Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/03.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №547/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXXII от ГПК.
Предявен е иск от ЕВРО ИН КОНСУЛТ
ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Св.А. от САК против земеделски
производител /ЗП/ И.П.И.,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва:
- сумата от 14 000 лева, частично плащане от общо 26 110.80 лева, по фактура
№604/18.12.2014г. ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба на
11.05.2017г. до окончателното изплащане;
- сумата от 3 100 лева, частично плащане от общо 6 235.63 лева, представляващи лихва за забавено изпълнение на
задължението дължимо по фактура №604/18.12.2014г., начислена за периода от
02.01.2015г. до 09.05.2017г.;
- сумата от 14 000 лева, частично плащане от общо 27 345.60 лева по фактура №677/18.12.2015г.
ведно със законна лихва върху тази
сума от подаване на иска до окончателното изплащане на задължението и
- сумата от 1 875 лева, частично плащане от сумата общо 3 753.79 лева, представляващи мораторна лихва върху задължението по
ф.№677/18.12.2015г. за периода от 02.01.2016г. до 09.05.2017г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е консултант по земеделски проекти по пред присъединителна
програма САПАРД и Програма за развитие на селските райони /ПРСР/. Твърди, че на
13.03.2013г. ищецът сключил
консултантски договор с ответника И.П.И. в качеството му на земеделски
производител, за консултиране на последния срещу възнаграждение, за получаване
на компенсаторни плащания по Мярка 214 ”Агроекологични плащания” от ПСРС 2007г.
– 2013г. по реда на Наредба №11/06.09.2009г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214, изд. от МЗХ. Дължимите по договора услуги от ищеца са свързани с
прилагане на агроекологични дейности по опазване на почвите и водите с
направление „въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”
съгл.чл.2, ал.1, б.а от Наредба №11/2009г. на МЗХ. В исковата молба са посочени
включените в консултантските услуги дейности, дължими от ищеца. Твърди се, че
срещу същите ответникът следвало да заплаща възнаграждение в размер на 5.00
лева на декар без ДДС годишна за включените площи по изплащане на компенсаторни
плащания от Мярка 214, както следва:
1. 5 000 лева дължими без ДДС авансово при сключване на договора;
2. разликата до договореното възнаграждение без ДДС за първата година, след
приспадане на авансовото плащане, платимо след получаване на компенсаторното
плащане от ДФ”Земеделие” за първата година;
3. от втората до петата година, договореното плащане от 5.00 лева без ДДС
за вкл. площи по мярка 214, изцяло, след получаване на компенсаторното плащане
от ДВ”З” за конкретната година.
Ищецът твърди, че при сключване на договора, не е бил уточнен между
страните точния брой декари, за които се дължи плащане тъй като това е било
невъзможно на този етап. Твърди, че определяне размера на площите се извършва
едва с административен акт, издаден от ДФ”Земеделие”, с който се одобрява
компенсаторно плащане към земеделския производител по мярка 214 и съобразно
това кои от предложените от него площи отговарят на изискванията на Наредба
№11/2009г. Ищецът твърди, че точно и навреме изпълнява задълженията си по
договора за консултантски услуги. /конкретизирани са отделните дейности по
обслужване на ЗП/ Твърди се, че всички подготвени от ищеца във връзка с проекта
документи са изпратени на възложителя на електронна поща чрез контактно лице за
ищеца Д.Н.. Няма постъпили възражения от възложителя. Твърди се, че именно въз
основа на тези документи, ЗП И.И. е подал заявление пред фонда и получил
финансово подпомагане по мярка 214 за 2013, 2014 и 2015г. Твърди се, че с
уведомително писмо от 2013г. ДФ”Земеделие” дава справка, че ЗП И. П.И. е
одобрен за участие по програмата на мярка 214 въз основа на подадено заявление
с УИН 03/260313/56762 с обща одобрена площ от 465.42 хектара или 4 654.2
декара. Твърди се извършено плащане от ответника – възложител за първата година
2013г. на ищеца по фактура №532/16.12.2013г. в размер на 27 345.60 лева с
ДДС, представляващо възнаграждението на ищеца за 2013г. Твърди се, че въпреки
че е получил финансова помощ от фонда за 2014 и 2015г., до предявяване на иска
ответникът не е заплатил възнаграждението дължимо на консултанта Евро ин
консулт ЕООД. Твърди се, че е налице достъпна за трети лица информация, че
ответникът е получил съответно финансова помощ от фонда за 2014г. в размер на
154 983.07 лева, а за 2015г. – 149 892.90 лева. За дължимите суми,
ищецът твърди, че е издал фактури съответно №№604/18.12.2014г. за сумата от
26 110.80 лева с ДДС и ф.№677/18.12.2015г. за сумата от 27 345.60
лева с ДДС като тези фактури са получени от ответника. Твърди се, че дължимото
плащане по тези фактури е уговорено в 14 дни от получаването им. Твърди се
отправена писмена покана до ответника от 08.03.2017г. за заплащане на
падежиралите задължения, връчена чрез куриер при условията на отказ от
адресата. Неизпълнението поражда интерес за ищеца да заведе осъдителните
искове, които са предявени като частични от общия размер по издадените фактури.
В срока за отговор е
постъпило становище от ответника ЗП И.П.И.,***, за неоснователност на предявените обективно кумулативно предявени
осъдителни искове. Не се оспорва подписването на договор за консултантски
услуги по програма 214, но се оспорва дължимостта на плащане за 2014 и 2015г.
Възразява, че ищецът не е изпълнил дължимите услуги по договора, а единственото
което е осъществил е изготвяне на хартиен носител на заявлението за кандидатстване
по програмата. Твърди се, че към исковата молба не били представени никакви
доказателства за изпълнението на договора от страна на консултанта.
Задължението за заплащане на извършената по договора работа възниква за
възложителя след приемането и съгласно чл.266 ЗЗД. Не е налице изпълнение и
предаване на работата, обхваната от предмета на договора, поради което и
независимо от изплащане на финансовата помощ на ЗП, последния не дължи
безусловно плащане на консултанта. Поради това оспорване, в счетоводството на
ответника е отразена само ф.№604/2014г., но без данни за задължения на
ответника по договора. Възразява се по приобщаването на представените с
исковата молба документи, които в една част представляват електронни документи,
неподписани от страните и изпращани не на ползвания от ответника електронен
адрес, а в друга част представляващи неподписани извадки от система на самия
ищец. Оспорва се същите да се достигнали до ответника. Не се противопоставя на
изискването на преписката от ДФ”Земеделие”.
С допълнителна искова молба от
15.09.2017г. ищецът поддържа предявените искове. Твърди, че щом ответникът не
оспорва получените плащания по програмата за 2014 и 2015г., то очевидно цялата
му документация е била изрядна, което означава, че изпълнителят е изпълнил
възложената му работа. Според ищеца, договорът е обвързан с изискванията на
Наредба №11/2009г. и представлява комплексна дейност от различни инициативи, а
получаването на финансова помощ сочи на изпълнение на петгодишния ангажимент
както на ЗП, така и на консултанта му. Твърди се, че очевидно ЗП се е ползвал
от извършените от консултанта услуги в продължение на поне 3 години тъй като е
получил съответно плащания за 2013, 2014 и 2015г. от фонда. Твърди се /по повод
възражение на ответника/, че взимането на почвени проби е извършено през
първата 2013г., за която ищецът е получил възнаграждение, поради което е без
значение дали тези проби са извършени лично или чрез трето лице - Ник агро
сървиз ООД. Плащането означава, че работата за 2013г. по договора е приета без
забележки. Във връзка със счетоводното отразяване на договора и изпълнението му
ищецът поддържа искането си за назначаване на ССЕ с поставени конкретни задачи.
Оспорва се възражението на ответника, че между страните не е водена
кореспонденция. Напротив, твърди се, че е водена такава, но от други ползвани
от ЗП електронни адреси. /посочени са/ Твърди се, че документите по договора са
изпращани на електронен адрес, който е ползван общо от ЗП И.И. и „Био Елит
Енерджи”ООД, дружество, което ищецът също консултира по програмата. В тази
връзка се правят доказателствени искания.
С допълнителен отговор от
06.10.2017г. ответникът поддържа становището си за неоснователност на исковете
както и за неизпълнение на договора от страна на ищеца. Поддържа, че ищецът не
доказва, а и не твърди да е извършил конкретни дейности по предмета на
договора, а обвързва задължението за плащане на възнаграждение по
консултантския договор единствено с получените от ответника като земеделски
производител плащания по програма 214. Твърди се, че липсват доказателства за
изпълнение на договора вкл. до края на 2015г. Ответникът твърди, че сам или
чрез свои служители е изготвял документите по мярката тъй като разполага с
необходимото образование и квалификация. Оспорва се кореспонденцията да е
осъществявана по електронен път на посочения от ищеца електронен адрес. Възразява,
че няма служител М. и не познава такова лице, нито му е възлагана работа във
връзка с този договор. Твърди, че към момента ангажиментите по програма 214 са
прекратени. Твърди, че ищецът не се е интересувал дали ЗП ще може да отговори
на изискванията на програмата за периода от 5 години, след изменението на
Наредба №11/2009г. Поддържа твърдение, че ответникът ползва единствено
електронния адрес, предоставен на НАП, който е различен от този, на който
ищецът твърди да е изпращал документите по договора.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Св.А., поддържа исковата и
допълнителната искова молба. Прави уточнения във връзка с указанията на съда за
извършените от ищеца по години дейности, предмет на консултантския договор.
Поддържа, че цялата кореспонденция между страните е осъществявана на електронна
поща, посочена с исковата молба. Претендира се уважаване на предявените
частични искове ведно с присъждане на разноските.
Ответникът, чрез адв.А., оспорва исковете. Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че страните са обвързани от Договор
за консултантски услуги от 13.03.2013г. за извършване на услуги на
възложителя, за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. за пет години.
Съгласно Договор за консултантски
услуги от 13.03.2013г., подписан между земеделския производител И.П.И. от
една страна като възложител и от друга страна ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК
*********, като изпълнител, страните са постигнали съгласие срещу заплащане на
възнаграждение ищецът да консултира възложителя за получаване на компенсаторни
плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 - 2013г., за
подготовка на заявление за кандидатсване и 5 годишен план за сеитбообръщение по
направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почните и водите”;
извършване на почвени проби на ниво физически блок, през първата година;
извършване анализ на почвените проби и подготовка на 5 годишен план за
управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми за торене;
извършване на почвени проби за всички площи на ниво физически блок, вкл. за
компенсаторни плащания по мярка 214 през четвъртата година; консултации по
прилагане изискванията по направлението до края на 5 годишния ангажимент поет
от възложителя. Срещу извършване на тези услуги, възложителят следва да заплати
възнаграждение /чл.2 от договора/ в размер на 5.00 лева за декар без ДДС
годишно, за включените площи по изплащане на компенсаторни плащания по мярка
214, както следва: 5 000 лева при подписване на договора без ДДС, платими
авансово; разликата до договореното възнаграждение без ДДС след приспадане на
авансовото плащане се дължи след получаване на компенсаторното плащане през
първата година; от втората до петата година договореното възнаграждение от 5.00
лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на
компенсаторните плащания по мярката. Уговорено е възнагражденията да се
заплащат по посочена в договора банкова сметка ***.
Не се спори между страните, че ответникът И.П.И.
в качеството си на земеделски производител, е получил плащане по мярката от
фонда под формата на финансови помощи за 2013, 2014 и 2015г.
Във връзка с твърденията на ищеца, че комуникацията между страните е водена
не на официалния, обявен в НАП електронен адрес за кореспонденция със
земеделския производител, а на друг електронен адрес - *******@*****.*** - е представен и договор за консултантски услуги по същата мярка, за същия
период с третото лице БИО ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ ООД като възложител, което ползва същия
адрес на управление като ответника – Варна, ул.Тролейна №2. Това е адресът,
който ответникът е посочил в заявлението си до Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/.
Видно от постъпилата преписка от
ДФ”Земеделие”/л.119 и сл./, ответникът е одобрен за участие по Мярка 214
„Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013г., по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и
водите” от посочената мярка с поемане на петгодишен ангажимент. Първоначалното
количество площи, одобрени по мярката са 465.42 дка.
Със заявление вх.№02-031-2400/536 от
05.11.2015г. до ДФЗ /л.351/ земеделският производител И.И. се отказва
доброволно от поетия ангажимент по Мярка 214 от ПРСР за периода от 2007-2013г.
поради завишени изисквания, на които производителят не може да отговори. Няма
спор, че след този момент отпада и действието на договора за консултиране от
2013г.
От
приложенията по преписката се установява още, че към първоначалното
заявление за стопанската 2013г. са приложени таблици на използваните парцели
през 2013г. и План за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по
направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” по
Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007г.-2013г. /л.119 и сл./; към
заявлението за подпомагане за 2014г. е приложена таблица на използваните
парцели за 2014г.; План за въвеждане на
сеитбообръщения за площите, включени по направление „Въвеждане на
сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” по Мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007г.-2013г. /идентичен на този към първоначалното
заявление/, резултати от агрохимичен анализ на почвени проби и запасност с
хранителни елементи; към заявлението за подпомагане за 2015г. е приложен нов
План за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по направление
„Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” по Мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007г.-2013г.; резултати от агрохимичен
анализ на почвени проби и запасност с хранителни елементи; план за управление
на хранителните елементи в сеитбообръщението по години за периода
2014г.-2017г.; таблица на използваните парцели за 2015г.
