Решение по дело №2335/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260203
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20204430102335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

гр. Плевен,23.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,

при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №2335 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.В.В. против ***по чл.71 ал.1 т.1 т.1 и т.2 ЗЗДискр.

 

Делото е образувано по искова молба от Г.В.В. ЕГН **********,*** против ***по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. Ищецът е подал молба, в която твърди извършено нарушение от „Г.д. „И.н.н.“ н. правото на равенство на ищеца в третирането му по защитен признак „лично положение“ и „убеждения“. Твърди, че е с наложена репресивна мярка „изолация“, за която няма издадена заповед и това го лишава от право на съдебен контрол. Твърди, че е с наложена мярка „изолация“, тъй като отстоявал убежденията си и подавал жалби и молби. Твърди, че до 04.02.2019г. престоят му на открито бил един час на малък разкалян терен, който се ползва за престой на открито и на който няма телефони и уреди за спорт. Твърди, че след негова жалба от 29.01.2019г. престоят му бил два часа, но продължил да е изолиран от групата. Твърди, че на следващо място имал право да ползва телефон само в присъствие на двама надзиратели, докато на останалите престоят им бил по два часа на каре на твърда настилка, десет пъти по-голямо от неговото и имат право да ползват телефон без присъствие на надзирател. Твърди, че останалите затворници, с положението на които ще иска сравнение не водят дела и не си търсят правата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да установи претендираното от негова страна неравностойно третиране и отношение в сравнение с ***. Да осъди ответника да преустанови твърдените дискриминационни нарушения и за в бъдеще да се въздържа от идентични и дискриминационни третирания, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 5120 лева за нанесените му неимуществени вреди в резултат от поведенията на ответника и дискриминационно третиране на ищеца изразено в лишаване от определени блага, психоемоционален стрес, дискомфорт, страх, душевно страдание, подтиснатост, обострено чувство за отхвърленост, пренебрежение, унижено човешко достойнство за периода 28.12.2018 – 01.03.2019г. В съдебно заседание ищецът поддържа претенциите си по т.1 и т.2 и оттегля иска по чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение.

По делото е постъпил писмен отговор в едномесечния срок, в който ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявената искова претенция. В съдебно заседание ответникът поддържа писмения отговор.

Представени са подробни писмени бележки от страните с доводи за основателност на становищата им.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Законът предвижда, че лицата, които считат, че са неравностойно третирани биха могли да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират ***. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗД е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на нарочно изброени в закона признаци, включително лично положение.

Ищецът претендира установяване спрямо на него на дискриминационно отношение, причинено при изтърпяването на наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора в гр.Плевен през периода 28.12.2018г. – 01.03.2019г., като ищецът твърди, че е подложен на неравното третиране, изразяващо се в това, че престоят му на открито бил един час на малък разкалян терен, който се ползва за престой на открито и на който няма телефони и уреди за спорт и през същия период е бил изолиран от групата, както и че ползва телефон само в късия коридор на етажа, където винаги по време на разговорите му присъства надзирател,  което поведение на затворническата администрация го поставя в по-неблагоприятно положение в Затвора в гр.Плевен в сравнение с останалите лишени от свобода изтърпяващи същото наказание в същия затвор, при същите условия и обстоятелства.

Спорно по делото е и подлежи на установяване дали е налице личностно  качество и убеждения, които са причина за поставянето му в по-неблагоприятно положение и действително ли е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите изтърпяващи наказание „***“ .

Не се спори и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е преместен от ***със Заповед № 5320/20.12.2018г. на ***на ***. Установява се, че със Заповед № 101 /31.12.2018г. ищецът е разпределен в ***. В заповедта е отразено, че по получени оперативни данни е налична обезпокоителна информация, че лишеният от свобода Г.  В. търси начини за осъществяване на бягство от затвора. Сочи се, че оперативните данни се съдържат в писмо, издадено от структурите на МВР, с правно основание за класифициране чл.28 ал.1 т.3 и ал.2 т.3 ЗЗКИ.  От приложената по делото справка (лист 204) относно Жалба №156/21.02.2019г. се установява, че тази група се състои от лишени от свобода изтърпяващи присъди „***“, които са настанени в зона с повишена сигурност (ЗПС).

Не се спори между страните и се установява, че ищецът изтърпява наказание „***“ с режим на изтърпяването му „специален“. Така определеният режим се установява от приложената по делото Заповед № 42/15.01.2019г., която няма данни да е обжалвана, връчена е на ищеца на 17.01.2019г. и е влязла в сила.

В представена справка на лист 43 от делото се сочи, че ищецът  е настанен на четвърти етаж от корпуса на затвора Плевен в 405 спално помещение. Това обстоятелство е оспорено от ищеца и по делото се установи, че е настанен на трети етаж, в помещение №307. Съдът приема, с оглед и становището на ответника, че се касае за грешка в представената справка и съдът приема, че ищецът е настанен на трети етаж, в ЗПС, в спално помещение 307.

По делото е приложен (лист 210) График за разпределение на времето на лишените от свобода с доживотни присъди в ЗПС на 307 спално помещение и списък с мероприятия. В графика е отразено, че провеждат престой на открито от 10,00 до 12,00 заедно, на място за престой на открито за целия жилищен корпус над затревеното футболно игрище.

Относно обстоятелството къде е прекарвал престоя си на открито и в какви часове, съдът прие като писмени доказателства Дневник за провеждане престой на открито и Справки в табличен вид за процесния период. В дневника е отразен престой на открито на лицата от всяка килия, като не са отразени имената им, а само колко човека от килията са изведени за престой на открито и в колко часа. Поради това, съдът обсъжда справката, която е по- подробна, тъй като в нея са отразени и имената на лишените от свобода. От справката се установява, че през периода от 31.12.2018г. до 04.02.2019г. ищецът е провеждал престоя си на открито във време различно от това на останалите лишени от свобода, настанени в същото спално помещение, като престоят му на открито е бил един час, за разлика от този на останалите – два часа. Изключение за този период са 01.01.2019, 19.01.2019, 31.01.2019, 01.02.2019, когато е бил с престой на открито два часа. С така установеното кореспондират показанията на свидетеля М.С., който твърди, че през процесния период от 28.12.2018г. до 24.04.2019г. ищецът е излизал на престой на открито отделно от останалите от ***, като те имат престой два часа, а ищеца – един час. Заяви, че понякога, когато е бил на голямото каре е виждал ищецът да прави престой на малкото каре.

За периода от 07.01.2019г. до 28.02.2019г. са представени справки за закупени от ищеца стоки от лавката, като в справката е отразена стоката, стойността и часът на закупуването и. Видно е, че всички покупки са извършвани след 12 часа, т.е. след времето за престой на открито на останалите лишени от свобода от 307 спално помещение.

От показанията на свидетеля С. се установява, че двете карета, на които се осъществява престой на открито на лишените от свобода има различни условия, като на голямото каре има спортни фитнес уреди и телефон, а на малкото каре няма такива, с изключение на един лост, което заяви свидетеля ***.

По отношение на възможността да ползва телефон, се установи, че на голямото каре има телефон, за разлика от малкото каре за престой на открито, където такъв няма. На третия етаж се установи, че има телефон на две места – в малкия коридор, където постоянно има надзирател, и в дългия коридор. Установи се, че ищецът е имал възможност да ползва телефон само в малкия коридор, в присъствие на надзирател. Ищецът е приемал тези различия като наложена му изолация и е сезирал многократно ***“. Не се спори между страните, че е подавал и множество жалби до *** против изтезанията в ***. По подадените жалби са извършвани проверки, като е установявано, че нарушения не са констатирани.

В практиката се приема, че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закон за дискриминацията форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. В конкретния случай, администрацията на затвора е спазила изискванията на нормативната уредба, която предвижда, че престоят на открито следва да е поне един час дневно (Съгласно чл.86 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден). Но спазването на тази норма не освобождава от задължение администрацията на затвора да третира равно всички лица изтърпяващи наказание „***“. Целта на закона е да се установи и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл.4 ал.1 от закона. В случая, ищецът твърди, че личностното му качество е на изтърпяващ наказание *** при специален режим, а убежденията си защитава чрез подаване на жалби и молби. Сравнението би следвало да се прави с другите лица с такова качество, а именно другите лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в същия затвор и в случая в същата ***. Установи се, че останалите изтърпяващи такова наказание, в *** са осъществявали престой на открито по два часа, на по-широк и асфалтиран терен, на така нареченото голямо каре, за разлика от ищеца, който се установи, че в периода 28.12.2018г. – 31.01.2019г. е осъществявал престой на открито по един час. Съдът не споделя становището на ответника, че наличието на оперативна информация, съгласно приложената на лист 22 от делото Заповед, че лишеният от свобода Г.В. търси начин за осъществяване на бягство от затвора е основание същият да бъде третиран по различен по-неблагоприятен за него начин в сравнение с останалите изтърпяващи наказание ***. В случая е налице пряка дискриминация и се отнася до по-неблагоприятно третиране на някого на основата на защитен признак в сравнение с друго лице, поставено при сравними сходни обстоятелства и тук забраната е абсолютна. За разлика от нея, при непряката, законът допуска злепоставянето да бъде оправдано при доказване на съответните предпоставки и затова непряката дискриминация е относителна. Ако се касаеше за непряка дискриминация , би следвало да се изиска оперативната информация след засекретяване на делото и едва тогава да се обсъжда, дали тази информация може да оправдае неравно третиране на ищеца. При пряката, в настоящия случай, каквато и опасност да е констатирана в наличната оперативна информация, тя не може да служи за оправдание на дискриминацията.

Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4 ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третират останалите лишени от свобода от ***, тъй като са налице сравними сходни обстоятелства. В представената по делото на лист 128 Инструкция относно особеностите на пост 15 в ЗПС, е посочено, че престой на открито и спортни занимания се провеждат на определеното за целта място в района на пост №4 над затревеното футболно игрище, т.е. голямо каре. В представения на лист 210 График за разпределение на времето на лишените от свобода с доживотни присъди в ЗПС на 307 спално помещение е посочено, че престоят на открито се провежда на всички лишени от свобода заедно, на голямото каре. Установи се от свидетелските показания, че на голямото каре има налични спортни уреди и телефон, за разлика от малкото каре, на което има само един лост. Съгласно чл.163 ЗИНЗС, в местата за *** се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода, а съгласно чл.164 по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. След като безспорно се установи, че през периода 28.12.2018г. – 31.01.2019г. ищецът е провеждал престой на открито само по един час на малко каре, а за периода 28.12.2018 – 01.03.2019г. е провеждал престой на открито отделно от останалите лишени от свобода, в двата периода без наличие на спортни уреди, съдът счита, че същият е бил дискриминиран. От събраните доказателства, се установява, че условията при които е поставен ищецът да провежда престой  на открито на малък терен без спортни уреди са в разрез с утвърдения график всички лишени от свобода от *** да провеждат престой на открито на голямо каре с наличие на спортни уреди във времето от 10 до 12 часа. Установи се, че защитения признак лично положение на ищеца като изтърпяващ наказание *** е в причинна връзка с дискриминационното поведение на администрацията на затвора, поради което претенциите по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗДискр. се явяват основателни и следва да бъдат уважени относно личното положение на ищеца. Не се установи да е налице причинна връзка между дискриминационното поведение на администрацията на затвора с признака лични убеждения, които отстоява чрез жалби и молби.

По отношение на другото твърдяно дискриминационно поведение на затворническата администрация, а именно, че ищецът не е могъл да ползва телефона в края на коридора, а само този, в непосредствена близост до надзирателя, за разлика от всички останали лишени от свобода от ***, съдът приема следното :

В Инструкция относно особености на пост №15 (лист 128) са изготвени специални правила за провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода. След заявка на желаещият, дежурният постови уведомява дежурен главен надзирател и след изпращане на още един надзирател желаещият телефонна услуга лишен от свобода се извежда. Не се установи ищецът да е заявявал ползването на телефонна услуга и такава да му е отказана. Но твърденията на ищеца са, че това негово право е осъществявано по различен начин от останалите лишени от свобода. За изясняване на обстоятелството дали ищецът е третиран по различен начин при осъществяване на правото му да провежда телефонни разговори, съдът изслуша свидетелите С. и ***. В показанията си свидетелят С. заяви, че на етажа има два телефона – в дългия и късия коридор. Установява се от показанията и на двамата свидетели, че в късия коридор, до телефона има пост и там винаги има надзирател, за разлика от другия телефон в дългия коридор, където са осъществявали телефонните си разговори останалите лишени от свобода, и където няма надзирател. В представената по делото справка се сочи, че кой телефон ще използва лишения от свобода, зависи от преценката на надзирателя. Тази разлика в при ползването на телефон съдът приема, че осъществява признаците на дискриминация. След като се установи, че през процесния период 28.12.2018г. – 01.03.2019г. ищецът е осъществявал телефонните разговори винаги в присъствие на надзирател, съдът счита, че същият се явява дискриминиран, независимо, че е имал възможност винаги да ползва телефон. Обстоятелството, че в този период, той винаги е говорил в присъствие на надзирател е предизвиквало у него безпокойство и неудобство, което е ставало причина и за подаване на жалби по отношение на това нарушение. В подадената на 29.01.2019г. жалба, ищецът твърди, че му се разрешава да ползва само телефона на постовия, където постоянно има надзирател. Сочи, че надзирателя винаги е в непосредствена близост до него за разлика от начина на провеждане на телефонни разговори на другите лишени от свобода. Приема, че това отношение е унизително спрямо него накърнява правата му ( лист 108). Такива оплаквания се съдържат и в подаденото на 27.02.2019г. заявление, където сочи, че за разлика от останалите лишени от свобода има право да ползва телефон само до постовия в присъствие на двама служители, дори и при разговор с адвокат.

Съдът приема, че и в двете хипотези – начина на провеждане на престой на открито на малкото каре, на което няма фитнес уреди и телефон и начина на провеждане на телефонни разговори, само в късия коридор н присъствие винаги на надзирател представлява дискриминация посредством бездействие на затворническата администрация да му осигури условия за престой на открито и начин на провеждане на телефонни разговори, каквито имат другите затворници, изтърпяващи наказанието ***. Установи се, че ищецът е третиран по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – останалите лишени от свобода от същата група.

Съгласно  чл.6 ал.2 КРБ и чл.4 ал.1 ЗЗДискр следва неравното третиране да бъде основано на някой от признаците, посочени изчерпателно в двете правни норми. В случая неравното третиране, съдът приема, че е основано на личното му положение на изтърпяващ наказание ***, но не и на личните му убеждения и отстояването им.

В този смисъл е и практиката на ВКС в Решение №3/22.07.2013г. на по гр.дело 534/2012г., IV г.о.

По отношение на претенцията на ищеца да бъде осъден ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, съдът счита, че този иск е неоснователен. Съдът счита, че този иск би бил основателен, ако е установено, че ответникът допуска нарушения към момента на приключване на съдебното дирене.  

По изложените съображения, съдът

 

                                                  Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр. да бъде осъден ответника Г.Д. „И.н.н.“ да заплати на ищеца Г.В.В. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 5120 лева поради оттегляне на иска.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. по отношение на Г.В.В. с ЕГН ********** ***, осъден с наказание "доживотен затвор без замяна", че за периода от 28.12.2018г. до 01.03.2019г.  Г.Д. „И.н.н.“ е извършила нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр., във връзка с чл.197 ал.2 вр.ал.1, вр. чл.76 ал.3, чл.164 , чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС вр. чл.79 ал.5 ППЗИНЗС, изразяваща чрез неравно третиране по лично положение, като изтърпяващ наказание „***“ – престой на открито по един час вместо по два часа; липса на условия за физическа активност и ползване на телефон в карето за престой на открито в зоната за повишена сигурност, неосигуряване на конфиденциалност при телефонните разговори, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за дискриминация на основание убеждения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователен предявения от Г.В.В. с ЕГН ********** ***, против Г.Д. „И.н.н.“ да бъде осъден ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В частта за прекратяване подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :