Р Е
Ш Е Н
И Е № 174
гр. Стара Загора, 09.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Минка Петкова
и
с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 149 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.Г.Г. против Решение №
149/04.03.2020г., постановено по АНД № 3427/2019г. на Районен съд Стара Загора,
с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2129102 на ОД на МВР Стара
Загора, с наложена на касатора „глоба“ в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния
закон. Според касатора издаденият електронен фиш е потвърден от Районния съд
без да бъдат съобразени правилата на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в чл.10, ал.3 от
тази наредба е установено, че при работа с временно разположени на участък от
пътя АТСС се попълва протокол за всяко място, на което е бил осъществен такъв
контрол, който протокол бива съпроводен със снимка, на която да се вижда
разположението на АТСС. В случая изискуемия по Наредбата протокол е попълнен,
но към него не е приложен снимков материал на посоченото МПС, в което се е
намирало АТСС. На следващо място се сочи, че районният съд не е обсъдил и
другите реквизити в протокола по чл.10 от Наредбата, а именно отразеното в
него, че за участъка по път III – 503, с.Опан,
общ.Опан, са действали едновременно „общо ограничение на скоростта – 50 км/ч“ и
наред с това е посочено, че допустимата максимална скорост в този участък е
урегулирана с изричен пътен знак, като по този начин са посочени две взаимноизключващи
се хипотези – тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП – уреждаща общо ограничение на
скоростта и тази на чл.21, ал.2 от ЗДвП, уреждаща изрично ограничение на
скоростта с пътен знак. С оглед на това се обосновава, че е налице
несъответствие между описаното в електронния фиш фактическо описание на
нарушението и доказателствата подкрепящи обвинителната теза, което
несъответствие съставлява съществено процесуално нарушение. В представени по
делото писмени бележки, касаторът поддържа заявените в касационната жалба
доводи, като оспорва процесуалната
легитимация на процесуалния представител на органа и конкретно за липсата на
доказателства, легитимиращи юрисконсулта на Директора на ОД на МВР за
конкретното производство. Счита, че при евентуално отхвърляне на оспорването по
касационната жалба, юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Моли се съда да
отмени оспореното решение на районния съд, както и потвърдения с него електронен
фиш.
Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и
не взема становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на А.Г.
***, против електронен
фиш серия К, № 2129102, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 13.06.2018г., в 14:14 часа, в
област Стара Загора, на път III-503 в село Опан, Г. управлява лек автомобил „Мерцедес
Е200 ЦДИ“, с рег. №***, със скорост 82км/ч. при ограничение от 50 км/ч. Констатирано
е превишаване на скоростта с 32км/ч. Нарушението е заснето с мобилна радарна
система TFR1-M 572.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Стара Загора е потвърдил издадения електронен фиш. Прието е, че в конкретния
случай санкционния акт е бил издаден по образеца, утвърден от Министъра на
вътрешните работи със Заповед №8121з-172/29.02.2016г. и съобразно разпоредбата
на чл.189, ал.4, изр. трето от ЗДвП, като отговаря на императивните изисквания
на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. Констатирано е, че собственик на
процесното МПС, с което е извършено административното нарушение, е
жалбоподателят, който не се е възползвал от предвидената в закона
възможност в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да подаде в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие от неговото СУМПС, за да може на последното да се издаде електронен фиш за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият такъв на името на жалбоподателя да бъде
анулиран. Обосновано е, че наложеното наказание за констатираното нарушение
съответства по вид и размер на предвиденото в закона. Изложени са съображения,
че при установяване на нарушението и издаване на санкционния акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
По
същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС в населено място да превишава 50 км/ч. В
този смисъл извършеното от касатора деяние
осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Правната
квалификация е правилна и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е
потвърдил издаденият електронния фиш, районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Наведените в касационаната
жалба доводи от касатора за незаконосъобразност на електронния фиш настоящият
касационен състав намира за неоснователни, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда,
но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно
разположени на участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи” и посочване на видовете такива
се съдържа в §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушение в присъствие
или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган: б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В разглеждания случай нарушението е установено с
техническо средство – мобилна радарна система TFR1-M
№572, която видно от Протокола за използване на АТСС рег.№2652 е била
прикрепена към превозно средство/служебен автомобил СТ 47-24 АК, а не е с
такова, което е било временно разположено на пътя. При тези данни се налага
извод, че в случая не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на
което е било поставено АТСС.
В
приложения в материалите на въззивното дело протокол рег.№2652, издаден на
основание чл.10, ал.1 от Наредбата, е посочено, че мястото на констатиране на
нарушението е в с.Опан. Вярно е твърдението в касационната жалба, че в този
протокол е отразено от една страна, че на това място е действало общо
ограничение на скоростта, а от друга – че е налице пътен знак за ограничение на
скоростта от 50 км/ч. Тези обстоятелства обаче, противно на изводите на
касатора, не съставляват съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване
правото му на защита. Това е така, защото протоколът по чл.10 от Наредбата
представлява доказателство за датата и мястото на извършване на нарушението и за
разлика от АУАН, не е процесуален документ, вменяващ извършване на конкретно
нарушение. По отношение на него не е налице изискването за конекситет със
съдържанието на санкционния акт. Протоколът се явява доказателство в
административнонаказателния процес, което подлежи на оценка наред с останалия
доказателствен материал. Несъответствието между данните в този протокол и
издадения въз основа на него електронен фиш биха могли да доведат до
недоказаност на извършването на деянието, но не и до съществени нарушения на
процесуалните правила. В случая в електронния фиш ясно и конкретно е посочено,
че нарушението е извършено в с.Опан, като е превишено ограниченото от 50 км/ч в
населено място. В съответствие с това описание правилно административно
наказващия орган е квалифицирал нарушението от правна страна по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като именно в тази разпоредба е определено ограничението на скоростта
в населено място. В съдържанието на електронния фиш липсват каквито и да било
обстоятелства, които да сочат, че ограничението е въведено с пътен знак и
поради това по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Поради
това доводите му за незаконосъобразност на санкционния акт, обосновани с
посочването на взаимоизключващи хипотези в протокола по чл.10 от Наредбата, се
явяват неоснователни.
В
касационното производство ответника по касация не се е представлявал, не е
изпращан отговор на касационната жалба, нито становище след приключване на
делото, съответно и не са поискани разноски за присъждане. В този смисъл
възраженията на касатора за процесуалната легитимация на процесуалния
представител на административнонаказващия орган не следва да бъдат обсъждани,
тъй като такъв в касационното производство не е участвал, съответно и не са
претендирани разноски в това производство.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, следва да
бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касатора не се
дължат.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №149/04.03.2020г., постановено по АНД №3427/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.