Не се спори, че правоотношението
между страните е прекратено доброволно поради отказ на земеделския производител
от ползване плащането по тази мярка, без формален акт на прекратяване на
консултантския договор, а поради отпадане нуждата от него. /цит. по-горе
заявление за доброволен отказ/
От заключението на изслушаната и
кредитирана от страните и съда Съдебно-
счетоводна експертиза /л.381 и сл./ се установява полученото от ответника
финансиране по Мярка 214 за 2013, 2014 и 2015г. от ДФЗ. Вещото лице счита, че
счетоводството на земеделския производител не е редовно водено. Ангажиментът на
ответника започва през 2013г. и приключва през 2015г., или договорът е бил в
сила за трите финансови /стопански/ години – 2013, 2014 и 2015г. Съгласно чл.2
от договора, от втората до петата година, плащането на възнаграждение по
консултантския договор е уговорено на декар без ДДС, след получаване на компенсаторното плащане за конкретната година.
Следователно, размерът на възнаграждението на ищеца за 2014 и 2015г. е
определяемо по размер.
В изпълнение на договора, ищецът е
издал фактури, както следва: ф.№604/18.12.2014г.
– за втората 2014г. година, в размер на 26 110.80 лева с ДДС; ф.№677/18.12.2015г. – за третата
2015г., за сумата от 27 345.60 лева с ДДС и за първата 2013г. е издал фактура №532/16.12.2013г. в размер на
27 345.60 лева, която е заплатена на ищеца. Вещото лице по ССЕ констатира,
а и това обстоятелство не е спорно между страните, че при ответника са
осчетоводени само първите две фактури –ф.№532 и ф.№604, но не и фактура №677
/за 2015г./. При ищеца, фактурите са осчетоводени като вземане от ЗП И.И., а от
друга страна – като приход и задължение по ЗДДС. Счетоводното отчитане съвпада
с датата на издаване на съответната фактура. В т.2.1 от заключението /л.384/
вещото лице е посочило начина на отразяване при ищеца издадените от него
фактури както и извършеното плащане на първата от тях, на 28.08.2014г.
Неплатените вземания от клиент И.И. към 16.11.2017г. /датата на счетоводната
справка/ са в общ размер от 53 456.40 лева – по фактура №604/18.12.2014г.
и по ф.№677/18.12.2015г. При ответника /т.2.2 от ССЕ/ са отчетени само ф.№534 и
ф.№604 като задължения към Евро ин Консулт ЕООД, а от друга страна като разход
и вземане по ЗДДС. /л.385/ Задълженията на ответника към датата на справката са
в размер на 26 110.80 лева – това по ф.№604/2014г.
Съгласно т.3 от заключението,
ф.№604/18.12.2014г. е включена в дневника за покупките на ответника за месец
април 2015г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на 4 351.80 лева;
ф.№677/2015г. не е включена в дневник на покупките на ответника /потвърдено и с
писмо на НАП/.
Според вещото лице /т.4/, падежът на
ф.№604/2014г. е 03.06.2015г., а падежът на последната ф.№677/2015г. –
16.08.2016г. На посочените дати е извършено последното плащане за конкретната
финансова година, определена от ДФ Земеделие в съответствие с чл.2.3 от
договора. Мораторната лихва върху задължението от 26110.80 лева по
ф.№604/2014г. за периода от 04.06.2015г. до 09.05.2017г. е 5 125.07 лева,
а върху главницата от 27 110.80 лева, по ф.№677/2015г., за периода от
17.08.2016г. до 09.05.2017г. /подаване на исковата молба/ е 2 020.70 лева.
Според изслушаната експертиза, в
счетоводството на ответника са отчетени приходи от финансиране по Мярка 214,
както следва: за 2014г. – общо 154 983.07 лева; за 2015г. общо
149 892.90 лева, а датите на плащане са посочени в таблицата на л.385 по
делото.
С уведомително писмо на ДФ”Земеделие”от
01.10.2013г. по мярка АЕП са одобрени площи от 465.42 ха /4 654.20 дка/ по
направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”. По
делото не е представена информация за одобрените площи за изплащане на
финансова помощ за 2014 и 2015г., но такава е предоставена на вещото лице от
ответника, както следва: 4 360.55 дка за 2014г. и 4210.05 дка за 2015г. В
т.5 от заключението, при сравнение на фактурираните плащания за 2014 и 2015г.
от ищеца с уговореното възнаграждение по договора, вещото лице констатира
разлики: за 2014г. е фактурирано по - малко възнаграждение спрямо следващото се
с разлика от 52.50 лева, а за 2015г. е фактурирано по-високо от следващото се с
разлика от 2 085.30 лева. /л.386 – таблица/ В съдебно заседание, в.л.М.П.а
заявява, че разликите се дължат на предоставената от ищеца информация за
одобрените площи по мярката за 2014 и 2015г. Вещото лице се е запознало с
преписката на фонд Земеделие, но излага, че в същата е липсвала тази
информация.
За
установяване факта на изпълнение на поетите с договора задължения по делото са
разпитани свидетелите на страните Кремена к. и св.М.И..
От показанията на първата свидетелка Кремена к., служител
на ищеца Евро ин Консулт ЕООД, се установява че с ответника ЗП И.И. е работил
друг служител на фирмата консултант – Д.Н. /брат на свидетелката/. Същата
излага, че лицето е починало внезапно, поради което ищецът не може да се ползва
от показанията му. Твърди, че комуникацията между страните по повод изпълнение
на договора се осъществявала по електронна поща и по телефон. Свидетелката
излага, че имейлът, който са ползвали за връзка с ответника е *******@*****.***. Твърди, че никога ответникът не е правил възражения срещу изпълнение на
консултантския договор. Договорът бил сключен за периода от март 2013г. до края
на 2015г., когато се отворила тази мярка, но в края на 2015г. имало промени в
Наредбата и много от кандидатите отпаднали поради невъзможност да покрият
изискванията. Излага, че обичайно фирмата извършва дейността си именно по
електронна поща както с ответника, така и с други клиенти. Свидетелката излага,
че макар да е работила по мярка 214, не е работила конкретно със ЗП И.И.. Със
сигурност в този период фирмата е извършвала аналогична дейност спрямо широк
кръг клиенти, повече от 20.
От показанията на втория свидетел М.И., брат на
ответника, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се
установява, че същия е управител на фирма Вея-ин, чийто офис на намира в
гр.Варна, ул.Тролейна №2, офис 17. Ответникът работи в съседен на брат си офис
на същия административен адрес. Свидетелят сочи, че не знае брат му да е
кандидатствал по мярка 214 за развитие
на селските райони както и да е ползвал в тази връзка консултантски услуги. Не
познава и не е чувал за Д.Н., не знае по какъв начин брат му е контактувал с
контрагентите си. При предявяване от съда на свидетеля М.И. на електронното
съобщение от 19.02.2015г., приложено на л.21 към исковата молба, същия заявява,
че не изхожда от него, не е автор на това съобщение.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът достига
до следните правни изводи по
същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Св.А. против земеделски производител /ЗП/ И.П.И.,***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 14 000 лева, частично плащане от общо 26 110.80
лева, по фактура №604/18.12.2014г. ведно
със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
на 11.05.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 3 100 лева, частично
плащане от общо 6 235.63 лева, представляващи лихва за забавено изпълнение на задължението дължимо по фактура
№604/18.12.2014г., начислена за периода от 02.01.2015г. до 09.05.2017г.; сумата от 14 000 лева, частично плащане от общо 27 345.60
лева по фактура №677/18.12.2015г. ведно
със законна лихва върху тази сума от подаване на иска до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 1
875 лева, частично плащане от
сумата общо 3 753.79 лева, представляващи мораторна
лихва върху задължението по ф.№677/18.12.2015г. за периода от 02.01.2016г.
до 09.05.2017г. Предявените искове са с правна квалификация по чл.79 вр.чл.86 ЗЗД.
Съобразно изготвения от съда проект на доклад за спора и съгласно чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи посредством главно и пълно доказване точно
изпълнение на договора за консултантски услуги за периода на същия, респ. за
периода на плащанията; настъпване на специалните условия по договора за
заплащане на възнаграждението; да установи в частност водената между страните
кореспонденция по електронна поща и др. както и размера на претендираното
възнаграждение, изискуемостта му и дължимостта на начислените мораторни лихви. Съответно,
в тежест на ответника по иска е да установи възраженията си срещу иска,
извършените от него дейности вместо консултанта по договора за времето на
действието му и евентуално заплащане на възнагражденията по договора.
Страните не спорят относно наличието на Договор за консултантски услуги,
подписан от тях на 13.03.2013г. по повод консултиране на земеделския
производител /ответник/ във връзка с ползването на субсидия съгласно Наредба
№11/06.04.2009г. за условията за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013г. С
цитираната Наредба се се уреждат условията и редът за подпомагане
на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), наричани по-нататък в наредбата "агроекологични
дейности".
Не се спори относно качеството на ответника на правоимащо лице по
Наредбата, регистриран земеделски производител съгласно пар.1 от ДР на Закона
за подпомагане на земеделските производители. Качеството на ответника на
регистрирано лице по ЗПЗП не му придава различна правосубектност и същия
отговаря по иска в лично качество.
Съдът намира, че направените с отговора на исковата молба възражения по
повод изпълнение на договора от страна на изпълнителя ЕВРО ИН КОНСУЛТ ЕООД, в
частта по изпълнението на договора за първата година от прилагане на мярката,
са неотносими към спора. Заявените с исковата молба като предмет претенции за
заплащане на дължимо по договора възнаграждение, касаят плащания за следващите
2014 и 2015г. стопански години. Освен това, с оглед на представените с исковата
молба, неоспорени от ответника доказателства за извършено плащане на
консултанта за първата 2013г. от действието на договора, тези възражения се
явяват и преклудирани. Ответникът не оспорва, а и това обстоятелство се
установява от ССЕ, че е извършил плащане по ф.№532/16.12.2013г. /л.38/ в размер
на 27 345.60 лева на изпълнителя Евро ин консулт ЕООД, с което спорът
относно изпълнението на договора за поетите ангажименти от 2013г., е
преклудиран.
Не се спори, че ответникът е получил съответните субсидии от ДФЗ за 2013,
2014 и 2015г.
Съгласно
спецификата на договора, основание на претендираното с исковата молба плащане,
приложение по аналогия следва да намерят разпоредбите относно договора за
изработка. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като
вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да
извърши конкретни действия, като предоставяне съвети, изготвяне на проекти,
планове, договори, срещу дължимо от поръчващия възнаграждение. Престацията е
определена по волята договарящите, като изпълнението се изразява в
предоставянето на резултата от труда на консултанта. В този смисъл договорът за
консултантска услуга е вид договор за изработка. Регламентираният в чл.258-269 ЗЗД
договор за изработка би могъл да има за предмет резултати както на физически,
така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги водещо значение е
отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и
обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт.
При всички случаи на изработка, независимо от предмета на престацията,
изпълнителят се избира с оглед на притежаваните или предполагаеми специални
знания и умения в областта на възложената работа. От друга страна, извършването
на интелектуални дейности не във всички случаи предполага сключването на договора
с оглед на личността. Съгласно практиката на ВКС, преценката за
заместимост или незаместимост на престацията се извършва според конкретните
уговорки между страните. Договорът за консултантски услуги не е договор,
сключен с оглед на личността на изпълнителя, само и единствено поради поетото
задължение за престиране на резултат на умствен труд. В този смисъл съдът намира, че е без значение и дали изпълнението по
договора е извършвано лично от консултанта или чрез пре -възлагане на
дейностите на трето лице.
Изпълнението на договора от ищеца може да бъде доказано с
всички допустими от ГПК доказателства.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
подадените документи за кандидатстване на ответника И.И. в качеството му на
земеделски производител, по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР
2007г.-2013г., по реда на Наредба№11/2009г. за 2013г. и 2014г., приложенията
към същите, за изготвянето на които е бил сключен процесния договор, както и
издадените три броя фактури, с които ищецът „Евро ин консулт” ЕООД, в
качеството му на изпълнител е начислил дължимото по договора възнаграждение за
2013г. и 2014г., надлежно приети, осчетоводени от ответника и включени в
дневниците за покупки, се установява по безспорен начин, че
възложената работа е надлежно извършена от ищеца, тъй като ответникът –
възложител по договора е бил одобрен за финансиране по програмата и на същия са
били изплатени суми по нея за 2013г. и 2014г. Ответникът не е представил
доказателства в подкрепа на възраженията си за лошо/некачествено/ изпълнение на
работата както и за направено възражение срещу извършеното от консултанта,
респ. възражение за неизпълнение на работата. /чл.264, ал.3 ЗЗД/ Нещо повече,
както бе отбелязано по-горе, налице е плащане на възнаграждението за 2013г. по
договора, а издадената за 2014г. фактура, е надлежно осчетоводена при
ответника, включена в дневника му за покупките съобразно заключението на вещото
лице М.П.а по ССЕ /л.385/
В тази връзка съдът приема за установено изпълнението и
приемането на работата за 2013 и процесната 2014г. доколкото не са събрани
доказателства за лошо изпълнение и направени възражения от ответника по реда на
чл.264 ЗЗД. Липсват ангажирани от ответника доказателства, че лично той или
чрез възлагане на трето лице, различно от ищеца, е извършил дейностите за 2014
и 2015г. в изпълнение на договора по прилагане на мярката, съобразно въведените
с отговора възражения. Напротив, видно от приложени с исковата молба
доказателства, се установява, че ищецът е възлагал дейности по почвен анализ и
почвено пробовземане на трето лице /л.44 по делото/.
Съобразно тези изводи, съдът намира, че искът за
заплащане на възнаграждение по договора за консултантски услуги от 13.03.2013г.
за 2014г., по фактура №604/18.12.2014г., за основателен за сумата от
14 000 лева, предявена като частичен иск от цялото дължимо възнаграждение
в размер на 26 110.80 лева. Установената от вещото лице разлика в
дължимото за 2014г. възнаграждение на консултанта, съобразно одобрените площи
за субсидия, е без значение с оглед предявяване на иска като частичен до сумата
до 14 000 лева.
Съдът намира за основателен и предявеният също като
частичен иск за мораторна лихва, считано от изискуемостта на вземането за
възнаграждение за 2014г., до предяваване на иска. Видно от т.5 от заключението
на ССЕ, вземането, обективирано във ф.№604/18.12.2014г., е изискуемо от
03.06.2015г., когато е последното плащане /извършвано на няколко транша/ за
конкретната 2014г., определена от ДФЗ в съответствие с чл.2.3 от договора.
Съобразно договора, изискуемостта на вземането за възнаграждение е обвързано с
плащане на субсидията за съответната финансова година. Според заключението,
последното плащане на земеделския производител по Мярка 214 е на 03.06.2015г.
/л.385, втората таблица/, поради което именно след тази дата, става изискуемо
вземането за възнаграждение по договора съобразно чл.2, ал.3 от договора. /арг.
и в чл.303а, ал.3 ТЗ/. Тъй като, сумата на лихвата, изчислена по този начин е
по-голяма от претендираното частично от ищеца, искът е основателен за
предявения размер от 3 100 лева, независимо от разликата в периода на
начисляване. /впрочем в писмените бележки ищецът възприема периода на забавата
в отличие от исковата молба/
Съобразно този извод, основателна се явява и претенцията
за присъждане на законната лихва, считано от предявяване на иска на
11.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, изчислена върху
предмета на иска, на основание чл.86 ЗЗД.
По иска за заплащане на възнаграждение за 2015г. по ф.№677/18.12.2015г., съдът достига до различни правни изводи.
Съобразно заключението на вещото лице М. П.а, процесната фактура
№677/18.12.2015г. не е осчетоводена при
ответника, не е включена в дневника за покупките и за нея не е ползван данъчен
кредит. От друга страна е налице оспорване на изпълнението и предаване
резултата по договора от страна на възложителя. Ищецът, въпреки дадените му от
съда указания, не е съумял да установи по пътя на главното и пълно доказване
релевантните за уважаване на иска факти – точното и качествено изпълнение на
възложеното по договора за съответната финансова година. Липсват каквито и да
са доказателства за изпълнението по чл.1, т.3, 4 и т.5 от договора както и за
предаване на резултата на възложителя. Твърденията на ищеца за осъществяване на
комуникация с клиента на посочената електронна поща, за която няма спор, че не
представлява официално обявената пред НАП и ДФЗ поща на земеделския
производител, не се установява от приложените извлечения от пощата както и от
разпита на изслушаните свидетели. Съдът не може да цени като преки и
непосредствени показанията на св.Кремена к. тъй като същата не е била пряко
ангажирана с обслужване на клиента ЗП И.И. и няма преки и непосредствени
впечатления от извършената работа и начина на отчитането и. Извод в тази връзка
съдът не може да направи и от показанията на св.М.И., както поради близката му
родствена връзка с ответника /негов брат/, така и поради липсата на показания
на последния.
Липсват представени и писмени доказателства, които безпротиворечиво
да сочат на изпълнението на договора. Няма спор, че сочената от ищеца
електронна поща не е на ответника. Напротив, от представено заявление /л.89/
пред НАП, а така също и от преписката на ДФЗ /л.127/, се установява, че същия
ползва друга електронна поща. Поради това в тази част, съдът намира, че искът
като недоказан подлежи на отхвърляне ведно с акцесорните претенции за законна и
мораторна лихва.
За пълнота съдът следва да отбележи, че фактът на
получаване на субсидия по Мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007г.- 2013г., по реда на Наредба №11/2009г., за 2015г., което не е спорно /а и се установява от ССЕ/,
не води до извод за основателност на претенцията. Поетите с
процесния договор задължения са за извършване на конкретни правни и фактически действия като изготвяне
на проекти и консултиране, аналици и пробовземане. Възнаграждението се дължи
за изпълнение на поетите с договора задължения и то
следва да бъде доказано по безспорен начин. Изпълнението на договора не може да бъде извличано косвено от
извършеното плащане на субсидия на бенефициента, тъй като не е налице уговорка
в договора в този смисъл. Изпълнение на условията по Мярка 214 от ЗП не
обуславя пряко изпълнение на консултантския договор тъй като принципно ЗП
действа от свое име; консултантът не е негов мандат или пълномощник.
Извършеното плащане на субсидия е единствено предпоставка за настъпване
изискуемостта на вземането по договора за възнаграждение, но при наличие на още
един факт – надлежното му изпълнение.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявеният иск за заплащане на дължимото по процесния договор
възнаграждение за 2015г., за което е издадена фактура №677/18.12.2015г., се явява недоказан и неоснователен.
Съдът следва да разпредели сторените от страните разноски
съобразно изхода от спора съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В полза на ищеца се
следва съразмерна на установената със списъка по чл.80 ГПК, част от разноските
или сумата от 1 964.87 лева. В полза на ответника се следва съответна на
отхвърлената част, част от сторените разноски, в размер на сумата от 1 671.05
лева. И двете страни са представили доказателства за уговаряне и изплащане на
претендираните адв.възнаграждения, за които не са направени възражения за
редукция по чл.78, ал.5 ГПК, а и видно от договорите, същите са уговорени в
почти идентичен размер. Съдът дължи разпределяне единствено на съдебните
разноски, а включените в списъка по чл.80 ГПК на ищеца разходи за пътни, не
представляват съдебна разноски, поради което съдът ги изключва от пропорцията.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.П.И.,***, да заплати на „ЕВРО ИН
КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
ж.к.”Манастирски ливади запад”, ул.”Синанишко езеро”№7, ет.7, ап.33, сумата от 14 000 лева, частичен иск от
общо 26 110.80 лева, представляващи дължимо възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. по
Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 - 2013г., по фактура
№**********/18.12.2014г., дължимо за 2014г., на
основание чл.266 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата по иска, считано
от подаване на исковата молба на 11.05.2017г. до
окончателното й изплащане и сумата от 3 100 лева,
представляваща част от общо 5 125.07 лева, обезщетение за забавено изпълнение на задължението по фактура №1000000604/18.12.2014г.,
за периода от 04.06.2015г. до 09.05.2017г., на основание чл.86
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.”Манастирски ливади запад”, ул.”Синанишко езеро” №7, ет.7,
ап.33, срещу И.П.И.,***, иск за
заплащане на сумата от 14 000 лева,
представляващи част от общо дължими 27 345.60 лева, по фактура
№**********/18.12.2015г., обективиращи възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 13.03.2013г., дължимо за 2015г., ведно със законните
лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане както и иска за сумата
от 1 875 лева, частичен иск от общо 2 020.70 лева, представляващи обезщетение
за забавено изпълнение на задължението по ф.№677/2015г., за периода от
17.08.2016г. до 09.05.2017г.
ОСЪЖДА И.П.И.,*** да заплати на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК
20043516, гр.София, ж.к.”Манастирски
ливади запад”, ул.”Синанишко езеро” №7, ет.7, ап.33, сумата
от 1 964.87 лева, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕВРО ИН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК 200043516 със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Манастирски ливади запад”,
ул.”Синанишко езеро” №7, ет.7, ап.33, да заплати на И.П.И.,***, сумата от 1671.05 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част
от исковете, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се впише в
регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: