№ 17
гр. Стара Загора, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202961 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-003101 от
30.09.2021 година на началник сектор при ОД на МВР град Стара
Загора сектор „ Пътна Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени.Мотивира се,че не е извършено
административното нарушение виновно.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Г. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –показанията на свидетелите, писмени–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
1
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено, че на
02.04.2021 г. година около 14.00 часа в по път 1-5 км 258 + 300 в
община Опан в посока север жалбоподателят Н.К. управлява лек
автомобил марка „ Ситроен „ с рег. № СТ 8719 СМ собственост на Д
К. и М.С, като МПС е със служебно прекратена регистрация на
23.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДП.Собственика е уведомен
с писмо № 128 р – 3145 /11.03.2021 г. от Гаранционен фонд.
Описаната фактическа обстановка се установява от
постановление на РП град Стара Загора за отказ да се образува
досъдебно производство от 10.09.2021 г.в едно с приложената
преписка № 1228 зм-225/19.08.2021 г. на ОДМВР град Стара Загора,
Справка за сключена застраховка „ ГО“, показанията на свидетеля
Ч.В. / актосъставител/.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 140,
ал. 1 ЗДП и съответно е наложил административно наказание – на
основание чл. 175, ал. 3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС .
2
При издаването на наказателното постановление и реализацията
на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на
Наказателното постановление не са посочени основни факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение –с какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила,
кога и как е връчен акта за прекратяване на регистрацията и кога е
получено от собственика уведомително писмо № 128 р – 3145
/11.03.2021 г. от Гаранционен фонд.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и са от
съществено значение за преценка осъществени ли са от страна на
нарушителя обективните и субективните признаци от състава на
претендираното административно нарушение.
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си
/, а от друга опорочават формата на наказателното постановление –
последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДП предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и непосочването на
3
акта / ИАА / , с който е била прекратена регистрацията и неговото
връчване/ кога е връчен / не могат да се направят никакви изводи за
субективните признаци от състава на нарушението – до колко
нарушителят е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението, до колко нарушителят е могъл да предвиди и
предотврати обществено опасните последици.
В конкретният случай обаче нарушителят като водач на МПС
е жалбоподателят Н.К., който не е собственик на автомобила.
Собственици са Д К. и М.С.
Следователно ако някой е бил уведомяван за служебно
прекратената регистрация на МПС то това е бил собственика, но не и
жалбоподателя Н.К..Последният нито е знаел , нито е имало как да
узнае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, което
дава основание на съда да приеме, че не е знаел основни факти от
състава на административното нарушение / автомобилът е с
прекратена регистрация /, която фактическа грешка съгласно чл. 14,
ал. 1 НК изключва умисъла.
Незнанието, че автомобилът е с прекратена регистрация дава
основание да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици / поради
незнание на основни факти /, не е бил длъжен и не е могъл да ги
предвиди и предотврати – обективно не е имал възможност да
извърши проверка дали автомобила е с прекратена регистрация и не е
бил длъжен, тъй като автомобила е бил с регистрационни номера т.е.
изключва се и несъзнаваната непредпазливост, а непредвиждането на
обществено опасните последици изключва и съзнавата
непредпазливост / самонадеяност/.
4
Изложените съображения в наказателното постановление, че
нарушението е извършено по непредпазливост са неправилни и
неприемливи по няколко съображения :
Формата на вина е единствено умисъл.
По изложените съображения по-горе липсват и двете форми на
вина непредпазливост.
Задълженията на водача да провери наличието на задължителна
застраховка „ ГО „ / каквито аргументи са изложени в
наказателното постановление / каса е състава на административно
нарушение по КЗ, но не и на чл. 140, ал. 1 ЗДП.Съставът на чл.
140, ал. 1 ЗДП от обективна страна не включва наличие или липса
на застраховка „ ГО „.
Следователно съдът приема, че не е извършено деянието виновно,
поради което не се покриват субективните признаци от състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП и чл. 6 ЗАНН
въобще за административно нарушение.
По изложените съображения поради допуснато съществено
процесуално нарушение и липса на вина наказателното
постановление подлежи на отмяна.
На основание чл. 63 б. „ Д „ ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
5
адвокатски услуги на адв. Г. Г. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /,
който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил
възнаграждение в размер на 150 лева.
Заплатеното възнаграждение е под минимума съгласно
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните възнаграждения на
адвокатите, който е 300 лева и няма основание за намаляване.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 21-1228-003101 от 30.09.2021 година на началник сектор при ОД
на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“, с което са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и
6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на Н. Д. К. от град
Стара Загора, кв. „ ***,вход Б, етаж 2, ап. 34 ЕГН – **********.
ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на Н. Д. К.
направените по делото разноски в размер на 150 / СТО И ПЕТДЕСЕТ /
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6