О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/ .11. 2019г.
гр. ВАРНА
ВАРНЕСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на
07.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ФИЛИП
РАДИНОВ- мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
в.
гр. дело №1920/2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №0448/25.02.2019г. на Х.К.П. срещу незаконосъобразно
извършените действия по принудителното събиране на сумата от банковата ѝ
сметка на 21.02.2019г. преди получаване на
поканата за доброволно плащане на 22.02.2019г., като събраната сума е в
размер на 656.00 лева. Жалбоподателката моли възложените ѝ за плащане
такса в размер на 308.70 лева по Тарифата към ЗЧСИ да бъде отменена, като
незаконосъобразно определена и недължима от нея. В условие на евентуалност моли
да бъдат намалени до предвидения в закона минимум. Моли да бъдат намалени
разноските по изпълнителното дело, представляващи юрисконсултско възнаграждение
до сумата в размер на определения в закона минимум. В случай, че молбата
ѝ за намаляване на възложените за плащане разноски по изпълнителното дело
№16/2019г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова представляващи
юрисконсултско възнаграждение и дължими такси, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, не бъде уважена, моли същата да бъде администрирана до ОКРЪЖЕН СЪД-
ВАРНА.
Взискателят по делото –НАП-Варна, е
депозирал възражение в законоустановения срок, в което изразява становището за
недопустимост, респективно - за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени разноски за настоящото
производство.
Съдебният изпълнител е
представил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил аргументи за неоснователност на
депозираната жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на
доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено
следното:
Изпълнително дело №20197130400016 по описа на ЧСИ Люба
Тодорова, per. № 713 в КЧСИ и район на действие ОС- гр. Варна, е образувано на
31.01.2019г. на осн. чл. 426 от ГПК по
молба на Национална агенция по приходите- централно управление, гр. София,
представляван от ст. Експерт по приходите Д. Милева и въз основа на изп. лист
от 16. 10. 2014 г., издаден по гр.д № 14349/ 2010 г. по описа на Районен съд
-Варна за сумите от 170 лв. дължими на Национално бюро по правна помощ гр.
София, представляваща изплатено възнаграждение за представена Х.П. правна помощ
по гр. дело 14349/2010 по описа на ВРС на осн. чл. 78, ал. 7 ГПК и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение по изп. дело.
С поканата за доброволно изпълнение са
приети следните такси и разноски: 160,60лв. включващи: 20.00 лв.,
представляваща такса за образуване на изпълнителното дело, съгл. т. 1 от ТТР
към ЗЧСИ; 5.00 лв., представляваща т.З - Извършване на справка за длъжника и
неговото имущество; 10.00 лв., представляваща такса за изпращане по пощата на
призовка, уведомление, съгл. т. 4 от ТТР към ЗЧСИ; 90.00 лв., представляваща
такса за налагане на запори, съгл. т. 9 към ТТР към ЗЧСИ; 25.00 лв.,
представляваща начислено ДДС върху дължимите по делото такси; 10.60 лв.,
заплатени разноски за пощенски разходи, разноски по чл. 431 ГПК, заплатени от
взискателя, 96лв. По т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за прекратяване на делото и вдигане
на запори, 38,40 лв. по т. 26 и 13,70лв. по т. 31 по ТТР към ЗЧСИ.
На осн. чл. 428 ал. 2 ГПК на длъжника
едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение са изпратени и
запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки.
Длъжникът Х.П. се е явила в кантората
на съдебния изпълнител и е получил покана за доброволно изпълнение на
22.02.2019г.
На 25. 02. 2019 г. по изп. дело № 20197130400016 е депозирана жалба с
вх.№ 0448/ 25. 02. 2018 г. срещу действията на частен съдебен изпълнител Люба
Тодорова, по която е образувано настоящото производство.
Предвид така
установеното, съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения от закона срок
и от легитимирано лице-длъжника по изпълнението, но същата се явява недопустима
по следните съображения:
Според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа "Общи
правила". Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и
за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено
в чл. 79, ал. 1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на
общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното
право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по
това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7, ал. 2 ГПК ЧСИ актът на
съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските
на взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като
подлежи на самостоятелно обжалване. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай постановление за
изменение не е издадено, но приетите като разноски по делото претендирани от
взискателя суми, са посочени в ПДИ. Дължимостта и размерът на разноските
извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на
взискателя и които подлежат на заплащане от длъжника, ЧСИ следва да определи с
нарочен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 435, ал.2,
изречение последно от ГПК. По своята същност обективираното в
настоящата жалба искане за намаляване на разноските, претендирани от взискателя
по същество представлява искане за изменение на разпореждането на ЧСИ,
обективирано в ПДИ в частта на приетите разноски. В самата жалба е адресирано
искане до ЧСИ да намали разноските, а в условие на евентуалност- ако искането
не бъде уважено, жалбата да бъде администрирана като такава до съда.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че производството по жалбата следва да бъде прекратено, като същата бъде върната на ЧСИ за
произнасяне по нея с изричен акт по искането за изменение на приетите разноски,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 ГПК, който ще подлежи на самостоятелно
обжалване, на осн. чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
При
този изход на спора, и връщането на жалбата за произнасяне на ЧСИ, съдът
намира, че разноските в това производство следва да останат в тежест на всяка
от страните така като са направени.
Водим от
гореизложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по жалба с вх.
№0448/25.02.2019г. на Х.К.П.,
с която се възразява срещу разноските, приети от ЧСИ и посочени в ПДИ.
ИЗПРАЩА
жалба №0448/25.02.2019г. на Х.К.П., депозирана по изп. дело №20197130400016 по описа на ЧСИ Л.
Тодорова, per. № 713 в КЧСИ с район на действие ВОС, за произнасяне по
съдържащото се в нея искане за изменение на приетите разноски, обективирани в
ПДИ.
Не
присъжда разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: