РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 78460
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110111181 по описа за 2023 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от АПС Б Б
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление против В. М. А., ЕГН
**********, адрес гр. София, , апартамент 208 за парично вземане по
договор № 235813 от 21.11.2018 г. сключен между длъжника и Сити Кеш
ООД, в размер на: 800 лева – главница, договорна лихва в размер на 206,03
лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
1095,88 лева, обезщетение за забава в размер на 107,24 лева и законна лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
На 21.11.2018 г., Сити Кеш ООД, като заемодател и В. М. А. като
заемател са сключили Договор № 235813 за предоставяне на заем на парична
сума. При попълване на документите за отпускане на заема, заемателят се е
задължил в тридневен срок от сключването на му да представи обезпечение
по договора. Тъй като в конкретния случай заемателят не е изпълнил
задължението си да представи исканото обезпечение, заемодателят е
начислил неустойка за неизпълнение на това договорно задължение в размер
на 1095,88 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
1
Съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен
характер относно тълкуването на нормите на общностното право. С Решение
на Съда от 14.06.2012 г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване
на транспонираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава-
членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер
на клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл
са и решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва
да се приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без
да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – потребител да извърши
служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана
следва да отхвърли заявлението.
От фактическите твърдения, изложени от Сити Кеш ООД в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и
изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя. Съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай,
поради неизпълнение на задължението си за представяне на обезпечение по
договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 1095,88 лева. Настоящата
инстанция намира така начислената неустойка за прекомерна съобразно
размера на заетата сума. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват
потребителя по договора за заем. Не на последно място следва да се
отбележи, че осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено
като условие за сключване на договора, а не като задължение в него,
неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност,
визирано в чл. 143 ЗЗП.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузата на
договора – предмет на настоящото дело, която регламентира начислената
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и тази, на
основание на която е начислена неустойка за предсрочно погасяване, са
нищожни, не обвързват длъжника по този договор и не следва да бъдат
включени в заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите,
2
посочени в заявлението вземания, не са налице основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение и такава следва да се издаде.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на АПС АПС Б Б ЕООД, ЕИК със седалище
и адрес на управление г против В. М. А., ЕГН **********, адрес гр. ,
апартамент 208 за сумата от 1095,88 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3