Решение по адм. дело №167/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.4 във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Д. от [населено място] против Министерство на правосъдието, [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменена, като незаконосъобразна Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на министъра на правосъдието, за прекратяване на служебното му правоотношение за периода от 16.11.2022г. до 06.11.2023г., в размер на 6000 лева – главница, мораторна лихва в размер на 1996,01 лева за периода от 06.11.2023г. до датата на предявяване на исковата молба – 28.05.2025г., както и законната лихва до приключване на производството.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че вследствие на заповед на Министъра на правосъдието, с която е уволнен и е прекратено служебното му правоотношение, е останал без работа и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психиката и емоциите му – затворил се е в себе си, срамувал се е, че е уволнен и е избягвал контакти с хората, станал е раздразнителен и се е държал грубо с близките си, бил напрегнат и не се чувствал пълноценен. След като заповедта е отменена от съда, като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно решение, той предявил претенцията си за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди в горепосочения размер.

Претендира присъждане и на деловодните разноски.

Ответникът Министерство на правосъдието, [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Счита, че ако има претърпени неимуществени вреди, те са вследствие от заболяванията, медийните публикации и задържането под стража на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин дава заключение за основателност на исковете, поради това, че са налице всички законови предпоставки по ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Посочва се, че са налице претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищеца, които са пряка и непосредствена последица от отменената, като незаконосъобразна заповед за уволнение.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

И. И. Д. от [населено място] бил инспектор I степен – конвоиране в Областно звено „Охрана – Видин“, като със Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на министъра на правосъдието му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение било прекратено.

Причините за прекратяването са за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се „в това, че за времето от 18.09.2022г. до 19.09.2022г. в [населено място], [населено място], по пътя Е-79 и в землището на [населено място], с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 във връзка чл.281, ал.1 от НК, е уронващо престижа на службата и е несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на Държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Д. е задържан под стража за срок от 72 часа с Постановление № 6682/21.09.2022г. на РП-Враца и е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.09.2022г. до 19.09.2022г., в [населено място], [населено място], по пътя Е-79 и в землището на [населено място], в съучастие като извършител с други лица, всички от [населено място], с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, чрез използването на МПС, е подпомагал повече от едно лице, както и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, 38 (тридесет и осем) чужди граждани от Сирия да преминат в страната в нарушение на закона - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 връзка ал.1 връзка чл.20, ал.2 от НК. С определение № 301/23.09.2022г. на Районен съд-Враца, спрямо Д. е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 444/28.09.2022г. на Окръжен съд Враца е потвърдено определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение.

Задържането под стража за срок от 72 часа и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ от две съдебни инстанции са широко отразени в медийни публикации, съобразно които организатор на разбит канал за бежанци край Враца е именно служителят на „Съдебна охрана“ във Видин - И. Д., който работи като инспектор конвоиране.

С Решение № 50/09.03.2023г. по адм.д. № 268/2022г. на Административен съд Видин, потвърдено с Решение № 10183/25.10.2023г. по адм.д. № 4241/2023г. на 5 отделение на Върховен административен съд, заповедта на министъра на правосъдието е отменена, като незаконосъобразна.

Със Заповед № ЧР-300/06.11.2023г. на министъра на правосъдието, след отмяната на уволнението по съдебен ред, считано от същата дата, Д. е преназначен на изпълнителска длъжност „Инспектор I степен – охрана на сгради“ в сектор „Охрана на сгради“ на Регионална дирекция „Охрана – Пловдив“ при Главна дирекция „Охрана“ със специфично наименование „Инспектор“.

Със Заповед № ЧР-06-19/30.04.2024г. на Министъра на правосъдието, служебното му правоотношение е прекратено и на 13.05.2024г. е сдал длъжността.

Видно от Епикриза на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД София, ищецът е бил настанен в лечебното заведение от 27.06.2023г. до 29.06.2023г.

Видно от ЕР № 9290/11 от 08.08.2023г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Петка“ АД, [населено място] са му определени 64% т.н.р.б.ч.п. за срок от две години, поради увреждания на междупрешленните дискове с радикулопатия, подагра, бъбречна агенезия едностранна, артериална хипертония II степен, като с ЕР № 215/16 от 12.12.2023г. на Централна експертна лекарска комисия, Д. е годен за служба, като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По делото са представени Постановление от 21.09.2022г. на Районна прокуратура Враца по ДП 6682/22, за задържане под стража на обвиняемия И. И. Д., Определение № 301/23.09.2022г. по ЧНД № 888/2022г. на Районен съд Враца и потвърждаващото го Определение № 444/28.09.2022г. по ВЧНД № 498/2022г. на Окръжен съд Враца, с което на Д. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по прокурорска преписка 6682/22г.

Приложени са извадки от медии за извършеното задържане на Д..

По делото е разпитана като свидетел К. Н. Д. – съпруга на ищеца. Тя установява, че след уволнението, съпругът ѝ е останал без работа и без доходи. Той се отдалечил от всички, не спял спокойно, обострила се подаграта му и го болели прешлените. Това, че го боляло, си личало от походката и стойката. Не спял добре от болките. Семейството останало само на нейната минимална работна заплата. Същевременно имали паричен заем и деца – студенти. Съпругът ѝ не излизал, не контактувал, затворил се в себе си, лутал се. Не се чувствал добре и психически, защото не може да издържа семейството си, а едно семейство с 1000 лева не може да се издържа. Негови приятели отказвали да контактуват с него.

Разпитаната свидетелка Н. П. Н. познавала ищеца повече от 10 години и са семейни приятели. Преди уволнението той бил душата на компанията, постоянно се събирали всеки уикенд. Не веднъж са оставяли децата си, които са малки, при семейството на ищеца. Преди уволнението той бил весел и забавен, като забавлявал и децата, и възрастните. След като останал без работа станал по-затворен: Мъж, който не изкарва пари. Станал по-затворен и ако се съберат изобщо той е по-мълчалив, гледа да остане незабелязан, предимно си гледа си в телефона, не бил същия човек, когото познавала. Тя се опитвала да го предразположи, да се върне към старото си аз, но не се получавало. Свидетелката сочи за усложнения на заболявания, които е имал преди, за което знаела и от съпругата му. Знаела за доста по-влошено здраве, откакто е без работа. Тя самата го виждала, че не е добре, в някои моменти. Това, че го боли се виждало от начина, по който ходи, как е застанал, как стъпва. Когато има болки в гърба или в краката, човек стъпва по-бавно, несигурно, накуцва. Човек вижда, когато на някого не му е добре.

По настоящето производство е приложено адм.д. № 268/2022г. на Административен съд Видин, с приложеното към него адм.д. № 4241/2023г. на 5 отделение на Върховен административен съд.

Други доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки:

отменен като незаконосъобразен административен акт на административен орган, който е причинил в пряка и непосредствена причинна връзка настъпила реална вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и/или нематериални вреди, т.е. тези вреди да са закономерно и директно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

Материалните вреди се изразяват в загуба или пропусната полза с определена парична стойност. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

В случая се претендират обезщетения за нематериални вреди.

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

В случая Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение било прекратено, е отменена с Решение № 50/09.03.2023г. по адм.д. № 268/2022г. на Административен съд Видин, което е потвърдено с Решение № 1018325.10.2023г. по адм.д. № 4241/2023г. на 5 отделение на Върховен административен съд.

Съдът счита за доказан факта, че е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт на ответника. Налице е първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК – отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение заповед, с която е прекратено служебно правоотношение по ЗМВР.

При преценката за наличието на вредоносен резултат следва да се съобрази и ТР № 4/06.11.2023г., постановено по тълк.д. № 2/2021г. по описа на ВАС, в което изрично се застъпва становището, че не е обосновано да се приеме, че служителите, получили обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати за оставането си без работа, имплицитно се обезщетяват и за претърпени морални вреди, във връзка със същото уволнение. Житейски възможно е от уволнението да бъдат причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, стига вредите да бъдат доказани.

Спорно по делото е дали от този отменен административен акт са причинени пряко и непосредствено на ищеца нематериални вреди, и дали нематериалните вреди са в претендирания размер.

За доказване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по делото са изслушани свидетелски показания и са представени писмени документи, които съдът е приобщил към доказателствата по делото.

От анализа на представените писмени документи не може да се направи извод, че здравето на Д. се е влошило поради оставането му без работа, тъй като Експертно решение № 215/16 от 12.12.2023г. на ЦЕЛК го освидетелства като годен за служба като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а заболяванията му - увреждания на междупрешленните дискове с радикулопатия, подагра, бъбречна агенезия едностранна, артериална хипертония II степен, са отпреди и не са възникнали след уволнението от 16.11.2022г.

Съдът счита, че не са доказани никакви негативни изменения в здравословното състояние на ищеца, които евентуално биха могли да са последица от незаконосъобразния административен акт.

Относно твърденията, че поради незаконосъобразното уволнение ищеца е претърпял негативно въздействие върху психиката и емоциите му – затворил се е в себе си, срамувал се е, че е уволнен и е избягвал контакти с хората, станал е раздразнителен и се е държал грубо с близките си, бил напрегнат и не се чувствал пълноценен, съдът счита за установено следното:

За доказване на тези твърдения са разпитани свидетели. Съдът кредитира показанията им. Това, че лицата са в близки връзки (съпругата) и в приятелски отношения с Д., не е причина да не се кредитират показанията им. Обичайно най-близките хора са свидетели и непосредствено възприемат промените в емоционалното и психическо състояние на лицата, като могат да разберат и причините за това, ако лицето сподели преживяванията си.

От изложеното от свидетелите Д. и Н. може да се направи извод, че след прекратяване на служебното му правоотношение ищецът е бил притеснен как ще издържа семейството си, затворил се е в себе си и е ограничил контактите си.

От показанията на съпругата се установява, че ищецът е бил притеснен от това, че е останал без работа, а семейството му е имало заем и е трябвало да издържа и деца - студенти. В процесния период финансовата издръжка е била само от нейната заплата, която е минимална.

Очевидно е, че след прекратяване на служебното правоотношение ищецът, останал на издръжката на съпругата си, е преживял негативни емоции, имал е притеснения как ще издържа семейството си. Т.е. налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания – стрес и притеснения, свързани с освобождаването му от служба.

Няма съмнение, че прекратяването на служебното или трудовото правоотношение на човек има за естествена последица лишаването му от постоянен източник на доходи и възможност за професионална реализация, а това оказва пряко негативно влияние върху душевното и психическото му състояние. Ищецът е претърпял морални вреди, изразяващи се в преживени притеснения за това, как ще изплаща заем и ще се издържа семейството си и децата си студенти, при положение, че само съпругата му работи.

Съдът счита за доказано, че от ищеца са претърпени нематериални вреди в процесния период.

По въпроса дали е налице третата предпоставка за отговорност на държавата – пряка причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и претърпените нематериални вреди, съдът счита за безспорно доказано, че преживените от ищеца негативни емоции представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка и са последица от отменената като незаконосъобразна заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието. Д. нямаше да преживее притесненията и стреса от липсата на работа и грижата как ще издържа семейството си, ако тази заповед не бе издадена и не бе произвела своето правно действие.

Установени са всички предпоставки на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от Д. неимуществени вреди. Негативните преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен акт и подлежат на възмездяване чрез присъждане на обезщетение.

С оглед изложеното, основен се явява въпросът какъв е справедливия размер на обезщетението в случая.

Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период от прекратяване на служебното му правоотношение за периода от 16.11.2022г. до заемане на новата длъжност на 06.11.2023г.

Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта - чл.52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението (т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС), като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент.

В случая, понесените нематериални вреди са с нисък интензитет, тъй като няма никакви данни за констатирани от лекар прояви на депресия и стрес у ищеца. Не са представени доказателства за обостряне на предходните му заболявания, а даже е освидетелстван като годен за държавна служба в МВР от НЕЛК. Освен това, в процесния период съпругата на ищеца е работила и семейството не е останало изцяло без доходи. С оглед всички тези обстоятелства се налага извод, че интензивността на негативните преживявания не е била висока през целия период, нито са били постоянни и непрекъснати за периоди.

Уволнението несъмнено се е отразило негативно върху емоционалното и духовното състояние на И. Д., но с оглед всички установени обстоятелства в процесния период, съдът счита, че интензивността на влиянието е била ниска.

Не бива да се пропускат и установените по делото обстоятелства, свързани със задържането му под стража за срок от 72 часа, преминало в последствие в постоянна мярка за неотклонение, образуваното наказателно производство, както и медийните публикации по този повод, които са свързани с уволнението, но го предшестват. Т.е. не е възможно едно лице да прекара известен период в ареста, да му бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление, това да бъде широко медийно отразено и в последствие да твърди, че само и единствено последвалото уволнение е станало причина за негативната промяна в емоционалното му състояние.

Отделно от това, в края на периода Д. е назначен отново на работа, като е логично за това назначение да е бил наясно немалко време преди да настъпи, с оглед мотивите на първоинстанционното решение от 09.03.2023г. за отмяна на уволнението като незаконно. Т.е. предварително е знаел, че вече ще има източник на трудови доходи.

Отделно от това, съдът счита, че длъжността, която ищецът е заемал не е единствената възможност за трудови доходи и той не е бил ограничен да предприеме необходимите действия за реализация на пазара на труда.

Ищецът преценява, че претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психиката и емоциите му – затворил се е в себе си, срамувал се е, че е уволнен и е избягвал контакти с хората, станал е раздразнителен и се е държал грубо с близките си, бил напрегнат и не се чувствал пълноценен, следва да бъдат обезщетени със сумата от 6000 лв.

Съдът обаче счита, че негативното въздействие върху психиката и емоциите на Д. е започнало още преди уволнението му, а именно още при задържането му под стража за срок от 72 часа, продължило е с постоянната мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от две съдебни инстанции, повдигането на обвинение за извършено престъпление и отразяването на тези събития в медиите.

Логично е ищецът и да е изпитвал притеснения за това, че всички тези събития сами по себе си са уронващи престижа на службата и са несъвместими с Етичния кодекс за поведение на Държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Чак на последно място може да се нареди обстоятелството, че уволнението е въздействало негативно върху психиката и емоциите му – затворил се е в себе си, срамувал се е, че е уволнен и е избягвал контакти с хората, станал е раздразнителен и се е държал грубо с близките си, бил напрегнат и не се чувствал пълноценен.

Оставането без работа действително е притеснително обстоятелство, но в контекста на всички събития, които го предшестват и съпътстват и които са изброени неколкократно по-горе, се явява с най-ниска тежест и интензитет на негативно въздействие върху психиката и емоциите. Съдът обаче кредитира свидетелските показания на съпругата и близката семейна приятелка на ищеца за това, че той се е затворил в себе си и е ограничил контактите си, било го е срам, че е уволнен и избягвал контакти с хората, бил раздразнителен и груб с близките си, изпитвал напрежение и чувство на непълноценност. Именно близките са тези, които виждат настъпилата промяна в поведението и която промяна може да бъде последица от уволнение, независимо дали то е законосъобразно или не. В конкретния случай то е незаконосъобразно и като такова е отменено от съда.

При това положение, отчитайки вида, характера, интензитета, периода от време, през който ищецът е търпял негативните последици от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение, настоящият състав намира, че претендираният размер от 6000 лева следва да бъде намален на 3000 лева, който се явява справедлив размер на обезщетение за описаните по - горе неимуществени вреди.

Оказва се, че заповедта, с която е прекратено служебно правоотношение по ЗМВР на ищеца, представлява отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника, от който на ищеца са причинени пряко и непосредствено нематериални вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психиката и емоциите му: затваряне в себе си, срам, че е уволнен и избягване контакти с хората, раздразнителност и грубо държание с близките си, напрежение и чувство на непълноценност, поради което са налице изискумите законови предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Искът като допустим и основателен следва да бъде уважен за сумата от 3000 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер от 6000 лева, следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на мораторната лихва върху сумата, която за периода от възстановяването му на работа – 06.11.2023г. до предявяване на иска на 28.05.2025г. е размер на 998 лева, като в останалата си част до пълния претендиран размер от 1996,01 лева, следва да бъде отхвърлен, като недоказан. За периода от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата следва да бъде присъдена и законната лихва.

Фактът, че ищецът е получил обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода на оставането си без работа, не изключва отговорността на работодателя за неимуществени вреди, като в този смисъл е и ТР № 4/06.11.2023г. по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСС от I и II колегии на ВАС.

Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай, претендираният от ищеца размер на разноските е за държавна такса, която подлежи на възстановяване в пълен размер 10 лв. и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 700 лева, за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Видин

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Д. от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от 16.11.2022г. до 06.11.2023г., в размер на 3000 / три хиляди/ лева – главница, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 6000 лева, както и ДА ЗАПЛАТИ сумата от 998 /деветстотин деветдесет и осем/ лева представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2023г. до 28.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 1996,01 лева, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от предявяването на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието [населено място] да заплати на И. И. Д. от [населено място] сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието [населено място] да заплати на адвокат Т. Т. от АК – Видин сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.