лева на
четири месечни погасителни вноски. Твърди се, че на 01.08.2018 год. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 30.01.2017 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен за
извършената цесия на 02.08.2018 год. от „Изи Асет Мениджмънт”АД с писмо с обратна разписка.Кредиторът
приема,че след заема не е платен до
25.05.2018 год., последната падежна дата от този момент до датата на подаване
на заявлението - 21.11.2018 год. длъжника виновно да не изпълнява задълженията
си.Съгласно договора
заявителят изтъква, че е уговорено заемателят да
заплати разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземане, в случая в размер
на сумата 45 лева. Претендира се и плащане на сумата в размер на 151.40 лева неустойка
за неизпълнение.Ловешки районен съд е произнесъл разпореждане №3804/23.11.2018
г. по ч.гр.д. №2318/18 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно 151,40 лева неустойка за
неизпълнение на задължение, 45 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, а в останалата част е уважил искането.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата 151,40
лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката
съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията
си и в казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна
неустойка.Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция
обаче съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на
поръчителство от длъжника в три дневен срок след просрочие
на дълга и намира, че по естеството си тази сума не съставлява
неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора
за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение
на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно при действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за неустойката е
нищожен.
Ловешки окръжен съд
преценява, че сумата в размер на 45.00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга от 45 лева е обусловена от
забава на плащане и също е фиксирана по
размер към момента на сключване на договора. Следователно тази сума не попадат
в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.Механизмът на формирането и навежда извода
на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл.
21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му част.
Възражението на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва да се преценява
в исковото производство е несъстоятелно, тъй като заповедният съд анализира
претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на
неговата дейност в заповедното производство.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление №12178/21.11.2018 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД против К.М.Й. в частта за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 151,40 лева неустойка за неизпълнение на задължение,
45 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3804/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №2318/18
г. на Ловешки районен съд, в атакуваната
част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.