Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д.
при секретаря
Алина Тодорова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 577/2018 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД.
Предявен е иск от Б.А.Г., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.
против Д.З.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП,
настъпило на 10.04.2017 г. в размер на сумата от 80 000 лв./след
допуснатото увеличение/, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне – 16.09.2017 г., както и сумата от
5914.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на последното
извършено плащане – 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото.
Чрез своя процесуален представител
ищецът поддържа иска за неимуществени и имуществени вреди, които търпи
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Нисан Алмера" с per. № ******* Ю.С.С., за който автомобил е имало валидна застраховка за
гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърди,че
в следствие на ПТП-то е получил фрактура на лява подбедрица и фрактури на
лявата и дясната лъчеви кости на горните крайници, а също, че настъпването на
тези травми е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
процесното ПТП.
Моли съда да уважи предявения иск, тъй
като е основателен и доказан, ведно със законните последици-разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът „Д.З.“ АД, *** оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради това, че същият е управлявал мотоциклета с превишена скорост, което го е
възпрепятствало да спре и да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Оспорва като недоказана и неоснователна и претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Оспорва и претенцията за присъждане на
законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди досежно
началния момент, от който се претендира, като твърди, че същата е дължима от
по-късен момент на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр.
ал. 3 КЗ.
Претендира разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил „Нисан Алмера" с per. № ******* е бил налице валиден застрахователен договор
- застрахователна полица № BG/08/ 116002003283/16 г. със срок на действие от
28.07.2016 г. до 28.07.2017 г. за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество.
От
представените констативен протокол К-239/10.04.2017 год. И протокол за оглед от същата дата със скица се
установява, че на 10.04.2017 г., около 18.55 часа в гр. София на бул. „Захари Стоянов” в района на кръстовището с
ул. „Георги Апостолов” е
настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан
Алмера" с per. № *******управляван от Ю.С.С. и мотоциклет Хонда ВФР с д.к.№ *******управляван от
Б.А.Г.,при което движещия се в посока към бул.
“Панчо Владигеров“ мотоциклет и бил засечен и се е
ударил в лявата част на лекия автомобил,който предприел ляв завой от път без
предимство-
ул. „Георги Апостолов”.
В следствие на удара на на ищеца К.П.П.са причинени телесни
увреждания - травма в областта на лявото коляно и
двете китки на ръцете .
От
заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява,че при приемането му в „УМБАЛСМ
Н.И. ПИРОГОВ" ЕАД непосредствено след катастрофата му е поставена диагноза
: закрито счупване на горния край на големия пищял и закрито двустранно
счупване на долния край на лъчевата кост. По спешност са извършени две
оперативни интервенции - За лява подбедрица - кръвна репозиция
на медиалния кондил на тибията
и двустранната му фиксация му с импланти (2 плаки с по 6 и 7 винта) и за лявата лъчева кост - кръвна репозиция на фрагментите с имплант (плака за дистален радиус с винтове) и автокостна
пластика за запълване на костния дефект
По отношение
на фрактурата на дясната лъчева кост не е било предприемано оперативно лечение.
Според
експерта уврежданията са причинили трайно затрудняващи движенията, съответно за
левия долен крайник и за двата горни крайника за срок по-голям от 30 дни, в
случая до 4 месеца.При екстракцията на плаките също
ищецът ще търпи болки и неудобства за около седмица.
От
заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява , че мотоциклета
се е движил със скорост от около 67 км.ч.,а се е ударил в засеклия го автомобил
със 31 км.ч. При скорост от 50 км.ч. за мотоциклетиста ударът е бил
предотвратим.
Свидетелят
Д.Г./съпруга на ищеца/ установява с показанията си, че след ПТП съпругът й е изпитвал
болки ,не можел да ходи и да се обслужва. Започнал да ходи с патерици на третия
месец след инцидента,а през време на възстановяването си изпитвал болки и имал
кризи.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установи
се, че е налице непозволено увреждане - от Ю.С.С. при управление на лек автомобил „Нисан Алмера" с per. № ******* е нарушила чл. 50, ал.1 от ЗДвП- на
кръстовището, на което единият път е с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат тези, които се движат по пътя
с предимство.
Доказано
е наличието на причинени на ищеца Б.А.Г. неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение
на водача на лекия автомобил.
Предвид
изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.
Установено
е и не се оспорва от ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени и имуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛЕН.
По
отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД.
Направеното
от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира за основателно, поради
следните съображения: Непосредствено преди катастрофата мотоциклетът се е
движил със скорост от 67 км.ч.,т.е. с 17 км.ч. над разрешената скорост и е
факт,че ако се бе движил в рамките на позволената скорост би могъл на
предотврати настъпването на катастрофата.Ето защо съдът приема съпричиняване от
30 %.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените силни болки и неудобства в началния
период след злополуката и продължили около четири месеца по-леки болки,както и
факта на претърпени четири оперативни интервенции.
Съобрази
също така, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите
условия в страната и да служи единствено за репариране на причинените болки и
страдания, поради което прие, че справедливият му размер е от 40 000 лв. и
след приспадане на съпричиняването ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 28 000 лв. ведно със законната лихва от 16.09.2017 год. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до 80 000 лв.
претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли.
Претенцията
за обезщетяване на имуществените вреди е основателна и доказана до размер от 5014.60
лв.- три фактури на л.10,11 и 13 от делото , която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати ведно със законната лихва от 07.07.2017
год. по правилото на чл.497,ал.1,т.1 КЗ до окончателното й изплащане,тъй като
видно от представената по делото претенция,ищецът е представил всички документи
за установяване на имуществените вреди.
Над
сумата от 5014.60 лв. до претендираната такава от 5914.60 лв. претенцията не е подкрепена с доказателства,поради
което следва да се отхвърли.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за експертизи от 210 лв. , а на процесуалния
представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.
чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1370 лв.,а по сметка на СГД държавна
такса от 1321 лв.
Ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 130 лв. за експертиза и юрисконсултско възнаграждение от 250 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, *** да заплати на Б.А.Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. Я.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 28 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумите от
16.09.2017 г. до окончателното им изплащате и 5014.60 лв. имуществени вреди ведно със законната
лихва върху сумите от 07.07.2017 г. до окончателното
им изплащате, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 10.04.2017 г. и разноски в размер на 210 лв., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 28000 лв. до
претендирания такъв от 80 000 лв. и за имуществените над уважения размер от 5014.60 лв. до претендирания от 5914.60 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. Я.Д.
от САК сумата от 1370 лв.
ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН **********да заплати на Д.З.“ АД, ЕИК *******сумата от 380 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: